Международен ден за елиминиране на насилието срещу жени
Жените по света са обект на принуждение, като размерът и същинският му темперамент съвсем постоянно остават скрити. Поради това 25 ноември е разгласен от Организация на обединените нации за Международен ден за елиминиране на насилието над дамите. Всяка година от този ден стартират 16-те дни на дейни мероприятия и акции, целящи да се даде публичност на казуса и хрумвания за неутрализирането му, които завършват на 10 декември, когато е Денят на човешките права.
Плашеща е статистиката във връзка с домашното принуждение в България. Всяка четвърта жена е била жертва на физическо или полово принуждение от страна на колегата си. От което следва парадоксът, че дамите най-често стават жертва на най-близките си хора, от които се допуска, че би трябвало да получават любов, поддръжка и схващане. Въпреки заложената причина, че в една връзка мъжът и дамата са равни, в българското общество виреят трендовете за слагане на дамата в позиция на подкрепяща, което елементарно се трансформира в позиция на подчинена, а не равна, както в публичния, по този начин и в персоналния, фамилния живот. Този модел на жената-предмет, която е успяваща единствено в ролята си на стопанка и полов обект се подхранва интензивно в общественото пространство към този момент десетилетия. До такава степен е залегнало в всеобщото схващане у нас, че насилието над дамите доста постоянно даже не трябва разпознавано, а не е необичайност отношението към жертвите да е отрицателно – т.е. настройката, че с държанието си са провокирали и заслужили нападателните прояви по отношение на тях.
Въпреки, че имаме закон за отбрана против домашното принуждение, използването му е към този момент е едва дейно, въпреки в него ясно да е дефинирано:
Домашно принуждение е всеки акт на физическо, полово, психическо, прочувствено или икономическо принуждение, както и опитът за такова принуждение, насилственото ограничение на персоналния живот, персоналната независимост и персоналните права, осъществени по отношение на лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в фамилна връзка или във фактическо съпружеско общуване.
Формите на домашно принуждение, изброени в закона са четири:
1. Физическо принуждение – то е най-ясната за различаване форма на принуждение и най-лесно доказуемата – всяко причиняване на физическа болежка и страдалчество – удари, побоища, нанасяне на телесни контузии, всички форми на нежелано вмешателство в телесната цялост на индивида. Физическо ограничение на персоналната независимост.
2. Сексуално принуждение и тормоз – вариантите са разнородни - от насилствени и насилствени полови дейности до всяко унижаващо достолепието деяние, включително и посредством обидни думи и подмятания, учредено на сексуален симптом. В това число се включва и мъчителната полова ревнивост, която с изключение на като форма за надзор, се смята и за унижение на една от най-интимните сфери на личността – половата, посредством обвинявания, натрапчиви съмнения, следене и други
3. Психически тормоз – това е всяко непочтено държание, реализирано неведнъж или систематично, което цели отрицателно влияние върху душeвността на жертвата, като систематично и неведнъж се повреждат възприятията и мислите й, посредством вменяване на позор и виновност, боязън, възприятие за малоценност; посредством надзор, заплашване, изнудване, обидно и унизяващо достолепието на индивида отношение. Най-тежката форма е когато насилникът прибегне до закани и прочувствено изнудване за ликвидиране, лишаване на децата, дома; закани за оставяне без средства; когато биват заплашвани околните и приятелите й и така нататък Често срещана е и опасността за самоубийство – като по този метод на жертвата се вменява възприятието за виновност, че постъпките й могат да доведат до необратими последствия. По този метод опцията за взимане на решения и дейни дейности от страна на дамата се приключват.
4. Икономически тормоз – жертвата е сложена в „ икономическа взаимозависимост “, в подчинено положение; оставена е без средства посредством слагане в състояние на неспособност за реализиране на трудова активност, от време на време посредством лишаване на финансовите й приходи. Тук се включват и заканите за разваляне на имуществото й.
Насилието, учредено на пола е най-често срещаното нарушение на човешките права. Противодействието му е допустимо единствено посредством повишение на степента на осъзнатост и сензитивност в обществото. Колкото по-високо е равнището на равнопоставеност сред двата пола, толкоз по-малка е вероятността от прояви на домашно принуждение. Според Световната здравна организация „ здраве “ значи изцяло физическо, психическо и обществено богатство. Насилието е корист със мощ – физическа, психическа или икономическа, целящя неподходящо отнасяне и засягане на богатствата на личността. За това е значимо да се знае, че агресорът може да бъде подобен единствено, в случай че има жертва пред себе си. Хората с нападателен темперамент са доста постоянно срещано събитие, само че и хората с душeвност на жертва са не по-рядко срещани. Тази взаимосвързаност е злокобна, само че най-важният аспект от нея е отражението върху децата, които вероятно са принудени освен да бъдат очевидци на обособени инцидентни събития, само че да прекарат в такава атмосфера живота си. Според закона за отбрана против домашното принуждение, за психическо и прочувствено принуждение върху дете се счита и всяко домашно принуждение, осъществено в негово наличие. Травмите са непоправими, а усвоеният модел на държание в съвсем всички случаи се повтаря, без значение дали ще се заеме ролята на насилника или на жертвата.
Ако преглеждаме насилника като човек, който счита, че има право да принизява човешкото достолепие и права на различен човек, то жертвата е тази, която се съгласява на това, приемайки ролята си. И в двата случая приказваме за ненормалност и нравствена уязвимост, беднотия на възприятията и блян за запълване на вътрешната празнина и угнетяване на възприятието за непълноценност. За това първото нещо, което е и най-трудното, с цел да се излезе от този циничен кръг е така наречен жертва да излезе от ролята си – т.е. да престане де се усеща като такава и да поеме отговорност за личните си дейности и житейски път. Заради себе си и поради околните си. Да си спомни коя е, какво може и да се погрижи за личното си здраве и благоденствие. Защото както споделя Станислав Йежи Лец: Жертвата постоянно взема присъединяване в закононарушението. И то неконструктивно!
Автор ~ Десислава Димитрова
Изображения ~ Violences contre les femmes: Cédric Sorel - France, liberation.fr
Картинa ~ Say NO to domestic violence against women! - Jessica Gehle
