Преполовение. Св. прпмчца Теодосия
Житие на света преподобномъченица Теодосия
Св. Теодосия била родом от Цариград. Тя била щерка на благочестиви родители и от детство била възпитана в обич към Бога. Баща й починал, когато тя навършила седем години. Майка й я дала в манастир, където е траяло нейното образование в дух на подвижничество. Там тя достигнала дотам на духовно съвършенство и увереност в истините на Христовото обучение, че била в положение даже живота си да постави за своята религия.
Теодосия наследила огромно благосъстояние, което тя използвала за декорация на храмовете и за подкрепяне на бедните.
Император Лъв Исаврянин със съдействието на еретика патриарх Анастасий почнал гонение срещу феновете на светите икони. Заповядано било да се унищожи и античната чудотворна икона на Спасителя, сложена още от Константин Велики над вратите на царския замък. Тогава Теодосия, която участвала дружно с други инокини освен това посягане, в ентусиазъм на ревнивост поискала да попречи на това кощенство. Тя отместила стълбата, по която се качвал боец да смъква иконата, и боецът паднал на земята и тежко потърпевш. След това Теодосия отишла с иконите при патриарх Анастасий и почнала да го упреква и изобличава за нечестивото иконоборство. Той съобщил на императора за нанесеното му огорчение и преподобна Теодосия била затворена в тюрма, гдето в продължение на седем дни й нанасяли по 100 удара, а на другите инокини още в същия ден били отсечени главите. На осмия ден Теодосия била влачена по града, хулена и оскърбявана, и накрай й нанесли нечовечен побой, от който тя умряла. Това станало на 29 май 730 година.
© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, свещеник Левкийски и архимандрит доктор Атанасий (Бончев).
Страдание на света преподобномъченица Теодосия
Светата Христова булка Теодосия се родила в Константинопол. Тя била щерка на богати, почтени, благочестиви и добродетелни родители. Нейните родители в продължение на доста години нямали деца. Като се съкрушавали и страдали заради това, те доста се молели и постели, през деня и нощем обитавали в Божиите храмове и обилно раздавали мелостиня на бедните.
След известно време дамата заченала и родила тази свята рожба, която нарекли Теодосия, т.е. - " дадена от Бога ", защото тя им била дарена от Бога. А по-късно просветили новородената Теодосия с тайнството на светото Кръщение.
След като минали четиридесет дни от рождението й, майката взела своята щерка на ръце, занесла я в храма на света Анастасия и с радостни сълзи въздала с помощта на Бога и на светата мъченица, като дала обещание да съобщи щерка си на служение Богу в манастир, с цел да бъде тя причислена към лика на девствениците и Христовите невести (при този храм имало и манастир за девици, които се посвещавали на служение на Бога).
Приела Божието благословение, майката се върнала в дома им и почнала да възпитава с огромно внимание и грижи обещаното на Бога дете. Тя направлявала Теодосия в четенето на Божествените книги и в страха Божий и разпалвала в нейното сърце божествената обич.
Когато Теодосия станала на седем години, нейният татко починал. Тогава майката завела дребната си щерка в манастира на света Анастасия и я отдала на Бога, с цел да бъде постригана в светия благ чин.
След три години умряла и майката на Теодосия и оставила цялото си имущество на своята щерка монахиня. Но Теодосия, като достигнала пълноправие, не поискала да одобри благосъстоянието, оставено й от нейната майка, само че бидейки преизпълнена с разсъдък и обич към Бога, го предала Нему, на Когото тя цялата се била принесла в жертва. Тя извикала при себе си един умел златар, дала му задоволително количество злато и сребро и му поръчала да направи от него обкови на три икони - на Христа Спасителя, на Пресвета Богородица и на светата мъченица Анастасия. Тези икони били с величина към три лакътя. Тях блажена Теодосия сложила в храма, а цялото останало свое имущество раздала на нищите и бедните, на сираци и вдовици, до момента в който самата тя в монашеска мизерия траяла да служи на Господа денонощно, обогатявайки се от Бога с духовно благосъстояние. Въоръжавайки се против невидимия съперник с бронята на молитвата, тя умъртвявала с постнически подвизи плътта, която всеки път въстава против духа, побеждавала безплътния зложелател, по-тъпквала надигащата се глава на адския дракон и отблъсквала гордия Велиар посредством смирението, кротостта, богоугодната обич, чистотата, благоговението, послушанието и всички останали отшелнически добродетели.
След известно време против правоверния цар Теодосий, именуван Адрамитин възстанал неговият воевода, на име Лъв, именуван Конон, родом исаврянин. Лъв свалил Теодосий и самичък се провъзгласил за цар.
В началото на своето царуване той се посочил като благоверен, само че в скоро време се появил като един нов Валтасар, като осквернявал църковните светини и не се покланял на Христа, Всевишния Бог, и на Неговата почтена икона. Той влял в Църквата змийската отрова на душевредната манихейска разкол. Освен това този звероподобен човек, рикайки като че с лъвски глас, изригвал разколнически ругатни против светите икони, наричайки ги " идоли ", а тези, които им се покланяли, наричал " идолопоклонници ". Този греховен цар издал декрет, който имал за цел да бъде унищожено почитането на иконите по цялото негово царство.
По това време Константинополският патриаршески трон се заемал от свети Герман. Той, дружно с останалите православни епископи, с всички сили се противил на царя и не приемал неговия разколнически декрет, който забранявал почитането на иконите.
Така царят изпратил въоръжени бойци при свети Герман и им наредил да го изгонят от патриаршеския трон. Войниците се поругали с патриарха и му нанесли побой. На мястото на Герман Лъв сложил лъжепатриарха Анастасий, разколник и негов единомишленик. След това Лъв заповядал да предадат на огън всички божествени книги и трудове на богомъдрите учители. При храма " Света София " съществувала библиотека, която имала към триста хиляди книги. При тази библиотека имало дванадесет учебни заведения и също толкоз мъдри учители. Началникът над учителите бил поставян от царя и от патриарха. Тези учители се възпротивили на безбожната заповед на нечестивия император. Поради това беззаконният изтезател обкръжил със своите бойци библиотеката и учебните заведения, дружно с учителите и учениците, запалил я от всички страни и я изгорил, тъй че никой от тези, които били вътре, не се избавил от огъня. Не оживяла от пожара и нито една книга.
Целият град Константинопол се предал на огромна тъга и тъга. Всички плачели и въздишали. Едни жалеели за несправедливото заточение на светейшия патриарх Герман, други - за изгарянето на това голямо количество книги и за гибелта на мъдрите учители, а други - за огромното и ужасно оскърбление над иконите, защото на всички места иконите били изпочупвани, хвърляни в блата или изгаряни на клади.
А новопоставеният патриарх Анастасий, застанал на святото място, сходно на " мерзостта на запустението ", имал огромното благоволение на царя, защото по всевъзможен метод му съдействал в неговото иконоборско еретичество. Този лъжепатриарх скоро изхвърлил светите икони от Съборната черква и заповядал да се направи същото и във всички останали храмове.
В Константинопол имало врати, които се наричали " медни ". Те били издигнати още по времето на Константин Велики и водели към царския дворец. Над тези врати бил подложен облик на Спасителя, изработен от мед, който бил подложен тук преди повече от четиристотин години. Злочестивият патриарх си наумил да смъкна и да съобщи на огън честния облик на Христа. За осъществяването на това нечестиво дело той изпратил бойци, въоръжени с топори. Началникът на тези бойци, спатарий по чин, доближил стълба към портите, почнал да се изкачва по нея с секира в ръка и към този момент се готвел да пристъпи към своето богопротивно дело. Тогава го видели няколко благочестиви дами, които инцидентно минавали отттам; видели го също по този начин и няколко монахини, в цифрата на които била и преподобна Теодосия. Като се разгорели от ревнивост по Христовата икона и подбуждани от блажената Теодосия, която повече от всички ревнувала за честните икони и била преизпълнена с божествено геройство и безстрашие, монахините се втурнали към стълбата и я съборили на земята. Заедно с това те съборили и боец върху нея, който прекалено много потърпевш при рухването. А те, като го влачели по земята, го били, до момента в който не починал. След това побързали да отидат при патриарх Анастасий и почнали да го изобличават за неговото нечестие: укорявали го, като го наричали вълк, див звяр, разколник и зложелател на Църквата Христова. А след това почнали да хвърлят камъни против него. Анастасий, като се извършил със позор и като се боял да не се повдигне обществен протест против него, побързал да отиде при царя и му разказал за нанесения му от тези дами срам. Той известил царя също и за убийството на спатария при Медните порти. Царят изпаднал в пикантен яд и незабавно изпратил своите бойци, въоръжени с мечове, като им заповядал да отмъстят за поруганието, нанесено на патриарха и за убийството на спатария. Така тези свети дами били посечени, поради своята ревнивост по благочестието. А блажената монахиня Теодосия, като по-благородна по своя генезис и като изповядваща благочестието с най-голямо безстрашие, а също - и като виновница на всичко, което се случило, царят заповядал да заловят и да я затворят в тъмницата. Той наредил също да й нанасят всеки ден по 100 удара с тояги. Така измъчвали светата в продължение на седем дни.
На осмия ден мъчителят заповядал да влачат светата из целия град, по време на което я биели без всякаква благосклонност. Когато светата била доведена до мястото, което се наричало " Волско пазарище " (тук се продавали и се колели животни), се случило по този начин, че един от бойците, които съпровождали светата, по нехайство стъпил върху един огромен кози рог и наранил крайници си. Като се разгневил, той взел рога и почнал безпощадно да я бие с него по главата. След това блъснал с рога мъченицата по шията и я пробил. Така светата преподобномъченица, девицата Теодосия, отдадената на Христа булка, предала своята почтена душа в ръцете на своя вечен Жених и се преселила в Неговия небесен чертог, бидейки увенчана с двоен венец - на девството и на мъченичеството. А многострадалното й тяло, което било захвърлено на земята, било взето от християните и заровено с страхопочитание в особено място. Честните мощи на света Теодосия били извор на изцеления за голям брой заболели и страдащи, - за популярност на Христа, нашия Бог, Когото славим дружно с Отца и Светия Дух, в този момент и во веки. Амин.
© Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите ( " Четьи-Минеи " ) на св. Димитрий Ростовски.
Св. Теодосия била родом от Цариград. Тя била щерка на благочестиви родители и от детство била възпитана в обич към Бога. Баща й починал, когато тя навършила седем години. Майка й я дала в манастир, където е траяло нейното образование в дух на подвижничество. Там тя достигнала дотам на духовно съвършенство и увереност в истините на Христовото обучение, че била в положение даже живота си да постави за своята религия.
Теодосия наследила огромно благосъстояние, което тя използвала за декорация на храмовете и за подкрепяне на бедните.
Император Лъв Исаврянин със съдействието на еретика патриарх Анастасий почнал гонение срещу феновете на светите икони. Заповядано било да се унищожи и античната чудотворна икона на Спасителя, сложена още от Константин Велики над вратите на царския замък. Тогава Теодосия, която участвала дружно с други инокини освен това посягане, в ентусиазъм на ревнивост поискала да попречи на това кощенство. Тя отместила стълбата, по която се качвал боец да смъква иконата, и боецът паднал на земята и тежко потърпевш. След това Теодосия отишла с иконите при патриарх Анастасий и почнала да го упреква и изобличава за нечестивото иконоборство. Той съобщил на императора за нанесеното му огорчение и преподобна Теодосия била затворена в тюрма, гдето в продължение на седем дни й нанасяли по 100 удара, а на другите инокини още в същия ден били отсечени главите. На осмия ден Теодосия била влачена по града, хулена и оскърбявана, и накрай й нанесли нечовечен побой, от който тя умряла. Това станало на 29 май 730 година.
© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, свещеник Левкийски и архимандрит доктор Атанасий (Бончев).
Страдание на света преподобномъченица Теодосия
Светата Христова булка Теодосия се родила в Константинопол. Тя била щерка на богати, почтени, благочестиви и добродетелни родители. Нейните родители в продължение на доста години нямали деца. Като се съкрушавали и страдали заради това, те доста се молели и постели, през деня и нощем обитавали в Божиите храмове и обилно раздавали мелостиня на бедните.
След известно време дамата заченала и родила тази свята рожба, която нарекли Теодосия, т.е. - " дадена от Бога ", защото тя им била дарена от Бога. А по-късно просветили новородената Теодосия с тайнството на светото Кръщение.
След като минали четиридесет дни от рождението й, майката взела своята щерка на ръце, занесла я в храма на света Анастасия и с радостни сълзи въздала с помощта на Бога и на светата мъченица, като дала обещание да съобщи щерка си на служение Богу в манастир, с цел да бъде тя причислена към лика на девствениците и Христовите невести (при този храм имало и манастир за девици, които се посвещавали на служение на Бога).
Приела Божието благословение, майката се върнала в дома им и почнала да възпитава с огромно внимание и грижи обещаното на Бога дете. Тя направлявала Теодосия в четенето на Божествените книги и в страха Божий и разпалвала в нейното сърце божествената обич.
Когато Теодосия станала на седем години, нейният татко починал. Тогава майката завела дребната си щерка в манастира на света Анастасия и я отдала на Бога, с цел да бъде постригана в светия благ чин.
След три години умряла и майката на Теодосия и оставила цялото си имущество на своята щерка монахиня. Но Теодосия, като достигнала пълноправие, не поискала да одобри благосъстоянието, оставено й от нейната майка, само че бидейки преизпълнена с разсъдък и обич към Бога, го предала Нему, на Когото тя цялата се била принесла в жертва. Тя извикала при себе си един умел златар, дала му задоволително количество злато и сребро и му поръчала да направи от него обкови на три икони - на Христа Спасителя, на Пресвета Богородица и на светата мъченица Анастасия. Тези икони били с величина към три лакътя. Тях блажена Теодосия сложила в храма, а цялото останало свое имущество раздала на нищите и бедните, на сираци и вдовици, до момента в който самата тя в монашеска мизерия траяла да служи на Господа денонощно, обогатявайки се от Бога с духовно благосъстояние. Въоръжавайки се против невидимия съперник с бронята на молитвата, тя умъртвявала с постнически подвизи плътта, която всеки път въстава против духа, побеждавала безплътния зложелател, по-тъпквала надигащата се глава на адския дракон и отблъсквала гордия Велиар посредством смирението, кротостта, богоугодната обич, чистотата, благоговението, послушанието и всички останали отшелнически добродетели.
След известно време против правоверния цар Теодосий, именуван Адрамитин възстанал неговият воевода, на име Лъв, именуван Конон, родом исаврянин. Лъв свалил Теодосий и самичък се провъзгласил за цар.
В началото на своето царуване той се посочил като благоверен, само че в скоро време се появил като един нов Валтасар, като осквернявал църковните светини и не се покланял на Христа, Всевишния Бог, и на Неговата почтена икона. Той влял в Църквата змийската отрова на душевредната манихейска разкол. Освен това този звероподобен човек, рикайки като че с лъвски глас, изригвал разколнически ругатни против светите икони, наричайки ги " идоли ", а тези, които им се покланяли, наричал " идолопоклонници ". Този греховен цар издал декрет, който имал за цел да бъде унищожено почитането на иконите по цялото негово царство.
По това време Константинополският патриаршески трон се заемал от свети Герман. Той, дружно с останалите православни епископи, с всички сили се противил на царя и не приемал неговия разколнически декрет, който забранявал почитането на иконите.
Така царят изпратил въоръжени бойци при свети Герман и им наредил да го изгонят от патриаршеския трон. Войниците се поругали с патриарха и му нанесли побой. На мястото на Герман Лъв сложил лъжепатриарха Анастасий, разколник и негов единомишленик. След това Лъв заповядал да предадат на огън всички божествени книги и трудове на богомъдрите учители. При храма " Света София " съществувала библиотека, която имала към триста хиляди книги. При тази библиотека имало дванадесет учебни заведения и също толкоз мъдри учители. Началникът над учителите бил поставян от царя и от патриарха. Тези учители се възпротивили на безбожната заповед на нечестивия император. Поради това беззаконният изтезател обкръжил със своите бойци библиотеката и учебните заведения, дружно с учителите и учениците, запалил я от всички страни и я изгорил, тъй че никой от тези, които били вътре, не се избавил от огъня. Не оживяла от пожара и нито една книга.
Целият град Константинопол се предал на огромна тъга и тъга. Всички плачели и въздишали. Едни жалеели за несправедливото заточение на светейшия патриарх Герман, други - за изгарянето на това голямо количество книги и за гибелта на мъдрите учители, а други - за огромното и ужасно оскърбление над иконите, защото на всички места иконите били изпочупвани, хвърляни в блата или изгаряни на клади.
А новопоставеният патриарх Анастасий, застанал на святото място, сходно на " мерзостта на запустението ", имал огромното благоволение на царя, защото по всевъзможен метод му съдействал в неговото иконоборско еретичество. Този лъжепатриарх скоро изхвърлил светите икони от Съборната черква и заповядал да се направи същото и във всички останали храмове.
В Константинопол имало врати, които се наричали " медни ". Те били издигнати още по времето на Константин Велики и водели към царския дворец. Над тези врати бил подложен облик на Спасителя, изработен от мед, който бил подложен тук преди повече от четиристотин години. Злочестивият патриарх си наумил да смъкна и да съобщи на огън честния облик на Христа. За осъществяването на това нечестиво дело той изпратил бойци, въоръжени с топори. Началникът на тези бойци, спатарий по чин, доближил стълба към портите, почнал да се изкачва по нея с секира в ръка и към този момент се готвел да пристъпи към своето богопротивно дело. Тогава го видели няколко благочестиви дами, които инцидентно минавали отттам; видели го също по този начин и няколко монахини, в цифрата на които била и преподобна Теодосия. Като се разгорели от ревнивост по Христовата икона и подбуждани от блажената Теодосия, която повече от всички ревнувала за честните икони и била преизпълнена с божествено геройство и безстрашие, монахините се втурнали към стълбата и я съборили на земята. Заедно с това те съборили и боец върху нея, който прекалено много потърпевш при рухването. А те, като го влачели по земята, го били, до момента в който не починал. След това побързали да отидат при патриарх Анастасий и почнали да го изобличават за неговото нечестие: укорявали го, като го наричали вълк, див звяр, разколник и зложелател на Църквата Христова. А след това почнали да хвърлят камъни против него. Анастасий, като се извършил със позор и като се боял да не се повдигне обществен протест против него, побързал да отиде при царя и му разказал за нанесения му от тези дами срам. Той известил царя също и за убийството на спатария при Медните порти. Царят изпаднал в пикантен яд и незабавно изпратил своите бойци, въоръжени с мечове, като им заповядал да отмъстят за поруганието, нанесено на патриарха и за убийството на спатария. Така тези свети дами били посечени, поради своята ревнивост по благочестието. А блажената монахиня Теодосия, като по-благородна по своя генезис и като изповядваща благочестието с най-голямо безстрашие, а също - и като виновница на всичко, което се случило, царят заповядал да заловят и да я затворят в тъмницата. Той наредил също да й нанасят всеки ден по 100 удара с тояги. Така измъчвали светата в продължение на седем дни.
На осмия ден мъчителят заповядал да влачат светата из целия град, по време на което я биели без всякаква благосклонност. Когато светата била доведена до мястото, което се наричало " Волско пазарище " (тук се продавали и се колели животни), се случило по този начин, че един от бойците, които съпровождали светата, по нехайство стъпил върху един огромен кози рог и наранил крайници си. Като се разгневил, той взел рога и почнал безпощадно да я бие с него по главата. След това блъснал с рога мъченицата по шията и я пробил. Така светата преподобномъченица, девицата Теодосия, отдадената на Христа булка, предала своята почтена душа в ръцете на своя вечен Жених и се преселила в Неговия небесен чертог, бидейки увенчана с двоен венец - на девството и на мъченичеството. А многострадалното й тяло, което било захвърлено на земята, било взето от християните и заровено с страхопочитание в особено място. Честните мощи на света Теодосия били извор на изцеления за голям брой заболели и страдащи, - за популярност на Христа, нашия Бог, Когото славим дружно с Отца и Светия Дух, в този момент и во веки. Амин.
© Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите ( " Четьи-Минеи " ) на св. Димитрий Ростовски.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ