Преп. Пимен Зографски . Св. свщмчци Акепсим, Йосиф и Айтал
Житие на св. Пимен Зографски
Знаменитият иконописец и храмостроител преподобни Пимен Зографски се родил в София. Той бил плодороден плод от продължителните молебствия на неговите родители. Майка му се удостоила да види насън св. Богородица в бяло облекло, обкръжена от голям брой монаси. Божията майка й дала обещание да приключи нейното неплодие, като й явила, че ще роди наследник.
Роден в деня на първовърховните апостoли Петър и Павел, отрокът в св. Кръщение бил наименуван Павел. Родителите му го дали да се учи на писмо, иконопис, църковно пение и Св. Писание при техния свещеник, зографския йеромонах Тома, който служел тогава в античната градска черква „ Св. Великомъченик Георги ". След гибелта на родителите починал и наставникът на младия Павел. На четиридесетия ден след гибелта си той се явил на своя възпитаник в популярност и го посъветвал да отиде в Св. Атонска гора, която ще бъде място на неговото избавление. Павел раздал на бедните останалото от родителите имущество и се отправил в българския атонски манастир Зограф. Там скоро го постригали в монашество с името Пимен. Младият духовник по този начин бързо преуспявал в монашеските добродетели, че братята почнали да го назовават „ младия авва (отец) ". Веднъж завистници хвърлили дрехата му в огъня, само че тя вместо да изгори, получило се противоположното - изгаснал огънят. Посрамени от това, завистниците прекратили злобата си.
Когато навършил 30 години, духовник Пимен - срещу волята му - бил ръкоположен за йеромонах от македонския Воденски свещеник Памфилий, който бил по националност българин. Преподобни Пимен служел облян в сълзи и получил от Бога дара на чудотворната молитва: излекувал един бесноват брат и избавил живота на различен брат, ухапан от отровна змия.
За да не се възгордее от огромната респект, която всички братя му отдавали, той получил благословение от игумена да излезе от манастира и да се съобщи на усамотен живот. Построил си в гората най-простичка барака, хранел се с кестени и разнообразни треви, а в манастира дохождал единствено с цел да се причасти. Веднъж в наличието на двама манастирски братя избухнал пожар в гората и пристигнал до колибата на преподобния, само че щом той се помолил, паднал проливен дъжд и загасил стихийния пожар.
Когато бил на 55-годишна възраст, явил му се във време на молитва небесният настойник на Зографската обител, св. Великомъченик Георги Победоносец и му съобщил Божията воля да бъде овчар на своя еднокръвен народ, който е останал без пастири. Поради боязън да не бъде излъган преподобни Пимен се посъветвал с един проникновен дъртак и единствено като получил неговото единодушие, се отправил за България, която по това време пъшкала под османско робство. Със себе си взел своя възпитаник Памфилий, който по-късно написал житието му. Плачещи, манастирските братя ги изпратили до границите на Зографския манастир.
В продължение на доста години той обиколил съвсем цяла България. Най-напред бил в родния си град София и нейните покрайнини, по-късно в Южна България и Бачковския манастир. Обиколил и цяла Северна България, посетил доста градове като Видин, Силистра и други Навсякъде проповядвал словото Божие, утвърждавал във вярата православния народ, с молитвата си вършел доста чудеса, строил и ремонтирал храмове. В Доростолската епархия с молитвата си дарил зрение на един слепороден, който след това по негово предпочитание постригал в монашество.
Постороил, обновил към 300 църкви и 15 манастири, като собственоръчно ги украсявал със стенна живопис. Между тях са Черепишкия манастир във Врачанска епархия и Суходолския манастир (тогава) във Видинската епархия.
Към края на живота си преп. Пимен се завърнал в Черепишкия манастир, с цел да съобщи тялото си там на земята. Скоро болен тежко, предал на манастирските братя своето последно отеческо благословение, причастил се със светите Тайни Христови и умрял на 3 ноември 1620 година Преди гибелта лицето му просияло, а при гроба му ставали чудеса.
Впоследствие турски разбойници запалили Черепишкия манастир и той изпаднал в запустение. Тогава монасите на Суходолския манастир разкрили гроба и пренесли нетленните мощи на преподобния в своя манастир, където би трябвало да почиват и до момента. Този манастир в миналото се намирал в рамките на българската Видинска епархия, само че в този момент се намира в Югославия, околия Княжевацка.
Кога св. Пимен Зографски (Софийски) е канонизиран, не е известно.
© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, свещеник Левкийски и архимандрит доктор Атанасий (Бончев).
Житие на св. свещеномъченици Акепсима, Йосиф и Айтал
Светите свещеномъченици Акепсима, Йосиф и Айтал станали жертва на гонението при цар Сапор (IV век), който издал декрет да бъдат търсени и наказвани със гибел християнските свещенослужители, в случай че откажат да пренесат жертва на персийските божества.
Св. Акепсима бил свещеник, св. Йосиф - презвитер, а св. Айтал - дякон.
Пръв потърпевш св. Акепсима. Бил на 80-годишна възраст, когато го заловили и изправили на съд. Той отказал да се отхвърли от вярата си. Предали го на изтезания. Акепсима понасял с самообладание ужасните мъчения. Мъчителят се надсмивал над него, като казвал: „ Къде е твоят Бог? Защо не ти оказва помощ и не те избави от ръцете ми? "
- Моят Бог е тук и на всички места - дал отговор мъченикът - и Той е мощен да ме изтръгне от ръката ти. Но аз не искам да ме избави от мъченията, а да ми дарува неотстъпчивост, да ги изтърпя до дъно.
След като изтърпял всякакви премеждия, Акепсима бил затворен в тюрма, където на другия ден довели и други двама свещенослужители - престарелия Йосиф и младия дякон Айтал. И двамата били ревностни разпространители на Христовата религия.
Като се уверил в непреклонността на мъчениците, съдията ги хвърлил в тюрма, където в продължение на три години били подлагани на доста мъчения. На християните било неразрешено да ги посещават, да им носят храна и да демонстрират грижи за тях. Когато след три години още веднъж ги изправили пред съда и те отказали да изпълнят царската заповед, св. Акепсима бил наказан на посичане с меч, а свещеникът и дяконът били отведени в различен град и затворени в тюрма.
Една християнка против пари получила позволение да влиза в тъмницата и да им превързва раните. С каквото могла тя била на тяхна услуга. Като гледала техните изтерзани тела, тя плачела, а светите мъченици я успокоявали с думите: „ Твоите грижи за нас, сестро, са приятни на Бога, и ние ти благодарим, само че недей да ни оплакваш. Да страдаш за Бога е самодоволство. "
Съдията след дългите мъчения издал заповед мъчениците да бъдат убити с камъни. На мястото, където бил погубен дякон Айтал, израснало дърво, което имало лечебни плодове. Мнозина от вярващите виждали на същото място небесна светлина и ангели да възпяват Бога, Който популяризира своите светци.
© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, свещеник Левкийски и архимандрит доктор Атанасий (Бончев).
Знаменитият иконописец и храмостроител преподобни Пимен Зографски се родил в София. Той бил плодороден плод от продължителните молебствия на неговите родители. Майка му се удостоила да види насън св. Богородица в бяло облекло, обкръжена от голям брой монаси. Божията майка й дала обещание да приключи нейното неплодие, като й явила, че ще роди наследник.
Роден в деня на първовърховните апостoли Петър и Павел, отрокът в св. Кръщение бил наименуван Павел. Родителите му го дали да се учи на писмо, иконопис, църковно пение и Св. Писание при техния свещеник, зографския йеромонах Тома, който служел тогава в античната градска черква „ Св. Великомъченик Георги ". След гибелта на родителите починал и наставникът на младия Павел. На четиридесетия ден след гибелта си той се явил на своя възпитаник в популярност и го посъветвал да отиде в Св. Атонска гора, която ще бъде място на неговото избавление. Павел раздал на бедните останалото от родителите имущество и се отправил в българския атонски манастир Зограф. Там скоро го постригали в монашество с името Пимен. Младият духовник по този начин бързо преуспявал в монашеските добродетели, че братята почнали да го назовават „ младия авва (отец) ". Веднъж завистници хвърлили дрехата му в огъня, само че тя вместо да изгори, получило се противоположното - изгаснал огънят. Посрамени от това, завистниците прекратили злобата си.
Когато навършил 30 години, духовник Пимен - срещу волята му - бил ръкоположен за йеромонах от македонския Воденски свещеник Памфилий, който бил по националност българин. Преподобни Пимен служел облян в сълзи и получил от Бога дара на чудотворната молитва: излекувал един бесноват брат и избавил живота на различен брат, ухапан от отровна змия.
За да не се възгордее от огромната респект, която всички братя му отдавали, той получил благословение от игумена да излезе от манастира и да се съобщи на усамотен живот. Построил си в гората най-простичка барака, хранел се с кестени и разнообразни треви, а в манастира дохождал единствено с цел да се причасти. Веднъж в наличието на двама манастирски братя избухнал пожар в гората и пристигнал до колибата на преподобния, само че щом той се помолил, паднал проливен дъжд и загасил стихийния пожар.
Когато бил на 55-годишна възраст, явил му се във време на молитва небесният настойник на Зографската обител, св. Великомъченик Георги Победоносец и му съобщил Божията воля да бъде овчар на своя еднокръвен народ, който е останал без пастири. Поради боязън да не бъде излъган преподобни Пимен се посъветвал с един проникновен дъртак и единствено като получил неговото единодушие, се отправил за България, която по това време пъшкала под османско робство. Със себе си взел своя възпитаник Памфилий, който по-късно написал житието му. Плачещи, манастирските братя ги изпратили до границите на Зографския манастир.
В продължение на доста години той обиколил съвсем цяла България. Най-напред бил в родния си град София и нейните покрайнини, по-късно в Южна България и Бачковския манастир. Обиколил и цяла Северна България, посетил доста градове като Видин, Силистра и други Навсякъде проповядвал словото Божие, утвърждавал във вярата православния народ, с молитвата си вършел доста чудеса, строил и ремонтирал храмове. В Доростолската епархия с молитвата си дарил зрение на един слепороден, който след това по негово предпочитание постригал в монашество.
Постороил, обновил към 300 църкви и 15 манастири, като собственоръчно ги украсявал със стенна живопис. Между тях са Черепишкия манастир във Врачанска епархия и Суходолския манастир (тогава) във Видинската епархия.
Към края на живота си преп. Пимен се завърнал в Черепишкия манастир, с цел да съобщи тялото си там на земята. Скоро болен тежко, предал на манастирските братя своето последно отеческо благословение, причастил се със светите Тайни Христови и умрял на 3 ноември 1620 година Преди гибелта лицето му просияло, а при гроба му ставали чудеса.
Впоследствие турски разбойници запалили Черепишкия манастир и той изпаднал в запустение. Тогава монасите на Суходолския манастир разкрили гроба и пренесли нетленните мощи на преподобния в своя манастир, където би трябвало да почиват и до момента. Този манастир в миналото се намирал в рамките на българската Видинска епархия, само че в този момент се намира в Югославия, околия Княжевацка.
Кога св. Пимен Зографски (Софийски) е канонизиран, не е известно.
© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, свещеник Левкийски и архимандрит доктор Атанасий (Бончев).
Житие на св. свещеномъченици Акепсима, Йосиф и Айтал
Светите свещеномъченици Акепсима, Йосиф и Айтал станали жертва на гонението при цар Сапор (IV век), който издал декрет да бъдат търсени и наказвани със гибел християнските свещенослужители, в случай че откажат да пренесат жертва на персийските божества.
Св. Акепсима бил свещеник, св. Йосиф - презвитер, а св. Айтал - дякон.
Пръв потърпевш св. Акепсима. Бил на 80-годишна възраст, когато го заловили и изправили на съд. Той отказал да се отхвърли от вярата си. Предали го на изтезания. Акепсима понасял с самообладание ужасните мъчения. Мъчителят се надсмивал над него, като казвал: „ Къде е твоят Бог? Защо не ти оказва помощ и не те избави от ръцете ми? "
- Моят Бог е тук и на всички места - дал отговор мъченикът - и Той е мощен да ме изтръгне от ръката ти. Но аз не искам да ме избави от мъченията, а да ми дарува неотстъпчивост, да ги изтърпя до дъно.
След като изтърпял всякакви премеждия, Акепсима бил затворен в тюрма, където на другия ден довели и други двама свещенослужители - престарелия Йосиф и младия дякон Айтал. И двамата били ревностни разпространители на Христовата религия.
Като се уверил в непреклонността на мъчениците, съдията ги хвърлил в тюрма, където в продължение на три години били подлагани на доста мъчения. На християните било неразрешено да ги посещават, да им носят храна и да демонстрират грижи за тях. Когато след три години още веднъж ги изправили пред съда и те отказали да изпълнят царската заповед, св. Акепсима бил наказан на посичане с меч, а свещеникът и дяконът били отведени в различен град и затворени в тюрма.
Една християнка против пари получила позволение да влиза в тъмницата и да им превързва раните. С каквото могла тя била на тяхна услуга. Като гледала техните изтерзани тела, тя плачела, а светите мъченици я успокоявали с думите: „ Твоите грижи за нас, сестро, са приятни на Бога, и ние ти благодарим, само че недей да ни оплакваш. Да страдаш за Бога е самодоволство. "
Съдията след дългите мъчения издал заповед мъчениците да бъдат убити с камъни. На мястото, където бил погубен дякон Айтал, израснало дърво, което имало лечебни плодове. Мнозина от вярващите виждали на същото място небесна светлина и ангели да възпяват Бога, Който популяризира своите светци.
© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, свещеник Левкийски и архимандрит доктор Атанасий (Бончев).
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ