Защо враните са толкова умни?
Изследователите на интелигентността на животните едвам в този момент стартират да откриват качествата на доста типове. Може би повече от всички останали птици, хищните птици – в това число гарвани, врани, сойки и свраки от Северното полукълбо – се оказват удивително умни и провокират визиите за биологичната основа на интелигентността.
Ако се съмнявате, че враните са умни, новокаледонските врани (Corvus moneduloides) схващат и ползват резултата на водата да избута нещо нагоре в тясно мясно, и да запомнят техники, които са виждали други да употребяват.
Вероятно обаче най-зашеметяващият образец от всички е обвързван с това видео. Пернатият Айнщайн освен може да дефинира верния инструмент за дадена работа, само че явно съумява да възнамерява многоетапен развой, който включва поредното потреблението на принадлежности за достъп до други принадлежности, които го доближават до задачата (други новокаледонски врани са правили същото, въпреки и с малко упражнения). Птиците също по този начин се запасяват с принадлежности в опит да бъдат готови, в случай че инцидентно им потрябват.
Удивително е като си помислим, че са минали единствено 63 години, откогато Джейн Гудол следи шимпанзе, което оголва клонка от листата, и прекатурва концепцията, че единствено хората вършат принадлежности.
Съществуват разногласия за това какъв брой отмерено е разпределена интелигентността измежду въобще типовете врани; всички горепосочени образци включват съответно новокаледонските, Corvus moneduloides. Някои специалисти по интелигентността на животните обаче настояват, че и други са също толкоз интелигентни. Със сигурност наблюдението, че някои врани на другия завършек на света могат да вършат статистически заключения, потвърждава, че фамилията е мъдро.
Някои проучвания демонстрират, че враните могат да имат самобитно схващане, като са наясно със личния си разум.
Интелигентността може да бъде потребна за бягство от хищници или за впечатляване на евентуални сътрудници, само че се счита, че враните са я развили най-много, с цел да получат достъп до храна. Ларвите на насекомите са най-хранителната част от диетата им и те ще положат огромни старания, с цел да се доберат до тях. Тъй като ларвите се заравят надълбоко в дървесината, враните би трябвало да намерят новаторски способи да ги извадят – който включва избор на подобаващ инструмент и спомагателното му оформяне, с цел да отговори на потребността.
При повече от 30 типа врани диетата е много разнообразна, само че доста от тях избират и храни, до които е мъчно да се доближи, което прави интелигентността преимущество.
Някои откриватели на мозъка на животните пък отхвърлят концепцията, че едни животни са по-интелигентни от други. Според този мироглед всеки тип развива вида просветеност, нужен за неговата екологична ниша. Хората, по своя привързан метод, възхваляваме видовете мислене, които наподобяват на нашето. Засега този мироглед остава малцинствен, може би тъй като множеството от нас са се сблъсквали с животни, които вършат неща, които наподобяват толкоз смайващо глупави, че е мъчно да си представим по какъв начин въобще са оживели.
Ако приемем, че в действителност съществува подчиненост на интелигентността, елементарно е да приемем и, че огромният мозък е главен индикатор за нея. Но чистият размер на мозъка не е задоволителен – другояче кашалотите автоматизирано щяха да са най-умните същества на света. Вместо това учените употребяват „ коефициента на енцефализация “, който регистрира размера на тялото, и за бозайниците това наподобява работи сносно, само че не е толкоз сполучливо, когато се съпоставят класове животни.
Едно проучване сподели, че враните употребяват част от мозъка, наречена палиум, която се състои от пластове сиво и бяло вещество, с цел да правят най-сложното си мислене. При хората част от палиума се е трансформирала в мозъчна кора, която прави неща, които считаме за белези на просветеност, като обмисляне и нереално мислене.
Следователно не е изненадващо, че палиумът на птицата е нейният център на висшето мислене, само че той към момента е толкоз дребен спрямо този на хората или делфините, че ни се коства несъответстващ за тази задача. Все отново птичите неврони са по-малки и по-плътно ситуирани от тези на бозайниците. А също по този начин употребяват по-малко сила. Броят на 1,5 милиарда неврона на враните е подобен с този на маймуните, което изравнява възможностите, даже в случай че не приемете аргумента, че свързаността е по-важна от броя на невроните.
