Поредната джаджа не ви трябва. И защо я купувате?
Извадете телефона от джоба си. Хубав е, нали? Има сензорен екран, 12-мегапикселова камера, компас, мощна операционна система, 16 гигабайта свободно място. Поддържа 3G, предлага Wi-Fi, екранът му е огромен и хубав, а корпусът – тъничък и грациозен. Инвестицията от към 1000 лв. си заслужава, казвате си, усмихвайки се самодоволно. А в този момент ми отговорете на следния въпрос: какъв брой от всички тези функционалности употребявате в действителност? Нима тази високотехнологична джаджа не извършва едно-единствено предопределение – на телефонна слушалка и в редките случаи и на музикален плейър? С какво този мощен телефон ви е по-полезен от евтината трошка, забутана в прашното чекмедже на бюрото, и има ли смисъл от сходна покупка?
Не ме разбирайте неправилно – боготворя новите джаджи. Но една сходна джаджа е като нова връзка – занимателна и вълнуваща в самото начало, само че след това – извънредно сложна за поддържане. От една страна, вие сте пристрастени към нея, тя изсмуква цялата ви сила и вместо да направи живота ви по-лесен, постоянно го прави неосъществим при отсъствието й. А от друга – харчи и парите ви за поддръжка, за нови екстри, за ремонт и така нататък
Знам, мъчно е да устоите на желанието да сте в крачка с софтуерната мода.
Отивате в магазина и виждате оня готин тв приемник от рекламата. Всички приказват за него. Пешо от офиса към този момент си го е купил. Казвате си за какво да не си го вземете и вие и посягате към портфейла. Но замисляте ли се в действителност с какво новият модел е по-добър от остарелия, който вие притежавате? Освен че е с няколко инча по-голям, какво толкоз по-различно ще ви предложи от това, което ви чака у дома в хола? Опитвате се да не мислите за сходни въпроси, тъй като знаете, че ще се разколебаете.
Ще ви дам един доста прекрасен образец с мен самия. Имам естествена клавиатура за 10 лв., която ми прави идеална работа, при все това извозвам много време на компютъра – било то за работа или развлечение. Съвсем неотдавна обаче в интернет забелязах модел със светещи клавиши, петнадесет пъти по-скъп от моя. Не устоях на изкушението и си го взех. И в този момент какво – белким пиша по-бързо, по-качествено или пък по-удобно? Не – клавиатура като клавиатура. Да – мога да виждам клавишите по-добре сред 9 и 12 вечерта, в случай че изгася лампите в стаята си, и си върша макрота в игрите. Е, и? С една дума – глезотия. Сигурен съм, че всеки един от вас ще може да се сети за най-малко един сходен образец, в който си е похарчил парите за софтуерен артикул от най-обикновена волност.
Ако е веднъж – добре. Утре обаче ще забележим фотоапарат с малко по-добър обектив от нашия. На другия ден ще си харесаме говорещ тостер, макар че този у дома прави не по-малко хубави препечени филийки. А най-после ще решим да си купим нов компютър с най-новия модел видеокарта и ще похарчим 1500 лв., макар че изобщо нямаме желанието да играем на игри.
Нима не приличаме на малко дете, което споделя: „ Мамо, мамо, желая това влакче! “, в случай че у дома има най-малко 3 сходни?
Макар и възрастни, ние отново желаеме своите играчки,
само че този път вместо пластмасови и евтини шаренийки сме хвърлили око на огромните и лъскави софтуерни артикули. И да не можем да си ги позволим, какво от това? Ще се ограничаваме месеци наред, ще гладуваме, в случай че би трябвало, няма да излизаме с другари по питейни заведения и клубове, само че в края на краищата ще си купим този готин плазмен тв приемник от рекламата.
Струва ли си? Не стига, че сме подчинени напълно на технологиите, които притежаваме, а постоянно не можем да преодолеем желанието си да имаме и тези, които са по-нови, съвременни и по-добри от нашите, без значение дали ни трябват и дали ще се научим да ги използваме вярно или не. Ново проучване във Англия да вземем за пример, осъществено от организация Sky, демонстрира, че всяка година локалните харчат по 52 млн. лири (или почти 3065 годишно на човек) за нови джаджи, с които не знаят по какъв начин да работят вярно. 42% от интервюираните нямат визия, че с цел да гледат HD телевизия, им би трябвало освен HD тв приемник, само че и дигитален правоприемник (set-top box), какъвто е Sky+HD. Други пък настояват, че „ поправят “ джаджите си, като им стоварват по един пестник.
За страдание борбата с технологиите наподобява от дълго време изгубена.
Ако желаеме да сме в крайник с всичко съвременно, сме обречени – в никакъв случай не можем да наваксаме. Тогава за какво го вършим? Особено като знаем, че след няма и 12 месеца на пазара ще се появи нов модел, а остарелият, който през днешния ден коства 1000 лв., ще падне най-малко на половина.
Положението е отчайващо – караме скъпи коли, само че ги пълним с на ниска цена бензин, имаме iPhone в джоба си, само че не можем да си платим телефонната сметка, разполагаме с 50-инчов плазмен тв приемник, само че нямаме пари за кабелна. Готови сме на всевъзможни ограничавания, единствено и единствено да притежаваме най-новите технологии. Нима не сме пристрастени?
Някои от вас ще кажат: „ По-добре да съм захласнат от технологии, в сравнение с от опиати и алкохол “. Но белким в края на краищата резултатът не е еднакъв – недоспиване, разноски, проблеми и отделяне от фамилията и приятелите?
Наистина, има надалеч по-лоши неща, с които можем да си губим времето. Но кому е нужно да подчинява цялото си битие на дребни или по-големи пластмасови и железни играчки?
Обещанието, че технологиите ще създадат живота ни по-лесен, бе сменено съвсем напълно от един временен миг на наслаждение – една дребна усмивчица в ъгъла на устата или пък несъзнателно покачване на веждите, когато осъзнаваме, че нашата най-нова джаджа прави нещо, което не сме знаели, че може. От това ли се нуждаем?
Списание Мениджър
