Революция в роботиката: Робот без батерии, който може да върши сложни задачи
Изследователи от Кралския лицей в Лондон откриха метод да ръководят роботите без електричество. Те са основали дребна скица, която работи въз основата на налягането на течностите, както в човешкото тяло. Изобретението трансферира контрола от софтуера към хардуера. Така в „ мозъка “ на робота се освобождава повече място за „ мислене “, защото се понижава изчислителното натоварване. Технологията може да бъде потребна в среди, където електричеството е лимитирано, като да вземем за пример в региони с висока радиация или в уреди с сензитивно съоръжение. В бъдеще разработчиците възнамеряват да приложат нововъведението в меки роботи за наблюдаване на електроцентрали и други комплицирани задания.
Днес роботите са изцяло подвластни от електричеството и компютърните чипове. Техният „ мозък “ съставлява цялост от логаритми и програмен продукт, които преобразуват командите в дейности посредством енкодери. В меката роботика, където роботите са построени от гъвкави материали, тази твърда електронна основа се трансформира в съществено ограничаване. Сложните задания, като да вземем за пример улавяне на ръкохватка на врата, натоварват в допълнение софтуера, защото гъвкавите материали мъчно се ръководят точно.
Учените са създали реверсивна скица, която интегрира пригодим клапан в структурата на робота. Този клапан употребява сигнали за налягане, сходни на двоичен код, с цел да управлява придвижванията, сходно на транзисторите. Това разрешава на роботите да правят комплицирани придвижвания без потребление на електричество или централизирана система за ръководство. В съпоставяне с актуалните флуидни схеми методът, учреден на налягането, обезпечава по-голяма еластичност и надзор.
Новата скица трансферира контрола от софтуера към хардуера, като понижава изчислителната тежест и проправя пътя за по-мощни и адаптивни роботи в бъдеще.
Този дизайн ще даде опция на роботите да действат в среди, където потреблението на електричество е мъчно или невероятно. Това могат да бъдат региони с висока радиация, като Чернобил, или пространства с сензитивно електрическо съоръжение, като да вземем за пример пространствата за ядрено-магнитен резонанс. Освен това тези роботи са проектирани да работят в райони с ниски приходи и стеснен достъп до електричество.
Една от главните спънки при мащабирането на схемите за по-големи роботи е нуждата от непрекъсната връзка с източник на налягане. Преодоляването на този проблем изисква адаптиране на схемата за работа при по-ниско налягане.
Тази технология ще помогне за превръщането на меките роботи в по-сръчни. Един и същ робот ще може да извършва разнообразни задания, като просто се трансформират настройките на дребен клапан в самия него. В този развой няма да е належащо да се сменят други елементи. Това ще разреши на инженерите да спестят време и старания при основаването на нови роботи. Екипът възнамерява да употребява изобретението в колесни роботи с меки мотори и в гъсенични транспортни средства, които следят електроцентралите.
