Изминали са само няколко часа от смъртта на Ева Перон,

Изминали са единствено няколко часа от гибелта на Ева Перон, когато испанският анатом Педро Ара стартира работа по тялото ѝ. Датата е 26 юли 1952 година, а задачата е необикновена даже за човек с неговия опит: останките на първата дама на Аржентина би трябвало да бъдат съхранени за поколенията.

Евита, както я назовават милиони аржентинци, умира от рак на маточната шийка едвам на 33 години. Приживе тя към този момент е доста повече от брачна половинка на президента Хуан Перон. За работническата класа се е трансформирала в покровител, съвсем в светица. За съперниците на режима е мощен инструмент за агитация.

След гибелта ѝ тялото наследява същата политическа мощ.

Планът на Перон е то да бъде положено в голям мемориал и да остане налично за поклонение, сходно на мумията на Владимир Ленин в Москва. Докато монументът бъде издигнат, балсамираните остатъци са съхранявани в централата на Общата конфедерация на труда в Буенос Айрес.

Мемориалът по този начин и не е приключен.

Три години след гибелта на Евита боен прелом смъква Перон от власт. Той напуща Аржентина, а новият режим не разрешава придвижването му, преследва последователите му и заличава знаците на перонизма.

Най-могъщият от тях лежи в стъклен ковчег в центъра на столицата.

Жената, която се трансформира в знак

Ева Дуарте се среща с Хуан Перон през 1944 година Тя е млада актриса, а той е полковник с възходящо въздействие в ръководството. По-късно същата година Перон става вицепрезидент, а през 1946 година печели президентските избори.

Ева бързо намира лично място в новия режим. Тя взе участие интензивно в предизборните акции на брачна половинка си, построява мощна връзка с профсъюзите и служащите, оглавява женското крило на перонисткото придвижване и основава фондация, която раздава пари, жилища и обществена помощ.

Никога не заема формален държавен пост, само че въздействието ѝ мъчно може да бъде оспорено.

През 1951 година профсъюзите упорстват Евита да се кандидатира за вицепрезидент дружно със брачна половинка си. Стотици хиляди нейни последователи се събират в Буенос Айрес, с цел да поддържат кандидатурата.

Тя в последна сметка се отхвърля. Здравето ѝ към този момент се утежнява, а концепцията среща опозиция измежду армията и част от политическия хайлайф.

Година по-късно Евита умира.

Около два милиона души вземат участие в траурните церемонии и процесията. Улиците на Буенос Айрес са покрити с цветя, а опашките от искащи да се поклонят пред тялото се проточват с километри.

Педро Ара съумява да го запази с поразителна точност. Според свидетелства от това време Евита наподобява като че ли спи.

Това укрепва мита към нея. За последователите на Перон балсамираното тяло се трансформира в доказателство, че Евита продължава да бъде измежду тях. За военните, завзели властта през 1955 година, то съставлява непрекъсната опасност.

Военните отвличат тялото

През ноември 1955 година чиновници на военното разузнаване нахлуват в централата на профсъюзите и отнасят ковчега.

Операцията е поверена на подполковник Карлос Моори Кьониг, началник на армейското разузнаване и уверен съперник на перонизма.

Задачата му е комплицирана. Новата власт желае да заличи култа към Евита, само че не може просто да унищожи тялото. Подобно деяние би провокирало публично отвращение и би я трансформирало в още по-силен страдалец.

Затова останките стартират да бъдат местени скрито из Буенос Айрес.

Ковчегът прекарва време в камион, зад екрана на кино и в пространства, следени от военните. По-късните разкази за този интервал се смесват с митове, само че едно е несъмнено: управляващите се опасяват, че перонистката опозиция ще открие тялото и ще го трансформира в център на придвижването.

Според свидетелства на местата, където ковчегът е бил укриван, от време на време се появяват цветя и запалени свещи. За Кьониг това е знак, че интервенцията е компрометирана.

С времето историята става все по-мрачна. Появяват се изказвания, че офицерът бил захласнат от тялото и го показвал на гости. Други разкази приказват за восъчни копия и съзнателно нанесени вреди.

Надеждни доказателства за огромна част от тези версии няма. Те обаче демонстрират по какъв начин тайната интервенция последователно се трансформира в народен мит.

Решението идва през 1957 година Тялото е изнесено скрито от Аржентина и заровено в гробище в Милано под името Мария Маджи де Маджистрис.

В продължение на години съвсем никой не знае къде се намира Евита.

От Милано до Мадрид

През 1971 година военният режим в Аржентина прави опит да смекчи връзките си с Перон и неговото придвижване, което остава авторитетно макар възбраните и репресиите.

Тялото на Евита е извадено от гроба в Милано и превозено до Мадрид, където някогашният президент живее в заточение с третата си брачна половинка Изабел.

Останките носят следи от дългото укриване и пренасяне. Педро Ара още веднъж е извикан, с цел да ги възвърне.

Около живота на тялото в къщата на Перон се появяват още митове. Най-известната твърди, че доближеният му Хосе Лопес Рега, прочут с интереса си към окултното, предиздвикал Изабел да легне до ковчега, с цел да поеме политическата и духовната мощ на Евита.

Историята в никакъв случай не е доказана безапелационно, въпреки да се е трансформирала в непрекъсната част от мита към семейство Перон.

През 1973 година Хуан Перон се завръща в Аржентина и още веднъж печели президентските избори. Изабел става негов вицепрезидент, позицията, за която в миналото е обсъждана кандидатурата на Евита.

Тялото обаче остава в Испания.

Перон ръководи по-малко от година. Той умира на 1 юли 1974 година след поредност от здравословни проблеми, а Изабел го наследява като президент.

Няколко месеца по-късно тя подрежда останките на Евита да бъдат върнати в Буенос Айрес. Двете балсамирани тела са изложени едно до друго в президентската резиденция.

След 22 години Евита още веднъж е в Аржентина.

Второто заравяне

Управлението на Изабел Перон потъва в политическо принуждение, икономическа рецесия и спорове сред другите крила на перонисткото придвижване. През март 1976 година военните още веднъж завземат властта.

Новият режим взема решение останките на Ева и Хуан Перон да бъдат предадени на фамилиите им.

През октомври същата година Евита е заровена в фамилната гробница на Дуарте в гробището „ Реколета “ в Буенос Айрес.

Това е второто ѝ заравяне, деветнадесет години след тайното полагане под непознато име в Милано и двадесет и четири години след гибелта ѝ.

Властите подхващат изключителни ограничения, с цел да предотвратят ново похищение. Ковчегът е подложен на няколко равнища под мавзолея, на дълбочина към осем метра, зад бетон и стоманени плочи.

Там тялото остава и до през днешния ден.

Одисеята му разкрива нещо по-голямо от странната история на една мумия. В продължение на две десетилетия разнообразни режими се пробват да управляват паметта за Евита посредством физическите ѝ остатъци.

Перон желае да ги трансформира във безконечен знак на своето ръководство. Военните ги укриват, тъй като се опасяват от силата им. Следващите управляващи ги употребяват като разменна монета в връзките си с перонисткото придвижване.

Дори след гибелта си Ева Перон остава част от политическата борба за Аржентина.