Изпотрошени прозорци, надупчени стени, избухващи снаряди: Войната в Източна Украйна е вече факт
Изпотрошени прозорци, надупчени стени, избухващи снаряди: Войната в Източна Украйна към този момент застига първите обитаеми места
На 15 км от контактната линия сред сепаратистите и украинската войска предава
Най-много три крачки отвън входа на жилищната постройка – Олена Макаренко не смее да направи повече. „ Никога не знаеш по кое време ще стартира нов обстрел ", споделя тя. Нагоре по стълбището на двуетажната сива кооперация се стига до нейното жилище, а надолу – до мазето.
„ Когато е добродушно, от време на време се качвам до горе. Че другояче в мазето е доста студено ", изяснява Олена.
Под непрекъснат обстрел
Украинското село Врубивка, което се намира на 50 километра от Луганск и напълно покрай по този начин наречената „ контактна линия " с територията на сепаратистите, към този момент от четири дни се намира под обстрел. Четири дни, които Олена е прекарала основно в схлупеното мазе с гол пръстен под. Малка електрическа печка безпомощно се пробва да прогони студа. Смъкнали са долу и едно легло.
Възрастна жена се е заровила под куп одеяла на това легло, до нея лежи момче, което в съня си крепко стиска мобилен телефон. Олена сграбчва една найлонова торбичка и поема нагоре към жилището. Дъщеря ѝ си стяга багажа – решила е да прекара няколко дни на по-сигурно място в едно прилежащо село.
„ Предпочитам да вземе внуците и да заминат към Карпатите, на 1000 километра от тук. Докато стане ясно какво ще се случва при нас ", споделя Олена. Тя по-скоро с неразбиране посреща новината, че Кремъл признава по този начин наречените „ национални републики, които се намират напълно наоколо, оттатък контактната линия: „ Нямам визия какво значи това за нас. Дори не знам какво да върша оттук нататък. "
Сепаратистите се пробват да провокират украинските елементи
Напрежението по продължение на така наречената „ контактна линия " нараства към този момент пети ден. На отсамната страна, отвън територията на сепаратистите, към този момент се взривиха стотици снаряди. Как наподобяват нещата от другата страна – по този въпрос няма сигурна информация. Украинското управление счита, че бунтовниците насреща се пробват да пробват да провокират украинската войска. Затова е издадена заповед за въздържаност: на обстрела да се дава отговор единствено в случай че е застрашена сигурността на бойците. Но дали самите бойци в действителност реагират в благозвучие със заповедта – това мъчно може да се ревизира. ОССЕ, която би трябвало да управлява спазването на примирието, към този момент не се оправя с документирането на всички произшествия – в това число и заради това, че няколко страни отдръпнаха своите наблюдаващи.
Врубивка се намира на към 15 километра от първите позиции на сепаратистите, т.е. – почти в обсега на една гаубица. В цялата местност това е най-обстрелваното село. Прозорците откъм задната фасада на жилищната постройка, където живее Олена, са изпочупени. Един снаряд експлодирал посред основната улица. Съвсем наоколо, в учебния двор, е зейнал същински кратер от артилерийско попадение – тъкмо зад футболната врата. На мястото таман е пристигнало жълто бусче от руските времена, с цел да ремонтира газопровода. Един служащ заварява дупките от шрапнели в надземната част от оборудването.
Идвали били за този ремонт още през вчерашния ден, само че отново почнал обстрел и трябвало да се скрият под буса, изяснява различен служащ. „ Нас просто ни е боязън ", прибавя една учителка, спряла се край групичката. Не желае да дава изявление, тъй като се бои, че може да припадне, изяснява тя.
"Защо стрелят толкоз доста по нас? "
По време на яростните сражения през 2014 и 2015 година Врубивка останала относително незасегната – въпреки че е ситуирана сред няколко града, за които по това време се водеха борби. Сега е противоположното: по Врубивка стрелят, а в близост е по-спокойно.
„ Звънят ми хора непрестанно да ме питат за какво по нас стрелят толкоз доста ", споделя Олена Макаренко, която в спокойно време управлява Културния дом в селото. „ Какво ли да им кажа, като и аз самата не разбирам ". Вдига ръка за привет към комшиите в прилежащия двор, които товарят партакешите си в един дребен бус, след което поема нагоре по стълбището, с цел да помогне на дъщерята за багажа.
На 15 км от контактната линия сред сепаратистите и украинската войска предава
Най-много три крачки отвън входа на жилищната постройка – Олена Макаренко не смее да направи повече. „ Никога не знаеш по кое време ще стартира нов обстрел ", споделя тя. Нагоре по стълбището на двуетажната сива кооперация се стига до нейното жилище, а надолу – до мазето.
„ Когато е добродушно, от време на време се качвам до горе. Че другояче в мазето е доста студено ", изяснява Олена.
Под непрекъснат обстрел
Украинското село Врубивка, което се намира на 50 километра от Луганск и напълно покрай по този начин наречената „ контактна линия " с територията на сепаратистите, към този момент от четири дни се намира под обстрел. Четири дни, които Олена е прекарала основно в схлупеното мазе с гол пръстен под. Малка електрическа печка безпомощно се пробва да прогони студа. Смъкнали са долу и едно легло.
Възрастна жена се е заровила под куп одеяла на това легло, до нея лежи момче, което в съня си крепко стиска мобилен телефон. Олена сграбчва една найлонова торбичка и поема нагоре към жилището. Дъщеря ѝ си стяга багажа – решила е да прекара няколко дни на по-сигурно място в едно прилежащо село.
„ Предпочитам да вземе внуците и да заминат към Карпатите, на 1000 километра от тук. Докато стане ясно какво ще се случва при нас ", споделя Олена. Тя по-скоро с неразбиране посреща новината, че Кремъл признава по този начин наречените „ национални републики, които се намират напълно наоколо, оттатък контактната линия: „ Нямам визия какво значи това за нас. Дори не знам какво да върша оттук нататък. "
Сепаратистите се пробват да провокират украинските елементи
Напрежението по продължение на така наречената „ контактна линия " нараства към този момент пети ден. На отсамната страна, отвън територията на сепаратистите, към този момент се взривиха стотици снаряди. Как наподобяват нещата от другата страна – по този въпрос няма сигурна информация. Украинското управление счита, че бунтовниците насреща се пробват да пробват да провокират украинската войска. Затова е издадена заповед за въздържаност: на обстрела да се дава отговор единствено в случай че е застрашена сигурността на бойците. Но дали самите бойци в действителност реагират в благозвучие със заповедта – това мъчно може да се ревизира. ОССЕ, която би трябвало да управлява спазването на примирието, към този момент не се оправя с документирането на всички произшествия – в това число и заради това, че няколко страни отдръпнаха своите наблюдаващи.
Врубивка се намира на към 15 километра от първите позиции на сепаратистите, т.е. – почти в обсега на една гаубица. В цялата местност това е най-обстрелваното село. Прозорците откъм задната фасада на жилищната постройка, където живее Олена, са изпочупени. Един снаряд експлодирал посред основната улица. Съвсем наоколо, в учебния двор, е зейнал същински кратер от артилерийско попадение – тъкмо зад футболната врата. На мястото таман е пристигнало жълто бусче от руските времена, с цел да ремонтира газопровода. Един служащ заварява дупките от шрапнели в надземната част от оборудването.
Идвали били за този ремонт още през вчерашния ден, само че отново почнал обстрел и трябвало да се скрият под буса, изяснява различен служащ. „ Нас просто ни е боязън ", прибавя една учителка, спряла се край групичката. Не желае да дава изявление, тъй като се бои, че може да припадне, изяснява тя.
"Защо стрелят толкоз доста по нас? "
По време на яростните сражения през 2014 и 2015 година Врубивка останала относително незасегната – въпреки че е ситуирана сред няколко града, за които по това време се водеха борби. Сега е противоположното: по Врубивка стрелят, а в близост е по-спокойно.
„ Звънят ми хора непрестанно да ме питат за какво по нас стрелят толкоз доста ", споделя Олена Макаренко, която в спокойно време управлява Културния дом в селото. „ Какво ли да им кажа, като и аз самата не разбирам ". Вдига ръка за привет към комшиите в прилежащия двор, които товарят партакешите си в един дребен бус, след което поема нагоре по стълбището, с цел да помогне на дъщерята за багажа.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ