Д-р Ромуалд Крайевски: Продължаващото медицинско обучение е задължително в много страни в Европа
Източник: Puls.bg
В края на предходната седмица Български лекарски съюз подписа съглашение за съдействие с Европейския съюз на медицинските експерти (UEMS). Това ще разреши продължаващото здравно образование на лекарите у нас да стане стандарт за качество и в Европа. Как е проведен този тип следдипломна подготовка в други страни, споделя доктор Ромуалд
Крайевски, президент на UEMS .
Европейският съюз на медицинските експерти (UEMS) е най-голямата организация на медицински експерти в Европа. Той съставлява цели 31 организации от страните-членки на Европейския съюз (ЕС), само че и медицински сепциалисти от страни отвън него.
Близо 1 000 медици работят за UEMS под разнообразни форми. Те са разпределени в
три съществени ресора – следдипломна подготовка, продължаващо здравно обучение (ПМО) и надзор на качеството. Организацията има 43 профилирани звена, които работят независимо и дават отговор за разнообразни съвещания и конференции на интернационално равнище. Към UEMS има и дисциплинарни комисии и други федерации.
Европейският съюз признава общо 54
медицински
специалности. Всяка една, която желае да открие своя секция в UEMS, може да го направи. Към тях има и специфичен съвещателен съвет.
Основната цел на Европейския съюз на медицинските експерти е хармонизацията на продължаващото здравно обучение на европейско равнище и гарантиране на допустимо най-високо равнище на медицинските експерти във всяка европейска страна.
- Д-р Крайевски, в кои страни в Европа продължаващото здравно обучение е наложително?
Задължително е в по-голяма част от европейските страни, да кажем в две трети от тях. Но наложително значи разнообразни неща. Например ние може да имаме наложително със наказания, което значи, че доктор, който не е събрал задоволително точки от заемите, може да има проблем с лиценза. Например в Полша нямаме наказания, само че има страни, за които ми е известно, че има такива. Там здравната камара ревизира броя на заемите и в случай че те не са задоволително, вероятно медицинските експерти биха имали проблеми с практикуването. В Германия да вземем за пример, можеш да си загубиш лиценза, в случай че нямаш задоволително точки, само че по-скоро казусът е със здравните застраховки. Така че, в случай че доктор желае да лекува пациент посредством огромна застрахователна компания, тогава той би трябвало да покаже, че има продължаващо здравно обучение (или сега се обучава) и има нужния брой заеми. В по-голямата част от страните това е наложително, т.е. е постановено от закона, само че в действителност няма последици за експертите. Мога да кажа, че в по-голямата част от страните продължаващо здравно обучение е единствено непринудено и желателно. Интересно е, че тези страни не се разграничават доста от позиция на кредитната система и на всички места те се окачествяват по отношение на Европейската здравна организация.
- А има ли разлика в организацията на продължаващо здравно обучение
и кредитната система в обособените страни?
Навсякъде продължаващото здравно обучение може да бъде проведено по доста разнообразни способи. Имаме персоналния детайл при реализиране отговорностите на лекарите, само че и това, че без солидна акредитация за продължаващо здравно обучение, качеството на здравни грижи ще бъде доста неприятно.
Докторите учат през целия си живот, въпросът е по какъв начин те да получат документ за това и системата за продължаващо здравно обучение е точно за това. Тя ги задължава да наберат нужната документи за образованията. Но в действителност идва въпросът дали осъществяването на това обвързване ще усъвършенства качествата на докторите.
- По какъв метод се реализира контрола на качеството на продължаващо здравно обучение?
Продължаващото здравно обучение е неотложно и може да бъде контролирано по доста способи. Това, което предлагаме ние от Европейския съюз на медицинските експерти (UEMS) и други медицински организации, е да има европейска платформа за акредитация на продължаващото здравно обучение, посредством която да се следи отговорно качеството на всички действия. Например, когато в някоя страна има недоволство против лекар, доста постоянно, да не кажем постоянно, се повдига въпроса за неговото продължаващо здравно обучение. Разбира се, всеки експерт може да каже, че е чел дадени книги, направил е това и това, само че той би трябвало да го потвърди по някакъв метод. Именно за това тази система е целесъобразна във всяка страна, тъй като тя ще помогне на лекаря да потвърди, че е в течение на новостите в медицината – от етична позиция и съгласно закона за медицинските специалности.
- Ако аз съм доктор и в моята страна продължаващо здравно образование е наложително, само че нямам нужните заеми, какво следва? Дайте няколко образеца за страни със строги наказания при несъблюдение на критериите за продължаващо здравно обучение.
Доколкото
съм осведомен, страните, които ползват наказания, това са Словения, Англия и Холандия. Но това е доста общо като разбиране, тъй като от законова позиция те са разнообразни във всяка страна. Би ни лишило доста време, с цел да проучим и разберем каква е обстановката с наказателните ограничения поотделно. Има разлика дали точките ще бъдат регистрирани на 4-годишен интервал, което е най-често, на 3 години, каквото е предлагането за България, а в някои случаи и на 2 години. Според главната система, която е наложителна в тези страни, в случай че ти нямаш документи и задоволително заеми, които са нормално 50 на година, тогава лицензът ти ще бъде краткотрайно прекратен. Но на никое място системата не работи по този начин, тъй като в доста страни има предизвестия и полемики по отношение на това къде са минусите на докторите в продължаващо здравно обучение и по какъв начин той може да ги поправи. Целта на системата със наказания е по-скоро да помогне на доктора да извърши своите отговорности. Ако обаче има някой медицински експерт, който е толкоз решен, че не желае да взе участие в системата на продължаващо здравно обучение, тогава може да лимитират практиката му или да му вземат лиценза. Но това го има в доста малко страни, в по-голямата част, в случай че не събереш нужните заеми, или получаваш предизвестие или ти демонстрират по какъв начин можеш да подобриш образованието си.
Свързани публикации.. БЛС ще си сътрудничи с Европейския съюз на медицинските експерти 2 Специалисти желаят нова система на здравно обезпечаване у нас 0 БЗС: Много малко родители водят децата си на ортодонт 0
Има няколко страни, в които системата е доста насилствена към лекарите. Те би трябвало да го създадат и то по избран метод. В множеството страни обаче изказът на виновните организации е нещо от сорта на: „ Ти би трябвало да имаш продължаващо здравно обучение и ние можем да ти помогнем да го направиш “. Така че, то е по-скоро с концепцията за поощряване на лекарите, само че в действителност има огромни разлики в стимулирането на лекарите в другите страни. В Норвегия да вземем за пример, те получават забележителен бонус към заплатата, в случай че имат продължаващо здравно обучение, в Германия им се дава опцията да заключат контракт за продължаващо здравно обучение. Има и страни като Полша, да вземем за пример, където в случай че докторът кандидатства за шеф на поделение, от него се изисква да има продължаващо обучение, тъй като това е доказателство за неговите качества. Това може да се изисква от застрахователите. Както доктор Галинка Павлова от БЛС изясни по време на конференцията, доста е значимо да се даде време на докторите, с цел да вземат участие в системата на продължаващо здравно обучение. Не става дума единствено за свободното им време, тъй като в множеството случаи те нямат такова, те са претрупани с работа и в случай че им кажем да го създадат в свободното време, тогава никой не може да каже по кое време ще стане това.
- В тази връзка, в случай че някои лекари са прекомерно заети, могат ли да получат всички точки единствено от онлайн образование?
Мога да споделя за нашия опит в Полша, тъй като там имаше доста истинска концепция от министерството на опазването на здравето – медицинските експерти да имат продължаващо здравно обучение заеми от разнообразни форми. Например, от онлайн може да събереш 30%, от събития онлайн 30% и останалите от различен тип. Ние обаче, като полска организация на медиците, се противопоставихме на това, предлагането бе доста изкуствено. Докторите са в друга обстановка и в случай че някой работи в две лечебни заведения (а множеството средностатистически медици в Полша са и на 3 места), тогава би трябвало да им бъде дадена опцията да извършат своето образование онлайн. Нашата позиция е, че това, което е постижимо, е задоволително и е по-добре, в сравнение с никакво образование. Така че, в случай че някой е доста ангажиран и не може да отиде на дадена конференция, тогава би трябвало да има и други благоприятни условия, с които да набави заемите – изключително онлайн или по други способи. Например посредством критика за новоиздаден медицински материал, по формата на публикации, лекции и други. Всичко това носи спомагателни познания на експерта и по тази причина тези форми би трябвало да се причисляват към продължаващо здравно обучение. Те могат да дадат опция на лекаря да си извършва отговорностите и да доближи минимума от 50 заема.
- Български лекарски съюз подписа значимо съглашение с Европейския съюз на медицинските експерти. Какво може да почерпят българските медици от опита на европейските страни, в от дълго време има продължаващо здравно образование?
Продължаващото здравно образование би трябвало да бъде проведено от медицинските организации, от и за медицинските лица в България. Това е първото. Второ, смисъла на документа, който бе подписан е, че Български лекарски съюз ще взе участие в акредитацията на интернационалните продължаващо здравно обучение събития. Те са на доста високо равнище. Така БЛС ще взе участие и в полемиките за това по какъв начин продължаващо здравно обучение да бъде проведено. Нещо доста значимо, за което не говорихме по време на конференцията, което произтича от съдействието ни, е въпросът за критериите за качеството на продължаващо здравно обучение. Защото акредитацията ще се реализира по отношение на тях. Тези критерии са основани от критерии от цяла Европа и отвън нея. Критериите, приложени от Европейския съюз на медицинските експерти, могат да бъдат употребявани от Български лекарски съюз за събитията, които той провежда в България и посредством тях да сътвори разнообразни тласъци за лекарите, които желаят да имат продължаващо здравно обучение. Ние насърчаваме организациите във всяка страна да приложат същите критерии за акредитация на локално равнище. Лекарите нямат потребност от интернационална акредитация, тъй като това може да бъде направено на локално равнище. Критериите би трябвало да бъдат на доста високо равнище, да не се повлияват от министрите и всевъзможен комерисален интерес, да няма предразсъдъци при потреблението им.
В края на предходната седмица Български лекарски съюз подписа съглашение за съдействие с Европейския съюз на медицинските експерти (UEMS). Това ще разреши продължаващото здравно образование на лекарите у нас да стане стандарт за качество и в Европа. Как е проведен този тип следдипломна подготовка в други страни, споделя доктор Ромуалд
Крайевски, президент на UEMS .
Европейският съюз на медицинските експерти (UEMS) е най-голямата организация на медицински експерти в Европа. Той съставлява цели 31 организации от страните-членки на Европейския съюз (ЕС), само че и медицински сепциалисти от страни отвън него.
Близо 1 000 медици работят за UEMS под разнообразни форми. Те са разпределени в
три съществени ресора – следдипломна подготовка, продължаващо здравно обучение (ПМО) и надзор на качеството. Организацията има 43 профилирани звена, които работят независимо и дават отговор за разнообразни съвещания и конференции на интернационално равнище. Към UEMS има и дисциплинарни комисии и други федерации.
Европейският съюз признава общо 54
медицински
специалности. Всяка една, която желае да открие своя секция в UEMS, може да го направи. Към тях има и специфичен съвещателен съвет.
Основната цел на Европейския съюз на медицинските експерти е хармонизацията на продължаващото здравно обучение на европейско равнище и гарантиране на допустимо най-високо равнище на медицинските експерти във всяка европейска страна.
- Д-р Крайевски, в кои страни в Европа продължаващото здравно обучение е наложително?
Задължително е в по-голяма част от европейските страни, да кажем в две трети от тях. Но наложително значи разнообразни неща. Например ние може да имаме наложително със наказания, което значи, че доктор, който не е събрал задоволително точки от заемите, може да има проблем с лиценза. Например в Полша нямаме наказания, само че има страни, за които ми е известно, че има такива. Там здравната камара ревизира броя на заемите и в случай че те не са задоволително, вероятно медицинските експерти биха имали проблеми с практикуването. В Германия да вземем за пример, можеш да си загубиш лиценза, в случай че нямаш задоволително точки, само че по-скоро казусът е със здравните застраховки. Така че, в случай че доктор желае да лекува пациент посредством огромна застрахователна компания, тогава той би трябвало да покаже, че има продължаващо здравно обучение (или сега се обучава) и има нужния брой заеми. В по-голямата част от страните това е наложително, т.е. е постановено от закона, само че в действителност няма последици за експертите. Мога да кажа, че в по-голямата част от страните продължаващо здравно обучение е единствено непринудено и желателно. Интересно е, че тези страни не се разграничават доста от позиция на кредитната система и на всички места те се окачествяват по отношение на Европейската здравна организация.
- А има ли разлика в организацията на продължаващо здравно обучение
и кредитната система в обособените страни?
Навсякъде продължаващото здравно обучение може да бъде проведено по доста разнообразни способи. Имаме персоналния детайл при реализиране отговорностите на лекарите, само че и това, че без солидна акредитация за продължаващо здравно обучение, качеството на здравни грижи ще бъде доста неприятно.
Докторите учат през целия си живот, въпросът е по какъв начин те да получат документ за това и системата за продължаващо здравно обучение е точно за това. Тя ги задължава да наберат нужната документи за образованията. Но в действителност идва въпросът дали осъществяването на това обвързване ще усъвършенства качествата на докторите.
- По какъв метод се реализира контрола на качеството на продължаващо здравно обучение?
Продължаващото здравно обучение е неотложно и може да бъде контролирано по доста способи. Това, което предлагаме ние от Европейския съюз на медицинските експерти (UEMS) и други медицински организации, е да има европейска платформа за акредитация на продължаващото здравно обучение, посредством която да се следи отговорно качеството на всички действия. Например, когато в някоя страна има недоволство против лекар, доста постоянно, да не кажем постоянно, се повдига въпроса за неговото продължаващо здравно обучение. Разбира се, всеки експерт може да каже, че е чел дадени книги, направил е това и това, само че той би трябвало да го потвърди по някакъв метод. Именно за това тази система е целесъобразна във всяка страна, тъй като тя ще помогне на лекаря да потвърди, че е в течение на новостите в медицината – от етична позиция и съгласно закона за медицинските специалности.
- Ако аз съм доктор и в моята страна продължаващо здравно образование е наложително, само че нямам нужните заеми, какво следва? Дайте няколко образеца за страни със строги наказания при несъблюдение на критериите за продължаващо здравно обучение.
Доколкото
съм осведомен, страните, които ползват наказания, това са Словения, Англия и Холандия. Но това е доста общо като разбиране, тъй като от законова позиция те са разнообразни във всяка страна. Би ни лишило доста време, с цел да проучим и разберем каква е обстановката с наказателните ограничения поотделно. Има разлика дали точките ще бъдат регистрирани на 4-годишен интервал, което е най-често, на 3 години, каквото е предлагането за България, а в някои случаи и на 2 години. Според главната система, която е наложителна в тези страни, в случай че ти нямаш документи и задоволително заеми, които са нормално 50 на година, тогава лицензът ти ще бъде краткотрайно прекратен. Но на никое място системата не работи по този начин, тъй като в доста страни има предизвестия и полемики по отношение на това къде са минусите на докторите в продължаващо здравно обучение и по какъв начин той може да ги поправи. Целта на системата със наказания е по-скоро да помогне на доктора да извърши своите отговорности. Ако обаче има някой медицински експерт, който е толкоз решен, че не желае да взе участие в системата на продължаващо здравно обучение, тогава може да лимитират практиката му или да му вземат лиценза. Но това го има в доста малко страни, в по-голямата част, в случай че не събереш нужните заеми, или получаваш предизвестие или ти демонстрират по какъв начин можеш да подобриш образованието си.
Свързани публикации.. БЛС ще си сътрудничи с Европейския съюз на медицинските експерти 2 Специалисти желаят нова система на здравно обезпечаване у нас 0 БЗС: Много малко родители водят децата си на ортодонт 0
Има няколко страни, в които системата е доста насилствена към лекарите. Те би трябвало да го създадат и то по избран метод. В множеството страни обаче изказът на виновните организации е нещо от сорта на: „ Ти би трябвало да имаш продължаващо здравно обучение и ние можем да ти помогнем да го направиш “. Така че, то е по-скоро с концепцията за поощряване на лекарите, само че в действителност има огромни разлики в стимулирането на лекарите в другите страни. В Норвегия да вземем за пример, те получават забележителен бонус към заплатата, в случай че имат продължаващо здравно обучение, в Германия им се дава опцията да заключат контракт за продължаващо здравно обучение. Има и страни като Полша, да вземем за пример, където в случай че докторът кандидатства за шеф на поделение, от него се изисква да има продължаващо обучение, тъй като това е доказателство за неговите качества. Това може да се изисква от застрахователите. Както доктор Галинка Павлова от БЛС изясни по време на конференцията, доста е значимо да се даде време на докторите, с цел да вземат участие в системата на продължаващо здравно обучение. Не става дума единствено за свободното им време, тъй като в множеството случаи те нямат такова, те са претрупани с работа и в случай че им кажем да го създадат в свободното време, тогава никой не може да каже по кое време ще стане това.
- В тази връзка, в случай че някои лекари са прекомерно заети, могат ли да получат всички точки единствено от онлайн образование?
Мога да споделя за нашия опит в Полша, тъй като там имаше доста истинска концепция от министерството на опазването на здравето – медицинските експерти да имат продължаващо здравно обучение заеми от разнообразни форми. Например, от онлайн може да събереш 30%, от събития онлайн 30% и останалите от различен тип. Ние обаче, като полска организация на медиците, се противопоставихме на това, предлагането бе доста изкуствено. Докторите са в друга обстановка и в случай че някой работи в две лечебни заведения (а множеството средностатистически медици в Полша са и на 3 места), тогава би трябвало да им бъде дадена опцията да извършат своето образование онлайн. Нашата позиция е, че това, което е постижимо, е задоволително и е по-добре, в сравнение с никакво образование. Така че, в случай че някой е доста ангажиран и не може да отиде на дадена конференция, тогава би трябвало да има и други благоприятни условия, с които да набави заемите – изключително онлайн или по други способи. Например посредством критика за новоиздаден медицински материал, по формата на публикации, лекции и други. Всичко това носи спомагателни познания на експерта и по тази причина тези форми би трябвало да се причисляват към продължаващо здравно обучение. Те могат да дадат опция на лекаря да си извършва отговорностите и да доближи минимума от 50 заема.
- Български лекарски съюз подписа значимо съглашение с Европейския съюз на медицинските експерти. Какво може да почерпят българските медици от опита на европейските страни, в от дълго време има продължаващо здравно образование?
Продължаващото здравно образование би трябвало да бъде проведено от медицинските организации, от и за медицинските лица в България. Това е първото. Второ, смисъла на документа, който бе подписан е, че Български лекарски съюз ще взе участие в акредитацията на интернационалните продължаващо здравно обучение събития. Те са на доста високо равнище. Така БЛС ще взе участие и в полемиките за това по какъв начин продължаващо здравно обучение да бъде проведено. Нещо доста значимо, за което не говорихме по време на конференцията, което произтича от съдействието ни, е въпросът за критериите за качеството на продължаващо здравно обучение. Защото акредитацията ще се реализира по отношение на тях. Тези критерии са основани от критерии от цяла Европа и отвън нея. Критериите, приложени от Европейския съюз на медицинските експерти, могат да бъдат употребявани от Български лекарски съюз за събитията, които той провежда в България и посредством тях да сътвори разнообразни тласъци за лекарите, които желаят да имат продължаващо здравно обучение. Ние насърчаваме организациите във всяка страна да приложат същите критерии за акредитация на локално равнище. Лекарите нямат потребност от интернационална акредитация, тъй като това може да бъде направено на локално равнище. Критериите би трябвало да бъдат на доста високо равнище, да не се повлияват от министрите и всевъзможен комерисален интерес, да няма предразсъдъци при потреблението им.
Източник: puls.com
КОМЕНТАРИ