Спасените деца от Могилино получиха втори шанс за живот в Русе
17 години след кино лентата на BBC младежите живеят с достолепие и любов в " Розовата къща " с помощта на акцията " Великолепната шесторка "
Седем от децата, чиято орис потресе света преди 17 години, през днешния ден живеят нов живот в Русе, заобиколени от грижа и фамилен уют. Настанени в по този начин наречената " Розова къща " – първият център от фамилен вид, построен със средства от благотворителната акция на bTV и УНИЦЕФ " Великолепната шесторка ", те към този момент са пълнолетни жители, които са оставили зад тила си ужаса на институционалната изолираност.
" Всички институции за деца с увреждания към този момент са закрити, а деца като Роси получиха късмет за заслужен живот ", напомня bTV в собствен репортаж, излъчен довечера.
От " невидими " до обичани
Историята стартира през 2007 година, когато документалният филм на BBC " Изоставените деца на България " сподели шокиращи фрагменти от вкъщи в село Могилино. Изолирани, недохранени и забравени от обществото, децата там се трансфораха в знак на потребността от незабавна промяна. Последвалата акция " Великолепната шесторка " през 2008 година сплоти българите и събра средства за затварянето на дома и преместването на децата в предпазена среда.
Днес в къщата в Русе живеят Наталия (24 г.), Сашо (29 г.), Венцислава (24 г.), Иванка (33 г.), Калоян (24 г.), Кристиян (24 г.) и Роси (30 г.).
" Най-големият триумф за фамилията от 'Розовата къща' е, че техните деца към този момент не са 'невидими и изоставени'. Те са 'видими и обичани' ", описват екипите, които се грижат за тях.
Животът през днешния ден
Един от най-ярките образци за смяната е Роси. Преместена в Русе на 13-годишна възраст, тя е била недохранена и неподвижна.
" Не тъй като не може, а тъй като никой не ѝ е посочил по какъв начин да направи първата си крачка ", споделят гледачите ѝ.
Днес, на 30 години, Роси е заличила физическите следи от предишното с помощта на ежедневната рехабилитация и вниманието в центъра. Цветанка Иванова, наричана с любов " баба Цеци ", работи в къщата от самото ѝ основаване и е очевидец на трансформацията на всеки един от жителите. За нея и сътрудниците ѝ " Розовата къща " е втори дом, а младежите са като тяхно лично семейство.
Седем от децата, чиято орис потресе света преди 17 години, през днешния ден живеят нов живот в Русе, заобиколени от грижа и фамилен уют. Настанени в по този начин наречената " Розова къща " – първият център от фамилен вид, построен със средства от благотворителната акция на bTV и УНИЦЕФ " Великолепната шесторка ", те към този момент са пълнолетни жители, които са оставили зад тила си ужаса на институционалната изолираност.
" Всички институции за деца с увреждания към този момент са закрити, а деца като Роси получиха късмет за заслужен живот ", напомня bTV в собствен репортаж, излъчен довечера.
От " невидими " до обичани
Историята стартира през 2007 година, когато документалният филм на BBC " Изоставените деца на България " сподели шокиращи фрагменти от вкъщи в село Могилино. Изолирани, недохранени и забравени от обществото, децата там се трансфораха в знак на потребността от незабавна промяна. Последвалата акция " Великолепната шесторка " през 2008 година сплоти българите и събра средства за затварянето на дома и преместването на децата в предпазена среда.
Днес в къщата в Русе живеят Наталия (24 г.), Сашо (29 г.), Венцислава (24 г.), Иванка (33 г.), Калоян (24 г.), Кристиян (24 г.) и Роси (30 г.).
" Най-големият триумф за фамилията от 'Розовата къща' е, че техните деца към този момент не са 'невидими и изоставени'. Те са 'видими и обичани' ", описват екипите, които се грижат за тях.
Животът през днешния ден
Един от най-ярките образци за смяната е Роси. Преместена в Русе на 13-годишна възраст, тя е била недохранена и неподвижна.
" Не тъй като не може, а тъй като никой не ѝ е посочил по какъв начин да направи първата си крачка ", споделят гледачите ѝ.
Днес, на 30 години, Роси е заличила физическите следи от предишното с помощта на ежедневната рехабилитация и вниманието в центъра. Цветанка Иванова, наричана с любов " баба Цеци ", работи в къщата от самото ѝ основаване и е очевидец на трансформацията на всеки един от жителите. За нея и сътрудниците ѝ " Розовата къща " е втори дом, а младежите са като тяхно лично семейство.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ