Взаимодействията с вашето куче са полезни за мозъка
Изследователи от университета в Базел в Швейцария, ръководени от Раел Марти, откриват, че гледането, чувството и докосването на същински кучета води до доста по-високи равнища на интензивност в префронталния кортекс на мозъка. Изследването, оповестено на 5 октомври в PLOS ONE, демонстрира, че тези резултати остават даже тогава, когато кучетата към този момент не са към нас, само че понижават, когато са сменени от препарирано животно. Откритията могат да намерят приложение в клиничните лечения с животни.
Знаем, че взаимоотношението с животни (в частност кучета) разрешава на хората да се оправят със напрежението и депресията. Ето за какво откривателите считат, че в случай че познаваме по-добре свързаната с това мозъчна интензивност, бихме могли да създадем по-добри клинични лечения, в които да взимат присъединяване и животни. Префронталният кортекс евентуално е изключително значим, защото той спомага за регулирането и обработката на обществените и прочувствените интеракции.
В проучването интензивността на префронталния кортекс е измерена неинвазивно благодарение на технология за инфрачервено неврозаснемане, до момента в който 19 мъже и дами следят куче, облягат се към него или го галят. Всяко едно от тези условия е изпълнено и с Лео - препарирано животно, в чиято сърцевина са добавени и бутилки вода, които да паснат на температурата и тежестта на кучето.
Резултатите демонстрират, че префронталната мозъчна интензивност е най-висока, когато участниците си взаимодействат с същинските кучета, освен това тогава, когато ги галят (т.е. най-интерактивното занимание). Друга основна разлика е, че префронталната мозъчна интензивност се усилва всякога, когато хората си взаимодействат с същинското куче. Това не се следи при поредни интеракции с Лео, което значи, че този отговор евентуално е обвързван с фамилиарността или обществената връзка.
Според учените развъждането на куче подтиква вниманието и покачва прочувствената интензивност. Необходими са спомагателни проучвания, с цел да се откри дали грижите за домашно куче могат да оказват помощ на пациенти със социоемоционални дефицити.
Изследването е оповестено в PLOS One.
