Как един американски роб участва в създаването на най-популярното уиски?
Jack Daniel’s е една от най-емблематичните спиртни питиета в света.
И до момента в който дестилерията и нейният създател се трансформират в имена, известни на всяко домакинство в Съединени американски щати, индивидът, който може би има най-голяма роля за триумфа им, остава съвсем незнаен.
Става въпрос за поробения Нейтън „ Нийрест “ Грийн, който в действителност вкарва Джак Даниел в изкуството на дестилацията на уиски.
Според историците, ролята на американските плебеи в ранното произвеждане на уиски е огромна и надалеч надвишава тежкия физически труд, като събирането на зърното и строителството на бъчви.
Дестилацията е трудоемка работа и някои притежатели на плантации, в това число президентите Джордж Вашингтон и Андрю Джаксън, употребяват плебеи, с цел да ръководят своите дестилерии.
Според американския историк и публицист Фред Миник, създател на книгата „ Бърбън: Възходът, падението и прераждането на едно американско уиски “, търговците на плебеи правели огромни облаги от подготвените за дестилиране плебеи, доста от които преди този момент са работили в карибските плантации от захарна тръстика и са съдействали за дестилацията на ром.
Тези умения били ценени високо от купувачите. Като цяло обаче историческите свидетелства за приноса на поробените служащи към ранното американско произвеждане на уиски остава нищожна, защото малко на брой поробители считат за подходящо да приписват своите достижения на своите плебеи.
За ранните години на Нейтън Грийн се знае малко. Той е роден в Мериленд през 1820 година и не е ясно дали е роден в иго или е бил пленен на по-късна възраст. Това, което се знае, е, че доникъде на 19-и век Грийн е придобил популярност като ловък дестилатор на уиски в окръг Линкълн, Тенеси.
Репутацията му е била толкоз висока, че неговите поробители - компанията Landis & Green, постоянно отдават Грийн "под наем " на локални ферми и плантации.
Именно в това си качество Грийн среща младия Джаспър „ Джак “ Даниел и основава това, което по-късно ще се трансформира в емблематично партньорство, написа електронното издание History.com.
Около 1850 година Даниел, 7-годишно сираче, търсещо работа и бягство от сложния фамилен живот, реализира контакт с Дан Кол - просветител, бакалин и дестилатор от Линчбърг, който учи Даниел по какъв начин се създава уиски.
Докато работи във фермата на Кол, Даниел демонстрира мощен интерес към дестилерията. В последна сметка, след многократни настоявания от страна на младия Джак Даниел, Кал го среща с Нейтън Грийн, който той назовава „ най-хубавия занаятчия на уиски, който познава “.
Именно Дан Кол инструктира поробения мъж да научи младото момче на "магията на дестилацията ".
Грийн преподава на Даниел метода на пречистване на уискито с въглен от захарен клен, прочут през днешния ден като процеса на окръг Линкълн. Той е една от универсално признатите сериозни стъпка в производството на уиски от Тенеси.
С този развой уискито се филтрира през стърготини от дървени въглища, преди да бъде сложено в бъчви за отлежаване - техника, която историците считат, че е въодушевена от сходни практики, употребявани за филтриране на вода и хранителни артикули в Западна Африка.
Процесът придава неповторима гладкост на усета, която отличава уискито на Джак Даниел от останалите му съперници по това време.
С годините Даниел продължава да се учи от Грийн, построява другарство със своя наставник и в последна сметка, усъвършенства процеса и стартира да продава уискито си в Линчбърг и близките градове. По времето, когато стартира Гражданската война, Даниел се трансформира в умел търговец, който продава своето уиски от Тенеси на бойците и утвърждава сорта си като най-популярния в региона.
След като войната завършва и робите стават свободни, Даниел купува дестилерията на Кол, преименувайки я на свое име. Малко по-късно той отваря и по-голяма фабрика наоколо до остарялата, където синовете на Нейтън Грийн Люис - Ели и Джордж, също стартират работа.
Тяхното партньорство стартира традиция, в която повече от седем генерации от семейство Грийн работят за или в партньорство с марката Jack Daniel's.
Но за какво, макар потвърдения принос на Нейтън Грийн и възхищението на Джак Даниел от него, историята знае толкоз малко за "майстора на уискито "?
Отговорът се крие в метода, по който е водена документите на американските компании през първата половина на 19-и век. В него има редица фундаментални пропуски, които улесняват забравянето на доста обстоятелства и истории.
„ Не мисля, че в миналото е било умишлено решение да оставим Нейтън Грийн отвън историята на компанията “, споделя световният бранд шеф на Brown-Forman Фил Епс в едно свое изявление за The New York Times.
Компанията Brown-Forman купува марката Jack Daniel’s от семейство Даниел през 1965 година за 20 милиона $, които по днешния курс с отчитане на инфлацията се равняват на към 190 милиона модерни щатски $.
През 2016 година, когато наближава своята 150-та годишнина, компанията стартира да събира хрумвания по какъв начин най-сетне да отдаде заслужената респект на Нейтън "Нийрест " Грийн. Неговото присъединяване в основаването на най-популярното американско уиски стартира все по-често да се загатва в туристическите обиколки на дестилерията, изявленията в обществените мрежи и формалните документи на компанията.
Фаун Уивър, откривател и бизнесдама, посещава дестилерията на Jack Daniel’s в Тенеси през 2016 година и взема решение сама да изследва живота и работата му, събирайки над 10 000 документа. Тя открива, че Грийн освен е научил Даниел по какъв начин да дестилира уиски, само че също по този начин стартира да работи с него в партньорство след Еманципацията и става първия негър занаятчия дестилатор в Америка.
И до момента в който дестилерията и нейният създател се трансформират в имена, известни на всяко домакинство в Съединени американски щати, индивидът, който може би има най-голяма роля за триумфа им, остава съвсем незнаен.
Става въпрос за поробения Нейтън „ Нийрест “ Грийн, който в действителност вкарва Джак Даниел в изкуството на дестилацията на уиски.
Според историците, ролята на американските плебеи в ранното произвеждане на уиски е огромна и надалеч надвишава тежкия физически труд, като събирането на зърното и строителството на бъчви.
Дестилацията е трудоемка работа и някои притежатели на плантации, в това число президентите Джордж Вашингтон и Андрю Джаксън, употребяват плебеи, с цел да ръководят своите дестилерии.
Според американския историк и публицист Фред Миник, създател на книгата „ Бърбън: Възходът, падението и прераждането на едно американско уиски “, търговците на плебеи правели огромни облаги от подготвените за дестилиране плебеи, доста от които преди този момент са работили в карибските плантации от захарна тръстика и са съдействали за дестилацията на ром.
Тези умения били ценени високо от купувачите. Като цяло обаче историческите свидетелства за приноса на поробените служащи към ранното американско произвеждане на уиски остава нищожна, защото малко на брой поробители считат за подходящо да приписват своите достижения на своите плебеи.
За ранните години на Нейтън Грийн се знае малко. Той е роден в Мериленд през 1820 година и не е ясно дали е роден в иго или е бил пленен на по-късна възраст. Това, което се знае, е, че доникъде на 19-и век Грийн е придобил популярност като ловък дестилатор на уиски в окръг Линкълн, Тенеси.
Репутацията му е била толкоз висока, че неговите поробители - компанията Landis & Green, постоянно отдават Грийн "под наем " на локални ферми и плантации.
Именно в това си качество Грийн среща младия Джаспър „ Джак “ Даниел и основава това, което по-късно ще се трансформира в емблематично партньорство, написа електронното издание History.com.
Около 1850 година Даниел, 7-годишно сираче, търсещо работа и бягство от сложния фамилен живот, реализира контакт с Дан Кол - просветител, бакалин и дестилатор от Линчбърг, който учи Даниел по какъв начин се създава уиски.
Докато работи във фермата на Кол, Даниел демонстрира мощен интерес към дестилерията. В последна сметка, след многократни настоявания от страна на младия Джак Даниел, Кал го среща с Нейтън Грийн, който той назовава „ най-хубавия занаятчия на уиски, който познава “.
Именно Дан Кол инструктира поробения мъж да научи младото момче на "магията на дестилацията ".
Грийн преподава на Даниел метода на пречистване на уискито с въглен от захарен клен, прочут през днешния ден като процеса на окръг Линкълн. Той е една от универсално признатите сериозни стъпка в производството на уиски от Тенеси.
С този развой уискито се филтрира през стърготини от дървени въглища, преди да бъде сложено в бъчви за отлежаване - техника, която историците считат, че е въодушевена от сходни практики, употребявани за филтриране на вода и хранителни артикули в Западна Африка.
Процесът придава неповторима гладкост на усета, която отличава уискито на Джак Даниел от останалите му съперници по това време.
С годините Даниел продължава да се учи от Грийн, построява другарство със своя наставник и в последна сметка, усъвършенства процеса и стартира да продава уискито си в Линчбърг и близките градове. По времето, когато стартира Гражданската война, Даниел се трансформира в умел търговец, който продава своето уиски от Тенеси на бойците и утвърждава сорта си като най-популярния в региона.
След като войната завършва и робите стават свободни, Даниел купува дестилерията на Кол, преименувайки я на свое име. Малко по-късно той отваря и по-голяма фабрика наоколо до остарялата, където синовете на Нейтън Грийн Люис - Ели и Джордж, също стартират работа.
Тяхното партньорство стартира традиция, в която повече от седем генерации от семейство Грийн работят за или в партньорство с марката Jack Daniel's.
Но за какво, макар потвърдения принос на Нейтън Грийн и възхищението на Джак Даниел от него, историята знае толкоз малко за "майстора на уискито "?
Отговорът се крие в метода, по който е водена документите на американските компании през първата половина на 19-и век. В него има редица фундаментални пропуски, които улесняват забравянето на доста обстоятелства и истории.
„ Не мисля, че в миналото е било умишлено решение да оставим Нейтън Грийн отвън историята на компанията “, споделя световният бранд шеф на Brown-Forman Фил Епс в едно свое изявление за The New York Times.
Компанията Brown-Forman купува марката Jack Daniel’s от семейство Даниел през 1965 година за 20 милиона $, които по днешния курс с отчитане на инфлацията се равняват на към 190 милиона модерни щатски $.
През 2016 година, когато наближава своята 150-та годишнина, компанията стартира да събира хрумвания по какъв начин най-сетне да отдаде заслужената респект на Нейтън "Нийрест " Грийн. Неговото присъединяване в основаването на най-популярното американско уиски стартира все по-често да се загатва в туристическите обиколки на дестилерията, изявленията в обществените мрежи и формалните документи на компанията.
Фаун Уивър, откривател и бизнесдама, посещава дестилерията на Jack Daniel’s в Тенеси през 2016 година и взема решение сама да изследва живота и работата му, събирайки над 10 000 документа. Тя открива, че Грийн освен е научил Даниел по какъв начин да дестилира уиски, само че също по този начин стартира да работи с него в партньорство след Еманципацията и става първия негър занаятчия дестилатор в Америка.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ