Техниците опаковаха руския модул Наука в главовия отсек на ракетата Протон
Изстрелването е планувано за 15-ти юли.
Моментът е извънредно значим за Русия и е невероятно да бъде омаловажен. През последните няколко години станции се строят от Съединени американски щати (що се касае до увеличението на потенциала на МКС) и неотдавна от Китай (които към този момент изведоха първия модул “Тянхъ ” на националната си станция). Руснаците, които през 70-те и 80-те години на предишния век бяха топ водачи в региона, се озоваха на задна позиция. Последният им модул бе изстрелян през 2010 година от американска совалка “Атлантис ” (петтонното мини-модулче “Рассвет ”), а за последно независимо изстреляха съставен елемент с тегло от над 20 тона през 2000 година (служебния модул “Звезда ”). Така че през днешния ден, две десетилетия по-късно, ще си проличи дали Русия към момента го може.
Всъщност “Наука ” трябваше да лети още през 2007 година. Колкото и да изглежда невероятно, модулът е умислен като дублиращ на служебния модул “Заря ” – първия съставен елемент на МКС. След като “Заря ” излетява сполучливо през 1998 година, заради финансови съображения руснаците вземат решение да употребяват дублиращия за основа на огромната им научна лаборатория, другояче би им излязло по-скъпо, в случай че тръгнат да строят изцяло нова лаборатория. Реално видяно в модула “Наука ” са употребявани технологии от 90-те, 80-те и дори от 70-те години на предишния век. Това е същинска светиня от тогавашната галактическа конкуренция.
Голяма част от забавянията са точно резултат от тази преработка. Според неофициални клюки служащите на предприятието “Хруничев ” не са получили ясна директива какво да вършат модула и по едно време са решили, че е трябвало да го режат за скрап. Като резултат от неприятното предпазване горивните му резервоари се оказали нечисти с железни стърготини. Проблемът бе установен за пръв път през 2013 година и тогава стана ясно, че това са последните резервоари от този вид. С технологии на равнище от 80-те години, индустриалните линии са закрити от дълго време и нямаше по какъв начин да бъдат да бъдат създадени нови резервоари. Така че остана един-единствен вид – резервоарите да бъдат почистени до стадий, до който “Наука ” ще може независимо да се скачи с МКС.
Дълги години ни се струваше, че това е задача невъзможна. Но през лятото на 2020 година, към този момент когато Роскосмос бе под управлението на Дмитрий Рогозин, модулът най-сетне беше доставен на космодрума Байконур за окончателните му тествания. Днес наподобява, че те са завършили сполучливо. Но моментът на истината ще е 15-ти юли, когато е полетът.
Самото прибавяне на “Наука ” към МКС ще е комплицирана задача. Два дни след старта от станцията би трябвало да бъде разкачен остарелият модул “Пирс ”. След това “Наука ” ще стартира независимо доближаване с орбиталния комплекс и на 23-ти юли следва да се скачи със страничния порт на служебния модул “Звезда ”.
Тогава ще стане ясно дали горивната система на модула е ремонтирана сполучливо и дали “Наука ” ще може да се дотътри до МКС. Така че тръпнем в очакване!
