Не сме само чучулиги и сови
Известно е, че някои хора са утринни чучулиги. Други са нощни сови. Но не всеки попада в тези две категории, споделят учени, като ново изследване демонстрира, че в действителност има повече разнообразни „ хронотипи “, които дефинират степента на бодрост и потребността от отмора на хората.
Хронотипите са поведенческите прояви на циркадните ритми, които изпитваме денем и нощта. В прочут смисъл те са вътрешен физически часовник, който оказва помощ да се дефинира дали сте утринен или нощен вид човек.
Будният живот обаче не е чак толкоз двоичен, колкото може да допускат тези стандарти и най-малко някои доказателства допускат, че различни хронотипи съществуват и отвън ранните птици и нощните сови.
„ Изследването на обособени хронобиологични и хронопсихологични разлики е фокусирано най-вече върху утринните и вечерните хронотипове “, изяснява откривателят на човешката физиология Дмитрий С. Свешников от университета RUDN в Русия.
„ Въпреки това, последните изследвания демонстрират, че съществуващата подредба би трябвало да бъде преразгледана и разширена. “
В новото си изследване Свешников и сътрудници откриватели интервюират съвсем 2300 участници, множеството от които са студенти. Участниците били помолени да оценят личния си хронотип въз основа на набор от шест вероятни вида, разпознати в предходни изследвания, извършени от едни и същи откриватели.
За да потвърдят самооценките, участниците попълнили редица общоприети проби и въпросници, употребявани от учените по съня, предопределени да оценят равнището на унесеност или жизненост на участниците в разнообразни (а от време на време и произволни) часове през целия ден.
Въз основа на резултатите наподобява, че по-голямата част от участниците са се разпознали с шестте хипотетични хронотипа, препоръчани от откривателите, като единствено 5 % от хората в проучването не са се разпознали с никой от тях.
Шестте хронотипа – които откривателите в този момент считат за „ изцяло доказани “ със силата на резултатите – включват откритите утринни и вечерни видове, дружно с четирите нови хронотипа: мощно деен вид, дневен приспивен вид, дневен деен вид и умерено деен вид.
По отношение на бодростта и енергийните равнища, утринните типове имат висока жизненост заран, която продължава да се намалява до междинни равнища в средата на деня, след което спада до ниски равнища вечер.
За разлика от тях, вечерните типове демонстрират ниска интензивност заран, която се покачва до междинни равнища в средата на деня, след което се покачва до високи равнища през нощта.
Четирите нови хронотипа демонстрират разнообразни модели: мощно дейните видове демонстрират висока жизненост през целия ден; дневните сънливи типове стартират с висока интензивност заран, потъват ниско в средата на деня, по-късно се издигат до приблизително ниво при завършека на деня; дневните дейни видове стартират от ниско, пик на висока интензивност в средата, след което приключват деня с нараснало внимание до момента в който умерено дейните типове изпитват ниски енергийни равнища през целия ден.
Интересното е, че единствено малко повече от една трета (37 процента) от хората в изследването в действителност са разпознати като ранни чучулиги или нощни сови, (съответно 13 % и 24 процента). Струва да се означи, че вечерните типове – 24 % от хората, са най-често срещания хронотип.
От новите хронотипове, обхващащи 58 % от изследваните хора, 18 % се дефинират като сънливи денем, 16 % са умерено дейни, 15 % избират дейни денем и единствено 9 % споделят, че са мощно дейни през целия ден.
Струва си да се има поради, че това е относително малко изследване в огромната скица на нещата, само че екипът споделя, че бъдещите проучвания, употребяващи разнообразни типове пробни способи, би трябвало да могат да ни опишат повече за това по какъв начин действат тези шест хронотипа при хората.
Публикувано в Personality and Individual Differences.
