Геополитическите игри в Източна Африка
Източна Африка е значим район за международната търговия. Чуждите играчи постоянно се стремят да повлияят на локалната политическа динамичност по стопански, политически аргументи и съображения за сигурност. Политическите субекти от района, от своя страна, могат да употребяват присъединяване на външни играчи, с цел да прокарват личните си вътрешни ползи.
Африканския рог
Най-важната геостратегическа позиция е в частта на Източна Африка, известна като Африканския рог. От откриването на Суецкия канал през 1869 година водите на района обезпечават бърза морска връзка сред евро-средиземноморския район, Близкия изток, Източна Африка и Индийския океан.
В исторически проект това място е привличало доста страни, които са имали мощно въздействие върху локалния политически пейзаж. Конкуриращи се сили, претендиращи за района, трансфораха Африканския рог, който включва Судан, Етиопия, Джибути, Еритрея, Сомалия и Кения, в имперско игрално поле.
Стратегическата стойност на клъстера се ускорява от комерсиалния аспект. По-голямата част от международната търговия сред Азия и Европа минава през Червено море.
Обемът му се усилва всяка година. Държавите в Близкия изток, които желаят да диверсифицират стопанските системи си надалеч от петрола и газа, от ден на ден гледат към Африканския рог като евентуален пазар за селскостопански бизнес.
Развитие на района
В политическата процедура на Източна Африка постоянно се употребяват срещи на върха с представители на непознати страни, ориентирани към оказване на помощ на втората страна в разнообразни области. Някои специалисти считат, че сходно съдействие е просто способ за операция.
Споразуменията разрешават да се ускори световното политическо въздействие в района и да се получи достъп до африканските запаси и пазари.
Най-успешната тактика съгласно Запада е самодейността на Китай " Един пояс, веднъж ". В допълнение към развиването на огромна морска търговия, Китай проектира своята мощност посредством пристанищни уреди, които му дават достъп до доста стратегически места в Азия, Европа и Африка.
Военна база в Джибути ще разреши на Народната република да балансира и сдържа Съединени американски щати и Индия на континента. Освен това някои специалисти настояват, че „ Един пояс, веднъж “ е комплицираният опит на Китай да въвлече Африка в „ капан за задължения “.
Не всички споделят тази позиция. Руските представители са уверени, че самодейността на Китай дава на света отлична опция за развиване. Така в границите на плана се появи първата високоскоростна автомагистрала в източната част на Африка.
Всяка от страните от Африканския рог реагира по друг метод на геополитическата динамичност и според от личността на водача би трябвало да вземе поради или да се опита да балансира три определящи фактора: вътрешни проблеми, районни ползи и напън от донори на помощ или извънконтинентални сили.
Най-важният фактор е способността на водача да се оправя с вътрешни проблеми, защото те са свързани с ползите на политическите противници, претендиращи за власт, институционална подготвеност, социално-икономическо богатство и способността на жителите свободно да показват мнението си.
Джибути
Джибути е някогашна френска колония, ситуирана при действителното обединение на Червено море и Индийския океан. В момента това е единственият железопътен възел за Етиопия. На територията на страната има задгранични бази на Съединени американски щати, Франция, Китай, Саудитска Арабия, Япония и Италия.
Джибути е от стратегическо значение за доста авторитетни играчи на международната сцена, защото през нея минава над 10% от международната търговия.
Джибути може да се назова относително постоянна страна, макар отвореността си към всевъзможен тип напън, обвързван с ползите на външни сили.
Може да се каже, че страната балансира сред персоналните политически ползи на водачите, районните ползи в границите на МОВР и конкуриращите се извънконтинентални сили. Договорът за защита с Франция, ориентиран най-вече против Етиопия и Сомалия, изяснява относителната непоклатимост на района.
Наемите за потребление на непознати военни бази и натоварени пристанища в Джибути играят значима роля в оформянето на политическия пейзаж на страната. По-специално, контролът върху наемите укрепва позицията на длъжностните лица и им разрешава да упражняват непоколебим политически надзор над страната.
В същото време необятното наличие на външни играчи значи, че интернационалното напрежение може да засегне и Джибути. Например, когато Русия изиска от държавното управление на страната да построи военна база в страната, настояването беше отхвърлено не по вътрешни аргументи, а по-скоро заради напън от страна на Съединени американски щати, които се опасяваха от разширението на съветското наличие в района.
По същия метод, с откриването на китайско военно оборудване в Джибути, страната се трансформира в сцена на китайско-американско съревнование.
Разбира се, външни играчи могат да окажат доста въздействие върху политическата динамичност в района. Въпреки това е значимо да се има поради, че локалните управляващи интензивно употребяват присъединяване на многочислени външни участници, с цел да предизвикват личните си ползи.
Например задграничната поддръжка може да се употребява за реализиране на вътрешни политически цели. Също по този начин е допустимо няколко задгранични играчи да се сблъскат съзнателно, с цел да усилят въздействието и да усилят оптимално външната поддръжка. Понякога тези тактики разрешават на локалните политици да оформят методите на по-мощни задгранични играчи.
Властна Сомалия
Политиците на Сомалия са най-умели в потреблението на интервенция на територията на страната. Тъй като интернационалната общественост се намеси в страната посредством композиция от филантропични, дипломатически и военни начинания, сомалийските политици и военачалници използваха съвсем всяка от тези начинания в своя изгода.
Например при започване на 90-те години на предишния век Али Махди Мохамед употребява присъединяване си в интернационалните мирни конференции за Сомалия, с цел да завоюва интернационално самопризнание.
Благодарение на това самопризнание той получи достъп до големи стопански и военни запаси и ги употребява, с цел да се бие против Мохамед Фарах Айдид, неговият вътрешнополитически противник в Обединения конгрес на Сомалия.
Оттогава тази тактика е необятно възпроизвеждана от поредни президенти на страната. Тя към момента се употребява през днешния ден, защото страната към момента зависи от икономическата поддръжка и поддръжката за сигурност от интернационалната общественост.
Понякога локалните политици също са употребявали покупко-продажби за сигурност за лична полза. По сходен метод, до момента в който страните от Близкия изток разшириха въздействието си в Сомалия през последното десетилетие, сомалийските политици се пробваха да манипулират тези нови източници на външна поддръжка в своя изгода.
Например в навечерието на изборите през 2017 година група сомалийски политици съумяха да получат финансиране на изборите от ОАЕ.
След това средствата бяха употребявани за персонални цели, за огромно оскърбление на политиците от Емирството, които не съумяха да изберат желаните от тях претенденти.
Понякога локалните политици също са употребявали покупко-продажби за сигурност за лична полза. Например някогашният президент на републиката Мохамед Абдулахи Мохамед употребява Харамкад, специфичен полицейски корпус, подготвен от Турция, като своя частна полиция.
Етиопия
През ноември 2020 година, след месеци на напрежение сред държавното управление и районните водачи, избухна боен спор в района Тиграй в Етиопия, втората по население страна в Африка.
Шестнадесет месеца след началото на военната акция на министър-председателя Абу Ахмед, боевете се забавиха, само че през това време страната пострада доста. Конфликтът лиши живота на хиляди хора и принуди повече от два милиона души да изоставен домовете си. Жителите на някои региони останаха на ръба на гладната гибел.
Въпреки ръководеното от държавното управление филантропично помирение, огромна част от региона на Афар към момента е под окупацията на размирен бойци. В същото време военното решение разреши да се усили потокът от помощ по шосе и въздух.
Организацията на обединените народи е интензивно ангажирана с доставката на филантропична помощ в Тиграй, както и в граничните райони с Амхара и Фар.
На този стадий Етиопия е в извънредно уязвима позиция. „ Народният освободителен фронт на Тиграй “ (PFLP) по всевъзможен вероятен метод пречи на доставките, окупирането на филантропични направления, поддържането на неустойчивост в страната.
Действията на Организация на обединените нации в това отношение се преглеждат освен като акт на благосклонност и основна помощ, само че и като лост за напън. Етиопия е директно подвластна от външни съдружници, без тяхната поддръжка страната бързо ще западне.
По този метод Организация на обединените нации получава доста въздействие върху района, защото бъдещето му зависи значително от решенията на организацията.
По време на дейната фаза на военните дейности Етиопия беше подкрепена от ОАЕ, Турция и Иран. Може да се каже, че флотът от въоръжени безпилотни летателни апарати, импортирани от тези страни, се трансформира в ключ към триумфа на бойното поле. Те нанасят решителни удари на силите на Тиграй.
Тези страни имат свои лични ползи в района. Като дават въоръжена поддръжка, те стопират заканите за своите ползи и уголемяват въздействието си в Източна Африка.
Трябва да се означи, че военният конфликт в Етиопия способства за утежняване на връзките сред страната и Съединените щати. През 2006 година, когато ръководството на страната е концентрирано в ръцете на тиграите, Етиопия се обрисува като постоянна страна в раздорен район. Тогава Щатите влязоха в съюз с страната.
Ситуацията се утежни, когато властта в страната беше сменена от опозицията и започнаха военни дейности. През декември Хюман Райтс Уоч упрекна бунтовниците от Тиграй, че са екзекутирали десетки цивилни в превзетите региони, което е довело до повече зверства по време на войната.
Конфликтът сложи под огромно напрежение в миналото тесните връзки на Етиопия със Съединените щати. Джо Байдън лиши Етиопия от търговски привилегии и заплаши нейните водачи със наказания. Така страната загуби значим политически съдружник.
Великият язовир
Друго огнище на несъгласия в Етиопия е „ Големият етиопски ренесансов язовир “ (ГЕРБ) на Синия Нил. Язовирът се намира на към 40 километра източно от Судан. През февруари 2022 година е въведен в употреба.
Етиопия разгласи желанието си да построи водноелектрическа централа по долното течение на река Нил през 2011 година Египет и Судан стачкуваха. Щатите настояват, че новият язовир доста ще намали равнището на водата в реката на техните територии.
Етиопия, въпреки това, е на друго мнение. Страната е уверена, че язовирът ще бъде от изгода за протестиращите райони. С помощта на язовир ще бъде допустимо да се контролират съмненията на водния поток и да се усили неговата наличност в месеци на маловодие.
Това ще усили способността на язовирите в Судан да генерират електричество. Етиопия също по този начин твърди, че водноелектрическата централа ще понижи вредите от наводненията. Освен това Судан ще може да купува електрическа енергия, генерирана от язовира.
Въпреки това Египет и Судан продължиха интензивно да попречват осъществяването на този план. Преговорите не помогнаха за премахване на спора. Страните желаеха техните " исторически добити права " да бъдат основа за всички договаряния за язовир.
Етиопия счита това за незаслужено и безразсъдно, а също и за несъвместимо с Декларацията за правилата, призната от трите страни през 2015 година
През 2020 година стартира пълненето на водоема на Водноелектрическа централа. По всичко проличава, че този развой до момента не е нанесъл обилни вреди на страните надолу по течението.
Конфликтите в района способстват за дестабилизирането на Източна Африка. В същото време сполучливото осъществяване на плана Великия язовир ще помогне за трансформирането на селскостопанския бранш, преместването на промишлеността и производството в едва развитите райони и понижаване на обезлесяването.
Освен това има капацитета да революционизира образованието и да донесе интернет в селските региони. Язовирът се трансформира в същински знак на националната горделивост на Етиопия, до момента в който тя се бори да се оправи с предишното си на икономическа и политическа неустойчивост.
Първоначално построяването на грандиозния язовир в Етиопия се оценяваше на към 5 милиарда щатски $. Твърди се, че Египет е подкопал способността на Етиопия за достъп до интернационално финансиране и е принудил страната да зависи от „ групово финансиране “ за плана.
В резултат на това Етиопия съумя да притегли средства от етиопци вкъщи и диаспори в чужбина. Освен това страната получи безплатна помощ от 1 милиард $ от китайската Ексим банк.
Предвижда се непотребната електрическа енергия да се изнася в прилежащи райони, в това число Судан. Следователно водноелектрическата сила има голям капацитет за стабилизиране на Африка.
Съвместните действия в този бранш могат да окажат позитивно влияние върху осъществяването на плана. Тук обаче политическите разлики излизат на напред във времето.
Мозамбик
Мозамбик също е конфликтна зона в Източна Африка. Тук интензивно се развиват противозаконни дейности на групировката ИДИЛ-Мозамбик (припомняме, че организацията ИДИЛ е неразрешена в Русия). Първоначално проведена като Ансар-ал-Сунна (също неразрешена в Русия), ИДИЛ-М е образец за това по какъв начин да се употребяват актуалните стопански и политически проблеми на страната в своя изгода. Местната група съумя да влезе в международните вести, като се закле във честност на ИДИЛ.
ИДИЛ-М има висока дарба да подхваща офанзиви против стратегически уреди в Мозамбик и има наклонност да се насочва към инфраструктура (включително източници на изхранване), държавни служби и държавни здания.
През 2020 година групата даже съумя да победи армията на Мозамбик и да поеме контрола над стратегическото пристанище Мочимбоа да Прая след пет дни интензивни борби.
През март 2021 година групата продължи офанзивите си и завладя Палма, град на североизточното крайбрежие на мозамбикската провинция Кабо Делгадо. Обсадата продължи четири дни. Екстремистите убиха минимум десетки локални поданици и унищожиха градската инфраструктура, банки и полицейски сектор.
Наричат ИДИЛ-М една от най-жестоките терористични организации в света. Групата заплашва районната и световната сигурност в Източна Африка.
Съединените щати интензивно оказват подпомагане за разрешаването на този проблем. През март 2021 година Държавният департамент на Съединени американски щати дефинира ИДИЛ-М като задгранична терористична организация. Малко по-късно част от американските зелени барети е изпратена да образова мозамбикските морски пехотинци.
Редица стратегии на Съединени американски щати за външна помощ и съдействие в региона на сигурността са ориентирани към подсилване на потенциала на силите за сигурност, поощряване на икономическото развиване и противопоставяне на насилствения екстремизъм.
Част от тази помощ е обособена от по-широката двустранна помощ на Съединени американски щати, която не е обвързвана с бунтовници, на стойност съгласно някои оценки 536 милиона $ през финансовата 2021 година
Присъствието на силите за специфични интервенции на Съединени американски щати в Мозамбик разрешава на Съединените щати да изградят военни партньорства в дипломатическа акция за въздействие върху държавното управление като собствен определен сътрудник.
Южен Судан
Най-проблемният район на Източна Африка е Южен Судан. След мирното обособяване от Судан през 2011 година Републиката стана 54-та страна в Африка.
Въпреки че богатите петролни залежи на страната са източник на стопански оптимизъм, последствията от споровете и спиранията на услугите оказват мощно влияние върху страна, в която равнищата на човешко развиване са измежду най-лошите в света.
През 2021 година обстановката в Южен Судан се утежни. Страната е изправена пред обществена и политическа неустойчивост заради принуждение и редица взаимосвързани катаклизми, в това число спорове, непрекъснати и невиждани наводнения, инфлация и въздействието и икономическата тежест на COVID-19.
Изследователите предвиждат, че през 2022 година 8,3 милиона души в Судан, в това число бежанците, ще бъдат изправени пред остра продоволствена неустановеност по време на пика на бедния сезон (май-юли).
Изключителните равнища на продоволствена неустановеност и недохранване, които засягат две трети от популацията на страната, трансформират Южен Судан в един от районите с най-голяма продоволствена неустановеност в света.
Южен Судан също е в центъра на подценявана климатична рецесия. Миналата година страната претърпя тежко наводняване, което засегна осем от десетте щата на републиката. Над 800 000 души бяха наранени от тези събития.
Изменението на климата промени маршрутите и интервалите на пренасяне на добитъка. Изчерпването на ресурсите заради естествени бедствия, изключително на пасищата и достъпа до водни източници, се трансформира в източник на напрежение сред скотовъдци и фермери.
Населението на страната не може да получи филантропична помощ заради напрегнатата обстановка в района, обвързвана с въоръжено принуждение и бюрократични спънки.
Лошата пътна инфраструктура основава спомагателни провокации за филантропичния достъп. Между януари и декември 2021 година е имало 591 случая на възпрепятстване на помощта посредством нелегално данъчно облагане и изнудване, изключително на контролно-пропускателните пунктове.
Южен Судан обезверено се нуждае от външна помощ. Организация на обединените нации неведнъж е докладвала за плачевното състояние в района. Организация на обединените нации дава филантропична помощ, само че това не е задоволително за стабилизиране на обстановката. Тежката позиция на Южен Судан го прави цел за политическа операция.
Масов апетит
Ситуацията в Източна Африка се утежни доста заради руско-украинската рецесия. Продължителната суша и лимитираните доставки на храна за територията провокираха бързо повишаване на цените на храните. Липсата на храна и вода способства за всеобщата гибел на добитъка.
Тези условия са лишили жителите на района от значим източник на храна. В момента няколко милиона души в Сомалия, Етиопия, Кения и Уганда живеят на ръба на глада.
Разбира се, сходни трендове оказват отрицателно въздействие върху политическите и икономическите действия на африканския Изток. Сътрудничеството с нови външни съдружници може да позволи спешната обстановка.
По този метод Украйна разгласи желанието си да провежда доставки на храни за пазарите на Кения и Уганда. Според известието на министъра на аграрната политика и храните на Украйна по въпросите на европейската интеграция Владислава Рутицкая:
" Следващата година този въпрос ще се придвижи напред. "
Рутицкая отбелязва, че съдействието с Кения ще даде на страната достъп до Бурунди, Руанда и Южен Судан.
Трудно е да се предвижда дали е допустимо реализирането на този план при сегашните условия. Освен това е явно, че това няма да позволи сегашната обстановка с всеобщия апетит, макар в началото заложената дълготрайна вероятност на това съдействие. Желанието на Украйна „ да има достъп до районните пазари “ обаче е доста значимо.
Черно злато
Уганда се стреми сама да усъвършенства ситуацията в района. Държавните управляващи приказваха за желанието си да влагат в нови залежи на въглеводородни запаси. Предполага се, че добивът на петрол и газ в района ще може да задоволи както локалното, по този начин и континенталното търсене.
В момента производството на нефт в Нигерия, Либия и Ангола понижава. Ето за какво новите находища в Уганда са доста значими за Африка.
Преди това неналичието на вложения в производството и развиването на инфраструктурата от началото на 2000-те години докара до застоялост на пазара на нефт и газ в Уганда.
Политическите промени и държавните начинания през последните години доведоха до увеличение на вложенията, способстваха за идването на огромни петролни и газови компании, помогнаха за развиването на инфраструктура, която може да разреши производството да стартира до 2025 година
Руският президент Владимир Путин през април инструктира да се форсира пренасочването на износа на нефт и газ. Като евентуален сътрудник водачът на страната предложи да се изследва пазарът на африканския район.
Добивът и износът на потребни изкопаеми постоянно са в директна взаимозависимост от геополитическата обстановка. Успешното осъществяване на горните планове ще успее да утвърди стопанската система на Източна Африка и да стабилизира позицията си на международната сцена.
Превод: СМ
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в уеб страницата www.pogled.info. Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Африканския рог
Най-важната геостратегическа позиция е в частта на Източна Африка, известна като Африканския рог. От откриването на Суецкия канал през 1869 година водите на района обезпечават бърза морска връзка сред евро-средиземноморския район, Близкия изток, Източна Африка и Индийския океан.
В исторически проект това място е привличало доста страни, които са имали мощно въздействие върху локалния политически пейзаж. Конкуриращи се сили, претендиращи за района, трансфораха Африканския рог, който включва Судан, Етиопия, Джибути, Еритрея, Сомалия и Кения, в имперско игрално поле.
Стратегическата стойност на клъстера се ускорява от комерсиалния аспект. По-голямата част от международната търговия сред Азия и Европа минава през Червено море.
Обемът му се усилва всяка година. Държавите в Близкия изток, които желаят да диверсифицират стопанските системи си надалеч от петрола и газа, от ден на ден гледат към Африканския рог като евентуален пазар за селскостопански бизнес.
Развитие на района
В политическата процедура на Източна Африка постоянно се употребяват срещи на върха с представители на непознати страни, ориентирани към оказване на помощ на втората страна в разнообразни области. Някои специалисти считат, че сходно съдействие е просто способ за операция.
Споразуменията разрешават да се ускори световното политическо въздействие в района и да се получи достъп до африканските запаси и пазари.
Най-успешната тактика съгласно Запада е самодейността на Китай " Един пояс, веднъж ". В допълнение към развиването на огромна морска търговия, Китай проектира своята мощност посредством пристанищни уреди, които му дават достъп до доста стратегически места в Азия, Европа и Африка.
Военна база в Джибути ще разреши на Народната република да балансира и сдържа Съединени американски щати и Индия на континента. Освен това някои специалисти настояват, че „ Един пояс, веднъж “ е комплицираният опит на Китай да въвлече Африка в „ капан за задължения “.
Не всички споделят тази позиция. Руските представители са уверени, че самодейността на Китай дава на света отлична опция за развиване. Така в границите на плана се появи първата високоскоростна автомагистрала в източната част на Африка.
Всяка от страните от Африканския рог реагира по друг метод на геополитическата динамичност и според от личността на водача би трябвало да вземе поради или да се опита да балансира три определящи фактора: вътрешни проблеми, районни ползи и напън от донори на помощ или извънконтинентални сили.
Най-важният фактор е способността на водача да се оправя с вътрешни проблеми, защото те са свързани с ползите на политическите противници, претендиращи за власт, институционална подготвеност, социално-икономическо богатство и способността на жителите свободно да показват мнението си.
Джибути
Джибути е някогашна френска колония, ситуирана при действителното обединение на Червено море и Индийския океан. В момента това е единственият железопътен възел за Етиопия. На територията на страната има задгранични бази на Съединени американски щати, Франция, Китай, Саудитска Арабия, Япония и Италия.
Джибути е от стратегическо значение за доста авторитетни играчи на международната сцена, защото през нея минава над 10% от международната търговия.
Джибути може да се назова относително постоянна страна, макар отвореността си към всевъзможен тип напън, обвързван с ползите на външни сили.
Може да се каже, че страната балансира сред персоналните политически ползи на водачите, районните ползи в границите на МОВР и конкуриращите се извънконтинентални сили. Договорът за защита с Франция, ориентиран най-вече против Етиопия и Сомалия, изяснява относителната непоклатимост на района.
Наемите за потребление на непознати военни бази и натоварени пристанища в Джибути играят значима роля в оформянето на политическия пейзаж на страната. По-специално, контролът върху наемите укрепва позицията на длъжностните лица и им разрешава да упражняват непоколебим политически надзор над страната.
В същото време необятното наличие на външни играчи значи, че интернационалното напрежение може да засегне и Джибути. Например, когато Русия изиска от държавното управление на страната да построи военна база в страната, настояването беше отхвърлено не по вътрешни аргументи, а по-скоро заради напън от страна на Съединени американски щати, които се опасяваха от разширението на съветското наличие в района.
По същия метод, с откриването на китайско военно оборудване в Джибути, страната се трансформира в сцена на китайско-американско съревнование.
Разбира се, външни играчи могат да окажат доста въздействие върху политическата динамичност в района. Въпреки това е значимо да се има поради, че локалните управляващи интензивно употребяват присъединяване на многочислени външни участници, с цел да предизвикват личните си ползи.
Например задграничната поддръжка може да се употребява за реализиране на вътрешни политически цели. Също по този начин е допустимо няколко задгранични играчи да се сблъскат съзнателно, с цел да усилят въздействието и да усилят оптимално външната поддръжка. Понякога тези тактики разрешават на локалните политици да оформят методите на по-мощни задгранични играчи.
Властна Сомалия
Политиците на Сомалия са най-умели в потреблението на интервенция на територията на страната. Тъй като интернационалната общественост се намеси в страната посредством композиция от филантропични, дипломатически и военни начинания, сомалийските политици и военачалници използваха съвсем всяка от тези начинания в своя изгода.
Например при започване на 90-те години на предишния век Али Махди Мохамед употребява присъединяване си в интернационалните мирни конференции за Сомалия, с цел да завоюва интернационално самопризнание.
Благодарение на това самопризнание той получи достъп до големи стопански и военни запаси и ги употребява, с цел да се бие против Мохамед Фарах Айдид, неговият вътрешнополитически противник в Обединения конгрес на Сомалия.
Оттогава тази тактика е необятно възпроизвеждана от поредни президенти на страната. Тя към момента се употребява през днешния ден, защото страната към момента зависи от икономическата поддръжка и поддръжката за сигурност от интернационалната общественост.
Понякога локалните политици също са употребявали покупко-продажби за сигурност за лична полза. По сходен метод, до момента в който страните от Близкия изток разшириха въздействието си в Сомалия през последното десетилетие, сомалийските политици се пробваха да манипулират тези нови източници на външна поддръжка в своя изгода.
Например в навечерието на изборите през 2017 година група сомалийски политици съумяха да получат финансиране на изборите от ОАЕ.
След това средствата бяха употребявани за персонални цели, за огромно оскърбление на политиците от Емирството, които не съумяха да изберат желаните от тях претенденти.
Понякога локалните политици също са употребявали покупко-продажби за сигурност за лична полза. Например някогашният президент на републиката Мохамед Абдулахи Мохамед употребява Харамкад, специфичен полицейски корпус, подготвен от Турция, като своя частна полиция.
Етиопия
През ноември 2020 година, след месеци на напрежение сред държавното управление и районните водачи, избухна боен спор в района Тиграй в Етиопия, втората по население страна в Африка.
Шестнадесет месеца след началото на военната акция на министър-председателя Абу Ахмед, боевете се забавиха, само че през това време страната пострада доста. Конфликтът лиши живота на хиляди хора и принуди повече от два милиона души да изоставен домовете си. Жителите на някои региони останаха на ръба на гладната гибел.
Въпреки ръководеното от държавното управление филантропично помирение, огромна част от региона на Афар към момента е под окупацията на размирен бойци. В същото време военното решение разреши да се усили потокът от помощ по шосе и въздух.
Организацията на обединените народи е интензивно ангажирана с доставката на филантропична помощ в Тиграй, както и в граничните райони с Амхара и Фар.
На този стадий Етиопия е в извънредно уязвима позиция. „ Народният освободителен фронт на Тиграй “ (PFLP) по всевъзможен вероятен метод пречи на доставките, окупирането на филантропични направления, поддържането на неустойчивост в страната.
Действията на Организация на обединените нации в това отношение се преглеждат освен като акт на благосклонност и основна помощ, само че и като лост за напън. Етиопия е директно подвластна от външни съдружници, без тяхната поддръжка страната бързо ще западне.
По този метод Организация на обединените нации получава доста въздействие върху района, защото бъдещето му зависи значително от решенията на организацията.
По време на дейната фаза на военните дейности Етиопия беше подкрепена от ОАЕ, Турция и Иран. Може да се каже, че флотът от въоръжени безпилотни летателни апарати, импортирани от тези страни, се трансформира в ключ към триумфа на бойното поле. Те нанасят решителни удари на силите на Тиграй.
Тези страни имат свои лични ползи в района. Като дават въоръжена поддръжка, те стопират заканите за своите ползи и уголемяват въздействието си в Източна Африка.
Трябва да се означи, че военният конфликт в Етиопия способства за утежняване на връзките сред страната и Съединените щати. През 2006 година, когато ръководството на страната е концентрирано в ръцете на тиграите, Етиопия се обрисува като постоянна страна в раздорен район. Тогава Щатите влязоха в съюз с страната.
Ситуацията се утежни, когато властта в страната беше сменена от опозицията и започнаха военни дейности. През декември Хюман Райтс Уоч упрекна бунтовниците от Тиграй, че са екзекутирали десетки цивилни в превзетите региони, което е довело до повече зверства по време на войната.
Конфликтът сложи под огромно напрежение в миналото тесните връзки на Етиопия със Съединените щати. Джо Байдън лиши Етиопия от търговски привилегии и заплаши нейните водачи със наказания. Така страната загуби значим политически съдружник.
Великият язовир
Друго огнище на несъгласия в Етиопия е „ Големият етиопски ренесансов язовир “ (ГЕРБ) на Синия Нил. Язовирът се намира на към 40 километра източно от Судан. През февруари 2022 година е въведен в употреба.
Етиопия разгласи желанието си да построи водноелектрическа централа по долното течение на река Нил през 2011 година Египет и Судан стачкуваха. Щатите настояват, че новият язовир доста ще намали равнището на водата в реката на техните територии.
Етиопия, въпреки това, е на друго мнение. Страната е уверена, че язовирът ще бъде от изгода за протестиращите райони. С помощта на язовир ще бъде допустимо да се контролират съмненията на водния поток и да се усили неговата наличност в месеци на маловодие.
Това ще усили способността на язовирите в Судан да генерират електричество. Етиопия също по този начин твърди, че водноелектрическата централа ще понижи вредите от наводненията. Освен това Судан ще може да купува електрическа енергия, генерирана от язовира.
Въпреки това Египет и Судан продължиха интензивно да попречват осъществяването на този план. Преговорите не помогнаха за премахване на спора. Страните желаеха техните " исторически добити права " да бъдат основа за всички договаряния за язовир.
Етиопия счита това за незаслужено и безразсъдно, а също и за несъвместимо с Декларацията за правилата, призната от трите страни през 2015 година
През 2020 година стартира пълненето на водоема на Водноелектрическа централа. По всичко проличава, че този развой до момента не е нанесъл обилни вреди на страните надолу по течението.
Конфликтите в района способстват за дестабилизирането на Източна Африка. В същото време сполучливото осъществяване на плана Великия язовир ще помогне за трансформирането на селскостопанския бранш, преместването на промишлеността и производството в едва развитите райони и понижаване на обезлесяването.
Освен това има капацитета да революционизира образованието и да донесе интернет в селските региони. Язовирът се трансформира в същински знак на националната горделивост на Етиопия, до момента в който тя се бори да се оправи с предишното си на икономическа и политическа неустойчивост.
Първоначално построяването на грандиозния язовир в Етиопия се оценяваше на към 5 милиарда щатски $. Твърди се, че Египет е подкопал способността на Етиопия за достъп до интернационално финансиране и е принудил страната да зависи от „ групово финансиране “ за плана.
В резултат на това Етиопия съумя да притегли средства от етиопци вкъщи и диаспори в чужбина. Освен това страната получи безплатна помощ от 1 милиард $ от китайската Ексим банк.
Предвижда се непотребната електрическа енергия да се изнася в прилежащи райони, в това число Судан. Следователно водноелектрическата сила има голям капацитет за стабилизиране на Африка.
Съвместните действия в този бранш могат да окажат позитивно влияние върху осъществяването на плана. Тук обаче политическите разлики излизат на напред във времето.
Мозамбик
Мозамбик също е конфликтна зона в Източна Африка. Тук интензивно се развиват противозаконни дейности на групировката ИДИЛ-Мозамбик (припомняме, че организацията ИДИЛ е неразрешена в Русия). Първоначално проведена като Ансар-ал-Сунна (също неразрешена в Русия), ИДИЛ-М е образец за това по какъв начин да се употребяват актуалните стопански и политически проблеми на страната в своя изгода. Местната група съумя да влезе в международните вести, като се закле във честност на ИДИЛ.
ИДИЛ-М има висока дарба да подхваща офанзиви против стратегически уреди в Мозамбик и има наклонност да се насочва към инфраструктура (включително източници на изхранване), държавни служби и държавни здания.
През 2020 година групата даже съумя да победи армията на Мозамбик и да поеме контрола над стратегическото пристанище Мочимбоа да Прая след пет дни интензивни борби.
През март 2021 година групата продължи офанзивите си и завладя Палма, град на североизточното крайбрежие на мозамбикската провинция Кабо Делгадо. Обсадата продължи четири дни. Екстремистите убиха минимум десетки локални поданици и унищожиха градската инфраструктура, банки и полицейски сектор.
Наричат ИДИЛ-М една от най-жестоките терористични организации в света. Групата заплашва районната и световната сигурност в Източна Африка.
Съединените щати интензивно оказват подпомагане за разрешаването на този проблем. През март 2021 година Държавният департамент на Съединени американски щати дефинира ИДИЛ-М като задгранична терористична организация. Малко по-късно част от американските зелени барети е изпратена да образова мозамбикските морски пехотинци.
Редица стратегии на Съединени американски щати за външна помощ и съдействие в региона на сигурността са ориентирани към подсилване на потенциала на силите за сигурност, поощряване на икономическото развиване и противопоставяне на насилствения екстремизъм.
Част от тази помощ е обособена от по-широката двустранна помощ на Съединени американски щати, която не е обвързвана с бунтовници, на стойност съгласно някои оценки 536 милиона $ през финансовата 2021 година
Присъствието на силите за специфични интервенции на Съединени американски щати в Мозамбик разрешава на Съединените щати да изградят военни партньорства в дипломатическа акция за въздействие върху държавното управление като собствен определен сътрудник.
Южен Судан
Най-проблемният район на Източна Африка е Южен Судан. След мирното обособяване от Судан през 2011 година Републиката стана 54-та страна в Африка.
Въпреки че богатите петролни залежи на страната са източник на стопански оптимизъм, последствията от споровете и спиранията на услугите оказват мощно влияние върху страна, в която равнищата на човешко развиване са измежду най-лошите в света.
През 2021 година обстановката в Южен Судан се утежни. Страната е изправена пред обществена и политическа неустойчивост заради принуждение и редица взаимосвързани катаклизми, в това число спорове, непрекъснати и невиждани наводнения, инфлация и въздействието и икономическата тежест на COVID-19.
Изследователите предвиждат, че през 2022 година 8,3 милиона души в Судан, в това число бежанците, ще бъдат изправени пред остра продоволствена неустановеност по време на пика на бедния сезон (май-юли).
Изключителните равнища на продоволствена неустановеност и недохранване, които засягат две трети от популацията на страната, трансформират Южен Судан в един от районите с най-голяма продоволствена неустановеност в света.
Южен Судан също е в центъра на подценявана климатична рецесия. Миналата година страната претърпя тежко наводняване, което засегна осем от десетте щата на републиката. Над 800 000 души бяха наранени от тези събития.
Изменението на климата промени маршрутите и интервалите на пренасяне на добитъка. Изчерпването на ресурсите заради естествени бедствия, изключително на пасищата и достъпа до водни източници, се трансформира в източник на напрежение сред скотовъдци и фермери.
Населението на страната не може да получи филантропична помощ заради напрегнатата обстановка в района, обвързвана с въоръжено принуждение и бюрократични спънки.
Лошата пътна инфраструктура основава спомагателни провокации за филантропичния достъп. Между януари и декември 2021 година е имало 591 случая на възпрепятстване на помощта посредством нелегално данъчно облагане и изнудване, изключително на контролно-пропускателните пунктове.
Южен Судан обезверено се нуждае от външна помощ. Организация на обединените нации неведнъж е докладвала за плачевното състояние в района. Организация на обединените нации дава филантропична помощ, само че това не е задоволително за стабилизиране на обстановката. Тежката позиция на Южен Судан го прави цел за политическа операция.
Масов апетит
Ситуацията в Източна Африка се утежни доста заради руско-украинската рецесия. Продължителната суша и лимитираните доставки на храна за територията провокираха бързо повишаване на цените на храните. Липсата на храна и вода способства за всеобщата гибел на добитъка.
Тези условия са лишили жителите на района от значим източник на храна. В момента няколко милиона души в Сомалия, Етиопия, Кения и Уганда живеят на ръба на глада.
Разбира се, сходни трендове оказват отрицателно въздействие върху политическите и икономическите действия на африканския Изток. Сътрудничеството с нови външни съдружници може да позволи спешната обстановка.
По този метод Украйна разгласи желанието си да провежда доставки на храни за пазарите на Кения и Уганда. Според известието на министъра на аграрната политика и храните на Украйна по въпросите на европейската интеграция Владислава Рутицкая:
" Следващата година този въпрос ще се придвижи напред. "
Рутицкая отбелязва, че съдействието с Кения ще даде на страната достъп до Бурунди, Руанда и Южен Судан.
Трудно е да се предвижда дали е допустимо реализирането на този план при сегашните условия. Освен това е явно, че това няма да позволи сегашната обстановка с всеобщия апетит, макар в началото заложената дълготрайна вероятност на това съдействие. Желанието на Украйна „ да има достъп до районните пазари “ обаче е доста значимо.
Черно злато
Уганда се стреми сама да усъвършенства ситуацията в района. Държавните управляващи приказваха за желанието си да влагат в нови залежи на въглеводородни запаси. Предполага се, че добивът на петрол и газ в района ще може да задоволи както локалното, по този начин и континенталното търсене.
В момента производството на нефт в Нигерия, Либия и Ангола понижава. Ето за какво новите находища в Уганда са доста значими за Африка.
Преди това неналичието на вложения в производството и развиването на инфраструктурата от началото на 2000-те години докара до застоялост на пазара на нефт и газ в Уганда.
Политическите промени и държавните начинания през последните години доведоха до увеличение на вложенията, способстваха за идването на огромни петролни и газови компании, помогнаха за развиването на инфраструктура, която може да разреши производството да стартира до 2025 година
Руският президент Владимир Путин през април инструктира да се форсира пренасочването на износа на нефт и газ. Като евентуален сътрудник водачът на страната предложи да се изследва пазарът на африканския район.
Добивът и износът на потребни изкопаеми постоянно са в директна взаимозависимост от геополитическата обстановка. Успешното осъществяване на горните планове ще успее да утвърди стопанската система на Източна Африка и да стабилизира позицията си на международната сцена.
Превод: СМ
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в уеб страницата www.pogled.info. Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ