Невероятната история на шотел – страшното оръжие на Етиопия
Извит, с двуостро острие, шотелът е един от най-впечатляващите мечове в историята на света. Той е известен в античното царство Дʿмт (или Да’амат) – днешна Еритрея и Северна Етиопия – появява се още през 980 година пр.н.е. и се употребява от воините в продължение на епохи.
По времето на Амда Сейон I, който превзема Етиопия през XIV в., мечът се трансформира в признак на елитна военна мощ, известна като Аксурарат Шотелай. Страховитото оръжие било мъчно за блокиране, тъй като могло да заобиколи щит и по този начин непосредствено да посече главата на врага.
Но с смяната на района се трансформира и ролята на шотела. Използването на меча понижава с идването на европейците в Етиопия от края на XV в. насам – все по-често стартира да се възприема като неудобен и вместо това се трансформира в знак на статус. И макар че минават епохи, откогато е употребен в борба, той въпреки всичко си остава едно от най-емблематичните оръжия на континента.
Ето неговата история.
Деджазмах Хайлу, етиопски пълководец от XIX в., с шотел. // Обществено притежание
Шотелът се появява за пръв път по времето на мистериозната цивилизация Дʿмт, съществувала от към 980 до 400 година пр.н.е. Въпреки че този народ среща непостоянен край през V век пр.н.е., шотелът се резервира.
Дълги към 100 см, мечовете „ шотел “ са извити и двуостри. Обикновено имат дребна, елементарна ръкохватка, направена от рога на носорог или от дърво, и – за разлика от другите мечове – не са мощно украсени. Понякога са леко гравирани или релефни, само че в множеството случаи са доста семпли.
Воините ги носят от дясната си страна в дълги ножници (ножниците също били впечатляващи, защото били съвсем 30 см. по-дълги от самия меч) и един път щом техниката за боравене с тежкото острие била усвоена, шотелите стават ефикасни и смъртоносни оръжия. Според „ Ориенталски оръжия “ задачата е да се пронижат смъртоносно бъбреците или белите дробове на врага.
И по този начин, кой тъкмо употребява тези страховити остриета?
Шотел и щит в барака в Етиопия. // Обществено притежание
По време на цивилизацията Дʿмт шотелът се употребявал както от кавалерийски, по този начин и от пехотни войни. С течение на вековете тези, които упражняват с меча – а за ефикасното боравене с тежкото оръжие е нужна подготовка – стават известни като мешенитаи.
Най-добре е документирано използването му през XIV в., по време на ръководството на Амда Сейон I. Владетел на Етиопия сред 1314 и 1344 година, Амда Сейон е и нечовечен поробител. Като християнин, той прибавя доста мюсюлмански територии към границите си, като съумява да популяризира и своята вяра.
Шотелът играе значима роля в това му премеждие. Въпреки че етиопците употребяват разнообразни типове мечове, шотелите са инструмент на по-свирепите воини, известни като шотелаи. Под ръководството на Сейон те се провеждат в Аксураратски шотелай – една от най-жестоките бойни сили на краля и мотор на неговите завоевания.
Въпреки това хладното оръжие имал своите дефекти. Дръжката му е дребна, а острието – тежко, което затруднява работата с него. Нещо повече, самото му изваждане от ножницата постоянно е мъчно и неловко.
Всъщност използването на двуострото острие почнала да понижава, изключително откакто европейците достигнали Етиопия в края на XV век.
Мъж разрязва парче месо. // Обществено притежание
Етиопците са имали контакти с европейци и преди този момент, само че от 90-те години на XIV в. европейците стартират съществено да пътуват до Етиопия. Те не са изключително впечатлени от шотела. Един европеецдори се ухилва при типа му и споделя, че е толкоз непрактично, че „ подобен меч в никакъв случай не е принадлежал на раса от мечоносци “. Не след дълго използването му стартира да понижава.
Но шотелът остава значим предмет в етиопската просвета. Извън военните дейности той е известен и като домакински инструмент, постоянно изобразяван в домовете или употребен за рязане на храна. Един европейски клиент на Етиопия и Еритрея от средата на XVIII в. го разказва като нож за рязане, което евентуално отразява все по-честото му потребление в семейството.
Освен това някои историци допускат, че шолът е бил не толкоз военно оръжие, колкото знак на статус. Ако мечът е огромен и орнаментиран, притежателят му е значим, мощен и кадърен – и затова с доста евентуални любовници.
В сърцето на Етиопия шотелът постепенно е сменен с нови мечове като „ Гураде “ – военен меч. Това оръжие е въведено през XIX в. и е в стила на европейските саби с острие с един борд. Някои даже са създадени в Европа, и носят претекстове, мощно повлияни от европейските мечове.
Към края на XIX в. шотелът към този момент не е толкоз практично оръжие, колкото светиня от минали времена. До огромна степен движимост от музеите през днешния ден, той въпреки всичко приказва за ера на завоеватели и воини, елитни мечоносци и смъртоносни боеве.
