Изследователи от университета в Ювяскюля, Финландия, са стигнали до някои

Изследователи от университета в Ювяскюля, Финландия, са стигнали до някои забавни изводи в дълго изследване по какъв начин изборът на метод на живот въздейства върху продължителността му. Изследването към момента е в развой на партньорска инспекция. То преглежда комплицираната връзка сред упражненията и предстоящата дълготрайност на живота. Данните сочат: да, поддържането на интензивност е значимо, само че е допустимо други аспекти на здравословния метод на живот може да играят още по-голяма роля, написа medicalnewstoday.com.
Учените търсили отговор на въпроса дали физическата интензивност сама по себе си е ключът към по-дълъг живот. Те желали да проучат по-задълбочено изказванието на техни сътрудници през последните години, че генетичните фактори играят роля в изгодите от упражненията. Екипът от Ювяскюля направил повсеместен разбор върху живота на над 11 000 възрастни близнаци от Финландия. Проучването траяло 45 години.
Резултатите демонстрират (очаквано), че тези, които водят затънал живот, имат най-голям % на смъртност, като съвсем 40% от тази група са умряли до 2020 година Тези, които са били умерено или мощно дейни, са имали 15% до 23% по-нисък риск от гибел заради каквато и да е причина спрямо техните връстници, които водели затънал метод на живот.
За първи път университетските среди натъртват на една детайлност – не е задоволително единствено да сме дейни, с цел да живеем по-дълго. Огромна роля играят и маса други фактори като метод на живот, показател на телесна маса (ИТМ), здравен статус, консумация на алкохол и тютюнопушене. Когато тези фактори били регистрирани, показателят на смъртността в групата на водещите затънал живот намалял доста. Изводите са, че физическата интензивност може да бъде индикатор за повсеместен здравословен метод на живот, а не директна причина за увеличена дълготрайност на живота.

Както водещите затънал живот, по този начин и дейните физически групи демонстрират признаци на ускорено биологично стареене спрямо тези, които са умерено дейни. Това отваря нови благоприятни условия за проучване, изключително за схващане за какво интензивната физическа интензивност не постоянно може да бъде потребна в дълготраен проект.

Учените стигнали до извода, че въпреки упражненията да са потребни, те не би трябвало да се преглеждат като панацея за неприятните привички. Редовните извършения са значими, само че те не обръщат негативните резултати от неприятния хранителен режим, тютюнопушенето или неналичието на надзор върху положения като високо кръвно налягане или диабет. Това поддържа досегашните научни изказвания, че композиция от битка със затлъстяването, поддържане на обикновено кръвно налягане, отвод от тютюнопушене, управление на диабета и лекуване на висок холестерол е ключът към по-добро здраве.
Сред изводите от новото изследване е и убеждението, че каквито и да е извършения несъмнено са по-добри от неналичието на такива. Умерената физическа интензивност носи съществени изгоди за здравето и не е належащо да гоним рискови равнища на физическа интензивност.