Учени: Хората, които псуват, са по-честни
Изследователи от университетите на Маастрихт, Хонконг, Станфорд и Кембридж откриха, че колкото повече псува даден човек, толкоз по-честен е той.
Според тях повода е, че тези, които псуват повече, по-малко преценят какво приказват. Така че те не премълчават и истината.
Те даже разгласиха теоретичен труд по тематиката, озаглавен " Честно казано, пука ни: Връзката сред ругатните и прямостта ". В него те настояват, че са открили " последователна положителна връзка сред ругатните и честността, като ругатните се свързват с по-малко неистини и измами на самостоятелно равнище и с повече честност в обществото ".
Учените са работили в началото с 276 доброволци в лабораторни условия с общопризнат тест за лъжите. След това са привлекли 73 789 души по Фейсбук. През третия стадий те сравнили какъв брой са ругатните на участниците по страни. И трите проучвания демонстрират, че хората, които псуват повече, лъжат по-малко.
Преди време пък стана ясно, че псуването е и симптом за висока просветеност. Поне съгласно психолози от Mairst College. Те откриват връзка сред това какъв брой добре владее даден човек британският език и какъв брой го бива в псуването.
Първото – езиковото умеене – може да бъде измерено, като накараме група хора да кажат колкото се може повече думи, започващи с избрана писмен знак от писмеността. За 1 минута.
Хората с по-големи езикови умения измислят доста повече образци за даденото време. На базата на този метод учените основават и сходна задача, само че обвързвана с псуването. Нейната цел – да се сетим за колкото се може повече псувни за 1 минута.
Сравнявайки резултатите от двете задания, учените откриват, че тези, които получават високи точки във връзка с езиковите си умения, се оправят най-добре и при задачата с псуването. И противоположното – участниците, получили слаб резултат при езиковия тест, нямат доста точки и в този с псувните.
Това съответствие подсказва, че псуването не е симптом на безпаричен език или ниска просветеност. Напротив – това е езикова функционалност, която артикулирания представител може да употребява, с цел да комуникира с оптималната успеваемост. Нещо повече – псуването намира приложение даже и оттатък връзката.
