Нечистите лъжи за „мръсното“ Средновековие
Известно е, че за Средновековието са написани доста легенди и откровени неистини, които нямат нищо общо с действителността. Те не се поддържат от обстоятелства – т.е., нито историците, нито археолозите могат да намерят удостоверение за тях. Напротив, всичко, което откриват в средновековните летописи и разкопки, опровергава измислиците – което, обаче, не пречи на медиите, а също и на Холивуд, да ги разгласяват и излъчват непрекъснато в продължение на десетилетия.
Проблемът е, че съвсем всички такива легенди и фалшификации са обусловени идеологически – по същия метод, по който преди 1989 година разпространителите на марксистката идеология, превърната надали не в вяра, разгласиха непрекъснато и постоянно своите легенди. За да разберем за какво и през днешния ден се ползват сходни похвати, може би би трябвало да забележим каква идеология изповядват притежателите на медиите и на Холивуд…
ПРОЧЕТИ ОЩЕ: Нечистите неистини за „ мръсното “ Средновековие (ЧАСТ – 2-ра)
Но в този момент ще разгледаме единствено един от многочислените легенди за християнска Европа през Средновековието. Накратко, той се състои в изказванието, че европейските християни предумишлено не спазвали обикновени хигиенични процедури, даже ги презирали и надали не забранявали.
Но дали това е в действителност по този начин – или е измислено в нечия идеологическа лаборатория, с цел да показа християните като мръсни и вонящи същества – изцяло в сходство с популяризираната още от времето на социализма теза за християнска Европа като за „ 1500 години безчовечие “?
Най-напред откриваме, че изображенията на хигиеничните процедури в средновековното изкуство са прекомерно многочислени. Каквото виждали тогавашните художници и илюстратори на книги – това и запечатвали в картини, в книжни миниатюри и т. н.
На сходни картини и рисунки са изобразени освен публични бани, само че и процедурата на къпане в домашна конюнктура. Освен това, любопитно е, че в християнска Европа къпането в баните се правило взаимно – мъжете и дамите не се колебаели да вземат вани дружно, даже да се хранят в тях. Това било норма в градския живот за много дълго време. Например, Едуард Фукс в своята „ История на нравите “ пише, че разграничаването на половете по време на хигиенични процедури се появило едвам през XIV-ти век – много късно, съвсем в края на Средновековието и прехода към Ренесанса.
Постановления на градските управи фиксирали и уреждали разпоредбите за съществуването на бани в цяла Европа. Това значи, че тези градски обекти били необятно публикувани. Фукс написа, че къпането в публичното схващане се схващало на първо място като потребна процедура за тялото, а по-късно банята станала значимо публично място, където младежите можели да се провиснал и срещнат – без да става дума безусловно за разврат или оргии. Разбира се, на такива изкушения е мъчно да се устоява и много бани по всяка възможност се израждали в обществени домове – по тази причина и в идващите епохи се появили разделните, мъжки и женски.
Що се отнася до къпането у дома, самото то софтуерно едва се различавало от социална баня – огромно корито или напряко бъчва с топла вода, в която индивидът стоял на половина седнал в нея, а прислужниците към нея го обслужвали.
Предвид много примитивната технология, която не изисква специфични разноски, в градовете измежду благородниците и богатите жители такива бани били напълно нормални.
Популярността на хигиеничните процедури в бани и домашни вани проличава и от тогавашното разбиране, че те били способни да лекуват. Освен това, се считало, че оказват помощ против неплодородие, което за консервативното средновековно общество било прекомерно значимо.
Една от най-популярните медицински школи през Средновековието била школата в Салерно. Ето какво написа в средновековния етюд „ Салернски здравен кодекс “ за нещо, което се считало като потребна и наложителна процедура:
„ След пробуждане измий ръцете и очите си със студена вода. Повърви по всички страни, без да бързаш, само че не и постепенно, разкърши се, като изпъваш ръцете и краката си. Срещи се и измий зъбите си. Всичко това укрепва мозъка и влива мощ в тялото ти. Вземи вана, наяж се и по-късно се разноски с почивки. Пази се от настинка. Погледай трева или езеро – това успокоява очите. Сутрин е добре да се гледат планини, а вечер – вода “.
Обикновено Средновековието се показва като ера на строги нрави. И това е правилно, що се отнася до фамилната честност. Но в тези времена, с цел да се сътвори семейство, не се започвало със секс, както през днешния ден – а се окуражавал процесът на ухажване, диалози и общи развлечения, когато мъжете и дамите се опознавали, без да „ сторят скотски грях “. А сексът идвал след сватбата.
Какво било ситуацията измежду селяните? За тях нещата били даже по-лесни, в сравнение с за жителите – живеейки покрай природата, селянинът постоянно можел бързо и свободно да се потопи в река, езеро или море.
Но най-интересното е, че действителностите на Новото време били трансферирани в Средновековието, което през днешния ден е упреквано за тях. Много от явленията, настъпили в Европа много по-късно, по времето на зараждането на капитализма, се приписват на християнското Средновековие – за то да бъде показано като ера на мракобесие и нечистотия.
Както в тази ситуация с преследването на „ вещици “, което се развихрило най-вече в края на Средновековието и настъпването на Ренесанса, по този начин и в тази ситуация с хигиената, разпространяването на нехигиенични условия на живот и труд заради разширението на всеобщите производства и увеличението на фабричната работническа каста, се трансферира от избрани „ заинтригувани “ (във финансов или идеологически смисъл) историци от Новото време към Средновековието.
Използването на баните намаляло точно при започване на Новото време (приблизително след 1650 г.) – само че не от предпочитание на хората да вървят мръсни, а просто поради увеличението на цените на дървата за огрев.
ПРОЧЕТИ ОЩЕ: Нечистите неистини за „ мръсното “ Средновековие (ЧАСТ – 2-ра)
