В деня на любовта и виното: влияят ли климатичните промени върху качеството на виното?
Изследванията за последните години демонстрират увеличение на температурния капацитет на всички лозарски региони в Югоизточна България, написа в собствен разбор за Надежда Шопова, помощник в секция Климат в Института за проучвания на климата, атмосферата и водите към Българската академия на науките. Има ли връзка сред климата, климатичните промени и хубавото вино? И знак ли е тази връзка за изискванията на развъждане на грозде? Дали трендовете в доста региони към стопляне и късно лятно засушаване, преминаващо в есенно, биха повлияли удобно върху качеството на гроздето? Всички сме чували да споделят, че бутилките от една или друга годишна продукция дефинират цената и качеството. Това е по този начин, тъй като без подозрение най-хубавото вино се получава при оптимални условия на напредък и развиване на гроздето. Затова виното отразява духа на годината, в която е създадено. На територията на България лозарството и производството на вино датира от най-древни времена. И до през днешния ден празниците на хубавото вино в региона на Горнотракийската равнина и земите на Орфей се свързват с имената на тракийския господ Дионис и светеца Трифон Зарезан. И имаме не един и два празника, а цялостен месец, отдаден на виното и това е февруари. Както и град на виното, който е Пловдив. Екологични условия на винените сортове лозя
Лозата е многогодишно растение с дълготрайност на живот сред 40 – 60 до 100 година Нейното развиване и индустриално направление в другите области се дефинира от агроклиматичните им запаси. В рамките на една календарна година се дефинират два интервала: на покой – през студеното полугодие, и на дейна вегетация. През зимата минимални стойности под минус 15℃ – 17℃ могат да доведат до повреди при пъпките в друга степен. Много постоянно в тези времеви шпации радиационно-минималните температури покрай почвената повърхнина при ясно време са даже с няколко градуса по-ниски от тези на 2 м височина. В този интервал на биологичен покой виталните процеси на лозата са забавени, а устойчивостта ѝ към измръзване е най-висока. Разликата сред сензитивните и устойчивите на мраз сортове е към 6℃. По предписание устойчивостта зависи с изключение на от интензивността и продължителността на ниските температури, по този начин и от доста други фактори като да вземем за пример местонахождение, надолнище и формировка. Сортовете у нас, съгласно температурната им резистентност, са: с добра студоустойчивост – Каберне Совиньон, Ракацители, Пино ноар, Мискет отонел, Мискет червен, Памид; с умерена резистентност – Мавруд, Мерло, Гъмза, Чауш, Тамянка; чувствителни на ниски температури сортове – подобаващите за бели виновност Димят и Юни Блан. У нас междинните дати на рухване на късни пролетни слани са към 25 април като най-уязвими са равнините и затворените котловини полета. Това събитие има местен темперамент и случването и интензивността му са прекомерно разнообразни в обособените региони на страната. Развитието на лозата минава през няколко съществени стадия, обусловени от хидротермичните условия и най-много – на температурата на въздуха над праговата стойност от 10℃. До всеобщо узряване растенията се нуждаят от температурна сума към и над 3500℃. В годините с наднормени превалявания по време на зреене, виното е нетрайно и с несъвършен усет. Докато при суха и топла есен, виното е с богато захарно наличие и великолепен усет. Видът е добре обезпечен при годишна сума на преваляванията сред 600 и 900 мм. У нас, както в предишното, по този начин и в този момент, сумата на преваляванията в региона на Югоизточна България и Горнотракийската равнина е към и под 500 мм – извънредно незадоволителна за положителни добиви. Някои създатели считат, че в по-далечно бъдеще към края на 21 век предвижданите от моделите валежни суми – тук-там до 2 пъти под долната граница за типа, ще повлияят неподходящо върху развъждането на лозя. Към края на 21 век неналичието на превалявания ще повлияе неподходящо върху развъждането на лозя Съчетанието сред ниска мокрота и висока температура може да наруши салдото сред захарно наличие и киселинност, което да докара до насочване на производството към по-обикновено, трапезно вино. Към този миг в уязвимите региони преваляванията резервират качествата си и значима наклонност на намаляване не се следят. Информация за хубавото вино по тракийските земи може да се откри още в творбите на Омир – „ Илиада “ и „ Одисея “. Безспорно е смисъла на климата на региона, който е доста удобен за развъждане на винени сортове грозде. Към 1992 година страната ни е била 14-та в света по площи заети с лозя и 4-та в Европа по рандеман на грозде от дка. Лозата е просвета на умерените ширини като най-подходящите условия за промишленото ѝ развъждане има в пояса от 30⁰ до 45⁰ с.ш. Нашата страна е част от Югоизточна Европа и се намира сред 41⁰,14 и 44⁰,12 с.ш. – покрай Южната граница на ареала на разпространяване на културата. Два са главните лозаро-винарски региона у нас: Дунавска низина и Горнотракийската равнина. В страната са се формирали два вида климат – умереноконтинентален и преходно-средиземноморски, само че е реалност, че те се диференцират на по-малки области с разнородни местни особености. Точно по тази причина с постановления на Министерски съвет от 1960 година и 2006 година, България е разграничена на 5 лозаро-винарски региона: Севернобългарски; Черноморски или Източнобългарски; Подбалкан – долината на Розите; Южнобългарски и Югозападен (Фиг.1). Фигура 1. Карта на лозаро-винарските региони в България, източник Bulgaria wine map Това е направено, с цел да бъдат съобразени условията на другите сортове лозя и винопроизводството с агроклиматичните запаси на регионите и да се минимализират разноските по спомагателните действия като напояване, фитосанитарни мероприятия и други Най-подходящи условия за развъждане на винени лозя ще има в областите от двете страни на Стара планина и по високите, хълмисти зони Но предвид на климатичните промени, най-подходящи условия за развъждане на винени лозя ще има в областите от двете страни на Стара планина и по високите, хълмисти зони. До края на идващия климатичен интервал може да се следи прекосяване от една температурна зона в друга, като умерено горещите ще станат горещи; топлите – умерено горещи; умерено топлите – топли. През последния климатичен интервал се регистрира повишение на междинната температура на въздуха с над 0,8°C спрямо предходния климатичен интервал. По отношение на преваляванията, огромна част от територията на България се оказва в преходна зона, където сезонните суми значително са изравнени (meteo.bg). Специалистите чакат, че както в множеството страни от Югоизточна Европа по този начин и у нас за в бъдеще средиземноморското въздействие ще има преобладаващ резултат върху изискванията за напредък и развиване на растенията и в частност и върху лозята. Сезонно повишение на температурата на въздуха- чака се до 2025 година с един градус
Очаква се до 2025 година покачването на температурата на въздуха да бъде до 1,0°C (зима), 1,1°C (пролет), 1,4°C (лято) и 1,2°C (есен) по отношение на интервала 1961 – 1990 г (Александров, 2011 г.). Отчита се стопляне на зимите и позитивна наклонност при безусловно минималните стойности. Нараства и времето свободно от студ. Есенният сезон става по-продължителен, изсъхнал и топъл, което въздейства удобно върху процесите за струпване на захари и багрила в зърното. Нашите проучвания за вегетационния интервал маркират покачване на температурите за интервала април – октомври с сред 1,1°C и 1,6°C за интервала 1986 – 2015 година в разнообразни области на Южна и Югоизточна България, което корелира с сходни констатации и отвън нашия континент. Например в лозарски региони на Съединените щати, междинната температура за вегетационния сезон (април – октомври) се е повишила с 1,12°C от 1970 година Изследванията в температурата демонстрират, че към сегашния миг настъпват промени първоначално, края и продължителността на фитоклиматичните сезони с сред 5 – 7 дни. С най-голяма дълготрайност на интервала, с резистентен преход над 10℃ (вегетационния сезон при лозата), са станции в Хасково, Бургас, Карлово, Пазарджик, Пловдив, Свиленград и Стара Загора (Фиг. 2).
В резултат на повишението на междинната температура на въздуха 8 региона в Югоизточна България надвишават температурната сума от 4000℃ за вегетационния интервал, а точно Садово, Пловдив, Асеновград, Стара Загора, Свиленград, Хасково и Ивайловград.
В последните години учените установяват повишаване на световните рискови метеорологични феномени, оказващи неподходящо въздействие върху земеделието и в частност бранш лозарство. През миналата 2021 година вследствие на интензивни, пролетни мразове в доста региони на Франция за часове, в сензитивна фенофаза, бяха регистрирани негативни температури. Този факт компрометира в обилни размери реколтата от грозде и винопроизводството на страната. Обилните превалявания в сензитивните фенофази в комбиниране с температури, близки до 20℃, може да усилят нападението от иконимечки значими гъбни заболявания при винените лозя. В последните години в страната се следят превалявания от град в нетипични времеви шпации. В интервал на омекване (прошарване) на гроздето растенията нямат възстановителна дарба и реколтата може да бъде напълно компрометирана. Друг неподходящ резултат в следствие от измененията в климата е повишаването на горещите дни и тропичните нощи със стойности >20℃. (CLAVIER, 6FP).
„ Ампелография “ е науката, която се занимава с проучването на сортовете лозя (от гр. αμπελος – грозде и γραφια – рисувам) и безусловно значи разказване на гроздето, като се взема под внимание и въздействието на околната среда. Обект на ампелографията е многочисленото семейство Vitaceae (лозови), от което към 200 типа са с промишлено значение. Някои от най-известните локални български сортове за бели и червени виновност са Димят, Тамянка, Мискет червен, Мавруд, Памид, Гъмза, Широка мелнишка лоза; интродуцирани (сортове, които са импортирани отвън)– Шардоне, Ризлинг, Мискет Отонел, Мерло, Каберне Совинаон. Сортовете Дружба, Наслада, Рубин, Букет, Сторгозия са селекции на Института по лозарство и винарство в Плевен. Състояние на бранша и трендове в класациите на вино в последните години
По данни на отдел „ Агростатистика “ в Министерство на земеделието, храните и горите (МЗХГ) към 2017 година площите с лозови насаждения се усилват с 1,4% по отношение на миналата година и са 51 272 ха, като от тях 34 111 ха са реколтирани. Произведеното грозде обаче е намаляло с 5% по отношение на миналата година и е 201,5 хиляди тона. В Югоизточния регион е създадено 51% от гроздето, а в Южния централен регион – 25%. Червените винени сортове резервират преобладаващата си роля в структурата на лозовите насаждения. Около 3% от площите в стопанствата са млади, невстъпили в плододаване лозя. Общо площите с лозя в България през 2017 година са 63 952 ха (Фиг. 5). Прави усещане стабилизирането на площите след 2012 година към 63 000 ха. По данни на Изпълнителната организация по лозата и виното (ИАЛВ) през 2017 година са основани към 1 000 ха винени лозя. Произведеното вино през 2017 година е 1 193 092 хектолитра, като от тях 113 195 хектолитра са създадени в отвън промишлени условия. Подобрява се качеството на белите виновност и розето. За разлика от 2017 и 2018 година, през 2019 и 2020 година над 30% от класираните виновност не са червени. От тях 12 са бели, едно е пенливо, а 5 са розе. В синхрон със международните трендове в алените виновност се ценят по-ефирни, леки и добре уравновесени усети. Нараства смисъла на чувството за мястото на напредък и развиване (тероар – „ terroir” от френски, значи „ терен “). В TOP 50 за 2020 година има и рекорден брой (19) виновност от локални български сортове или купажи с тяхно присъединяване. Вижте кои са най-хубавите български виновност за 2020 – Bacchus.bg. Тези ранглисти демонстрират, че българското вино става разпознаваемо най-много посредством локалните си винени сортове. Според аграрния отчет на МЗХГ, общото произвеждане на вино от годишна продукция 2020 е с 11,8% по-малко по отношение на 2019 година като се регистрира спад в създадените количества за всички категории виновност (бели виновност с към 8% на годишна база; червени виновност и розе – с към 16%). С максимален дял от промишленото произвеждане на виновност – годишна продукция 2020 са трапезните виновност (вина без предпазено название за генезис или предпазено географско указание) – 57%, следвани от районните виновност (вина със предпазено географско указание) с 43%. Основна дестинация за експорт на българските виновност през 2020 година остават страните от Европейския съюз, където са осъществени 77% от целия експорт – с 5,9% по-малко на годишна база. Увеличение на годишна база бележи износът за Италия (с 46%), Франция (с 81%) и Дания (над три пъти), а понижение – този за Германия (с 34,5%) и Румъния (с 56,7%). Как измененията в климата се отразяват върху лозарството и качеството на виното?
Отглеждането на винено грозде е обвързвано със съществени вложения, които не се възвръщат незабавно, а последователно, и то след един нескончаем интервал от към най-малко 5 години. Адаптирането на бранша към климатичните промени изисква вземане предвид с агроклиматичните условия на средата и асортимент на най-подходящите за обещано място винени сортове. С оглед на смяната в хидротермичните условия, най-подходящи за развъждане на винени лозя може да са областите от двете страни на Стара планина, по-високите, хълмисти зони и Черноморското крайбрежие. У нас зимите в последните години са по-малко снежни и с наклонност за стопляне
Този факт несъмнено има позитивен резултат върху лозарството и свежда до най-малко риска от измръзване на зимните очи. По-топлите зими разрешават по-широкото развъждане на скъпи, по-чувствителни на ниски температури сортове допълнително лозаро-винарски региони. Нараства температурният капацитет на лозаро-винарските региони. Още един позитивен миг, който може да разшири ареалите на разпространяване на лозарските области. Очаква се да се усъвършенстват изискванията на развъждане в регионите с по-висока надморска височина, тъй като понижението на температурата на всеки 100 м се проектира върху качеството на виненото грозде посредством понижаване на захарните проценти с 1% в позитивна посока. В повече региони ще има условия за развъждане на късни сортове, като е допустимо и евакуиране на периодите на прибиране напред във времето. Валежите резервират или едва намаляват годишната си стойност като се следи преразпределение по сезони. Липсата на суми на преваляванията над 600 м са специфичност на климата и са тясно свързани и климатичните промени. В множеството лозаро-винарски региони все още количеството на преваляванията не е задоволително, само че към този момент заради по-високите суми отвън интервала на вегетация не се регистрира негативна наклонност на годишна база за интервала 1991 – 2015 година в уязвимите елементи на Югоизточна България Усилията в бранша следва да бъдат ориентирани към прогнозиране нуждата от напояване и възстановяване на технологията за икономично консумиране на поливната вода. Повторно потребление на вода за напояване е алтернатива, която с оглед запазване на водните запаси в условия на климатични промени заслужава внимание. Напояването е дейна мярка, която ще има главно значение в адаптирането на бранша към новите условия. Сухото, дълготрайно и горещо лято ще повлияе позитивно в интервала на зреене и ще основава условия за приемане на по-висока захарност. Сроковете на прибиране може да се контролират и изтеглят по-рано, с оглед най-оптимално комбиниране на захарност и киселинност. Негативният резултат на климатичните промени в този момент и за в бъдеще се пресъздава и посредством повишаване честотата и интензивността на екстремалните феномени с метеорологичен генезис като суховеи, наводнения, стихии, превалявания от град и други Те са съществена причина за варирането на добивите от година в година и за намаление на качеството на гроздето и виното. За опазване на производството от голяма важност ще бъдат и тласъците за обезпечаване на реколтата при загуби от метеорологичен генезис и стопански значими заболявания и неприятели. По този метод ще се обезпечи по-голяма сигурност на производителите. Друг миг тук са оптималните температури на въздуха. Стойности >34℃ по време на разцвет попречват оплождането. Настоящата обстановка ще концентрира климатолозите към прецизиране на лозаро-винарските микрорайони. Оценката на виновността в страната за последните години демонстрира, че се усъвършенстват изискванията за развъждане на сортове, подобаващи за качествените бели виновност заради наклонността към стопляне на зимите. В резултат на новите климатични условия разумно се усеща водещото място на локалните сортове и селекционната работа. Земеделската просвета и селекционната работа, обвързвана с неподходящите феномени с метеорологичен генезис, която се развива в центровете в Плевен (Институт по лозарство и винарство) и Пловдив (Аграрен Университет), ще продължи като най-вероятно фокусът ще се измести от резистентност на ниски температури към сухоустойчивост. Климатичните промени ще слагат на тестване дребните мазета и винопроизводители Много постоянно те са пазители на винтидж резултата (вино от съответна година, направено от грозде с доста високо качество) на виното и ще имат потребност от поддръжката на страната и всички фенове на това пиво. Едни от последните винени ранглисти също демонстрират, че слънчевата радиация и топлината на обособените региони е значим детайл от оценката за качеството. “Това може да донесе огромен триумф на българското вино”, споделя Бодуа Аво, президент на състезанието Concours Mondial de Bruxelles („ Винария 2019 “(savetivzemedelieto.bg). Точно този миг прави връзка сред метеорологичните условия и усета на виното и го свърза с региона на развъждане и реколтата (годината). Или другояче казано метеорологичното време е затворено във всяка бутилка и основава по този начин скъпата принадлежност към мястото на развъждане.
Лозата е многогодишно растение с дълготрайност на живот сред 40 – 60 до 100 година Нейното развиване и индустриално направление в другите области се дефинира от агроклиматичните им запаси. В рамките на една календарна година се дефинират два интервала: на покой – през студеното полугодие, и на дейна вегетация. През зимата минимални стойности под минус 15℃ – 17℃ могат да доведат до повреди при пъпките в друга степен. Много постоянно в тези времеви шпации радиационно-минималните температури покрай почвената повърхнина при ясно време са даже с няколко градуса по-ниски от тези на 2 м височина. В този интервал на биологичен покой виталните процеси на лозата са забавени, а устойчивостта ѝ към измръзване е най-висока. Разликата сред сензитивните и устойчивите на мраз сортове е към 6℃. По предписание устойчивостта зависи с изключение на от интензивността и продължителността на ниските температури, по този начин и от доста други фактори като да вземем за пример местонахождение, надолнище и формировка. Сортовете у нас, съгласно температурната им резистентност, са: с добра студоустойчивост – Каберне Совиньон, Ракацители, Пино ноар, Мискет отонел, Мискет червен, Памид; с умерена резистентност – Мавруд, Мерло, Гъмза, Чауш, Тамянка; чувствителни на ниски температури сортове – подобаващите за бели виновност Димят и Юни Блан. У нас междинните дати на рухване на късни пролетни слани са към 25 април като най-уязвими са равнините и затворените котловини полета. Това събитие има местен темперамент и случването и интензивността му са прекомерно разнообразни в обособените региони на страната. Развитието на лозата минава през няколко съществени стадия, обусловени от хидротермичните условия и най-много – на температурата на въздуха над праговата стойност от 10℃. До всеобщо узряване растенията се нуждаят от температурна сума към и над 3500℃. В годините с наднормени превалявания по време на зреене, виното е нетрайно и с несъвършен усет. Докато при суха и топла есен, виното е с богато захарно наличие и великолепен усет. Видът е добре обезпечен при годишна сума на преваляванията сред 600 и 900 мм. У нас, както в предишното, по този начин и в този момент, сумата на преваляванията в региона на Югоизточна България и Горнотракийската равнина е към и под 500 мм – извънредно незадоволителна за положителни добиви. Някои създатели считат, че в по-далечно бъдеще към края на 21 век предвижданите от моделите валежни суми – тук-там до 2 пъти под долната граница за типа, ще повлияят неподходящо върху развъждането на лозя. Към края на 21 век неналичието на превалявания ще повлияе неподходящо върху развъждането на лозя Съчетанието сред ниска мокрота и висока температура може да наруши салдото сред захарно наличие и киселинност, което да докара до насочване на производството към по-обикновено, трапезно вино. Към този миг в уязвимите региони преваляванията резервират качествата си и значима наклонност на намаляване не се следят. Информация за хубавото вино по тракийските земи може да се откри още в творбите на Омир – „ Илиада “ и „ Одисея “. Безспорно е смисъла на климата на региона, който е доста удобен за развъждане на винени сортове грозде. Към 1992 година страната ни е била 14-та в света по площи заети с лозя и 4-та в Европа по рандеман на грозде от дка. Лозата е просвета на умерените ширини като най-подходящите условия за промишленото ѝ развъждане има в пояса от 30⁰ до 45⁰ с.ш. Нашата страна е част от Югоизточна Европа и се намира сред 41⁰,14 и 44⁰,12 с.ш. – покрай Южната граница на ареала на разпространяване на културата. Два са главните лозаро-винарски региона у нас: Дунавска низина и Горнотракийската равнина. В страната са се формирали два вида климат – умереноконтинентален и преходно-средиземноморски, само че е реалност, че те се диференцират на по-малки области с разнородни местни особености. Точно по тази причина с постановления на Министерски съвет от 1960 година и 2006 година, България е разграничена на 5 лозаро-винарски региона: Севернобългарски; Черноморски или Източнобългарски; Подбалкан – долината на Розите; Южнобългарски и Югозападен (Фиг.1). Фигура 1. Карта на лозаро-винарските региони в България, източник Bulgaria wine map Това е направено, с цел да бъдат съобразени условията на другите сортове лозя и винопроизводството с агроклиматичните запаси на регионите и да се минимализират разноските по спомагателните действия като напояване, фитосанитарни мероприятия и други Най-подходящи условия за развъждане на винени лозя ще има в областите от двете страни на Стара планина и по високите, хълмисти зони Но предвид на климатичните промени, най-подходящи условия за развъждане на винени лозя ще има в областите от двете страни на Стара планина и по високите, хълмисти зони. До края на идващия климатичен интервал може да се следи прекосяване от една температурна зона в друга, като умерено горещите ще станат горещи; топлите – умерено горещи; умерено топлите – топли. През последния климатичен интервал се регистрира повишение на междинната температура на въздуха с над 0,8°C спрямо предходния климатичен интервал. По отношение на преваляванията, огромна част от територията на България се оказва в преходна зона, където сезонните суми значително са изравнени (meteo.bg). Специалистите чакат, че както в множеството страни от Югоизточна Европа по този начин и у нас за в бъдеще средиземноморското въздействие ще има преобладаващ резултат върху изискванията за напредък и развиване на растенията и в частност и върху лозята. Сезонно повишение на температурата на въздуха- чака се до 2025 година с един градус
Очаква се до 2025 година покачването на температурата на въздуха да бъде до 1,0°C (зима), 1,1°C (пролет), 1,4°C (лято) и 1,2°C (есен) по отношение на интервала 1961 – 1990 г (Александров, 2011 г.). Отчита се стопляне на зимите и позитивна наклонност при безусловно минималните стойности. Нараства и времето свободно от студ. Есенният сезон става по-продължителен, изсъхнал и топъл, което въздейства удобно върху процесите за струпване на захари и багрила в зърното. Нашите проучвания за вегетационния интервал маркират покачване на температурите за интервала април – октомври с сред 1,1°C и 1,6°C за интервала 1986 – 2015 година в разнообразни области на Южна и Югоизточна България, което корелира с сходни констатации и отвън нашия континент. Например в лозарски региони на Съединените щати, междинната температура за вегетационния сезон (април – октомври) се е повишила с 1,12°C от 1970 година Изследванията в температурата демонстрират, че към сегашния миг настъпват промени първоначално, края и продължителността на фитоклиматичните сезони с сред 5 – 7 дни. С най-голяма дълготрайност на интервала, с резистентен преход над 10℃ (вегетационния сезон при лозата), са станции в Хасково, Бургас, Карлово, Пазарджик, Пловдив, Свиленград и Стара Загора (Фиг. 2).
В резултат на повишението на междинната температура на въздуха 8 региона в Югоизточна България надвишават температурната сума от 4000℃ за вегетационния интервал, а точно Садово, Пловдив, Асеновград, Стара Загора, Свиленград, Хасково и Ивайловград.
В последните години учените установяват повишаване на световните рискови метеорологични феномени, оказващи неподходящо въздействие върху земеделието и в частност бранш лозарство. През миналата 2021 година вследствие на интензивни, пролетни мразове в доста региони на Франция за часове, в сензитивна фенофаза, бяха регистрирани негативни температури. Този факт компрометира в обилни размери реколтата от грозде и винопроизводството на страната. Обилните превалявания в сензитивните фенофази в комбиниране с температури, близки до 20℃, може да усилят нападението от иконимечки значими гъбни заболявания при винените лозя. В последните години в страната се следят превалявания от град в нетипични времеви шпации. В интервал на омекване (прошарване) на гроздето растенията нямат възстановителна дарба и реколтата може да бъде напълно компрометирана. Друг неподходящ резултат в следствие от измененията в климата е повишаването на горещите дни и тропичните нощи със стойности >20℃. (CLAVIER, 6FP).
„ Ампелография “ е науката, която се занимава с проучването на сортовете лозя (от гр. αμπελος – грозде и γραφια – рисувам) и безусловно значи разказване на гроздето, като се взема под внимание и въздействието на околната среда. Обект на ампелографията е многочисленото семейство Vitaceae (лозови), от което към 200 типа са с промишлено значение. Някои от най-известните локални български сортове за бели и червени виновност са Димят, Тамянка, Мискет червен, Мавруд, Памид, Гъмза, Широка мелнишка лоза; интродуцирани (сортове, които са импортирани отвън)– Шардоне, Ризлинг, Мискет Отонел, Мерло, Каберне Совинаон. Сортовете Дружба, Наслада, Рубин, Букет, Сторгозия са селекции на Института по лозарство и винарство в Плевен. Състояние на бранша и трендове в класациите на вино в последните години
По данни на отдел „ Агростатистика “ в Министерство на земеделието, храните и горите (МЗХГ) към 2017 година площите с лозови насаждения се усилват с 1,4% по отношение на миналата година и са 51 272 ха, като от тях 34 111 ха са реколтирани. Произведеното грозде обаче е намаляло с 5% по отношение на миналата година и е 201,5 хиляди тона. В Югоизточния регион е създадено 51% от гроздето, а в Южния централен регион – 25%. Червените винени сортове резервират преобладаващата си роля в структурата на лозовите насаждения. Около 3% от площите в стопанствата са млади, невстъпили в плододаване лозя. Общо площите с лозя в България през 2017 година са 63 952 ха (Фиг. 5). Прави усещане стабилизирането на площите след 2012 година към 63 000 ха. По данни на Изпълнителната организация по лозата и виното (ИАЛВ) през 2017 година са основани към 1 000 ха винени лозя. Произведеното вино през 2017 година е 1 193 092 хектолитра, като от тях 113 195 хектолитра са създадени в отвън промишлени условия. Подобрява се качеството на белите виновност и розето. За разлика от 2017 и 2018 година, през 2019 и 2020 година над 30% от класираните виновност не са червени. От тях 12 са бели, едно е пенливо, а 5 са розе. В синхрон със международните трендове в алените виновност се ценят по-ефирни, леки и добре уравновесени усети. Нараства смисъла на чувството за мястото на напредък и развиване (тероар – „ terroir” от френски, значи „ терен “). В TOP 50 за 2020 година има и рекорден брой (19) виновност от локални български сортове или купажи с тяхно присъединяване. Вижте кои са най-хубавите български виновност за 2020 – Bacchus.bg. Тези ранглисти демонстрират, че българското вино става разпознаваемо най-много посредством локалните си винени сортове. Според аграрния отчет на МЗХГ, общото произвеждане на вино от годишна продукция 2020 е с 11,8% по-малко по отношение на 2019 година като се регистрира спад в създадените количества за всички категории виновност (бели виновност с към 8% на годишна база; червени виновност и розе – с към 16%). С максимален дял от промишленото произвеждане на виновност – годишна продукция 2020 са трапезните виновност (вина без предпазено название за генезис или предпазено географско указание) – 57%, следвани от районните виновност (вина със предпазено географско указание) с 43%. Основна дестинация за експорт на българските виновност през 2020 година остават страните от Европейския съюз, където са осъществени 77% от целия експорт – с 5,9% по-малко на годишна база. Увеличение на годишна база бележи износът за Италия (с 46%), Франция (с 81%) и Дания (над три пъти), а понижение – този за Германия (с 34,5%) и Румъния (с 56,7%). Как измененията в климата се отразяват върху лозарството и качеството на виното?
Отглеждането на винено грозде е обвързвано със съществени вложения, които не се възвръщат незабавно, а последователно, и то след един нескончаем интервал от към най-малко 5 години. Адаптирането на бранша към климатичните промени изисква вземане предвид с агроклиматичните условия на средата и асортимент на най-подходящите за обещано място винени сортове. С оглед на смяната в хидротермичните условия, най-подходящи за развъждане на винени лозя може да са областите от двете страни на Стара планина, по-високите, хълмисти зони и Черноморското крайбрежие. У нас зимите в последните години са по-малко снежни и с наклонност за стопляне
Този факт несъмнено има позитивен резултат върху лозарството и свежда до най-малко риска от измръзване на зимните очи. По-топлите зими разрешават по-широкото развъждане на скъпи, по-чувствителни на ниски температури сортове допълнително лозаро-винарски региони. Нараства температурният капацитет на лозаро-винарските региони. Още един позитивен миг, който може да разшири ареалите на разпространяване на лозарските области. Очаква се да се усъвършенстват изискванията на развъждане в регионите с по-висока надморска височина, тъй като понижението на температурата на всеки 100 м се проектира върху качеството на виненото грозде посредством понижаване на захарните проценти с 1% в позитивна посока. В повече региони ще има условия за развъждане на късни сортове, като е допустимо и евакуиране на периодите на прибиране напред във времето. Валежите резервират или едва намаляват годишната си стойност като се следи преразпределение по сезони. Липсата на суми на преваляванията над 600 м са специфичност на климата и са тясно свързани и климатичните промени. В множеството лозаро-винарски региони все още количеството на преваляванията не е задоволително, само че към този момент заради по-високите суми отвън интервала на вегетация не се регистрира негативна наклонност на годишна база за интервала 1991 – 2015 година в уязвимите елементи на Югоизточна България Усилията в бранша следва да бъдат ориентирани към прогнозиране нуждата от напояване и възстановяване на технологията за икономично консумиране на поливната вода. Повторно потребление на вода за напояване е алтернатива, която с оглед запазване на водните запаси в условия на климатични промени заслужава внимание. Напояването е дейна мярка, която ще има главно значение в адаптирането на бранша към новите условия. Сухото, дълготрайно и горещо лято ще повлияе позитивно в интервала на зреене и ще основава условия за приемане на по-висока захарност. Сроковете на прибиране може да се контролират и изтеглят по-рано, с оглед най-оптимално комбиниране на захарност и киселинност. Негативният резултат на климатичните промени в този момент и за в бъдеще се пресъздава и посредством повишаване честотата и интензивността на екстремалните феномени с метеорологичен генезис като суховеи, наводнения, стихии, превалявания от град и други Те са съществена причина за варирането на добивите от година в година и за намаление на качеството на гроздето и виното. За опазване на производството от голяма важност ще бъдат и тласъците за обезпечаване на реколтата при загуби от метеорологичен генезис и стопански значими заболявания и неприятели. По този метод ще се обезпечи по-голяма сигурност на производителите. Друг миг тук са оптималните температури на въздуха. Стойности >34℃ по време на разцвет попречват оплождането. Настоящата обстановка ще концентрира климатолозите към прецизиране на лозаро-винарските микрорайони. Оценката на виновността в страната за последните години демонстрира, че се усъвършенстват изискванията за развъждане на сортове, подобаващи за качествените бели виновност заради наклонността към стопляне на зимите. В резултат на новите климатични условия разумно се усеща водещото място на локалните сортове и селекционната работа. Земеделската просвета и селекционната работа, обвързвана с неподходящите феномени с метеорологичен генезис, която се развива в центровете в Плевен (Институт по лозарство и винарство) и Пловдив (Аграрен Университет), ще продължи като най-вероятно фокусът ще се измести от резистентност на ниски температури към сухоустойчивост. Климатичните промени ще слагат на тестване дребните мазета и винопроизводители Много постоянно те са пазители на винтидж резултата (вино от съответна година, направено от грозде с доста високо качество) на виното и ще имат потребност от поддръжката на страната и всички фенове на това пиво. Едни от последните винени ранглисти също демонстрират, че слънчевата радиация и топлината на обособените региони е значим детайл от оценката за качеството. “Това може да донесе огромен триумф на българското вино”, споделя Бодуа Аво, президент на състезанието Concours Mondial de Bruxelles („ Винария 2019 “(savetivzemedelieto.bg). Точно този миг прави връзка сред метеорологичните условия и усета на виното и го свърза с региона на развъждане и реколтата (годината). Или другояче казано метеорологичното време е затворено във всяка бутилка и основава по този начин скъпата принадлежност към мястото на развъждане.
Източник: 3e-news.net
КОМЕНТАРИ