Почина Стивън Хокинг
Известният английски академик Стивън Хокинг е умрял на 76-годишна възраст. Новината са съобщили от неговото семейство в сряда, предава Агенция Франс Прес.
„ Дълбоко сме натъжени, защото нашият обичан татко умря през днешния ден “, оповестиха неговите деца Луси, Робърт и Тим в послание, прочетено от английска организация.
Професор Стивън Уилям Хокинг е британски астрофизик, създател на книги и публикации за новите открития и хрумвания за Вселената и нейното възникване, в това число и на известната „ Кратка история на времето “ (A Brief History of Time, 1988), която му печели интернационална популярност.
До 2009 година е Лукасов професор по математика на Кеймбриджкия университет (пост, заеман в миналото от Исак Нютон[1]). Занимава се главно с космология и квантова механика, прочут е и като популяризатор на науката. Въпреки тежкото си заболяване – амиотрофична латерална склероза (АЛС) – Хокинг не престава да се труди в региона на науката, показвайки, че физическото увреждане не прави никого по-малко кадърен да твори.
Главните ползи на Хокинг са свързани в космологията, квантовата механика и теорията на струните. През 1971 дружно със сър Роджър Пенроуз дават математическо доказателство, подкрепящо теорията на Големия гърмеж: те демонстрират, че в случай че теорията на относителността е вярна, то тогава би трябвало да съществува една сингулярна точка във Вселенското пространство-време. Хокинг също по този начин допуска, че незабавно след Големия гърмеж са се образували първоначални черни дупки, които са се изпарили съвсем мигновено. По-късно той демонстрира, че в случай че пренебрегнем резултатите на квантовата механика, то хоризонтът на събитията на черна дупка може единствено да се усилва, само че не и да понижава. Изчислява оптималното количество сила, което две черни дупки могат да отделят при конфликта си, както и че една черна дупка не може да се раздели на две по-малки.
През 1974, той потвърждава, че черните дупки в действителност не са безусловно черни, а излъчват сила под формата на обикновени частици, до момента в който изчерпят силата си и избухнат. Това събитие е известно като излъчване на Хокинг, и е първото събитие, за чието изложение се комбинират законите на гравитацията (общата относителност), квантовата механика и термодинамиката.
През 1981 той изрича догатката, че макар че Вселената няма граница, тя има краен размер в пространство-времето, математическо доказателство, за което е обещано през 1983. С други думи, съгласно него Вселената е „ последна “, само че „ неограничена “, по този начин както е последна и неограничена земната повърхнина. За да си представим това във космополитен мащаб, с изключение на познатите ни три пространствени измерения са нужни две спомагателни.
Въпреки тежкото си заболяване (амиотрофична латерална склероза), Хокинг не стопира дейната си научноизследователска активност.
Като дете се занимава с конна езда, като възпитаник в Оксфорд е носови в тима по академично гребане. Първите признаци на заболяването му се появяват след влизането му в Кеймбридж. Окончателната диагноза му е сложена на 21-годишна възраст, малко преди първата му сватба. Докторите му споделят, че надали ще живее повече от 1 – 2 години. Въпреки това, той не се отхвърля да се бори с заболяването.
Хокинг е измежду най-дълго живелите с това заболяване, познати на медицината.
От 1985 година употребява специфичен уред, с цел да приказва. Компютърът, конфигуриран в инвалидната му количка, му разрешава с изключение на да приказва, да написа публикации, други текстове, да употребява Интернет и е-поща. Управлението се прави посредством придвижване на единствения мускул, който Хокинг може да управлява – един от лицевите мускули на бузата, под окото.[6] Движенията се разчитат от специфичен инфрачервен датчик, вграден в очилата му. За въвеждане на текст се употребява система за предсказание на думите, само че все пак целият развой е извънредно сложен и муден.
Награди:
1975 – Едингтонов медал;
1976 – Награда Хюгс на британското Кралско общество;
1985 – Златен орден на британското Кралско астрономическо общество;
1986 – Член на Ватиканската академия на науките;
1988 – Награда Волф за достижения в региона на физиката;
1999 – Награда Джулиъс Едгар Лилиънфилд на Американското физическо общес
„ Дълбоко сме натъжени, защото нашият обичан татко умря през днешния ден “, оповестиха неговите деца Луси, Робърт и Тим в послание, прочетено от английска организация.
Професор Стивън Уилям Хокинг е британски астрофизик, създател на книги и публикации за новите открития и хрумвания за Вселената и нейното възникване, в това число и на известната „ Кратка история на времето “ (A Brief History of Time, 1988), която му печели интернационална популярност.
До 2009 година е Лукасов професор по математика на Кеймбриджкия университет (пост, заеман в миналото от Исак Нютон[1]). Занимава се главно с космология и квантова механика, прочут е и като популяризатор на науката. Въпреки тежкото си заболяване – амиотрофична латерална склероза (АЛС) – Хокинг не престава да се труди в региона на науката, показвайки, че физическото увреждане не прави никого по-малко кадърен да твори.
Главните ползи на Хокинг са свързани в космологията, квантовата механика и теорията на струните. През 1971 дружно със сър Роджър Пенроуз дават математическо доказателство, подкрепящо теорията на Големия гърмеж: те демонстрират, че в случай че теорията на относителността е вярна, то тогава би трябвало да съществува една сингулярна точка във Вселенското пространство-време. Хокинг също по този начин допуска, че незабавно след Големия гърмеж са се образували първоначални черни дупки, които са се изпарили съвсем мигновено. По-късно той демонстрира, че в случай че пренебрегнем резултатите на квантовата механика, то хоризонтът на събитията на черна дупка може единствено да се усилва, само че не и да понижава. Изчислява оптималното количество сила, което две черни дупки могат да отделят при конфликта си, както и че една черна дупка не може да се раздели на две по-малки.
През 1974, той потвърждава, че черните дупки в действителност не са безусловно черни, а излъчват сила под формата на обикновени частици, до момента в който изчерпят силата си и избухнат. Това събитие е известно като излъчване на Хокинг, и е първото събитие, за чието изложение се комбинират законите на гравитацията (общата относителност), квантовата механика и термодинамиката.
През 1981 той изрича догатката, че макар че Вселената няма граница, тя има краен размер в пространство-времето, математическо доказателство, за което е обещано през 1983. С други думи, съгласно него Вселената е „ последна “, само че „ неограничена “, по този начин както е последна и неограничена земната повърхнина. За да си представим това във космополитен мащаб, с изключение на познатите ни три пространствени измерения са нужни две спомагателни.
Въпреки тежкото си заболяване (амиотрофична латерална склероза), Хокинг не стопира дейната си научноизследователска активност.
Като дете се занимава с конна езда, като възпитаник в Оксфорд е носови в тима по академично гребане. Първите признаци на заболяването му се появяват след влизането му в Кеймбридж. Окончателната диагноза му е сложена на 21-годишна възраст, малко преди първата му сватба. Докторите му споделят, че надали ще живее повече от 1 – 2 години. Въпреки това, той не се отхвърля да се бори с заболяването.
Хокинг е измежду най-дълго живелите с това заболяване, познати на медицината.
От 1985 година употребява специфичен уред, с цел да приказва. Компютърът, конфигуриран в инвалидната му количка, му разрешава с изключение на да приказва, да написа публикации, други текстове, да употребява Интернет и е-поща. Управлението се прави посредством придвижване на единствения мускул, който Хокинг може да управлява – един от лицевите мускули на бузата, под окото.[6] Движенията се разчитат от специфичен инфрачервен датчик, вграден в очилата му. За въвеждане на текст се употребява система за предсказание на думите, само че все пак целият развой е извънредно сложен и муден.
Награди:
1975 – Едингтонов медал;
1976 – Награда Хюгс на британското Кралско общество;
1985 – Златен орден на британското Кралско астрономическо общество;
1986 – Член на Ватиканската академия на науките;
1988 – Награда Волф за достижения в региона на физиката;
1999 – Награда Джулиъс Едгар Лилиънфилд на Американското физическо общес
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ