Ново изследване разби мита за човешката топлоустойчивост
Изследване демонстрира, че рисковата граница за оцеляване при горещини е под 35°C влажна температура
Изследователи от Университета на Отава разкриха, че човешкото тяло стартира да губи способността си дейно да поддържа постоянна телесна температура при влажна температура към 31–32°C, а не при 35°C, както сочеха предходните теоретични модели. Откритието има голямо значение в подтекста на възходящите климатични промени и заплахите, които те крият за публичното здраве.
" Нашето изследване демонстрира, че безвредните граници за човешкото тяло са доста по-ниски и това има голямо значение в подтекста на климатичните промени ", изяснява Глен Кени, началник на изследователския екип.
Как е извършено проучването
Учените от Human and Environmental Physiology Research Unit (HEPRU) сложили доброволци в следена среда със стъпаловидно увеличаващи се температури и влажности. Така екипът съумял да следи точния миг, в който телесното ядро стартира да се затопля неконтролируемо.
" Методът ни дава пробно удостоверение на теоретичните модели, употребявани в науката в последните десетилетия ", добавя Робърт Мийд, съръководител на проучването.
Резултатите от изследването са оповестени в влиятелното научно списание " Proceedings of the National Academy of Sciences ".
Защо това е значимо
Според учените резултатите имат директни последствия за публичното здраве в международен мащаб. Климатичните промени усилват броя на дните с рискови горещини, а някои райони в Южна Азия и Близкия изток към този момент записват условия на рискова влажна температура.
" Ако съвместим физиологичните данни с климатичните прогнози, ще можем да предвидим рисковете и да създадем работещи тактики за отбрана на популацията ", споделя още Кени.
По-широкият подтекст
Според Междуправителствения панел по климатични промени (IPCC), в идващите десетилетия цели райони могат да станат непригодни за живот заради комбинацията от високи температури и мокрота. Това ще докара до нужда от адаптационни ограничения – промени в работните часове, климатизация на публичните пространства, охлаждащи центрове и нова урбанистична политика.
Експертите предлагат изключително внимание към уязвимите групи от популацията – възрастни хора, хора с хронични болести и работещи навън, които са изложени на максимален риск при рискови горещини.
Изследователи от Университета на Отава разкриха, че човешкото тяло стартира да губи способността си дейно да поддържа постоянна телесна температура при влажна температура към 31–32°C, а не при 35°C, както сочеха предходните теоретични модели. Откритието има голямо значение в подтекста на възходящите климатични промени и заплахите, които те крият за публичното здраве.
" Нашето изследване демонстрира, че безвредните граници за човешкото тяло са доста по-ниски и това има голямо значение в подтекста на климатичните промени ", изяснява Глен Кени, началник на изследователския екип.
Как е извършено проучването
Учените от Human and Environmental Physiology Research Unit (HEPRU) сложили доброволци в следена среда със стъпаловидно увеличаващи се температури и влажности. Така екипът съумял да следи точния миг, в който телесното ядро стартира да се затопля неконтролируемо.
" Методът ни дава пробно удостоверение на теоретичните модели, употребявани в науката в последните десетилетия ", добавя Робърт Мийд, съръководител на проучването.
Резултатите от изследването са оповестени в влиятелното научно списание " Proceedings of the National Academy of Sciences ".
Защо това е значимо
Според учените резултатите имат директни последствия за публичното здраве в международен мащаб. Климатичните промени усилват броя на дните с рискови горещини, а някои райони в Южна Азия и Близкия изток към този момент записват условия на рискова влажна температура.
" Ако съвместим физиологичните данни с климатичните прогнози, ще можем да предвидим рисковете и да създадем работещи тактики за отбрана на популацията ", споделя още Кени.
По-широкият подтекст
Според Междуправителствения панел по климатични промени (IPCC), в идващите десетилетия цели райони могат да станат непригодни за живот заради комбинацията от високи температури и мокрота. Това ще докара до нужда от адаптационни ограничения – промени в работните часове, климатизация на публичните пространства, охлаждащи центрове и нова урбанистична политика.
Експертите предлагат изключително внимание към уязвимите групи от популацията – възрастни хора, хора с хронични болести и работещи навън, които са изложени на максимален риск при рискови горещини.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ