Разбива ли сърцето синдромът на разбитото сърце?
Жертвите на Синдрома на разрушеното сърце не се възвръщат от единствено себе си, без лекарска помощ, а провалите върху здравето са трайни. Това откриха шотландски учени след в детайли проучване.
В проучването вземат присъединяване 52-ма души от двата пола. Обект на изследователския интерес е дали заболяването дава някакви отблясъци върху здравето , или е просто психологично положение . Известно е, че така наречен „ синдром на разрушеното сърце “ е обвързван с прочувствен или физически стрес и може да докара до сърдечна уязвимост и непълнота , а в избрани случаи е допустимо да предимвика и по-сериозни последствия за здравето.
Получените резултати дават на учените съображение да признаят Синдрома на разрушеното сърце за болест , която оставя дълготрайни поражения на сърцето, като поврежда и сърдечния мускул .Като по-чувствителни в плен на заболяването по-често се оказват дамите. Синдромът имитира сърдечна рецесия - болка в гръдния панер и лявата ръка. Тя се придвижва от време на време към горната челюст, затруднява дишането, появяват се неочаквани позиви за повръщане, световъртеж, а от време на време избива и студена пот. И в случай че преди се смяташе, че тези чувства са по-скоро „ самовнушения “, то през днешния ден са обект на лекарско внимание, тъй като това положение надалеч не е почтено, нито мислено, а има дълготрайни последствия . Проучването на откривателите сочи, че в случай че човек остане жертва на синдрома в продължение на четири месеца, положението води до развиване на фиброза, т.е. трайно увреждане на сърдечния мускул.
Симптомите на синдрома на разрушеното сърце са доста близки до тези на сърдечния удар и може да включват ангина пекторис (болки в гърдите), дефицит на въздух, ниско кръвно налягане и краткотрайна сърдечна непълнота. Въпреки това сърдечният удар постоянно е в резултат на кръвни съсиреци или запушени артерии, само че това не са признаци на пациенти със синдрома на разрушеното сърце. Често синдромът на разрушеното сърце минава относително бързо и рядко води до съдбовни или непрекъснати сърдечни вреди. Но за това е нужно да си помогнете и самите вие. Помислете дали си коства да разбиете живота си за човек, който не желае да бъде с вас?
Цветелина Велчева
