Изумителен актьор с исполинска осанка, аристократ по душа, добряк по

Малките хора търсят комфорт, популярност, пари. Големите хора търсят себе си ~ Инокентий СМОКТУНОВСКИ

Изумителен артист с исполинска външност, благородник по душа, наивник по природа, Инокентий Смоктуновски е измежду най-великите актьори на съветския спектакъл и кино. Роден през 1925-та в нормално белоруско семейство в сибирското селце Татяновка, 22-годишен той дебютира в киното с кино лентата „ Войници ” (1957). В началото на 60-те, Георгий Товстоногов – знаменитият режисьор на Ленинградкия болшой спектакъл, му поверява ролята на княз Мишкин в спектакъла си „ Идиот ” по Достоевски. През 1964 година Григорий Козинцев го кани да извърши ролята на Хамлет в снимания от него филм по сюжет на едноименната шекспирова пиеса, преведена от Борис Пастернак. Музиката във кино лентата е на виртуозния Дмитрий Шостакович. Широкоекранната руска суперпродукция печели специфичната премия на журито на Венецианския кинофестивал, а „ Хамлет ” донася на съветския артист наградата за най-хубава мъжка роля. Съветът на Британската киноакадемия връчва премията за най-хубав филм на режисьора Козинцев през 1965 година, а Инокентий Смоктуновски е разгласен за най-хубав задграничен артист. Според английската кино рецензия, осъществяването на Смоктуновски съперничи на превъплъщението на сър Лорънс Оливие в най-прочутата класическа екранизация „ Хамлет ” (1948 г.)

В детството си Смоктуновски доста пъти препрочита „ Престъпление и наказване ” на Достоевски, а по време на фотосите на кино лентата по популярния разказ, който знае наизуст, артистът признава: „ Щастлив съм от това, че освен не съм уединен, а и споделям цялата обич на просветения Достоевски с човечеството ”.

Ние споделяме част от мислите на огромния съветски артист от биографичната му книга „ Быть ”.

Хората нормално търсят това, което обичат и което не им доближава. Именно тази непълнота ни оказва помощ да разберем по-добре същността на търсещите.

Мъжът става човек в оптималната от наличните за него степени на съвършенство единствено тогава, когато в живота му влезе жена, движена от любовта.

Стана безшумно, топло и уютно, като на вулкан.

Винаги е по-лесно да крещиш, в сравнение с да чуеш и схванеш другия.

Оказва се, че е нужно единствено да разровиш, и паметта разкрива обилно своите прашни кътчета и ниши.

Талантливият човек прави всичко надарено. Той даже тапетите лепи с гений.

Суламиф Смоктуновская Кушнир, брачна половинка на артиста

Когато някой има толкоз доста разнообразни гении, еластичност и познания, всички тия чудеса някак те обезкуражават и все за нещо се чувстваш отговорен.

В киното е като в живота – това, което тревожи и плаши някои, радва и въодушевява други.

Всички ние сме като накъсаната ария на щурчетата в тревите – през днешния ден живеем и пеем, а на следващия ден замлъкваме завинаги…

(Иннокентий Смоктуновский. Фото Валентина Мастюкова / Фотохроника ТАСС)