Жените дават своя дан във военната история и много често

Жените дават своя дан във военната история и доста постоянно потвърждават, че не трябва да се считат за слабия пол. Практически са способни да преживеят безусловно същите мъчения, препоръчани от фронта, които претърпяват и всички останали, а някои остават в историята като почтени за почитание бойци. По време на Втората Световна война има задоволително образци, а в съветските дивизии нежния пол е показал извънредно мъжество и невероятни умения.

Александра Григориевна Самусенко е една такава представителка. За нея се споделя, че е единствената жена-танкист, само че историците припомнят и за Мария Октябърская, която персонално закупува своя Т-34 и потегля на война против нацистите, откакто те я лишават от брачна половинка ѝ. Разликата сред двете дами е, че Александра получава военно обучение и доста скоро съумява да приложи наученото в практиката. Животът на тази дама стартира през 1922 година в Чита (Сибир). Участва през 1939-1940 година във Финландската война и там към момента е пехотинец. Осъзнавайки, че пехотата не е нейното предопределение, сполучливо съумява да приключи танковата академия и доста скоро получава своя Т-34 и опцията за нови изяви.

Присъствието й на Източния фронт я трансформира в същински воин и знак за всички останали нейни сътрудници. Макар и войната да е най-грозното човешко създание, Александра е внасяла малко хубост, най-малко до момента в който не е в своя Т-34. През 1943 година покрай Курск се разпростира едно от най-мащабните сражения през Втората Световна война. В безкрайното поле, където се срещат единствено разрушени танкове и окопи на бойци, доста скоро руската войска и нацистката ще премерят сили.

Успехът на руснаците ще подсигурява обръщането на войната и ще помогне за по-бързото и привършване, неуспехът обаче е можел да подсигурява един по-различен живот през днешния ден. Танкистката към този момент е натрупала опит и се е показала неведнъж по време на борбата за Сталинград. Бойното поле в Курск е към 800 километра дълго. Руските сили за първи път хвърлят всичкия си човешки капитал и всеки немец би трябвало да обезврежда най-малко 6 руснака, с цел да може да се приказва за победа.

Суровата съветска зима се оттегляла и за първи път оживелите немски бойци можели да показват на какво са способни. Освен това доста скоро са получили нов модел на Tiger I. 54-тонната машина имала реномето на същински наказател на фронта. 88-милиметровото оръдие можело да разплаче безусловно всеки, оптималната му скорост е към 54 км/ч и всяка среща можела да приключи с главоболия за съперника. Старата машина обаче постоянно се чупила и по тази причина през 1943 година в армията пристигнали новите разработки и вярата, че са изчистени от неточности, дават добър късмет на немските танкисти за нахлуване.

Добре готови с класическата си тактичност, немските офицери не запомнили, че всички прилагани тактики са упражнявани устойчиво през последните две години върху съперника и старите номера няма да бъдат толкоз ефикасни. Докато немската военна машина се придвижвала към бойното поле, съветската войска към този момент поставяла мини, криела оръдия и опъвала бодлива тел, с цел да спре нашественика.

В ранните часове на 6 юли 1943 година немската офанзива започва с бойно кръщене на новите танкове. С невероятна скорост тигрите препускали през полето и поразявали всеки бункер, който попадне в мерника им, всички зад танковете оставало като цел за Луфтвафе и асовете умерено изсипвали бомби над оживелите. Екипажите този път не били заблудени, че ще прекарат няколко месеца в съветската зима и ще съумеят да пречупят врага. Всички били извънредно опитни и превъзхождали освен софтуерно врага си, само че и опитно. За 17 часа втора SS Panzer доближава рисково близо вражеските линии. В този миг успеха е можела да бъде помирисана.

Маршал Жуков подрежда на танковете да се съсредоточат в центъра на полето и да посрещнат немците в директна борба. 23-годишният лейтенант Александра Самусенко към този момент познавала доста добре съперника. Няколко пъти към този момент е била ранявана и в един от случаите е можела да загине, до момента в който се пробва да избяга от своя пламнал Т-34. При нареждането за офанзива, съветските машини, които до този миг са се трансформирали в дребни сауни под юлската горещина, форсират своите 38.8-литрови V12 мотори и се изстрелват самоуверено напред за добра немска среща.

Около 840 танка се разпростират пред скромните 294 танка, половината от тях са Tiger I. Т-34 бързо стартират обстрел, само че знаят, че дебелата ризница не може да аргументи доста вреди от такова разстояние и по тази причина бързат да съкратяват дистанцията. Командирите от другата страна осъзнават, че са минали толкоз елементарно без особени старания и бързо стартират да изтеглят своите машини обратно. Много скоро сражението се трансформирало в много грозна сцена. Всеки Tiger I трябвало да се разправя с най-малко няколко Т-34, а отстъпващите не подозират, че пехотата е подготвена да им върне жеста и е въоръжена с Молотов коктейли.

Александра се озовава против три Tiger-а и осъзнава, че няма връщане обратно. Една неверна маневра и мнозина ще видят купула на нейния танк да се разделя с останалата част. Нарежда на екипажа да зареди анти-танковите снаряди и потегля против своите трима съперника. Маневрирайки сред машините се старае да не попадне в точката за пукотевица и в това време постепенно и методично обстрелва съперника. Успява да унищожи две от машините с хирургически точна пукотевица по основното оръдие, а третият е задоволително засегнат, с цел да се откаже от офанзивата.

С това съумява да заслужи първия си орден. Малко по-късно в сражението излиза наяве, че нейният командващ офицер е погубен. Самусенко поема контрола на дивизията си и повежда в пердах батальона си. Отново употребява същата тактика, приближава се задоволително бързо и покрай съперника и по-късно разтоварва основното оръдие, причинявайки оптимални вреди. С това мъжество се издига до чин „ Капитан “ и поема командването на танковете, които по-рано е повела в борба.

Макар и да съумяват да отхвърлен първата вълна, 840-те танка дават много жертви. Сражението обаче е дало време за регрупиране и подготовка за нова офанзива, в това време съветската авиация към този момент е заела места и бомбардира непрекъснато съперника. На дългото поле за сражения немските бойци ще изгубят 50 000 мъже и 700 танка. Битката ще продължи към месец.

Александра Самусенко умира от раните си в малко селце покрай Шчечин (Полша). Според нейни сътрудници е била прегазена от танк, който не видял, че пред него има хора, само че това не е доказана информация. Други източници настояват, че е умряла по време на последните офанзиви над Берлин, само че и за това няма задоволително гаранция. Самусенко е погребна в Лобез, покрай монумента на Уилям I. Остава в историята като първата танкистка, която се издига до такава висота и командва танкова бригада, а това си е достижение.

Заглавна фотография: By Source, Fair use, https://en.wikipedia.org/w/index.php?curid=30222413