Карал – първият град в Новия свят
Изследване, извършено от перуанския археолог Рут Шади Солис от Университета Сан Маркос, сочи, че Карал, прочут комплексът от пирамиди и жилищни здания върху 600 декара, е бил преуспяващ метрополис, до момента в който се строят огромните пирамиди в Египет. Енергичният археолог има вяра, че Карал може също по този начин да отговори на въпросите за мистериозния генезис на инките – цивилизацията, която в миналото се простирала от актуалния Еквадор до централно Чили и основава градове като Куско и Мачу Пикчу. Карал може даже да има ключ към произхода на цивилизациите на всички места.
Макар и открит през 1905 година, Карал за първи път притегли вниманието, значително тъй като археолозите считат, че комплицираните структури са относително скорошни. Но монументалният мащаб на пирамидите от дълго време измъчваше Шади. „ Когато за първи път дойдох в долината през 1994 година, бях смаяна “, споделя тя. Тя стартира разкопки две години по-късно, като работи в примитивни условия и със непоколебим бюджет. На 70 километра от брега и на 200 километра северно от столицата на Перу, Лима, Карал се намира в необитаем регион, в който няма павирани пътища, електричество или публично водоснабдяване. Шади, която включи 25 перуански бойци да оказват помощ при разкопките, постоянно използваше личните си пари за поддържа плана.
През 1996 година екипът на Шади стартира огромната задача да разкопае най-голямата от пирамидите. След като деликатно разчистиха руините и пясъка остарял няколко хилядолетия, те разкопаха стълбища, кръгли стени, покрити с останки от цветна мазилка, и квадратна тухлена зидария. Най-накрая в основата откриха непокътнатите остатъци от торби, изплетени от тръстика, известни като шикри. Работниците от едно време, счита тя, несъмнено са пълнили тези торби с камъни от кариерата на 2 километра разстояние и са ги сложили един върху различен отвътре на подпорни стени и по този начин последователно са зародили големите структури на град Карал.
Шади знаеше, че тръстиките са идеални за радиовъглеродно датиране. През 1999 година тя изпраща образци на Джонатан Хаас в чикагския музей Фийлд и до Уинифред Кремер в Университета в Северен Илинойс. През декември 2000 година съмненията на Шади бяха доказани: тръстиките бяха на възраст 4600 години. Тя одобри новините умерено, само че Хаас споделя, че „ е бил в нервност съвсем три дни “. В броя на списание Science от 27 април 2001 година тримата археолози оповестяват, че Карал и останалите руини са „ дом на някои от най-ранните концентрации на население и корпоративна архитектура в Южна Америка “. Новината смая останалите учени. „ Беше съвсем необикновено “, споделя Бети Мегърс, археолог от Смитсониън. „ Тези данни предхождат най-старите известни известни градски селища в Америка с повече от 1000 години. “
Това, което изуми археолозите, беше не просто епохата, а сложността и обсега на Карал. Само Главната пирамида покрива повърхност, съвсем с размера на четири футболни стадиони и е висока 18 метра. Стълбище с широчина към 10 метра се издига от кръгло плато в подножието на пирамидата, минавайки над три терасовидни равнища, до момента в който стигне до върха на платформата, в която са остатъци от атриум и огромна камина. Хиляди служащи биха били нужни за построяването на подобен огромен план, без даже да се броят многото архитекти, занаятчии, надзорници и други. Вътре в пръстен от пирамиди на платформата се намира огромен потопен амфитеатър, който можеше да побере доста стотици хора по време на цивилен или религиозни събития. В амфитеатъра екипът на Шади откри 32 флейти, направени от кости на пеликан и кондор. А през април 2002 година те откриха 37 тромпета от кости на елени и лами. „ Ясно е, че музиката играе значима роля в тяхното общество “, споделя Шади.
По периметъра на Карал има поредност от по-малки могили, разнообразни здания и жилищни комплекси. Шади откри подчиненост в устройствата на живот за другите съсловия в обществото: има огромни, добре поддържани пространства на върха на пирамидите за елита, наземни комплекси за занаятчиите и външни гета за служащите.
Но за какво изобщо беше издигнат Карал; за какво хората, живеещи комфортно в дребни общности по крайбрежието на Тихия океан с елементарен достъп до изобилна морска храна, избират да се реалокират навътре в негостоприемната пустиня? Ако успееше да отговори на този въпрос, Шади вярваше, че по този начин може да стартира да разгадава един от най-труднените въпроси в региона на антропологията: Какво предизвика възникването на цивилизациите?
