Откриха странния път на Юпитер към Слънцето
Известно е, че газовите колоси в други звездни системи, постоянно се намират покрай своето слънце. Според признатата доктрина, тези газови планети са били образувани надалеч и след това са мигрирали към орбита по-близка до звездата.
Сега откриватели от университета в Лунд, Швеция и други институции, са употребявали напреднали компютърни симулации, с цел да научат повече за пътуването на Юпитер през нашата Слънчева система преди към 4,5 милиарда години.
По това време Юпитер е напълно неотдавна формирана планета, както са и другите планети в Слънчевата система. Планетите последователно се построяват от галактически прахуляк, който обикаля към младото Слънце в диск от газ и частици. По това време Юпитер не е по-голям от Земята.
Резултатите от пробната симулация демонстрират, че Юпитер е бил формиран четири пъти по-далеч от Слънцето, в съпоставяне със настоящето му състояние.
„ Това е първият път, когато имаме доказателство, че Юпитер се е образувал надалеч от Слънцето и по-късно е мигрирал към сегашната си орбита. Намерихме доказателства за миграцията в „ троянските метеорити “, които обикалят към Юпитер “, изяснява Симона Пирани, докторант в университета в Лунд и водещ създател на проучването. (Троянските метеорити са дребни небесни тела, които гравитират в динамично равновесие към точките на Лагранж L4 и L5 по орбитите на някои планети от Слънчевата система.)
Тези „ троянски метеорити “ се състоят от две групи от хиляди метеорити, които се намират на същото разстояние от Слънцето като Юпитер, само че обикалят към и надлежно пред и зад Юпитер. Пред Юпитер има към 50% повече „ троянски метеорити “, в сравнение с зад него. Именно тази асиметрия става ключ към разбирането на откривателите за миграцията на Юпитер.
„ Асиметрията постоянно е била мистерия в Слънчевата система, “ споделя Андерс Йохансен, професор по астрономия в университета в Лунд.
Всъщност изследователската общественост не е била в положение да изясни за какво двете астероидни групи са асиметрични и не съдържат почти идентичен брой метеорити. Въпреки това, Симона Пирани и Андерс Йохансен, дружно с други сътрудници, в този момент са разпознали повода, като пресъздават хода на събитията от образуването на Юпитер и по какъв начин планетата последователно притегля „ троянските метеорити “.
Благодарение на обширните компютърни симулации, откривателите са пресметнали, че сегашната асиметрия може да се е случила единствено в случай че Юпитер е бил формиран четири пъти по-далече в Слънчевата система и след това е мигрирал до сегашната си позиция. По време на пътуването си към Слънцето, личната гравитация на Юпитер притегля повече „ троянски метеорити “ пред него, в сравнение с зад него.
Според изчисленията, миграцията на Юпитер продължава към 700 000 години, в интервал от към 2-3 милиона години, откакто небесното тяло е почнало живота си като мразовит метеорит, надалеч от Слънцето. Пътуването във вътрешността в Слънчевата система е следвало витлообразен курс, в който Юпитер продължава да обикаля към Слънцето, въпреки и във все по-стегната орбита. Причината за действителната миграция е обвързвана с гравитационните сили от близките газове в Слънчевата система.
Симулациите демонстрират, че „ троянските метеорити “ са привлечени, когато Юпитер е още млада планета, без газова атмосфера, което значи, че тези метеорити най-вероятно се състоят от изграждащи блокове, сходни на тези, които са формирали ядрото на Юпитер.
През 2021 година галактическата сонда на НАСА Луси ще бъде пусната в орбита към шест от „ троянските метеорити “ на Юпитер, с цел да ги изследва.
„ Можем да научим доста за ядрото и образуването на Юпитер от проучването на „ троянците “, споделя Андерс Йохансен.
Авторите на изследването също по този начин допускат, че газовият колос Сатурн и ледените колоси Уран и Нептун биха могли да мигрират по сходен метод.
