Тиери Мейсан: Промяна на парадигмата в палестинската съпротива
Израелският министър председател Бенямин Нетаняху съобщи, че Израел е във война. За първи път в историята си еврейската страна е нападната на лична територия. Първо той ще почисти територията си, а по-късно ще стартира контрабунтовническа интервенция в Газа по сходство на борбата при Алжир и интервенция „ Феникс “ във Виетнам: това ще бъде доста мръсна, смъртоносна и безкрайна война. Израел ще може да възвърне реда в своя изгода, само че няма да може да завоюва.
Кървавият спор на територията на географска Палестина породи след 75 години на ужасна неправда. От позиция на интернационалното право палестинците имат правото и отговорността да се опълчват на израелската окупация, тъкмо както израелците имат правото и отговорността да се пазят, когато са нападнати. Отговорност на всеки е да помогне за разрешаването на несправедливостите, които изтезават и двата народа, което не значи поддръжка за жестокото възмездие на някои от тях.
Освен това поддръжката, която може да бъде дадена на палестинския и израелския народ, не би трябвало да води до прошка за техните водачи, които са направили закононарушения, нито тези, които са ги манипулирали.
Близкият изток е зона на неустойчивост, в която доста групи се борят за оцеляване. На Запад е общоприето, че популацията на Близкия изток се състои от евреи, християни и мюсюлмани, само че в реалност всичко е доста по-сложно. Всяка вяра се състои от доста деноминации.
Например в Европа и Северна Африка знаем, че християните са разграничени на католици, православни и протестанти, само че в Близкия изток има доста, доста десетки разнообразни църкви. Същото може да се каже за еврейската и мюсюлманската вяра.
Всеки път, когато фигура на шахматната дъска бъде преместена, всички останали фигури са принудени да трансформират позицията си. Ето за какво днешните съдружници на следващия ден може да се окажат врагове, а днешните врагове са били вчерашни съдружници. През вековете всеки е ставал или жертва, или главорез. Чужденците, посещаващи Близкия изток, априори виждат хора със същата просвета като тях, със същата религия, само че не познават тяхната история и не са подготвени да я одобряват.
Ако желаеме да насърчим мира, не би трябвало да слушаме единствено тези, които са ни близки.
Трябва да разберем, че мирът не е единствено разрешаване на несправедливостите, от които страдат нашите близки, само че и несправедливостите, от които страдат и нашите врагове. И това не е нещо, което вършим непринудено.
През последните няколко месеца във Франция, да вземем за пример, чухме единствено мненията на някои украинци против руснаците, някои арменци против азербайджанците и в този момент някои израелци против палестинците.
И най-после, измежду многото източници, към които можем да се обърнем, би трябвало да вършим разлика сред тези, които пазят непосредствените си материални ползи, тези, които пазят своята татковина, и тези, които пазят правилата. Ситуацията се усложнява от групи, които не са религиозни, а теократични. Те не пазят никакви по-висши правила, само че употребяват набожен език, с цел да завоюват.
А в този момент, откакто изложихме общи съображения, да преминем към съответни обстоятелства.
Хамас нападна Израел в 6 часа сутринта на 7 октомври 2023 година, когато се навършват 50 години от войната през октомври 1973 година, известна на Запад като войната Йом Кипур. По това време Египет и Сирия започнаха изненадваща офанзива против Израел, идвайки да оказват помощ на палестинците. Но Тел Авив, осведомен от Аман и подсилен от Вашингтон, победи арабските армии. Ануар Садат съобщи народа си и Сирия загуби Голанските възвишения.
Настоящата интервенция включва ракетна офанзива, предопределена да претрупа Железния купол и 22 наземни офанзиви на израелска територия. За първи път в Палестина бяха изстреляни ракети по израелски командни центрове, с цел да се улеснят интервенциите на командосите. Официално тези дейности са били ориентирани към взимане на заложници, с цел да се контракти размяната на 1256 палестински пандизчии, държани в затвори с висока степен на сигурност. Атаките са осъществени по суша, море и въздух (с помощта на ултралеки дронове).
Отнема месеци, в случай че не и години, с цел да се приготви тази интервенция, да се получат разследващи данни, да се обучат хиляди командоси и да се транспортират оръжия. Но заслепени от увереността в нашето предимство, ние не забелязахме това. Планът за интервенцията е създаден от Мохамад Дайф, оперативният началник на Хамас, който остана прикрит две години и се появи още веднъж дружно с представителя на Хамас Абу Обайда.
Израел съумя да открие всичките 7000 изстреляни ракети, само че съумя да унищожи единствено 3000. Социалните мрежи и арабските телевизионни канали демонстрираха, че Хамас е заловил няколко танка и най-малко един граничен пункт в западния бранш. Той нападна и фестивал на електронна музика в кибуц Рейм, където минимум 280 участници бяха изнасилени и убити.
Голям брой заложници, в това число генерали, бяха хванати. Неговите командоси щурмуваха няколко израелски града, обстрелвайки с картечници жителите. От израелска страна починаха минимум 700 души, 2200 бяха тежко ранени, от палестинска страна - два пъти повече.
Това беше най-голямата палестинска интервенция през последния половин век.
Това, което се случва, е резултат от 75 години подтисничество и нарушение на интернационалното право. Израел е нарушил десетки резолюции на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации, без да получи нито една глоба. Израел е беззаконна страна, която не се поколеба да корумпира или убие съвсем всички палестински политически водачи. Той съзнателно попречва икономическото развиване на териториите, насърчавайки основаването на обособена палестинска страна, която той отчасти управлява.
Отчаянието и страданието, насъбрани през последните 75 години, се отразяват в агресивното и принудително държание на някои палестинци, които осъзнават, че от дълго време са забравени от интернационалната общественост. Времената обаче се менят. Повечето членове на Организация на обединените нации, откакто станаха очевидци на военните провали на Запада и съветските победи в Сирия и Украйна, към този момент не имат намерение да прекланят глави пред Съединените щати.
На годишнината от самопровъзгласилата се самостоятелност на Израел и клането и експулсирането на палестинците (Нахба), Общото заседание удостовери, че интернационалното право е на страната на палестинците, а не на израелците. Това не стопира Хамас да прави военни закононарушения.
Сегашната обстановка е безнадеждна и за двете страни. След три четвърти век закононарушения Израел към този момент не може да претендира за нищо. Населението му е разграничено. През последните няколко месеца в Тел Авив, макар съпротивата на малко болшинство от популацията и всеобщите демонстрации, почитатели на украинеца Владимир Жаботински, покровители на еврейския супрематизъм, завзеха властта.
Младите хора, които желаят да живеят в мир, не желаят да служат в армията, която се оправя с арабите с особена грубост, само че са принудени да се бият, с цел да защитят фамилиите си, които са им скъпи, и страната си, в която към този момент не имат вяра.
Палестинците сътвориха законно страна, която получи статут на наблюдаващ в Организация на обединените нации. След гибелта на Ясер Арафат водачът на Фатах Махмуд Абас беше определен за президент. Въпреки това, откакто Хамас завоюва законодателните избори през 2007 година и неуспеха на Запада да признае държавното управление на Хамас, палестинците започнаха революция.
В резултат на това Западният бряг се оказа под контрола на Фатах, световна партия, основана от Ясер Арафат. Махмуд Абас и неговите сътрудници се финансират от Съединени американски щати, Европейския съюз и Израел. Ивицата Газа, в противен случай, е в ръцете на Хамас, палестинската ръка на Мюсюлманските братя. Управлява се от хора, които гледат на исляма не като на нематериалност, а по-скоро като на оръжие за завладяване.
Те се подхранват главно от Обединеното кралство, Катар, Израел, Турция, Иран и Европейския съюз. Двата блока се опълчват на всички избори към този момент 16 години. Лидерите им живеят в мафиотски разкош, който внезапно контрастира с мизерните условия на живот на техния народ.
По време на основаването си Хамас е финансиран от Англия. Той беше подсилен от израелските разследващи служби, с цел да отслаби Фатах на Ясер Арафат. Тогава Израел се изправи против него и умъртви религиозния му лидер шейх Ахмед Ясин.
След това Израел още веднъж употребява Хамас, с цел да отстрани водачите на марксистката палестинска опозиция. В началото на войната със Сирия, бойци на Хамас, съпроводени от сътрудници на Мосад и джихадисти от Ал Кайда, нападнаха палестинския лагер Ярмук [ 1 ]. Но през днешния ден Хамас още веднъж е във война с някогашния си съдружник Израел.
Moхамед Дайф е прочут като създател на бригадите Izz al-Din al-Qassam. Като всички Мюсюлмански братя, той е последовател на ислямското предимство. Той се базира на Из ал-Дин ал-Касам (1882-1935), съперник на френския мандат в Ливан и английския мандат в Палестина. По този метод той няма връзка с някогашния мюфтия на Йерусалим и нацистки съдружник Амин ал-Хусейни, макар че споделя неговия антисемитизъм.
През 2010 година той написа: „ Бригадите Из ал-Дин ал-Касам... са по-добре готови да продължат по своя извънреден път, на който няма опция, който е пътят на джихада и битката против враговете на Мюсюлманска нация и човечество...
Казваме на нашите врагове: вие сте на път към изгубване (завал), а Палестина ще остане наша, в това число Ал-Кудс (Йерусалим), Ал-Акса (джамия), неговите градове и села от морето (Средиземно море) до реката (Йордания), от север на юг. Нямате право даже на сантиметър от тази територия. Мохамад Дайф не е боец, а експерт по взимане на заложници. И неговата интервенция е ориентирана точно към това, а не към освобождението на Палестина.
В момента, когато президентът Махмуд Абас стартира да има здравословни проблеми, Фатах се раздели на три въоръжени фракции:
- тази на Фатхи Абу ал-Ардат, началник на службата за национална сигурност.
- секта на Мохамад Абдел Хамид Иса (с прякор „ Лино “), пълководец на Кифа ал-Мусаллах (въоръжена борба). Той следва стъпките на Мохамед Далан, някогашният началник на палестинското разузнаване, който умъртви Ясер Арафат. В момента се поддържа от Обединените арабски емирства.
- секта на Мунир Макдах, някогашен боен шеф на Фатах, който се сближава с Хамас, Катар, Турция и Иран.
Миналия месец трите групировки се сблъскаха с ислямистките групировки Хамас, както и с Джунд ал Шам и Ал Шабаб ал Мослем, две джихадистки групировки, воюващи дружно с НАТО и Израел против Сирийската арабска република. Ожесточени боеве се водят в лагера Айн ел Хелуе (Сидон, Южен Ливан). Тогава ги поясних в светлината на събитията в Нахр ел-Баред (Северен Ливан) през 2007 година [ 2 ], до момента в който разбрах, че са свързани със смъртните агони на Махмуд Абас [ 3 ].
В продължение на 75 години Тел Авив прави всичко по силите си, с цел да предотврати равенството за всички, били те евреи или араби. Напротив, след Женевския апел той предизвиква правилото на „ двете страни “, с други думи, колониалния проект на лорд Уилям Пийл, който британците не съумяха да наложат нито на локално равнище през 1937 година, нито в Организация на обединените нации през 1948 година само че в този момент е реализиран консенсус. Сега единствено марксистите от Народния фронт за избавление на Палестина (PFLP) проповядват в пустинята, предлагайки основаването на единна страна, в която всеки човек ще има еднакъв глас [ 4 ].
Изправен пред това, което той назова палестинско настъпление, което от палестинска позиция е просто завръщане вкъщи, министър председателят Бенямин Нетаняху даде обещание бърза победа. Но каква победа ще бъде това? Унищожаването на бойците на Хамас няма да анулира 75 години неправда. Техните деца ще вземат факлата, предадена им от техните родители.
За да реализира задачата си, Бенямин Нетаняху би трябвало първо да сплоти израелците, които е разделил. Следвайки образеца на Голда Меир по време на Шестдневната война, той би трябвало да вкара своята съпротива в държавното управление. Така той се срещна с Яир Лапид и военачалник Бени Ганц. Първият обаче сложи изискването еврейските супрематисти Бецалел Смотрич и Итамар Бен-Гвир да изоставен държавното управление, с други думи, министър председателят би трябвало да се откаже от своя проект и проекта на своите спонсори [5] – Щраусианците от администрацията на Байдън [ 6 ].
Лидерите на Хамас приканиха палестинските бежанци в чужбина, всички араби и всички мюсюлмани да се причислят към тях в тяхната битка. Палестинските бежанци се отнасят най-вече към болшинството от популацията на Йордания и Ливан. Арабите са ливанската Хизбула и Сирия, които през последните месеци възобновиха връзките си с Хамас, а мюсюлманите са Иран и Турция.
Но сега към Хамас се е включил единствено Ислямски джихад, т.е. Иран и разнообразни групи на съпротивата на Западния бряг.
Противно на това, което твърди Wall Street Journal, Хамас въобще не се ръководи от Иран. Това би означавало да се не помни съглашението сред Хасан Ел-Бана, създателят на Мюсюлманското приятелство, и Рухола Хомейни, създателят на Ислямска република Иран.
Тези две структури разделиха мюсюлманския свят между тях и отхвърлиха да се намесват доста в областта на въздействие на другата. Техеран продължава шумно да заявява поддръжката си за палестинците, само че съответните му дейности в Палестина са лимитирани до ислямския джихад.
Политическите водачи на Хамас живеят в Турция под закрилата на разследващите служби. Анкара е тази, която управлява Хамас и интервенцията „ Наводнението Ал-Акса “. Откривайки Сирийската православна черква в неделя, 8 октомври, президентът Реджеп Тайип Ердоган патетично съобщи: „ Установяването на мира, дълготраен мир и непоклатимост в района посредством разрешаване на палестинския въпрос в сходство с интернационалното право е главният приоритет, върху който сме се съсредоточили в договарянията с нашите сътрудници (...)
За страдание, палестинците и израелците, както и целият район, заплащат цената за забавянето на правораздаването (...) Наливането на масло в огъня няма да е от изгода за никого, в това число за цивилното население на и двете страни. Турция е подготвена да направи всичко по силите си за бързо преустановяване на военните дейности и облекчение на напрежението,
Решението на Анкара да стартира нова война незабавно след провалянето на Република Арцах в Азербайджан и изпращането на военна техника в Русия в нарушаване на едностранните насилствени ограничения на Съединени американски щати допуска, че турските дипломати към този момент не се опасяват от Вашингтон, макар опита му да смъкна президента Ердоган през 2016 година И щом завърши тази интервенция, ще последва друга – против кюрдите, в Сирия и Ирак.
Ако Хизбула се намеси, Израел няма да може самичък да отблъсне офанзивата. Тя може да съществува единствено с военната поддръжка на Съединени американски щати. Общественото мнение в Съединените щати обаче към този момент не поддържа Израел и Пентагонът не е в положение да го отбрани. Това, което се случва в този момент, е едно от следствията от войната в Украйна. Вашингтон не е в положение да създаде задоволително муниции за украинските си съдружници. Дори е заставен да ги черпи от запасите си в Израел. Но и там запасите им към този момент са изчерпани.
В първите часове на спора Хизбула изстреля няколко ракети по фермите Шебаа, т.е. за територия, противоречива сред Ливан и Израел. По този метод тя показва поддръжката си за палестинската опозиция в сходство с реториката на „ единния фронт “. Но тя не влезе във войната, тъй като се опасява от Хамас, с които води война в Сирия. И също така той не споделя тяхната „ братска “ идеология.
Всички западни водачи ни увериха, че осъждат терористичните дейности на Хамас и поддържат Израел. Те обаче не са създали нищо в предишното, с цел да се оправят с несправедливостта в Палестина и тяхната кардинална позиция демонстрира, че няма да го създадат и този път.
На собствен ред Русия и Китай, без да застават на страната нито на палестинците, нито на израелците, приканват не за използване на западните правила, а за съблюдаване на интернационалното право. Изправени сме пред обстановка, в която всички играчи съзнателно саботират всяко решение авансово, тъй че е малко евентуално кървавата баня да бъде избегната.
Бележки:
[ 1 ] „ Des agents du Mossad dans l`unité d`Al-Qaida qui a attaqué le camp de Yarmouk “, Réseau Voltaire, 31 декември 2012 година
[ 2 ] „ Affrontements intra-palestiniens au Liban “ Voltaire, actualité internationale - N°52 - 15 септември 2023 година
[ 3 ] „ Наследството на Махмуд Абас “, Волтер, настояща интернационална обява - N°54 - 29 септември 2023 година
[ 4 ] „ Georges Habache et la Résistance palestinienne “, от Thierry Meyssan, Réseau Voltaire, 27 януари 2008 година
[ 5 ] „ Щраусианците правят смяна на режима в Израел “, Тиери Мейсан, превод от Едуард Феоктистов, Мрежа Волтер, 7 март 2023 година
[ 6 ] Германският евреин и фашистът Лео Щраус беше и ревизионист ционист. Той се срещна със своя кумир Владимир Жаботински в Ню Йорк с Бенцион Нетаняху, бащата на Бенямин (бел. ред.).
Превод: Европейски Съюз
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Кървавият спор на територията на географска Палестина породи след 75 години на ужасна неправда. От позиция на интернационалното право палестинците имат правото и отговорността да се опълчват на израелската окупация, тъкмо както израелците имат правото и отговорността да се пазят, когато са нападнати. Отговорност на всеки е да помогне за разрешаването на несправедливостите, които изтезават и двата народа, което не значи поддръжка за жестокото възмездие на някои от тях.
Освен това поддръжката, която може да бъде дадена на палестинския и израелския народ, не би трябвало да води до прошка за техните водачи, които са направили закононарушения, нито тези, които са ги манипулирали.
Близкият изток е зона на неустойчивост, в която доста групи се борят за оцеляване. На Запад е общоприето, че популацията на Близкия изток се състои от евреи, християни и мюсюлмани, само че в реалност всичко е доста по-сложно. Всяка вяра се състои от доста деноминации.
Например в Европа и Северна Африка знаем, че християните са разграничени на католици, православни и протестанти, само че в Близкия изток има доста, доста десетки разнообразни църкви. Същото може да се каже за еврейската и мюсюлманската вяра.
Всеки път, когато фигура на шахматната дъска бъде преместена, всички останали фигури са принудени да трансформират позицията си. Ето за какво днешните съдружници на следващия ден може да се окажат врагове, а днешните врагове са били вчерашни съдружници. През вековете всеки е ставал или жертва, или главорез. Чужденците, посещаващи Близкия изток, априори виждат хора със същата просвета като тях, със същата религия, само че не познават тяхната история и не са подготвени да я одобряват.
Ако желаеме да насърчим мира, не би трябвало да слушаме единствено тези, които са ни близки.
Трябва да разберем, че мирът не е единствено разрешаване на несправедливостите, от които страдат нашите близки, само че и несправедливостите, от които страдат и нашите врагове. И това не е нещо, което вършим непринудено.
През последните няколко месеца във Франция, да вземем за пример, чухме единствено мненията на някои украинци против руснаците, някои арменци против азербайджанците и в този момент някои израелци против палестинците.
И най-после, измежду многото източници, към които можем да се обърнем, би трябвало да вършим разлика сред тези, които пазят непосредствените си материални ползи, тези, които пазят своята татковина, и тези, които пазят правилата. Ситуацията се усложнява от групи, които не са религиозни, а теократични. Те не пазят никакви по-висши правила, само че употребяват набожен език, с цел да завоюват.
А в този момент, откакто изложихме общи съображения, да преминем към съответни обстоятелства.
Хамас нападна Израел в 6 часа сутринта на 7 октомври 2023 година, когато се навършват 50 години от войната през октомври 1973 година, известна на Запад като войната Йом Кипур. По това време Египет и Сирия започнаха изненадваща офанзива против Израел, идвайки да оказват помощ на палестинците. Но Тел Авив, осведомен от Аман и подсилен от Вашингтон, победи арабските армии. Ануар Садат съобщи народа си и Сирия загуби Голанските възвишения.
Настоящата интервенция включва ракетна офанзива, предопределена да претрупа Железния купол и 22 наземни офанзиви на израелска територия. За първи път в Палестина бяха изстреляни ракети по израелски командни центрове, с цел да се улеснят интервенциите на командосите. Официално тези дейности са били ориентирани към взимане на заложници, с цел да се контракти размяната на 1256 палестински пандизчии, държани в затвори с висока степен на сигурност. Атаките са осъществени по суша, море и въздух (с помощта на ултралеки дронове).
Отнема месеци, в случай че не и години, с цел да се приготви тази интервенция, да се получат разследващи данни, да се обучат хиляди командоси и да се транспортират оръжия. Но заслепени от увереността в нашето предимство, ние не забелязахме това. Планът за интервенцията е създаден от Мохамад Дайф, оперативният началник на Хамас, който остана прикрит две години и се появи още веднъж дружно с представителя на Хамас Абу Обайда.
Израел съумя да открие всичките 7000 изстреляни ракети, само че съумя да унищожи единствено 3000. Социалните мрежи и арабските телевизионни канали демонстрираха, че Хамас е заловил няколко танка и най-малко един граничен пункт в западния бранш. Той нападна и фестивал на електронна музика в кибуц Рейм, където минимум 280 участници бяха изнасилени и убити.
Голям брой заложници, в това число генерали, бяха хванати. Неговите командоси щурмуваха няколко израелски града, обстрелвайки с картечници жителите. От израелска страна починаха минимум 700 души, 2200 бяха тежко ранени, от палестинска страна - два пъти повече.
Това беше най-голямата палестинска интервенция през последния половин век.
Това, което се случва, е резултат от 75 години подтисничество и нарушение на интернационалното право. Израел е нарушил десетки резолюции на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации, без да получи нито една глоба. Израел е беззаконна страна, която не се поколеба да корумпира или убие съвсем всички палестински политически водачи. Той съзнателно попречва икономическото развиване на териториите, насърчавайки основаването на обособена палестинска страна, която той отчасти управлява.
Отчаянието и страданието, насъбрани през последните 75 години, се отразяват в агресивното и принудително държание на някои палестинци, които осъзнават, че от дълго време са забравени от интернационалната общественост. Времената обаче се менят. Повечето членове на Организация на обединените нации, откакто станаха очевидци на военните провали на Запада и съветските победи в Сирия и Украйна, към този момент не имат намерение да прекланят глави пред Съединените щати.
На годишнината от самопровъзгласилата се самостоятелност на Израел и клането и експулсирането на палестинците (Нахба), Общото заседание удостовери, че интернационалното право е на страната на палестинците, а не на израелците. Това не стопира Хамас да прави военни закононарушения.
Сегашната обстановка е безнадеждна и за двете страни. След три четвърти век закононарушения Израел към този момент не може да претендира за нищо. Населението му е разграничено. През последните няколко месеца в Тел Авив, макар съпротивата на малко болшинство от популацията и всеобщите демонстрации, почитатели на украинеца Владимир Жаботински, покровители на еврейския супрематизъм, завзеха властта.
Младите хора, които желаят да живеят в мир, не желаят да служат в армията, която се оправя с арабите с особена грубост, само че са принудени да се бият, с цел да защитят фамилиите си, които са им скъпи, и страната си, в която към този момент не имат вяра.
Палестинците сътвориха законно страна, която получи статут на наблюдаващ в Организация на обединените нации. След гибелта на Ясер Арафат водачът на Фатах Махмуд Абас беше определен за президент. Въпреки това, откакто Хамас завоюва законодателните избори през 2007 година и неуспеха на Запада да признае държавното управление на Хамас, палестинците започнаха революция.
В резултат на това Западният бряг се оказа под контрола на Фатах, световна партия, основана от Ясер Арафат. Махмуд Абас и неговите сътрудници се финансират от Съединени американски щати, Европейския съюз и Израел. Ивицата Газа, в противен случай, е в ръцете на Хамас, палестинската ръка на Мюсюлманските братя. Управлява се от хора, които гледат на исляма не като на нематериалност, а по-скоро като на оръжие за завладяване.
Те се подхранват главно от Обединеното кралство, Катар, Израел, Турция, Иран и Европейския съюз. Двата блока се опълчват на всички избори към този момент 16 години. Лидерите им живеят в мафиотски разкош, който внезапно контрастира с мизерните условия на живот на техния народ.
По време на основаването си Хамас е финансиран от Англия. Той беше подсилен от израелските разследващи служби, с цел да отслаби Фатах на Ясер Арафат. Тогава Израел се изправи против него и умъртви религиозния му лидер шейх Ахмед Ясин.
След това Израел още веднъж употребява Хамас, с цел да отстрани водачите на марксистката палестинска опозиция. В началото на войната със Сирия, бойци на Хамас, съпроводени от сътрудници на Мосад и джихадисти от Ал Кайда, нападнаха палестинския лагер Ярмук [ 1 ]. Но през днешния ден Хамас още веднъж е във война с някогашния си съдружник Израел.
Moхамед Дайф е прочут като създател на бригадите Izz al-Din al-Qassam. Като всички Мюсюлмански братя, той е последовател на ислямското предимство. Той се базира на Из ал-Дин ал-Касам (1882-1935), съперник на френския мандат в Ливан и английския мандат в Палестина. По този метод той няма връзка с някогашния мюфтия на Йерусалим и нацистки съдружник Амин ал-Хусейни, макар че споделя неговия антисемитизъм.
През 2010 година той написа: „ Бригадите Из ал-Дин ал-Касам... са по-добре готови да продължат по своя извънреден път, на който няма опция, който е пътят на джихада и битката против враговете на Мюсюлманска нация и човечество...
Казваме на нашите врагове: вие сте на път към изгубване (завал), а Палестина ще остане наша, в това число Ал-Кудс (Йерусалим), Ал-Акса (джамия), неговите градове и села от морето (Средиземно море) до реката (Йордания), от север на юг. Нямате право даже на сантиметър от тази територия. Мохамад Дайф не е боец, а експерт по взимане на заложници. И неговата интервенция е ориентирана точно към това, а не към освобождението на Палестина.
В момента, когато президентът Махмуд Абас стартира да има здравословни проблеми, Фатах се раздели на три въоръжени фракции:
- тази на Фатхи Абу ал-Ардат, началник на службата за национална сигурност.
- секта на Мохамад Абдел Хамид Иса (с прякор „ Лино “), пълководец на Кифа ал-Мусаллах (въоръжена борба). Той следва стъпките на Мохамед Далан, някогашният началник на палестинското разузнаване, който умъртви Ясер Арафат. В момента се поддържа от Обединените арабски емирства.
- секта на Мунир Макдах, някогашен боен шеф на Фатах, който се сближава с Хамас, Катар, Турция и Иран.
Миналия месец трите групировки се сблъскаха с ислямистките групировки Хамас, както и с Джунд ал Шам и Ал Шабаб ал Мослем, две джихадистки групировки, воюващи дружно с НАТО и Израел против Сирийската арабска република. Ожесточени боеве се водят в лагера Айн ел Хелуе (Сидон, Южен Ливан). Тогава ги поясних в светлината на събитията в Нахр ел-Баред (Северен Ливан) през 2007 година [ 2 ], до момента в който разбрах, че са свързани със смъртните агони на Махмуд Абас [ 3 ].
В продължение на 75 години Тел Авив прави всичко по силите си, с цел да предотврати равенството за всички, били те евреи или араби. Напротив, след Женевския апел той предизвиква правилото на „ двете страни “, с други думи, колониалния проект на лорд Уилям Пийл, който британците не съумяха да наложат нито на локално равнище през 1937 година, нито в Организация на обединените нации през 1948 година само че в този момент е реализиран консенсус. Сега единствено марксистите от Народния фронт за избавление на Палестина (PFLP) проповядват в пустинята, предлагайки основаването на единна страна, в която всеки човек ще има еднакъв глас [ 4 ].
Изправен пред това, което той назова палестинско настъпление, което от палестинска позиция е просто завръщане вкъщи, министър председателят Бенямин Нетаняху даде обещание бърза победа. Но каква победа ще бъде това? Унищожаването на бойците на Хамас няма да анулира 75 години неправда. Техните деца ще вземат факлата, предадена им от техните родители.
За да реализира задачата си, Бенямин Нетаняху би трябвало първо да сплоти израелците, които е разделил. Следвайки образеца на Голда Меир по време на Шестдневната война, той би трябвало да вкара своята съпротива в държавното управление. Така той се срещна с Яир Лапид и военачалник Бени Ганц. Първият обаче сложи изискването еврейските супрематисти Бецалел Смотрич и Итамар Бен-Гвир да изоставен държавното управление, с други думи, министър председателят би трябвало да се откаже от своя проект и проекта на своите спонсори [5] – Щраусианците от администрацията на Байдън [ 6 ].
Лидерите на Хамас приканиха палестинските бежанци в чужбина, всички араби и всички мюсюлмани да се причислят към тях в тяхната битка. Палестинските бежанци се отнасят най-вече към болшинството от популацията на Йордания и Ливан. Арабите са ливанската Хизбула и Сирия, които през последните месеци възобновиха връзките си с Хамас, а мюсюлманите са Иран и Турция.
Но сега към Хамас се е включил единствено Ислямски джихад, т.е. Иран и разнообразни групи на съпротивата на Западния бряг.
Противно на това, което твърди Wall Street Journal, Хамас въобще не се ръководи от Иран. Това би означавало да се не помни съглашението сред Хасан Ел-Бана, създателят на Мюсюлманското приятелство, и Рухола Хомейни, създателят на Ислямска република Иран.
Тези две структури разделиха мюсюлманския свят между тях и отхвърлиха да се намесват доста в областта на въздействие на другата. Техеран продължава шумно да заявява поддръжката си за палестинците, само че съответните му дейности в Палестина са лимитирани до ислямския джихад.
Политическите водачи на Хамас живеят в Турция под закрилата на разследващите служби. Анкара е тази, която управлява Хамас и интервенцията „ Наводнението Ал-Акса “. Откривайки Сирийската православна черква в неделя, 8 октомври, президентът Реджеп Тайип Ердоган патетично съобщи: „ Установяването на мира, дълготраен мир и непоклатимост в района посредством разрешаване на палестинския въпрос в сходство с интернационалното право е главният приоритет, върху който сме се съсредоточили в договарянията с нашите сътрудници (...)
За страдание, палестинците и израелците, както и целият район, заплащат цената за забавянето на правораздаването (...) Наливането на масло в огъня няма да е от изгода за никого, в това число за цивилното население на и двете страни. Турция е подготвена да направи всичко по силите си за бързо преустановяване на военните дейности и облекчение на напрежението,
Решението на Анкара да стартира нова война незабавно след провалянето на Република Арцах в Азербайджан и изпращането на военна техника в Русия в нарушаване на едностранните насилствени ограничения на Съединени американски щати допуска, че турските дипломати към този момент не се опасяват от Вашингтон, макар опита му да смъкна президента Ердоган през 2016 година И щом завърши тази интервенция, ще последва друга – против кюрдите, в Сирия и Ирак.
Ако Хизбула се намеси, Израел няма да може самичък да отблъсне офанзивата. Тя може да съществува единствено с военната поддръжка на Съединени американски щати. Общественото мнение в Съединените щати обаче към този момент не поддържа Израел и Пентагонът не е в положение да го отбрани. Това, което се случва в този момент, е едно от следствията от войната в Украйна. Вашингтон не е в положение да създаде задоволително муниции за украинските си съдружници. Дори е заставен да ги черпи от запасите си в Израел. Но и там запасите им към този момент са изчерпани.
В първите часове на спора Хизбула изстреля няколко ракети по фермите Шебаа, т.е. за територия, противоречива сред Ливан и Израел. По този метод тя показва поддръжката си за палестинската опозиция в сходство с реториката на „ единния фронт “. Но тя не влезе във войната, тъй като се опасява от Хамас, с които води война в Сирия. И също така той не споделя тяхната „ братска “ идеология.
Всички западни водачи ни увериха, че осъждат терористичните дейности на Хамас и поддържат Израел. Те обаче не са създали нищо в предишното, с цел да се оправят с несправедливостта в Палестина и тяхната кардинална позиция демонстрира, че няма да го създадат и този път.
На собствен ред Русия и Китай, без да застават на страната нито на палестинците, нито на израелците, приканват не за използване на западните правила, а за съблюдаване на интернационалното право. Изправени сме пред обстановка, в която всички играчи съзнателно саботират всяко решение авансово, тъй че е малко евентуално кървавата баня да бъде избегната.
Бележки:
[ 1 ] „ Des agents du Mossad dans l`unité d`Al-Qaida qui a attaqué le camp de Yarmouk “, Réseau Voltaire, 31 декември 2012 година
[ 2 ] „ Affrontements intra-palestiniens au Liban “ Voltaire, actualité internationale - N°52 - 15 септември 2023 година
[ 3 ] „ Наследството на Махмуд Абас “, Волтер, настояща интернационална обява - N°54 - 29 септември 2023 година
[ 4 ] „ Georges Habache et la Résistance palestinienne “, от Thierry Meyssan, Réseau Voltaire, 27 януари 2008 година
[ 5 ] „ Щраусианците правят смяна на режима в Израел “, Тиери Мейсан, превод от Едуард Феоктистов, Мрежа Волтер, 7 март 2023 година
[ 6 ] Германският евреин и фашистът Лео Щраус беше и ревизионист ционист. Той се срещна със своя кумир Владимир Жаботински в Ню Йорк с Бенцион Нетаняху, бащата на Бенямин (бел. ред.).
Превод: Европейски Съюз
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ