Мама си има гадже
Извадка от чат, който единствено за седмица трансформира един бастун с вратовръзка в мое гадже. Аз: „ Стискай палци - в случай че ми се получи договорката с министерството, ще ти разреша да ми подържиш ръката. “ Той: „ А мога ли да те целуна? “
Действието се разви във второто ергенско лято след раздялата с бащата на детето ми.
Имахме общи другари и дотогава го бях приемала за спам от детски рождени дни, с който работехме в една сфера и се предполагаше, че можем да си кажем освен това от „ наздраве “. Но не би. Винаги ми е приличал на нещо приблизително сред корпоративна акула и счетоводител-далтонист, който се пробва да маскира посредствеността си в ризи с фрапантен десен.
Хората се намират по неведоми пътища
А нашите се пресякоха на напълно предсказуемо място – на следващия детски рожден ден, след който получих покана с половин уста за излет на палатки с децата. Крясъците на три 9 годишни клакьорки на задната седалка не съумяха да заглушат тези паузи в диалога, които бяха по-красноречиви от всяка директна покана за среща.
Този благ и обичайно изглеждащ мъж на 40 имаше две деца и личен бизнес, само че в метода си към дамите беше дърво, което в никакъв случай няма да се разлисти. Такъв се оказа и като сътрудник за шестте месеца, в които бяхме дружно, само че за това по-късно.
Погледнахме се по друг метод в интервал, в който имах потребност да бъда прегърната от положително момче. За разлика от забежките ми за спорта през последните две години, тук усетих първи проблясъци на уют и крепко рамо, на което желаех да се разсънвам.
Нещата сред нас се развиха мълниеносно и на третата седмица се взех решение на немислимото дотогава – да го срещна с щерка си. Представих ѝ го като другар, с чиито наследник излизаме в парка. Още не бях подготвена да проведа диалога „ Мама си има гадже “.
Тя го хареса. Имаше мигновен клик и със сина му
Очевидно фигурата, с която разцъкват карти, карат колело, забиват се в трамплин паркове в слънчево време и я носи на конче до пристъп ѝ липсваше.
Момичето ми има мощна връзка с татко си, не ме разбирайте неправилно – просто всички тези екстри на игра и внимание й липсваха вкъщи, където моето наличие превръщаше това благополучие в същинско. Дъщеря ми разбра, че сме дружно по махленския метод – обърна се на ескалатор в един магазин и ни видя хванати за ръце. Не ми проговори в идващия един час. Наложи се да седнем, да я прегърна, и да си поговорим, като главните точки в диалога бяха тези:
- Баща ти е най-хубавият човек на света и постоянно ще бъде единствен
- Колкото и да ти наподобява на супер воин, майка ти също има потребност от някой, който да я гушне и да се погрижи за нея
- Този човек не идва, с цел да измести татко ти, той може да бъде единствено още някой, който да те обича
- Той е мое персонално премеждие и в случай че нещо в държанието му не ти харесва, апелирам те, кажи ми, с цел да го вкараме в правия път
