Учени разкодираха генома на исторически сортове картофи
Изследването разкрива изненадващо огромно генетично многообразие макар ограничавания генофонд на европейските картофи
Международен екип от учени съумя да разкодира генома на 10 исторически сорта картофи, някои от които са били култивирани още през 18-и век. Изследването, оповестено в влиятелното научно списание " Нейчър ", разкрива изненадващи обстоятелства за генетичната конструкция на тази необятно употребявана храна, оповестява електронното издание Юрикалърт.
Екипът, управителен от професор Корбинян Шнеебергер от Мюнхенския университет " Лудвиг-Максимилиан " и Института " Макс Планк " за проучване на селекцията на растенията, открива, че геномът на картофите е извънредно комплициран, защото във всяка клетка има четири копия на целия геном, а не две, както е всекидневно при множеството растения.
" Тъй като те датират от интервала, когато стартират европейските стратегии за селекция, искахме да забележим какъв брой огромно е разнообразието, с цел да разберем генетичния капацитет на нашите картофи ", изяснява Шнеебергер.
Изследването разкрива, че генетичният фонд на картофите в Европа е извънредно стеснен. Десетте оценени исторически сорта покриват към 85 % от генетичната неопределеност на всички модерни европейски представители на типа. Това се дължи на обстоятелството, че от 16-и век насам от Южна Америка са импортирани дребен брой сортове, като доста от тях не са съумели да оцелеят в европейските условия.
Учените откриват и различен неочакван факт - разликите сред обособените хромозомни копия при картофите могат да бъдат големи. " Тъй като генофондът е много стеснен, няма доста разнообразни хромозоми. Когато обаче се разграничават, то разминаването е до степен, която в никакъв случай преди не е следена при опитомени растения ", акцентира Шнеебергер. Според него " разликите са към двадесет пъти по-големи, в сравнение с при хората ".
Значение за продоволствената сигурност
Картофите са съществена храна за над 1,3 милиарда души по света. Въпреки смисъла им за международната продоволствена сигурност, триумфите в селекцията досега са скромни.
Историята на картофите в Европа е белязана от компликации. Най-известният образец е болестта по картофите през 40-те години на 19-и век, която провокира срив на реколтата и докара до тежък апетит, най-много в Ирландия, само че и в останалата част на континента.
На базата на новите открития, учените създават способ, който може да се употребява за разбор на геномите на към 2000 типа картофи, регистрирани в Европейския съюз. Те към този момент сполучливо са тествали метода със сорта " Ръсет Бърбанк ", който съществува от 1908 година и до през днешния ден е необятно употребен за пържени картофи.
" Познаването на геномните последователности е в основата на доста подходи в селекцията на растенията - от обичайното развъждане до най-новите способи на геномното инженерство ", изяснява Шнеебергер.
Предполага се, че генетичните разлики са зародили още преди идването на картофите в Европа. Коренните поданици на Южна Америка са почнали да култивират картофите преди към 10 000 години, а следените генетични вариации евентуално са резултат от кръстосване сред диви типове.
Международен екип от учени съумя да разкодира генома на 10 исторически сорта картофи, някои от които са били култивирани още през 18-и век. Изследването, оповестено в влиятелното научно списание " Нейчър ", разкрива изненадващи обстоятелства за генетичната конструкция на тази необятно употребявана храна, оповестява електронното издание Юрикалърт.
Екипът, управителен от професор Корбинян Шнеебергер от Мюнхенския университет " Лудвиг-Максимилиан " и Института " Макс Планк " за проучване на селекцията на растенията, открива, че геномът на картофите е извънредно комплициран, защото във всяка клетка има четири копия на целия геном, а не две, както е всекидневно при множеството растения.
" Тъй като те датират от интервала, когато стартират европейските стратегии за селекция, искахме да забележим какъв брой огромно е разнообразието, с цел да разберем генетичния капацитет на нашите картофи ", изяснява Шнеебергер.
Изследването разкрива, че генетичният фонд на картофите в Европа е извънредно стеснен. Десетте оценени исторически сорта покриват към 85 % от генетичната неопределеност на всички модерни европейски представители на типа. Това се дължи на обстоятелството, че от 16-и век насам от Южна Америка са импортирани дребен брой сортове, като доста от тях не са съумели да оцелеят в европейските условия.
Учените откриват и различен неочакван факт - разликите сред обособените хромозомни копия при картофите могат да бъдат големи. " Тъй като генофондът е много стеснен, няма доста разнообразни хромозоми. Когато обаче се разграничават, то разминаването е до степен, която в никакъв случай преди не е следена при опитомени растения ", акцентира Шнеебергер. Според него " разликите са към двадесет пъти по-големи, в сравнение с при хората ".
Значение за продоволствената сигурност
Картофите са съществена храна за над 1,3 милиарда души по света. Въпреки смисъла им за международната продоволствена сигурност, триумфите в селекцията досега са скромни.
Историята на картофите в Европа е белязана от компликации. Най-известният образец е болестта по картофите през 40-те години на 19-и век, която провокира срив на реколтата и докара до тежък апетит, най-много в Ирландия, само че и в останалата част на континента.
На базата на новите открития, учените създават способ, който може да се употребява за разбор на геномите на към 2000 типа картофи, регистрирани в Европейския съюз. Те към този момент сполучливо са тествали метода със сорта " Ръсет Бърбанк ", който съществува от 1908 година и до през днешния ден е необятно употребен за пържени картофи.
" Познаването на геномните последователности е в основата на доста подходи в селекцията на растенията - от обичайното развъждане до най-новите способи на геномното инженерство ", изяснява Шнеебергер.
Предполага се, че генетичните разлики са зародили още преди идването на картофите в Европа. Коренните поданици на Южна Америка са почнали да култивират картофите преди към 10 000 години, а следените генетични вариации евентуално са резултат от кръстосване сред диви типове.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ