Житейската мистерия разбира единствено душата възвисена, в която Божа благодат

Сонетите на един художник | Иван МЪРКВИЧКА

„ Житейската тайнственост схваща
само душата възвисена,
в която Божа берекет извира. "
(От „ Не вярвайте " )

Роден през 1856 година в Чехия, Мърквичка получава образованието си в Прага и Мюнхен. 25-годишен той идва в България – като преподавател по изобразяване в Пловдивската гимназия. Остава в страната ни цели 40 години. Мърквичка е първият Ректор на новосъздадената Художествена академия и интензивно взе участие в организирането на художествения живот в България. Той с любознание опознава типичните за нашите ширини обичай, просвета, обичаи, традиции. Колоритните му произведения са въодушевени от тукашния живот, а първите илюстрации на „ Под игото " са негово дело. Мърквичка взе участие и в изписването на храм-паметника „ Св. Александър Невски ".
Великолепните платна обаче, не са единственото креативно просветление на Мърквичка. През 1930 година, в Придворната печатница в София, той отпечатва свои сонети и ронда на чешки език. Стихосбирката „ Прашинки от неведомото " разлиства поетичната виртуозност на художника, който рисува с думи – живота, дамите, щастието, България.

ЖЕНА
Жена обичана, мой живот и популярност,
вода, въртяща камък воденичен,
с метежна деликатност твоят вик магичен
на хижи и покои наслада дава.

В сърцето ми камбана проечава,
окъпе ли ме твоят поглед поетичен,
жена обичана, като в храм тайнствен
от божеството твое пристрастеност повява.

С трендафил твоя лик ще увенчая,
ти постели олтар за дивно тяло –
от него накит по-красив не зная.

Остава твойто лоно безконечна загадка,
само че Бог посява зрънце засияло:
да бъде твоята обич безкрайна.

(Три сестри, Иван Мърквичка. Картината символизира Мизия, Тракия, Македония)

ХАРМОНИЯ В ДУШИТЕ
Когато две души в една са слени,
флуид възвишен щом ги омагьоса,
в пещта любовна възприятията какво са:
връз обков златен перли подредени.

Когато святи сънища блажени,
в сърцето на поета наслада носят
и както струна в струна се допира,
така шепне в двама музика неземна.

Очи в очи обичани се взират,
като във детска приказка безгрижна
и в тиха непосредственост общ възторг намират.

Щом зла орис ядосано забушува,
ръката търси отново ръката ближна,
така както паралелно двойка рибки плуват.

ЖИВОТЪТ НА ЗЕМЯТА
Познания духа ми оплодиха,
пристигнали при мен незримо от цветята,
да ме огреят, както светлината
от златна плам се ражда в заран тиха.

Разбрах най-после тази борба лиха:
родено на бурята в тъмата –
умира, а в пролетна позлата
се ражда облик нов за безконечен ураган.

Звезда миражна, във безкрая скрита,
за момент от вечността пресътворена,
кипи във тебе сприя страховита:

неволя, горест в дуел с лукс навирен,
въргалят се на земната сцена,
а гибел размахва показалец черен.

Избрано от „ Прашинки от неведомото ", Сонети и ронда от Иван Мъквичка.
Превод от чешки ~ Мария Генова