Още една пловдивчанка разказа за мъките си в паспортна служба
Желая да изразя безкрайното си отвращение от организацията, отношението на чиновниците на паспортна работа на 2-ро РПУ и нечовешките условия. Така читателка на Plovdiv24.bg стартира сигнала си до медията ни. И прибавя:
" Преди дни отидох с майка ми, която е след инсулт, да си преиздадем задграничните паспорти.
1. Обстановка: пред ръководството в 11:30 ч. имаше голям брой граждани;
2. Влязох, с цел да взема информация от " униформения " за реда за преиздаване на чуждестранен паспорт. След като му извадих думите с ченгел, и откакто ми млещеше дъвка отсреща, получих мързеливото подпомагане да даде номер на мен и майка ми, жена след инсулт, с цел да си вземем декларация за подаване на паспорт. Попитах " Не мога ли да попълня документите и да ги подам с едно изчакване на номер? ". Обясни, че би трябвало да ни ревизират вътре на гишетата и ще ни обяснят.
3. Взех номера и зачакахме с майка ми на горещина от 38 градуса.
4. 10 % от чакащите бяха " не от малцинството ", и едни положителни хора ни обясниха, откакто видяха забележимите белези на изкривена уста и усложнен диалект на майка ми, че не е нужно да чакаме след това на опашка за банка, а че можем да платим с карта и че никой не го загатва от страна на чиновниците.
5. Когато наближи номера ни, различен човек от " не малцинството " ни сподели, че би трябвало да си изтеглим номер за подаване на заявката за преиздаване на паспорт.
6. И един номер - преди да влезем да си вземем заявките за подаване на паспортите, служителят на реда сподели, че в случай че не ни е бърза поръчката, можем да отидем във всяко РПУ. Попитах за какво не ме е предизвестил, при което той сподели " Не съм бюро информации ". Попитах къде са разказани изискванията и редът, с цел да не го питаме, не можа да покаже.
7. Влязохме. Администраторката ме назова: " Мадам, на всички ви обясняваме, че тук се идва за експресни поръчки, а не за елементарни ". Отговорих, " Аз съм госпожа и вие би трябвало да знаете като админ по какъв начин да се обръщате към българските жители ". Тя замълча нервно и ни издаде електронно попълнени бланки за заявление с нашите данни на мен и майка ми. След което ни върна да си теглим номер за подаване на заявката, което трябваше да потвърдим с автограф и " v ", че е правилно с посочените данни - нашите. Още 1:30 час.
8. Изчакахме още веднъж, имам загар от очакване, майка ми по какъв начин устоя не знам, с " мъдростта " на възрастен човек.
Подадохме заявките. Общо 4 часа. Само за съпоставяне в 7:30 ч сутринта потеглих от Пловдив, стигнах до Руското консулство в София, взехме си съветските паспорти и се върнахме в Пловдив в 11:30 часа пред 2-ро РПУ, с цел да чакаме 4 часа да си подадем заявление за български паспорти.
Как ви се коства това?! "
Росица Ганчева
" Преди дни отидох с майка ми, която е след инсулт, да си преиздадем задграничните паспорти.
1. Обстановка: пред ръководството в 11:30 ч. имаше голям брой граждани;
2. Влязох, с цел да взема информация от " униформения " за реда за преиздаване на чуждестранен паспорт. След като му извадих думите с ченгел, и откакто ми млещеше дъвка отсреща, получих мързеливото подпомагане да даде номер на мен и майка ми, жена след инсулт, с цел да си вземем декларация за подаване на паспорт. Попитах " Не мога ли да попълня документите и да ги подам с едно изчакване на номер? ". Обясни, че би трябвало да ни ревизират вътре на гишетата и ще ни обяснят.
3. Взех номера и зачакахме с майка ми на горещина от 38 градуса.
4. 10 % от чакащите бяха " не от малцинството ", и едни положителни хора ни обясниха, откакто видяха забележимите белези на изкривена уста и усложнен диалект на майка ми, че не е нужно да чакаме след това на опашка за банка, а че можем да платим с карта и че никой не го загатва от страна на чиновниците.
5. Когато наближи номера ни, различен човек от " не малцинството " ни сподели, че би трябвало да си изтеглим номер за подаване на заявката за преиздаване на паспорт.
6. И един номер - преди да влезем да си вземем заявките за подаване на паспортите, служителят на реда сподели, че в случай че не ни е бърза поръчката, можем да отидем във всяко РПУ. Попитах за какво не ме е предизвестил, при което той сподели " Не съм бюро информации ". Попитах къде са разказани изискванията и редът, с цел да не го питаме, не можа да покаже.
7. Влязохме. Администраторката ме назова: " Мадам, на всички ви обясняваме, че тук се идва за експресни поръчки, а не за елементарни ". Отговорих, " Аз съм госпожа и вие би трябвало да знаете като админ по какъв начин да се обръщате към българските жители ". Тя замълча нервно и ни издаде електронно попълнени бланки за заявление с нашите данни на мен и майка ми. След което ни върна да си теглим номер за подаване на заявката, което трябваше да потвърдим с автограф и " v ", че е правилно с посочените данни - нашите. Още 1:30 час.
8. Изчакахме още веднъж, имам загар от очакване, майка ми по какъв начин устоя не знам, с " мъдростта " на възрастен човек.
Подадохме заявките. Общо 4 часа. Само за съпоставяне в 7:30 ч сутринта потеглих от Пловдив, стигнах до Руското консулство в София, взехме си съветските паспорти и се върнахме в Пловдив в 11:30 часа пред 2-ро РПУ, с цел да чакаме 4 часа да си подадем заявление за български паспорти.
Как ви се коства това?! "
Росица Ганчева
Източник: plovdiv24.bg
КОМЕНТАРИ