Как едно момиче от руско село покорява Париж и Фернан Леже
Известната художничка и жена на популярен френски новатор Надя Леже произлиза от село на територията на сегашен Беларус, прочува се във Франция, а в края на живота си посвещава на задачата да ускорява връзките сред Европа и Съюз на съветските социалистически републики.
Като дете тази неуморна жена е наричана Надя-казачката – поради нейната смелост и храброст. Тя е родена през 1904 година в оскъдно семейство в село край Витебск. Баща ѝ е търговец на водка, майка ѝ е тъкачка и отглежда 9 деца. Те живеят селски живот. Надя си спомня по какъв начин прекарва по цели дни в градината в копаене на картофи, а нощем рисува – момичето открива този собствен гений на ранна възраст. Още тогава тя си слага за цел да стане художничка.
Цел – Париж
Nathalie Samoïlov (CC BY-SA 4.0)
Още в юношеските си години, откакто прочита във вестник, който попада пред очите ѝ за Париж, „където живеят всички художници“, тя бяга от у дома, с цел да стигне до такава степен с конска карета. Намират я на прилежащата гара и я връщат вкъщи. С експлоадирането на Първата международна война фамилията стартира да се мести доста и момичето получава основите на художественото си обучение в недодялан кръжок.
Когато става на 15 години, тя бяга – този път в Смоленск, където откриват „Свободни държавни художествени работилници“. Талантливата самоука художничка незабавно е призната. Тя претърпява „на самун и вода“ дълги години. Преди да бъде приютена от един преподавател в кръжока, нощува в остарял вагон край гарата. Първите художествени опити на Надя са в региона на чистата абстракция, а откакто се среща с Казимир Малевич, тя се насочва към супрематизма.
Legion Media
Вече като авангардна художничка се мести в Европа – изначало в Полша (Париж си остава крайната ѝ цел!). Надя си спомня за полските корени на татко си, сменя вярата си (става католичка) и през 1921 година се озовава във Варшава като бежанка. Целта ѝ е Художествената академия, където се явява на конкурс. Битовите ѝ условия си остават същите: в началото живее в подслон, по-късно стартира работа като бавачка с обезпечена квартира, а откакто постъпва да учи заработва като моделиерка в ателие за шапки. Тази жена постоянно се е отличавала освен със своята храброст и авантюризъм, само че и с феноменалната си продуктивност. Тя си спомня, че в юношеските си години е могла да спи не повече от час, без да се уморява денем.
В фантазиите
Държавен музей за изобразително изкуство „А.С. Пушкин“
Нов поврат настава в живота на Надя – тя се омъжва и се мести в Париж. Първият ѝ мъж Станислав Габровски също учи в Академията. Той е от богато семейство и младите живеят нелошо в Париж. През 1924 година двойката постъпва в частната художествена академия, учредена от кумира на Надя – модерниста Фернан Леже. По-късно си спомня, че за първи път прочита за него във вестник през преломните години, в които се оформя личността ѝ на създател, когато суперматизмът към този момент не ѝ подхожда, само че по този начин и не вижда нов път. Именно естетиката на Леже и правилата на завръщане към фомата, които изповядва той, стават за нея признание и нова основа за нейното творчество.
Музей на Московския Кремъл
В Париж Надя освен учи, само че и незабавно стартира да завързва познанства в арт средите и да продава творбите си. Скоро стартира да изкарва нелоши приходи от това. Мъжът ѝ не е толкоз сполучлив и точно заради това сред тях настъпват различия и двойката се развежда. Надя остава с дребна щерка на ръцете си и още веднъж стартира работа: тя става слугиня в интернат, където преди този момент живее. Независимо от лишенията и нелекия си живот, обаче, тя продължава да учи настойчиво. И даже намира време със скромните си приходи да издава списание за модерно изкуство.
Държавен музей за изобразително изкуство „А.С. Пушкин“
През 1939 година, в навечерието на Втората международна война, Фернан Леже предлага на надарената си ученичка да стане негова асистентка, само че войната отсрочва този съюз. Леже, който е член на комунистическата партия във Франция и попада в „черния списък“ на фашистите, емигрира в Съединени американски щати и се връща чак през 1945 година, а Надя остава в Париж.
Под въздействието на Леже тя също влиза в комунистическата партия. В началото на войната минава в конспиративност и работи за Съпротивата. Казва, че даже имала дребен револвер. Макар че като цяло се занимава със основаване и разпространяване на пропагандни листовки.
След като Леже се връща, Надя още веднъж заработва като негова помощничка. Тя продължава и да твори независимо. Любимият ѝ род стават портретите, които по хармония наподобяват следвоенния експресионизъм в духа на Давид Секейрос. През 1951 година умира дамата на Леже, с която той е прекарал повече от 30 години. И година по-късно художникът прави предложение на своята дългогодишна помощничка, на която разчита за всичко. Той към този момент е на 70 години. Тя е на малко под 50. Последните години на Леже минават паралелно до Ходасевич, която към този момент е Ходасевич-Леже.
Reporters Associes/Gamma-Rapho/Getty Images
Художникът умира през 1955 година. Бракът му с Надя продължава единствено 3 години, само че Фернан споделя, че в никакъв случай не е бил по-щастлив. Леже оставя на жена си значително завещание. Най-накрая, тя вечно не помни думата „бедност“. Освен пари и няколко къщи, Надя наследява и колосално художествено положение, което взема решение да събере в музей – в Южна Франция, в местността Биот, където малко след гибелта на Фернан тя купува крайградска къща. Остатъка от живота си Надя посвещава най-много на популяризирането на творчеството на Леже, в това число в Съюз на съветските социалистически републики, където художникът с леви възгледи е признат задушевно.
Обратно в Съюз на съветските социалистически републики
Веднага след войната Надя постъпва в организацията „Съюз на руските патриоти“, сплотяваща съветски емигранти във Франция. През 1945 година под егидата на „Съюза“ тя инициира благотворителна галерия и търг на модерни художници (Леже, Брак и Пикасо), с цел да събере средства за някогашни руски военнопленници.
Александър Конков/ТАСС
След гибелта на мъжа си, с помощта на познанствата си с видни дейци на френската комунистическа партия, Надя основава връзки с съветските им „колеги“ и по-специално със руския министър на културата Екатерина Фурцева. Благодарение на тях през 1959 година за първи път тя идва в Съюз на съветските социалистически републики и стартира да работи интензивно за поощряване на културния продан сред Съюз на съветските социалистически републики и Франция. Годините на топене в връзките сред Запада и Съюз на съветските социалистически републики работят в нейна изгода: на самодейността на френската комунистка се гледа с благосклонно око.
През 1963 година тя провежда първата монографична галерия на Леже в Русия, след което неведнъж носи творбите му на сборни изложения и подарява негови картини на руски музеи. Тя работи за популяризирането на съветски писатели и режисьори (по-специално Константин Симонов, с който има близко приятелство) на Запад. През 1972 година Ходасевич-Леже е наградена с медал Работническо алено знаме „за огромен принос към развиването на съветско-френското сътрудничество“.
Днес доста произведения на самата Леже се пазят в Националния живописен музей в Беларус, където тя ги подарява през 1967 година като дан към своите корени. Освен това, в музеите на Кремъл се съхранява сбирка от нейни декорации от злато, платина и диаманти – тя ги подарява на съветското държавно управление през 1976 година. Всеки искащ може да види и мозайките на Надя в Дубна: те украсяват алеите на две локални читалища. Художничката подарява на руското научно градче серия от мозаечни портрети на съветски дейци на културата и науката.
създател: НАДЯ КУПРИНА
източник: bg.rbth.com
Като дете тази неуморна жена е наричана Надя-казачката – поради нейната смелост и храброст. Тя е родена през 1904 година в оскъдно семейство в село край Витебск. Баща ѝ е търговец на водка, майка ѝ е тъкачка и отглежда 9 деца. Те живеят селски живот. Надя си спомня по какъв начин прекарва по цели дни в градината в копаене на картофи, а нощем рисува – момичето открива този собствен гений на ранна възраст. Още тогава тя си слага за цел да стане художничка.
Цел – Париж
Nathalie Samoïlov (CC BY-SA 4.0) Още в юношеските си години, откакто прочита във вестник, който попада пред очите ѝ за Париж, „където живеят всички художници“, тя бяга от у дома, с цел да стигне до такава степен с конска карета. Намират я на прилежащата гара и я връщат вкъщи. С експлоадирането на Първата международна война фамилията стартира да се мести доста и момичето получава основите на художественото си обучение в недодялан кръжок.
Когато става на 15 години, тя бяга – този път в Смоленск, където откриват „Свободни държавни художествени работилници“. Талантливата самоука художничка незабавно е призната. Тя претърпява „на самун и вода“ дълги години. Преди да бъде приютена от един преподавател в кръжока, нощува в остарял вагон край гарата. Първите художествени опити на Надя са в региона на чистата абстракция, а откакто се среща с Казимир Малевич, тя се насочва към супрематизма.
Legion Media Вече като авангардна художничка се мести в Европа – изначало в Полша (Париж си остава крайната ѝ цел!). Надя си спомня за полските корени на татко си, сменя вярата си (става католичка) и през 1921 година се озовава във Варшава като бежанка. Целта ѝ е Художествената академия, където се явява на конкурс. Битовите ѝ условия си остават същите: в началото живее в подслон, по-късно стартира работа като бавачка с обезпечена квартира, а откакто постъпва да учи заработва като моделиерка в ателие за шапки. Тази жена постоянно се е отличавала освен със своята храброст и авантюризъм, само че и с феноменалната си продуктивност. Тя си спомня, че в юношеските си години е могла да спи не повече от час, без да се уморява денем.
В фантазиите
Държавен музей за изобразително изкуство „А.С. Пушкин“ Нов поврат настава в живота на Надя – тя се омъжва и се мести в Париж. Първият ѝ мъж Станислав Габровски също учи в Академията. Той е от богато семейство и младите живеят нелошо в Париж. През 1924 година двойката постъпва в частната художествена академия, учредена от кумира на Надя – модерниста Фернан Леже. По-късно си спомня, че за първи път прочита за него във вестник през преломните години, в които се оформя личността ѝ на създател, когато суперматизмът към този момент не ѝ подхожда, само че по този начин и не вижда нов път. Именно естетиката на Леже и правилата на завръщане към фомата, които изповядва той, стават за нея признание и нова основа за нейното творчество.
Музей на Московския Кремъл В Париж Надя освен учи, само че и незабавно стартира да завързва познанства в арт средите и да продава творбите си. Скоро стартира да изкарва нелоши приходи от това. Мъжът ѝ не е толкоз сполучлив и точно заради това сред тях настъпват различия и двойката се развежда. Надя остава с дребна щерка на ръцете си и още веднъж стартира работа: тя става слугиня в интернат, където преди този момент живее. Независимо от лишенията и нелекия си живот, обаче, тя продължава да учи настойчиво. И даже намира време със скромните си приходи да издава списание за модерно изкуство.
Държавен музей за изобразително изкуство „А.С. Пушкин“ През 1939 година, в навечерието на Втората международна война, Фернан Леже предлага на надарената си ученичка да стане негова асистентка, само че войната отсрочва този съюз. Леже, който е член на комунистическата партия във Франция и попада в „черния списък“ на фашистите, емигрира в Съединени американски щати и се връща чак през 1945 година, а Надя остава в Париж.
Под въздействието на Леже тя също влиза в комунистическата партия. В началото на войната минава в конспиративност и работи за Съпротивата. Казва, че даже имала дребен револвер. Макар че като цяло се занимава със основаване и разпространяване на пропагандни листовки.
След като Леже се връща, Надя още веднъж заработва като негова помощничка. Тя продължава и да твори независимо. Любимият ѝ род стават портретите, които по хармония наподобяват следвоенния експресионизъм в духа на Давид Секейрос. През 1951 година умира дамата на Леже, с която той е прекарал повече от 30 години. И година по-късно художникът прави предложение на своята дългогодишна помощничка, на която разчита за всичко. Той към този момент е на 70 години. Тя е на малко под 50. Последните години на Леже минават паралелно до Ходасевич, която към този момент е Ходасевич-Леже.
Reporters Associes/Gamma-Rapho/Getty Images Художникът умира през 1955 година. Бракът му с Надя продължава единствено 3 години, само че Фернан споделя, че в никакъв случай не е бил по-щастлив. Леже оставя на жена си значително завещание. Най-накрая, тя вечно не помни думата „бедност“. Освен пари и няколко къщи, Надя наследява и колосално художествено положение, което взема решение да събере в музей – в Южна Франция, в местността Биот, където малко след гибелта на Фернан тя купува крайградска къща. Остатъка от живота си Надя посвещава най-много на популяризирането на творчеството на Леже, в това число в Съюз на съветските социалистически републики, където художникът с леви възгледи е признат задушевно.
Обратно в Съюз на съветските социалистически републики
Веднага след войната Надя постъпва в организацията „Съюз на руските патриоти“, сплотяваща съветски емигранти във Франция. През 1945 година под егидата на „Съюза“ тя инициира благотворителна галерия и търг на модерни художници (Леже, Брак и Пикасо), с цел да събере средства за някогашни руски военнопленници.
Александър Конков/ТАСС След гибелта на мъжа си, с помощта на познанствата си с видни дейци на френската комунистическа партия, Надя основава връзки с съветските им „колеги“ и по-специално със руския министър на културата Екатерина Фурцева. Благодарение на тях през 1959 година за първи път тя идва в Съюз на съветските социалистически републики и стартира да работи интензивно за поощряване на културния продан сред Съюз на съветските социалистически републики и Франция. Годините на топене в връзките сред Запада и Съюз на съветските социалистически републики работят в нейна изгода: на самодейността на френската комунистка се гледа с благосклонно око.
През 1963 година тя провежда първата монографична галерия на Леже в Русия, след което неведнъж носи творбите му на сборни изложения и подарява негови картини на руски музеи. Тя работи за популяризирането на съветски писатели и режисьори (по-специално Константин Симонов, с който има близко приятелство) на Запад. През 1972 година Ходасевич-Леже е наградена с медал Работническо алено знаме „за огромен принос към развиването на съветско-френското сътрудничество“.
Днес доста произведения на самата Леже се пазят в Националния живописен музей в Беларус, където тя ги подарява през 1967 година като дан към своите корени. Освен това, в музеите на Кремъл се съхранява сбирка от нейни декорации от злато, платина и диаманти – тя ги подарява на съветското държавно управление през 1976 година. Всеки искащ може да види и мозайките на Надя в Дубна: те украсяват алеите на две локални читалища. Художничката подарява на руското научно градче серия от мозаечни портрети на съветски дейци на културата и науката.
създател: НАДЯ КУПРИНА
източник: bg.rbth.com
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ