Част от водните запаси на Земята са със слънчев произход
Изследователи откриха ненадейно огромно количество водни молекули, генерирани от слънчевия вятър, в частици прахуляк, донесени на Земята със сондата " Хаябуса " от метеорита Итокава, заяви университетът " Къртин " на уеб страницата си.
Това насочва към отчасти безоблачен генезис на земните водни запаси .
" Традиционно се счита, че водата е пристигнала на Земята дружно с метеоритите, само че несъответствията в изотопния състав на земната и астероидната вода демонстрират, че нашата е имала най-малко още един източник. Открихме, че това може да се дължи на зърна галактически прахуляк, покрити с влага от безоблачен генезис ", твърди проф. Филип Бланд от екипа.
Повечето експерти мислят, че водата на Земята е резултат от продължителна астероидна или кометна бомбардировка . Макар и да са общоприети, и двете теории не могат да обяснят нито изотопния състав на водата на Земята, нито общото ѝ количество на повърхността.
Професор Бланд и неговите сътрудници откриват първото физическо доказателство, че необикновеният изотопен състав на водата на Земята се дължи на нейния отчасти безоблачен генезис. Учените стигнат до това умозаключение по време на химическия и изотопен разбор на фрагменти от метеорита Итокава, доставени на Земята от японската сонда " Хаябуса " през 2010 година Те съдържат огромен брой прахови частици, паднали върху повърхността на дребното небесно тяло от намерено пространство.
Учените изследват състава на горния пласт на галактическите прахови гранули , интензивно взаимодействали със слънчевия вятър. Така откриват задоволително огромен брой водни молекули в този пласт материя, чийто дял се оказва по-висок, в сравнение с в множеството земни скали. В същото време изотопният им състав е доста непосредствен до присъщия за влагата, извлечена от дълбоките скали на земната тога, напълно друга в това отношение от скалите на античните астероидни хондрити.
Според планетарните учени такива прахови частици са паднали върху античната Земя в огромни количества дружно с метеорити и комети, а съотношението на водата в тях е трябвало да бъде доста по-високо от днешното.
Същото изобретение, съгласно професор Бланд и неговите сътрудници, демонстрира опцията за добиване на огромни количества вода от прахуляк на повърхността на Луната и други безвъздушни небесни тела за произвеждане на гориво и запаси. Това би опростило доста построяването на бази там.
Това насочва към отчасти безоблачен генезис на земните водни запаси .
" Традиционно се счита, че водата е пристигнала на Земята дружно с метеоритите, само че несъответствията в изотопния състав на земната и астероидната вода демонстрират, че нашата е имала най-малко още един източник. Открихме, че това може да се дължи на зърна галактически прахуляк, покрити с влага от безоблачен генезис ", твърди проф. Филип Бланд от екипа.
Повечето експерти мислят, че водата на Земята е резултат от продължителна астероидна или кометна бомбардировка . Макар и да са общоприети, и двете теории не могат да обяснят нито изотопния състав на водата на Земята, нито общото ѝ количество на повърхността.
Професор Бланд и неговите сътрудници откриват първото физическо доказателство, че необикновеният изотопен състав на водата на Земята се дължи на нейния отчасти безоблачен генезис. Учените стигнат до това умозаключение по време на химическия и изотопен разбор на фрагменти от метеорита Итокава, доставени на Земята от японската сонда " Хаябуса " през 2010 година Те съдържат огромен брой прахови частици, паднали върху повърхността на дребното небесно тяло от намерено пространство.
Учените изследват състава на горния пласт на галактическите прахови гранули , интензивно взаимодействали със слънчевия вятър. Така откриват задоволително огромен брой водни молекули в този пласт материя, чийто дял се оказва по-висок, в сравнение с в множеството земни скали. В същото време изотопният им състав е доста непосредствен до присъщия за влагата, извлечена от дълбоките скали на земната тога, напълно друга в това отношение от скалите на античните астероидни хондрити.
Според планетарните учени такива прахови частици са паднали върху античната Земя в огромни количества дружно с метеорити и комети, а съотношението на водата в тях е трябвало да бъде доста по-високо от днешното.
Същото изобретение, съгласно професор Бланд и неговите сътрудници, демонстрира опцията за добиване на огромни количества вода от прахуляк на повърхността на Луната и други безвъздушни небесни тела за произвеждане на гориво и запаси. Това би опростило доста построяването на бази там.
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ