Черните дупки: нова теория, основана на „телепаралелна гравитация“, разкрива ново измерение
Изследователите слагат под въпрос обичайна визия за черните дупки – галактическите обекти, които до момента се определяха от три съществени параметъра. Въз основа на концепцията за „ телепаралелна “ гравитация новият мироглед допуска, че тези обекти могат да съдържат спомагателна информация, което ги прави по-сложни, в сравнение с се смяташе до момента. Това изобретение може да отвори нови пътища за проучване на черните дупки.
В продължение на десетилетия черните дупки се смятаха за релативно елементарни галактически обекти. Според общата доктрина на относителността на Айнщайн три параметъра са задоволителни, с цел да бъдат разказани: маса, електрически заряд и скорост на въртене. Тази елементарност постоянно се показва с израза „ черните дупки нямат коса “, което значи, че те не имат никаква спомагателна информация. Тази позиция постоянно е тормозила астрофизиците, тъй като лимитира разбирането ни за тези галактически колоси.
В светлината на последните проучвания обаче се появява нова позиция, която оспорва обичайното ни схващане. Изследвайки концепцията на Айнщайн за „ телепаралелна “ гравитация, учените към този момент допускат, че черните дупки може да крият повече информация, което премисля смисъла им за астрофизиката. Изследването е оповестено в платформата arXiv и чака рецензиране.
Новият метод: „ телепаралелната “ гравитация
Общата доктрина на относителността на Алберт Айнщайн, която господства в разбирането ни за гравитацията към този момент повече от век, се базира на концепцията, че съществуването на маса и сила изкривява пространство-времето. Тази кривина дефинира метода, по който обектите се движат във Вселената. „ Телепаралелната “ гравитация обаче предлага радикално друга позиция. Вместо да се концентрира върху това по какъв начин е накриво пространство-времето, тази доктрина преглежда по какъв начин то се „ усуква “.
С други думи, вместо да преглежда гравитацията като резултат от изкривяването на пространство-времето, „ телепаралелната “ гравитация я преглежда като резултат от усукването на зони от пространство-времето една към друга. Това извъртане, въпреки и математически еквивалентно на изкривяването при избрани условия, разрешава друг взор върху гравитационното взаимоотношение на обектите.
Тази смяна в гледната точка, въпреки и едва забележима, открива пътя към нови прозрения за комплицирани феномени като черните дупки. Там, където изкривяването може да не даде всички отговори, торсионното извъртане може да даде спомагателни улики за самото естество на тези мистериозни обекти. Освен това, като се съсредоточат върху торсиона, откривателите могат да открият свойства и държание на пространство-времето, които преди този момент са били скрити или подценени. Важно е да се означи, че този метод няма за цел да размени теорията на Айнщайн, а предлага опция, която може да добави настоящето ни схващане.
Д-р Себастиан Бахамонде и екипът му са навлезли в дълбините на телепаралелната гравитация, с цел да схванат по-добре природата на черните дупки. В основата на неговите проучвания е концепцията за „ скаларно поле “. В квантовия свят скаларното поле е същина, която съществува на всички места в пространство-времето и работи като фундаментална тъкан, която пронизва Вселената.
Въвеждането на това скаларно поле в границите на телепаралелната гравитация е изключително забавно. Според работата на Бахамонде и сътрудниците му това поле може да играе решаваща роля при прехвърлянето на информация през хоризонта на събитията на черна дупка. Традиционно хоризонтът на събитията се преглежда като граница, оттатък която нищо не може да премине, в това число светлината. С появяването на скаларното поле обаче се оказва, че информацията може да премине през този небосвод.
Тази концепция оспорва обичайния мироглед, че черните дупки са „ плешиви “, голи обекти, т.е. лишени от други характерности с изключение на маса, заряд и въртене. Терминът „ коса “, употребен от учените, се отнася до тези нови евентуални характерности, които черните дупки могат да имат с помощта на скаларното поле.
Ако тази доктрина се окаже вярна, тя може да има съществени последствия за разбирането ни за Вселената. Изследователите се надяват, че бъдещите наблюдения на гравитационните талази ще разкрият фините сигнатури на тези скаларни полета при конфликтите на черни дупки.
