Женските татуировки не са модна тенденция от последните десетилетия, а

Женските татуировки не са фешън наклонност от последните десетилетия, а традиция от антични времена. Момичета Ainu на северния японски остров Хокайдо рисували мечешка усмивка на лицето си, ромите се украсявали със комплицирани шарки от линии и точки. Южните славяни имали свои, специфични татуировки.

Много нации са съхранили традициите на свещените женски татуировки и до през днешния ден, само че в Европа те са съвсем изчезнали. Най-дълго бит за татуиране на дами е непокътнат измежду балканските нации. Днес в отдалечените черногорски и хърватски села, към момента можете да срещнете баба, чиито ръце са покрити със комплицирани орнаменти, само че всяка година шансът да видите носителите на тази традиция е все по-малък.

Славянските нации имат доста митове и приказки, в които момиче се дегизира като мъж и пази с оръжие народа си от врага. В живота на южните славяни това надали е било допустимо – жена незабавно би била разпозната по татуировките на ръцете си, които са доста сложни за скриване.

Интересното е, че измежду балканските нации единствено дамите носели татуировки – мъжете предпочитали да нямат специфични знаци по тялото си. Изкуството да се вършат татуировки било извънредно женско занятие – майсторките предавали техники и схеми на орнаменти, от потомство на потомство повече от хиляда години.

Татуировките били изключително известни при черногорците, босненските хървати и албанците. Освен това албанците рисували орнаменти върху тялото, без значение от религията – мюсюлмани и католици.

Някои историци считат, че татуировките са основани, с цел да предотвратят ислямизирането на девойките – законът на шериата не утвърждава този метод на декориране на тялото. В същото време никой не може да изясни съществуването на татуировки измежду мюсюлманките на Балканите.

Най-честото място за изобразяване на орнаменти при балканските девойки били ръцете. Интересното е, че орнаментите на дясната и лявата ръка постоянно били разнообразни. По-рядко се срещали татуировки, покриващи ръцете до лактите, и много рядко сред ключиците. На гърдите най-често се изобразявал кръст, който бил декориран с спомагателни декоративни детайли под формата на висулки.

Славяните рядко, имали едни и същи татуировки, само че всички рисунки по тялото се състояли от едни и същи детайли и знаци. Познавайки езика на женските татуировки, човек би могъл да разбере към какъв жанр принадлежи една жена и какви събития са се случили в нейната орис.

Първата рисунка на момичето се правела на 4-5 години, втората – след навършване на пълноправие, в символ на подготвеност за брак. Но от време на време татуировката се появявала по друга причина. Момичето можело да бъде предпазено с спомагателен знак, в случай че е болно.

Впоследствие татуировките се появявали по отношение на значими житейски стадии от живота на дамите – сватба, раждане или загуба на брачен партньор. За славяните от други райони тези събития са били отразявани с костюм, бижута и прически, само че девойките от Балканите не са имали опция да крият информацията – тя постоянно е била с тях, под формата на комплицирани шарки по кожата.

Първите откриватели на балканските обичаи считали, че женските татуировки са се появили по отношение на възникването на Османската империя. Но това не е по този начин – кръстът на Балканите надалеч не постоянно е знак на християнството. Още преди кръщението, кръстовете били свързвани със слънцето и били мощен талисман срещу зли духове.

Разликата в орнаментите на дясната и лявата ръка най-вероятно се дължи на обстоятелството, че на едната е изобразена слънчева символика, а на другата – лунна символика. Подобни езически татуировки били изключително неприятни за османците – в случай че можели да се примирят с християнски орнаменти, то даже и най-красивото момиче с езически знаци по тялото си било нежелано.

Традицията на славянските татуировки измежду дамите последователно почнало да умира през 19 век. Причината за това била, че хората с татуировки почнали да се възприемат като диваци или представители на незаконния свят – разбойници, пирати. Двама известни откриватели на балканските обичаи, които са работили в района в края на 19 век – Леополд Глук и Чиро Трухелка – забелязали, че декорирането на тялото с рисунки последователно престава даже в отдалечени планински села.

Леополд Глук споделил, че е среща дами освен с ръце, покрити с орнаменти, само че и с татуировки по лицето. Най-често татуировките се нанасяли на челото, по-рядко на бузите. Според учения по-големите и комплицирани модели били присъщи за католиците. Православните дами имали по-скромна татуировка и то основно тук-там, покрити с облекла.

Глук се интересувал по какъв начин самите Балкани наричали тези татуировки. Той разкрил с изненада, че общопризнат термин за това събитие не съществува нито измежду сърбите, нито измежду черногорците, нито измежду албанците. Изследователят решил, че тази традиция не е прекомерно антична, другояче несъмнено би имала название.

В тези дни, когато Глук и Трухелка пътували из балканските села, татуировки нормално се правели по време на църковни празници, покрай църкви. Работата била осъществявана от дами татуисти, след църковна работа. Леополд Глук виждал в това сигурен знак, че обичайят е чисто християнски. Може ли езическите дейности да бъдат обвързани с църковните празници?

Мнението на Чиро Трухелка било друго. Ученият забелязал, че дружно с християнските знаци, като кръстът, сърцето и монограма на Христос, татуировките съдържат доста други знаци, измежду които изображения на растения и животни, звезди, знаци на луната. Трухелка предположил, че всички тези детайли са свързани с култа към плодородието, царувал по земите на Европа доста преди появяването на християнството.

За разлика от Глук, Трухелка не бил толкоз безапелационен във връзка с свързването на татуировките със актуалните религии. Той прекарвал доста време в изследване на антични източници и намерил препратки към женски татуировки на балканските нации от няколко антични създатели.

За страдание, през 19 век към този момент било доста мъчно да се откри точния генезис на античния бит на татуирането на дами. Носителките на тази забавна традиция сами не можели да кажат на Трухелка или Глук нищо значимо. Сега, когато тази традиция е съвсем мъртва, ще би трябвало да се примирим с обстоятелството, че в никакъв случай няма да разберем нейния генезис.