Български разкош от османско време – нова изложба на НИМ в Двореца – Балчик
Изящна сбирка от близо 100 истински творби на ювелирното изкуство посреща посетителите в Каменната зала на Двореца – Балчик.
Експозицията, в която са събрани едни от най-красивите предмети от Чипровската златарска школа, съхранявани във фондовете на Националния исторически музей, бе открита в първия ден на август от шефа на НИМ доцент доктор Бони Петрунова, оповестява Брат.BG.
Посетителите на архитектурно-парковия комплекс могат да видят изложбата " Предмети на лукс. Чипровска златарска школа “ до 13 септември. Експонатите, включени в нея, са следващите съкровища, с които музеят обичайно гастролира през лятото в обичаната морската обител на кралица Мария.
През предходната година Панагюрското златно богатство се трансформира в шлагер и за българските, и за задграничните туристи, десетки хиляди от които минаха през Каменната зала, с цел да видят тази национална светиня. " Стремим се да демонстрираме неща, които не са виждани постоянно от публиката. Тази година взехме решение да представим една малко по-късна ера.
Материалите са от XV - XVI век, когато българските земи са били под османска власт. Традиционно се счита, че това е едно мрачно време, много по-бедно, само че сами ще се уверите, че в експозицията има извънредно забавни неща и ще разберете за какво така наречен Чипровска златарска школа се е трансформирала в знакова марка в ювелирното изкуство. Тук можете да видите най-хубавите практики в златарството от този интервал – филигран, гранулация, вложение на скъпоценни и полускъпоценни камъни. Местните майстори са произвеждали освен църковна утвар, само че и предмети за поданството, изключително за по-богатите хора, които могат да си го разрешат.
Всичко носи доста семантика, във всяко изображение се влага някаква концепция – за благополучие, за здраве, за обич, за попътен вятър “, описа доцент Петрунова при откриването на изложбата. Предметите, включени в нея, са с преобладаващо всемирски темперамент. Изложени са всички познати типове украшения, ловко изработвани в локалните златарски ателиета. Особено присъщи са наушниците " арпалии “, наушниците със сребърни пластинки " трепки “, богато декорираните гривни " кубелии “ и, несъмнено, украсите за чело – невестински венци и прочелници. Прословутите " чипровски чаши “ – тасове, украсени в присъщ жанр, включващ богати растителни орнаменти и релефни и обемни изображения на животни и птици, също са част от съкровищата, показани в изложбата.
Изящните чаши с форма на кратунки и дръжки, завършени като глави на дракони са познати само от региона на Северозападна България и Източна Сърбия, което безапелационно приказва за тяхната принадлежност към изделията на Чипровската школа.
" Причината да се появи нещо толкоз впечатляващо постоянно е била икономическа. XVI век е време, когато настава едно релативно успокоение в империята. Това дава опция за някакъв разцвет, развиване на занаяти, търговия. Когато времената са спокойни, хората не мислят единствено за хлабя, а и обръщат взор към предметите на хубостта и разкоша. Мен персонално в тези творби на изкуството ме впечатлява това, че те са съчетали освен всички ювелирни техники за времето си, само че и обстоятелството, че чипровци са създали доста забавна компилация от всички културни модели. Взели са най-хубавото от османската просвета, от християвството, даже от юдейството, и се е получила тази любопитна амалгама от заплитане на разнообразни обичаи “, разяснява Бони Петрунова.
В края на изложбата е показано копие на златното съкровището от Несебър, датирано във втората половина на XVI – началото на XVII век. Характеристиките му го отнасят към продукцията на централно- и западноевропейското златарство. Експонирането му дружно с творби на Чипровската златарска школа не е инцидентно. То разрешава на посетителите образно да добият визия за типичния жанр на чипровчани, спрямо произведения с друг географски и стилов генезис.
Експозицията, в която са събрани едни от най-красивите предмети от Чипровската златарска школа, съхранявани във фондовете на Националния исторически музей, бе открита в първия ден на август от шефа на НИМ доцент доктор Бони Петрунова, оповестява Брат.BG.
Посетителите на архитектурно-парковия комплекс могат да видят изложбата " Предмети на лукс. Чипровска златарска школа “ до 13 септември. Експонатите, включени в нея, са следващите съкровища, с които музеят обичайно гастролира през лятото в обичаната морската обител на кралица Мария.
През предходната година Панагюрското златно богатство се трансформира в шлагер и за българските, и за задграничните туристи, десетки хиляди от които минаха през Каменната зала, с цел да видят тази национална светиня. " Стремим се да демонстрираме неща, които не са виждани постоянно от публиката. Тази година взехме решение да представим една малко по-късна ера.
Материалите са от XV - XVI век, когато българските земи са били под османска власт. Традиционно се счита, че това е едно мрачно време, много по-бедно, само че сами ще се уверите, че в експозицията има извънредно забавни неща и ще разберете за какво така наречен Чипровска златарска школа се е трансформирала в знакова марка в ювелирното изкуство. Тук можете да видите най-хубавите практики в златарството от този интервал – филигран, гранулация, вложение на скъпоценни и полускъпоценни камъни. Местните майстори са произвеждали освен църковна утвар, само че и предмети за поданството, изключително за по-богатите хора, които могат да си го разрешат.
Всичко носи доста семантика, във всяко изображение се влага някаква концепция – за благополучие, за здраве, за обич, за попътен вятър “, описа доцент Петрунова при откриването на изложбата. Предметите, включени в нея, са с преобладаващо всемирски темперамент. Изложени са всички познати типове украшения, ловко изработвани в локалните златарски ателиета. Особено присъщи са наушниците " арпалии “, наушниците със сребърни пластинки " трепки “, богато декорираните гривни " кубелии “ и, несъмнено, украсите за чело – невестински венци и прочелници. Прословутите " чипровски чаши “ – тасове, украсени в присъщ жанр, включващ богати растителни орнаменти и релефни и обемни изображения на животни и птици, също са част от съкровищата, показани в изложбата.
Изящните чаши с форма на кратунки и дръжки, завършени като глави на дракони са познати само от региона на Северозападна България и Източна Сърбия, което безапелационно приказва за тяхната принадлежност към изделията на Чипровската школа.
" Причината да се появи нещо толкоз впечатляващо постоянно е била икономическа. XVI век е време, когато настава едно релативно успокоение в империята. Това дава опция за някакъв разцвет, развиване на занаяти, търговия. Когато времената са спокойни, хората не мислят единствено за хлабя, а и обръщат взор към предметите на хубостта и разкоша. Мен персонално в тези творби на изкуството ме впечатлява това, че те са съчетали освен всички ювелирни техники за времето си, само че и обстоятелството, че чипровци са създали доста забавна компилация от всички културни модели. Взели са най-хубавото от османската просвета, от християвството, даже от юдейството, и се е получила тази любопитна амалгама от заплитане на разнообразни обичаи “, разяснява Бони Петрунова.
В края на изложбата е показано копие на златното съкровището от Несебър, датирано във втората половина на XVI – началото на XVII век. Характеристиките му го отнасят към продукцията на централно- и западноевропейското златарство. Експонирането му дружно с творби на Чипровската златарска школа не е инцидентно. То разрешава на посетителите образно да добият визия за типичния жанр на чипровчани, спрямо произведения с друг географски и стилов генезис.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ