Павел Колев: Българският футбол е специфична джунгла, но аз намерих оазис
Изпълнителният шеф на Локомотив (Пловдив) разгласява забавни думи във фейсбук, с които даде да се разбере, че бъдещето му е обвързано с черно-белия отбор. Бившият началник в БФС и Левски съпостави родния футбол с джунгла, в която попаднал на " оазиса " Локо Пд.
Ето какво написа Колев:
" Българският футбол е характерна джунгла, за чието изложение е доста подобаващ 66-ият сонет на Шекспир в превод на Кирил Кадийски:
Да бях починал! До гуша ми пристигна
с достолепие да се перчи лицемерът,
богатият от небогати да краде,
нищожества с честни да се мерят,
да е в бардак девическата чест
и, потиснат, почтеният да проси,
и ситият под маска на злополучен,
и доста постоянно болен здрав да носи,
и доблестният в хорските крайници,
и правият да си криви душата,
и словото с намордник все по този начин,
и правдата - слугиня на лъжата.
Преди три месеца се завърнах в тази джунгла и, изненадващо за самия мен, открих оазис, в който честността и работната нравственос са водещи. Започнахме построяването на нещо ново и друго, надалеч сме от момента, в който може да кажем, че сме го постигнали. Но имаме цел, имаме проект по какъв начин да я реализираме и имаме част от инструментите, с цел да осъществяваме задачата. Тя не е обвързвана с резултати, трофеи или купи. Свързана е с уважението - да работим дружно, уважавайки се един различен и бранейки общия, а не персоналния си интерес. Всички дружно като пестник - клуб, тим и почитатели. Така, с времето, и другите ще стартират да ни почитат. Не всички, постоянно ще има негодници, които се пробват да ти стъпят на врата, с цел да наподобяват по-високи. Но те не са значими. Важното е да следваме проекта!
Благодаря на хората, които ме поканиха в " Локомотив ", благодаря на всички тези, които обичат безкористно този клуб, без да търсят финансови, политически и криминогенни облаги. Но най-много благодаря на хората, с които работя всеки ден - Илко, Томаш, Бащата, Мирчев, Кючуков, бай Митьо, бате Трайчо, Гидиша, бате Слави, Шибона, Томичката, Ани, София, Тънковски, Нина (оправяй се, чакаме те!), Антон, всеки един от футболистите в съблекалнята и други, които несъмнено не помня.
Всеки един от вас има принос да изпитваме това наслаждение от работата, толкоз нехарактерно за българския футбол. Чака ни още път! Но същинското благополучие е във всяка крачка по него. Дори и в тези, които носят страдалчество.
Пловдив е единствено черно-бял! "
Томаш: Трябва да желаеме повече и да излизаме от зоната си на комфорт, с цел да се развиваме
" Знам, че ще дойдат тежки моменти, тъй че да сме скромни, да работим и да пожелаваме повече от себе си "
Ето какво написа Колев:
" Българският футбол е характерна джунгла, за чието изложение е доста подобаващ 66-ият сонет на Шекспир в превод на Кирил Кадийски:
Да бях починал! До гуша ми пристигна
с достолепие да се перчи лицемерът,
богатият от небогати да краде,
нищожества с честни да се мерят,
да е в бардак девическата чест
и, потиснат, почтеният да проси,
и ситият под маска на злополучен,
и доста постоянно болен здрав да носи,
и доблестният в хорските крайници,
и правият да си криви душата,
и словото с намордник все по този начин,
и правдата - слугиня на лъжата.
Преди три месеца се завърнах в тази джунгла и, изненадващо за самия мен, открих оазис, в който честността и работната нравственос са водещи. Започнахме построяването на нещо ново и друго, надалеч сме от момента, в който може да кажем, че сме го постигнали. Но имаме цел, имаме проект по какъв начин да я реализираме и имаме част от инструментите, с цел да осъществяваме задачата. Тя не е обвързвана с резултати, трофеи или купи. Свързана е с уважението - да работим дружно, уважавайки се един различен и бранейки общия, а не персоналния си интерес. Всички дружно като пестник - клуб, тим и почитатели. Така, с времето, и другите ще стартират да ни почитат. Не всички, постоянно ще има негодници, които се пробват да ти стъпят на врата, с цел да наподобяват по-високи. Но те не са значими. Важното е да следваме проекта!
Благодаря на хората, които ме поканиха в " Локомотив ", благодаря на всички тези, които обичат безкористно този клуб, без да търсят финансови, политически и криминогенни облаги. Но най-много благодаря на хората, с които работя всеки ден - Илко, Томаш, Бащата, Мирчев, Кючуков, бай Митьо, бате Трайчо, Гидиша, бате Слави, Шибона, Томичката, Ани, София, Тънковски, Нина (оправяй се, чакаме те!), Антон, всеки един от футболистите в съблекалнята и други, които несъмнено не помня.
Всеки един от вас има принос да изпитваме това наслаждение от работата, толкоз нехарактерно за българския футбол. Чака ни още път! Но същинското благополучие е във всяка крачка по него. Дори и в тези, които носят страдалчество.
Пловдив е единствено черно-бял! "
Томаш: Трябва да желаеме повече и да излизаме от зоната си на комфорт, с цел да се развиваме
" Знам, че ще дойдат тежки моменти, тъй че да сме скромни, да работим и да пожелаваме повече от себе си "
Източник: topsport.bg
КОМЕНТАРИ