Използването на истински огън по време на война е ужасяващо.

Използването на същински огън по време на война е ужасяващо. Също по този начин обаче не е и нищо ново. Древните гърци са употребявали оръжия на петролна основа, които назовават „ леплив огън “, а Съединени американски щати са употребявали сходно оръжие по време на Втората международна война. Японският надзор върху международните доставки на каучук обаче принуждава химиците да проявят креативност в региона на химическите оръжия.

По времето на Втората международна война Япония поема контрола над Малай, Виетнам, Индонезия и Тайланд, всички от които държат забележителен дял от международното произвеждане на каучук.

Синтетичният напалм е създаден за първи път от екип на Харвардския университет, управителен от Луис Физер. Както отбелязва създателят Свен Линдквист: „ Производството на напалм първо е поверено на Nuodex Products и доникъде на април 1942 година компанията съумява да създаде кафяв изсъхнал прахуляк, който не е леплив самичък по себе си, само че когато се смеси с бензин, се трансформира в извънредно леплив и запалимо вещество. “

По-късно един от сътрудниците на Физер предлага да се добави фосфор към сместа, което ще усили „ способността й да проникне дълбоко… в мускулатурата, където ще продължи да гори ден след ден “.

Не лишава доста време новото откритие да бъде тествано. Физер работи със Службата за химическа война на Съединени американски щати по своето откритие, като тестванията са извършени на полигоните Джеферсън и Дъгуей, последният от които разполага със структури, издигнати да имитират тези от японските и немските градове.

В последна сметка химикалът има следните характерности:

Гори с температура сред 800 и 120 градуса по Целзий. (За съпоставяне, бензинът гори на 260 градуса)Гореше по-дълго от бензинаЛесно се разпръсква и мощно залепва за всичко, върху което попадне

Не дълго, откакто е създаден, напалмът към този момент се употребява в чужбина. През Втората международна война самолетите хвърля напалмови бомби от въздуха, с цел да поддържат войските на земята, а също по този начин се разпръсква и с ръчни огнехвъргачки. Оръжието постоянно се употребява и, когато врагът е надълбоко вкопан в позициите си.

Първата му стратегическа приложимост е по време на офанзива против Берлин от Военновъздушни сили на Съединени американски щати през март 1944 година, а по-късно приложението му продължава в Тихоокеанския спектакъл, където съдружниците го употребяват по време на бомбардировките на японски тунели, бункери и дълговременни огневи уреди.

В Корейската война напалмът се употребява постоянно. Американските войски на земята постоянно са превъзхождани от противниковите сили, само че за сметка на това пък управляват небето и по тази причина напалм Б се употребява от въздуха – с цел да компенсира минусите на земята, като най-интензивното му приложение е по време на борбата Аванпост Хари през юни 1953 година

Съединени американски щати са подложени на критика за потреблението на такова ужасяващо оръжие във военни дейности. Сред критиците е английският министър председател Уинстън Чърчил, който назовава напалма „ доста нечовечен “ и упреква Щатите, че с него „ изтезават големи количества хора “.

Съединени американски щати обаче още веднъж го употребяват мощно по време на войната във Виетнам. Този път зад тактиката има редица аргументи: освен, че оръжието е дейно, само че напалмът, пуснат от ниско летящ аероплан, може да покрие до 2100 квадратни метра. А има и психическо влияние – опцията да бъдеш изгорял жив е ужасяваща и Съединени американски щати разчитат и на този боязън по време на спора.

Америка не е единствената страна, която употребява напалма в борба. Французите също го употребяват по време на Първата война в Индокитай в края на 40-те и началото на 50-те години на предишния век. Той също е разпрострат и от военновъздушните сили на Родезия по време на войната в страната и се употребен и от други сили в спорове като Алжирската война, Шестдневната война и Португалската колониална война, както и други.

През 1972 година се появява една известна фотография на деветгодишно виетнамско момиче на име Фан Ти Ким Фук, което бяга от офанзива с напалм. Първоначално се чака то да почине от раните си, само че Фан въпреки всичко оцелява и по-късно става деятел за деца, жертви на войната.

Никълъс Ут прави фотографията и по-късно печели премия Пулицър за нея.

Кадърът предлага на необятната аудитория първия действителен взор върху разрушителните резултати на напалма. Президентът Ричард Никсън съобщи, че сцената е била нагласена, на което Ут споделя:

„

„ Уловеният от мен смут на войната във Виетнам не беше нужно да бъде поправен. Това ужасено малко момиченце е живо и през днешния ден и се трансформира в красноречиво удостоверение за достоверността на фотографията. Този миг преди 30 години бе подобен, че Ким Фук и аз в никакъв случай няма да забравим; той в последна сметка промени живота и на двамата ни. “

Въпреки че използването му остава противоречива, напалмът не е неразрешен за военни цели. Той обаче е неразрешен за приложимост против цивилно население от Конвенцията на Организация на обединените нации за някои стандартни оръжия.

Въпреки че не се среща изключително в наши дни, към момента има изказвания за потреблението му: да вземем за пример, през 2018 година Турция е упрекната, че употребява напалм против кюрдските сили, само че държавното управление на страната отхвърля.