Какво следва от самоубийствената авантюра на Макрон - има ли изход?
Жак Атали*
Подобно на доста хора във Франция през днешния ден, аз съм доста сърдит:
На президента на Републиката, макар другарството, което ни свързва, за това, че не разпусна предходното Национално заседание толкоз бързо, колкото разпусна това, което безспорно щеше да му даде действително болшинство за пет години; за това, че не съумя да убеди хората в значимостта на европейския план, който с право му е толкоз скъп; за това, че посредством една несигурна политика докара до настоящия си разгром; за това, че взе самоубийственото решение да разпусне това Национално заседание, което гласуваше закони, в най-неподходящия момент; за това, че се наложи в почналата предизборна акция, без да схваща, че гласоподавателите ще гласоподават още повече за претендентите на Националното заседание, откакто той, непопулярният президент, ще се наложи на първа линия; за това, че към момента има вяра, че " аз или безпорядък " е задоволителен отговор на гнева на народа; и най-после, за това, че пое риска да съобщи цялата власт на крайната десница две седмици преди Олимпийските игри, които трябваше да дадат на света толкоз хубав облик на Франция. И въпреки всичко толкоз се надявам да бъркам и лудата му случка да се окаже печеливша.
Също по този начин съм сърдит:
На тези от страхливата десница, които се сплотяват с крайностите си, единствено с цел да запазят няколко места и да се надяват на няколко министерства.
На така наречен болшинство, което, въпреки да харчи обилно, не съумя да реализира смелите, обществено обективни промени, от които страната толкоз доста се нуждае, нито да построи съюзи с тези, които биха желали да вървят дружно с него напред по доста въпроси.
На социалистите, които, с цел да запазят местата си, в този момент се съюзяват с проруските антисемити.
На циниците от крайната левица и крайната десница, които чудесно знаят, че стратегиите им са неуместни и неприложими и че нямат никакво желание да ги извършват - възпрепятствани, както те споделят, от съжителството, от което се надяват да извлекат изгода, и от Европейския съюз, който служи като заслон за тяхното двуличие.
Несъмнено и на себе си. По хиляди аргументи, за които ще приказвам по-късно.
При все пак това би трябвало да живеем с това. И да действаме. В миг, когато войната е на прага ни, когато Европа е застрашена да бъде залята от азиатски артикули, създадени в нарушаване на всички човешки права, когато климатичните разстройства се форсират, когато гневът на френския народ (особено на тези, чиито изборни секции затварят в 18:00 ч.) е в разгара си; един законен яд пред лицето на несигурността, неадекватността на средствата, предоставени за интеграция на новите френски жители, срутва на публичните услуги, изключително в опазването на здравето и образованието, и неналичието на налични жилища.
Французите са ядосани и от обстоятелството, че страната им е международен рекордьор по налози и обществени разноски и в това време е единствената (да, единствената) огромна страна от Европейския съюз, която има бюджетен недостиг, примитивен бюджетен недостиг, търговски недостиг и недостиг по платежния баланс! Всички тези цифри вършат невероятно всеобщото увеличение на налозите и обществените разноски (както дават обещание всички кандидати), без това бързо да докара страната до финансов банкрут.
Именно на този яд на Франция и на френския народ би трябвало да отговорят претендентите на идните избори. Не с празни лозунги и празни обещания. Със съществени, реалистични, остойностени стратегии, съобразени с интернационалните задължения на страната и с действителните й запаси.
И защото законно ядосаните французи наподобява хранят илюзии, че тези, които не са управлявали до момента, ще се оправят по-добре от тези, които са управлявали в продължение на десетилетия, остават единствено няколко дни, с цел да им се изясни, че крайната десница на власт във Франция би означавала Путин да е в Киев и МВФ в Париж; че заради липса на бюджетни средства тя няма да може да отговори на крещящите потребности от публични услуги, почтени и налични жилища, сигурност и покупателна дарба.
Да убеди хората, че в случай че извърши програмата си, крайната десница на процедура ще изведе Франция от Европейския съюз, ще навреди на имиджа на страната в очите на туристите, задграничните вложители и тези, които купуват артикули, емблематични за имиджа на страната. И най-после, тя ще съсипе страната и ще докара, както постоянно се случва, до периодично повтаряне с крайната левица.
Също по този начин и на първо място е пристигнало времето да се изготви и приложи радикална стратегия за национално единство; най-сетне да се направи това, което трябваше да се направи толкоз от дълго време: да се даде безспорен приоритет на локалните публични услуги, т. е. на лечебните заведения, учебните заведения, полицейските сектори, жандармерията, в забравените райони и квартали. Да се възвърне общественото доближаване и светският темперамент - две превъзходни френски характерности. Погрижете се за най-уязвимите, и по-специално за децата. Включете страната във военна стопанска система. Работете повече. Възстановете салдото на обществените финанси. Пренасочете стопанската система към секторите на стопанската система на живота. Преосмислете градоустройството и общите богатства. Повишаване на налозите за най-богатите. Намаляване на налозите за междинната класа. Дайте доста по-големи пълномощия на локалните управляващи, като ги рационализирате.
Нека тези, които не са се примирили с упадъка на тази велика и обещаваща страна, да работят върху нея. Засега. И малко по-късно. Анатемите не са метод да се избегне най-лошото. Това става, като покажем какво рискуваме и какво можем да създадем. /БГНЕС
*Жак Атали е френски икономист, финансист и мъдрец. През 1991 година става създател и първи началник на новата Европейска банка за възобновяване и развиване. Автор е на романи, есета и монографии, измежду тях се откроява книгата „ Евреите, светът и парите “, която е преведена и на български език.
Подобно на доста хора във Франция през днешния ден, аз съм доста сърдит:
На президента на Републиката, макар другарството, което ни свързва, за това, че не разпусна предходното Национално заседание толкоз бързо, колкото разпусна това, което безспорно щеше да му даде действително болшинство за пет години; за това, че не съумя да убеди хората в значимостта на европейския план, който с право му е толкоз скъп; за това, че посредством една несигурна политика докара до настоящия си разгром; за това, че взе самоубийственото решение да разпусне това Национално заседание, което гласуваше закони, в най-неподходящия момент; за това, че се наложи в почналата предизборна акция, без да схваща, че гласоподавателите ще гласоподават още повече за претендентите на Националното заседание, откакто той, непопулярният президент, ще се наложи на първа линия; за това, че към момента има вяра, че " аз или безпорядък " е задоволителен отговор на гнева на народа; и най-после, за това, че пое риска да съобщи цялата власт на крайната десница две седмици преди Олимпийските игри, които трябваше да дадат на света толкоз хубав облик на Франция. И въпреки всичко толкоз се надявам да бъркам и лудата му случка да се окаже печеливша.
Също по този начин съм сърдит:
На тези от страхливата десница, които се сплотяват с крайностите си, единствено с цел да запазят няколко места и да се надяват на няколко министерства.
На така наречен болшинство, което, въпреки да харчи обилно, не съумя да реализира смелите, обществено обективни промени, от които страната толкоз доста се нуждае, нито да построи съюзи с тези, които биха желали да вървят дружно с него напред по доста въпроси.
На социалистите, които, с цел да запазят местата си, в този момент се съюзяват с проруските антисемити.
На циниците от крайната левица и крайната десница, които чудесно знаят, че стратегиите им са неуместни и неприложими и че нямат никакво желание да ги извършват - възпрепятствани, както те споделят, от съжителството, от което се надяват да извлекат изгода, и от Европейския съюз, който служи като заслон за тяхното двуличие.
Несъмнено и на себе си. По хиляди аргументи, за които ще приказвам по-късно.
При все пак това би трябвало да живеем с това. И да действаме. В миг, когато войната е на прага ни, когато Европа е застрашена да бъде залята от азиатски артикули, създадени в нарушаване на всички човешки права, когато климатичните разстройства се форсират, когато гневът на френския народ (особено на тези, чиито изборни секции затварят в 18:00 ч.) е в разгара си; един законен яд пред лицето на несигурността, неадекватността на средствата, предоставени за интеграция на новите френски жители, срутва на публичните услуги, изключително в опазването на здравето и образованието, и неналичието на налични жилища.
Французите са ядосани и от обстоятелството, че страната им е международен рекордьор по налози и обществени разноски и в това време е единствената (да, единствената) огромна страна от Европейския съюз, която има бюджетен недостиг, примитивен бюджетен недостиг, търговски недостиг и недостиг по платежния баланс! Всички тези цифри вършат невероятно всеобщото увеличение на налозите и обществените разноски (както дават обещание всички кандидати), без това бързо да докара страната до финансов банкрут.
Именно на този яд на Франция и на френския народ би трябвало да отговорят претендентите на идните избори. Не с празни лозунги и празни обещания. Със съществени, реалистични, остойностени стратегии, съобразени с интернационалните задължения на страната и с действителните й запаси.
И защото законно ядосаните французи наподобява хранят илюзии, че тези, които не са управлявали до момента, ще се оправят по-добре от тези, които са управлявали в продължение на десетилетия, остават единствено няколко дни, с цел да им се изясни, че крайната десница на власт във Франция би означавала Путин да е в Киев и МВФ в Париж; че заради липса на бюджетни средства тя няма да може да отговори на крещящите потребности от публични услуги, почтени и налични жилища, сигурност и покупателна дарба.
Да убеди хората, че в случай че извърши програмата си, крайната десница на процедура ще изведе Франция от Европейския съюз, ще навреди на имиджа на страната в очите на туристите, задграничните вложители и тези, които купуват артикули, емблематични за имиджа на страната. И най-после, тя ще съсипе страната и ще докара, както постоянно се случва, до периодично повтаряне с крайната левица.
Също по този начин и на първо място е пристигнало времето да се изготви и приложи радикална стратегия за национално единство; най-сетне да се направи това, което трябваше да се направи толкоз от дълго време: да се даде безспорен приоритет на локалните публични услуги, т. е. на лечебните заведения, учебните заведения, полицейските сектори, жандармерията, в забравените райони и квартали. Да се възвърне общественото доближаване и светският темперамент - две превъзходни френски характерности. Погрижете се за най-уязвимите, и по-специално за децата. Включете страната във военна стопанска система. Работете повече. Възстановете салдото на обществените финанси. Пренасочете стопанската система към секторите на стопанската система на живота. Преосмислете градоустройството и общите богатства. Повишаване на налозите за най-богатите. Намаляване на налозите за междинната класа. Дайте доста по-големи пълномощия на локалните управляващи, като ги рационализирате.
Нека тези, които не са се примирили с упадъка на тази велика и обещаваща страна, да работят върху нея. Засега. И малко по-късно. Анатемите не са метод да се избегне най-лошото. Това става, като покажем какво рискуваме и какво можем да създадем. /БГНЕС
*Жак Атали е френски икономист, финансист и мъдрец. През 1991 година става създател и първи началник на новата Европейска банка за възобновяване и развиване. Автор е на романи, есета и монографии, измежду тях се откроява книгата „ Евреите, светът и парите “, която е преведена и на български език.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ