Тъй вкъщи, по море и суша аз славя Бога и си пуша ♫ Йохан Себастиан БАХ
(J.S. Bach - A Portrait in Leipzig)
Поучителните мисли на един пушач на лула
Когато вечер за разтуха
припалвам своята лула
и мисля си, до момента в който духам
дима във сладостна мъгла,
по какъв начин таз лула и аз, умника,
сме просто лика и аналогия.
Тя също като мен е с тяло,
направено от земна пръст;
аз в пръст ще свържа край с начало,
тя счупи ли се, поставя кръст
на своя път тук, на земята –
по този начин и аз си знам ориста.
Тя чисто бяла към този момент е,
не е опушена глечта.
Е, щом животът пожелае
и аз ще легна бял в гибелта,
само че черен под пръстта ще стана,
както лулата от катрана.
Ако посгреем се с лулата,
хабим от дните си сами –
димът отлита в небесата,
а долу пепелта дими.
Тъй всяка популярност отминава
и тялото на пепел става.
А случва се и да пропуснеш
да я затвориш със капаче
и в пламъка й пръст да мушнеш,
и след това да ти се доплаче,
само че в случай че пръст в лула така страда,
какъв ли огън грее в пъкъла?
Припалвам постоянно и в наслада
дима подръпвам час след час,
подкрепям дребната си клада
и в мисли се увличам аз.
Тъй у дома, по море и суша
аз величая Бога и си пуша.
Превод: Кристин Димитрова
* Оригинално заглавие: Erbauliche Gedanken eines Tobackrauchers
Изображение (заглавно): J.S. Bach by August Weger