Желанието нещо да е вярно не го прави такова, пише

Желанието нещо да е правилно не го прави такова, написа „ Politico “. И въпреки всичко през последните две години имахме голям брой прогнози , съгласно които дните на съветския президент Владимир Путин са преброени , че руснаците ще се извърнат против него или че той ще бъде свален с прелом в Кремъл от олигарси и съветския хайлайф, които в този момент са обект на западни наказания и са гневни поради замразените си активи в чужбина.

Дори Михаил Касянов , министър-председател на Путин от 2000 до 2004 година, решително предвижда, че хватката на президента върху властта може да се изплъзне ненадейно. Ето какво сподели през 2022 година Касянов, който в този момент е в заточение:

„ Вярвам, че след три или четири месеца ще настъпи решаваща смяна . “

Друг повтарящ се роман е, че Путин е обиден от смъртоносна болест .

„ Той е болен отдавна, сигурен съм, че има рак. Мисля, че той ще почине доста скоро. Надявам се да е доста скоро “ , разгласи при започване на предходната година Кирил Буданов , началник на украинската организация за военно разузнаване.

И въпреки че проваленият протест на някогашния началник на „ Вагнер “ Евгений Пригожин предишното лято провокира още по-обнадеждаващи прогнози, че сигурно това ще бъде началото на разпадането на Путин, това не се оказа по този начин. Сега, 9 месеца по-късно, Путин държи властта по-здраво от всеки път и е на път да стане най-дълго управлявалият Русия след царете, изпреварвайки Йосиф Сталин . Имитацията на избори, на които той получи 87% от гласовете , единствено акцентира крещящия факт, че той изцяло задушава и репресивно управлява страната си – макар дребните флашмобове и предизвикателните записки в обществените мрежи, които настояват противоположното.

Олигарсите знаят, че не трябва да се опълчват на шефа. Достатъчно е да погледнат какво се е случило с тези, които са го създали – от Борис Березовски , който беше открит мъртъв в дома си в Бъркшир, Англия, до Михаил Ходорковски , който изкара десетилетие в подземията на Путин. А всички знаем, че другарството на Путин с Пригожин също не попречи на шефа на „ Вагнер “ да бъде взривен на борда на частния му аероплан.

„ Бъдете смели. Един ден ще победим “ , молеше предизвикателно Юлия Навалн и , вдовицата на умрелия опозиционен водач Алексей Навални , откакто гласоподава в съветското посолство в Берлин, изписвайки в бюлетината името на починалия си брачен партньор.

Но по кое време?

От години Путин настойчиво отхвърля да спомене името на Навални, най-яростния съперник на Кремъл от повече от десетилетие, като го назовава „ берлинският пациент “ или „ този човек “. След това в речта си в неделя Путин внезапно благоволи да употребява името на съперника си, като назова гибелта на Навални в арктическа наказателна колония „ тъжно събитие “. Руският президент даже не си направи труда да пролее крокодилски сълзи – назоваването му беше насмешка, проява на мощ .

А в този момент съветската съпротива е без Навални , който беше овладял цифровата епоха, съчетавайки политическата интензивност с умни, занимателни и привличащи вниманието видеоклипове в YouTube, които осмиват съветския политически хайлайф и го разобличават като подкупен шарлатанин и апаш.

„ Ако в действителност желаете да успехите Путин, би трябвало да се превърнете в модернист, би трябвало да спрете да бъдете скучни “ , посъветва Навална Европейския парламент предишния месец. Но в този момент новаторският Навални си е отишъл.

„ Той беше талант, когато ставаше дума за умни начинания – и имаше популистки, общ темперамент и в действителност разбираше ерата на обществените медии “ , отбелязва Ходорковски пред „ Politico “.

Но даже умните мемета и каскади като музи от Навални избирателен митинг „ По пладне против Путин “ няма да подкопаят съществено съветския водач – колкото и да са изтъквани и приветствани в западните вестници. Те могат да издигнат духа на дисидентите и да раздразнят Кремъл, само че няма да доведат до рухването на Путин или на основаната от него управническа система , която, в случай че се съди по последните изследвания на публичното мнение на самостоятелната социологическа организация „ Левада “, се употребява с поддръжката на множеството руснаци , които сега я утвърждават с 86%. Вярването в противоположното е просто пожелателно. Липсата на сериозен всеобщ митинг против Путин вътре в Русия – да не приказваме за войната му против Украйна – приказва доста. И твърдата мощ побеждава над меката мощ.

За някои поуката е, че руснаците би трябвало да се вдигнат на оръжие. Мирната съпротива е „ задънена улица “, споделя Иля Пономарев , някогашен съветски народен представител, трансформирал се в отстъпник. Пономарев в този момент живее в Киев и е представител на основания в Украйна доброволчески легион „ Свобода на Русия “ , за който се счита, че наброява към 2000 съветски дисиденти и дезертьори, въпреки че съгласно някои представители на съветската съпротива броят им е доста по-малък.

„ Ако хората не допрян оръжията, това няма да ни докара до нищо. Хората постоянно ще намират оправдания да не вършат нищо, само че ние би трябвало да се борим “ , сподели той пред „ Politico “.

Пономарев изрази страдание и за митинга „ По пладне против Путин “ , на който опозиционно настроените руснаци бяха призовани от Юлия Навални да скапват бюлетините си или да напишат името на починалия ѝ брачен партньор. Според Пономарев това единствено е подтикнало присъединяване във подправените избори и е разрешило на съветските държавни медии да излъчват фрагменти на гласоподаватели, които се редят на опашки пред изборните секции , което е асъдействало за подправеното усещане за легитимност . Той по-скоро прикани Навални, както и други опозиционни фигури като Ходорковски и Гари Каспаров, „ да открият съдействие в границите на цялата съпротива и да решат какво да вършат и какво да не вършат – това ѝ споделих “ . Но тя не е дала отговор на апела му. Пономарев добавя:

„ Предполагам, че тя ще продължи по пътя на брачна половинка си и няма да си сътрудничи с други представители на опозицията. Когато хората не желаят да си сътрудничат, мисля, че те не се интересуват от обезпечаването на победа, а си издълбават обособени функции и слагат персоналните изгоди пред изгодите за всички. “

В същото време Ходорковски счита препоръчаната от Пономарев тактика за принудителен прелом за нереалистична и обречена на неуспех.

Колкото и да е насилствена или мирна, съветската съпротива наподобява ненужна, без значение какъв брой доста се приказва за нея от някои коментатори на Запад, които се надяват да издигнат духа.

„ Продемократичната съпротива в Русия беше значително изчерпана мощ доста преди февруари 2022 година “ , настояват анализатори от Центъра за разбор на европейската политика в неотдавнашния си отчет „ Сдържане на Русия, обезпечаване на сигурност в Европа “ . И въпреки че доста от тези лица в този момент не престават битката от чужбина и „ играят значима роля в подпомагането на преноса на информация в и от Русия, в поддръжката на украинските и съветските бежанци и в застъпничеството за политическите пандизчии , както и в организирането на значително безплодни актове на опозиция на място, има малко чувство, че някое от тези старания може да докара до смяна в състава или посоката на съветския режим “ , пишат те.

И по този начин, какво значи всичко това за Украйна и Запада?

Това значи, че провалянето на Русия в Украйна е единствената реалистична цел. Това освен ще даде на Украйна суверенното право да избере личната си орис, само че и ще възпре Путин от по-нататъшна експанзия – и може би ще избави и Русия, защото е единственото нещо, което евентуално може да промени политическата динамичност в страната. Но с цел да бъде реализирана такава победа, Западът би трябвало да се препаше, да форсира даването на оръжия и военна помощ и да помогне на Украйна да издържи на скорошните съветски офанзиви , които евентуално ще бъдат ориентирани към Харков и Одеса, както и да се приготви за нов напредък, с цел да се опита да изтласка Русия.

Желанията, че дните на Путин са преброени и че един спомен ще го срине, би трябвало да бъдат отхвърлени. Време е да станем смъртоносно съществени, споделя пред „ POLITICO “ Михайло Подоляк , политически консултант на украинския президент Володимир Зеленски. Той акцентира:

„ Защото времето е в интерес на Русия, а не на Украйна. Защото от съветска страна те се приспособяват за дълга война. Те са възстановили страната си напълно с мисъл за война. Това е властническа страна, която е напълно под контрола на вертикалата на властта. Първият приоритет е, че Русия би трябвало да бъде победена. “

От позиция на Путин:

„ Ако Русия загуби, тя ще претърпи вътрешна промяна. Ако завоюва, тя ще господства в Европа. “