След 32-годишно отсъствие Вълшебната флейта се завръща на варненска сцена
Изображения ТМПЦ - Варна
Известният румънски режисьор Антониу Замфир, който слага " Вълшебната флейта " от Моцарт, след 32-годишно неявяване от оперната сцена във Варна, споделя за водещите начала в своята режисура, заложените в творбата хрумвания на Просвещението и масонството, компликацията на свободния избор, работата с доста сформира и други:
СВЕТЛИНАТА, В КОЯТО ИМА МУЗИКА
РЕЖИСЬОРЪТ АНТОНИУ ЗАМФИР споделя пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за своята режисура на „ Вълшебната флейта “ от Моцарт в Държавна опера Варна, отдадена на 230-годишнината от кончината на великия композитор. Къде тъкмо се крие магията в това последно произведение на Моцарт и по какъв начин в него е заложена символиката на Просвещението и масонството, в какво се състои компликацията на свободния избор, какви са особеностите в работата с няколко солистични състава и за какво е значимо да остават въпроси след края на представлението
Предпремиера - 23, 24 април 2021, 19.00, Държавна опера Варна; Премиера – 22 юни 2021, 21.00, Опера в Летния спектакъл
Г-н Замфир, „ Вълшебната флейта “ съгласно мнозина е най-хубавото произведение на Моцарт, което упражнява своето магично влияние както върху познавачите и ценителите, по този начин и върху разнообразни генерации. За Вас в какво се състои вълшебството на „ Вълшебната флейта “?
Не мисля, че това е най-значимото произведение на Моцарт, минимум тъй като е немислимо да се съпоставят творбите на Моцарт. И „ Вълшебната флейта “, и „ Дон Жуан, „ Сватбата на Фигаро “ и „ Така вършат всички “ се слагат и играят с голям съумях в целия свят. Със сигурност обаче знаем, че „ Вълшебната флейта “ е последното произведение на композитора, което е имало своята първа премиера няколко месеца преди гибелта му, както и че то е издигнато по друг метод. За мен вълшебството на тази опера, с цел да отговоря на въпроса Ви, идва от интерпретацията и метода, по който артистите показват героите, от съпоставката сред фантастичното, приказното от една страна и действителното въпреки това. „ Вълшебната флейта “ употребява знаци, познати в оперната литература, тъй че магията на „ Вълшебната флейта “ идва не от самото произведение, а от метода, по който то се извършва и възприема.
Във „ Вълшебната флейта “, с изключение на концепциите на Просвещението, са заложении и послания, свързани с масонството, като да вземем за пример цифрата 3 или ритуала на посвещение в степента чирак. Смятате ли, че разкодирането на тази символика е належащо за разбирането на смисъла и внушенията на „ Вълшебната флейта “?
Във „ Вълшебната флейта “ откриваме огромна част от концепциите на Просвещението. Има една непрекъсната битка сред положителното и злото, сред деня и нощта, сред слънцето и луната, сред светлината и мрака. Светлината - доста ми харесва по какъв начин звучи тази дума на български, има доста музика в нея. Светлината, която побеждава. Що се отнася до масонските знаци в сюжета, те от дълго време са разкрити, само че за мен по-важни са масонските знаци в музиката на Моцарт. Като тритонуса - акомпанимент, който съдържа период от три цели тона или „ Маршът на жреците “ във второ деяние, както и на други места в операта. Не считам, че би трябвало да разпознаеш масонските знаци, с цел да схванеш смисъла и внушенията на „ Вълшебната флейта “. Същите знаци съществуват и в християнската вяра, да вземем за пример Светата Тройца.
Кое е водещото начало в режисьорската Ви интерпретация на този многопластов сюжет?
Тези, които ще дойдат на нашата режисура, ще открият, че цифрата 2, двойката има по-важна роля от тройката - имам поради битката сред положителното и злото и другите опозиции, които към този момент показах. Осъзнаването на заплахата от неточности, е друга значима посока на размишление, която за мен също е водещо начало във „ Вълшебната флейта “. Човек може да сбърка в преценката си за другите. Понякога сме негативно настроени и предубедени по отношение на някого, който не заслужава сходно отношение и назад – случва се да мислим, че сме разкрили най-хубавия човек на света, а по-късно да се окаже, че това напълно не е по този начин и щастието ни е било лъжливо.
За диригент-постановчика Христо Христов „ Вълшебната флейта “ е най-много творба за свободата, която би трябвало да се заслужи и вярно да се използва. Позовавам се на изявлението, което той ми даде преди време. Как си партнирате с него, а и с останалите в постановъчния екип?
Доброто съдействие сред диригента и режисьора е значително за триумфа на постановката. Преди да стартира работа по дадена режисура, за мен от първостепенна значимост е да уточня с диригента драматургичната и музикална линия, която ще следваме. Споделям концепцията на Маестро Христов за свободата и по какъв начин тя да се използва. Вярвам, че дружно ще успеем да предадем на публиката концепцията за вътрешната независимост. Имаме право на свободен избор за всичко в този живот, само че не всеки път знаем по какъв начин да изберем положителното за нас. Ето Тамино, който по някакъв метод е противоположен на Папагено – и двамата са свободни хора, само че избират разнообразни пътища към свободата. Докато Тамино поема по пътя към душата си, към своята вътрешна независимост и заслужава любовта на прелестната Памина, повърхностният и лековерен Папагено избира външните изяви на свободата. И в единия, и в другия случай обаче би трябвало да приемем, че свободата има разнообразни проявления и не е елементарно да разберем коя е същинската независимост.
Солистичният състав е двоен и троен за някои от основните функции, по какъв начин се отразява това на репетиционния развой?
Не би трябвало да се отразява, само че с цел да съм почтен, ще призная, че за диригента и режисьора е по-трудно да работят с повече сформира. Солистите, с които в този момент слагаме „ Вълшебната флейта “, са положителни, само че и разнообразни - всеки със своите музикални и актьорски специфики и качества. Основната отговорност на режисьора се състои точно в това, да сплоти солистите и техните разлики за задачите на постановката. Режисьорът би трябвало да откри съвместимостта сред артистите, с цел да направи верния асортимент, да вземем за пример за двойката Тамино и Памина, тук ние имаме две такива двойки. Индивидуално видяно, всички наши солисти са прелестни, тъй че аз много се затрудних да разпределя функциите в двата състава, само че мисля, че към този момент взех вярното решение. В двете предпремиерни представления публиката ще има опция да види двата екипа и да оцени метода, по който те пресъздават своите герои.
Вие поставяте, с изключение на в Румъния, в Германия, Франция, Италия, Южна Корея, в този момент и в България. Какви са кардиналните Ви условия към екипа променяте ли ги от време на време и за какво?
Основните условия са към мен самия. Първата ми задача, когато отивам да слагам на ново място, е да схвана метода на мислене и манталитета на екипа, освен на артистите, само че и на техническите служби, на всички, заети с постановката. Никога не потеглям с предрешение, постаравам се да бъда пределно явен и правилен, работя еднообразно с всички и се пробвам да извлека от тях максимума. Не ми е мъчно да работя в България, поради сходния нрав на българи и румънци, тъй че елементарно преодолях стадия на опознаването. Още от първата среща с екипа, се оказахме на една вълна и незабавно се насочихме към работата върху самата режисура.
С каква настройка да чака публиката „ Вълшебната флейта “, какво ще види тя във Вашата режисура?
Очакванията на публиката са доста разнообразни. Някои чакат класическа версия, само че има и фенове, които избират по-модерни постановки. От музикална позиция нашата „ Вълшебна(та) флейта “ остава класическа. От позиция на режисурата обаче предлагаме съвременни, само че не и рискови решения, свързани със актуалните технологии и опциите на 3D мапинга.
Какво ще види публиката? Във всеки случай не трябва да разчита на подготвени отговори. Моята работа не е да давам отговори, тъй като същинските отговори постоянно са субективни. Надявам се феновете да си тръгнат с повече въпроси, в сравнение с при започване на спектакъла. Въпроси, които ще ги накарат сами да търсят отговорите. Ние слагаме въпросите при започване на пътя, по който каним феновете да тръгнат, само че отговорите те би трябвало да намерят сами.
Обичате работата си на оперен режисьор...
Да, само че работя и други неща – шеф на оперен спектакъл, академични учител, бил съм теолог и православен духовник.
Все преимущества за един оперен режисьор. Благодаря за това забавно изявление и триумф на „ Вълшебната флейта “!
Антониу Замфир е доцент в Университета в Крайова от 2016 година и шеф на Опера Крайова от 2012 година Реализира новаторски планове както на административно, по този начин и на художествено равнище, с истински постановки, в които вземат участие известни оперни реализатори от целия свят. Работи в разнообразни стилове.
Началото на режисьорската му кариера е през 2013 година, когато слага „ Новогодишна нощ в операта “, последвана от покана да режисира „ Цигански барон “ в Театър Wolfsburg в Германия, след което слага и „ Коледа в операта “ в Крайова. През 2015 година е поканен да режисира „ Травиата “ от Верди в Bastia Municipal Theatеr – Франция и „ Кармен “ от Бизе в Besetto Opera Theater в Сеул – Южна Корея. През 2016 година поема артистично предизвикателство да сложи в Крайова още веднъж „ Кармен “ на Бизе, само че като рок версия - грандиозна продукция навън, която се радва на голям триумф.
През 2017 година слага „ Дон Жуан “ от Моцарт в Tianjin Grand Theatre, в границите на Китайския оперен фестивал. През идващите години е създател на 3 продукции на „ Травиата “ за италианската аудитория - в Teatro Antico Taormina (2018), Teatro Persio Flaco - Volterra (2019) и Cave di Fantiano - Grottaglie (2019). През 2018 година неговата „ Тоска “ от Джакомо Пучини, с присъединяване на едни от най-хубавите гласове на нашето време, като Ramón Vargas, Joanna Parisi, Alberto Gazale, се трансформира в емблематино събитие за оперния спектакъл в Крайова. Постановката се играе в най-големия градски парк „ Николае Романеску “, един от най-представителните монументи на ландшафтната архитектура в страната. Концепцията на Замфир има кинематографична конструкция, включва The Suspended Bridge (Окаченият мост) - монумент с огромна историческа и културна стойност, особено издигнати за събитието 3 подиуми и атрактивен video mapping.
Друг акцент от същата година е международната премиера на „ The Great Union “, кантата от известния композитор Eugen Doga, изпълнена във връзка стогодишнината на Romanian Great Union на 1 декември 2018 година, Националния празник на Румъния. Продукцията, показана пред многохилядна аудитория, е снимана от румънската национална телевизия TVR. През 2019 година режисьорът слага в Италия: „ Палячи “ от Леонкавало в Anfiteatro Fonte Mazzola – Peccioli, „ Селска чест “ от Маскани в Teatro Greco - Tindari и „ Марчела “ от Умберто Джордано в Teatro Umberto Giordano, Foggia – третата режисура на това заглавие след предходните две през 1907 и 2007 година
Начело на Опера Крайова през всичките тези години, Антониу Замфир си основава име на изобретателен управител, който употребява гъвкави управнически тактики, обвързва креативната продукция с финансовия триумф и издига оперния спектакъл в Крайова на висота, която го съизмерва с най-хубавите модерни европейски театри.
„ ВЪЛШЕБНАТА ФЛЕЙТА ” от В. А. МОЦАРТ
Постановъчен екип:
Диригент – постановчик Христо Христов
Диригент Стефан Бояджиев
Режисьор Антониу Замфир
Сценография и костюми Ася Стоименова
Консултант сценография Иван Токаджиев
Диригент на хора Цветан Крумов
3D Mapping Elektrick.me
Оркестър, солисти, хор и балет на Държавна опера Варна
Действащи лица и реализатори:
ЗАРАСТРО - Евгений Станимиров, Деян Вачков, Гео Чобанов
ТАМИНО - Михаил Михайлов, Александър Баранов, Георги Султанов
ГОВОРИТЕЛ - Гео Чобанов, Людмил Петров
ЦАРИЦАТА НА НОЩТА - Мариана Буликану, Пламена Гиргинова
ПАМИНА - Ирина Жекова, Илина Михайлова, Мария Павлова
ПЪРВА ДАМА - Жана Костова, Мария Павлова
ВТОРА ДАМА - Розалия Желязкова, Галина Великова
ТРЕТА ДАМА - Вяра Железова, Силвия Ангелова, Бойка Василева
ПЪРВО МОМЧЕ - Веселина Андреева, Лиляна Кондова
ВТОРО МОМЧЕ - Мария Палматите, Марилла Гьонги
ТРЕТО МОМЧЕ - Калина Жекова, Миглена Страдалска, Даниела Рябчева
ПАПАГЕНО - Пламен Димитров, Иво Йорданов, Свилен Николов
ПАПАГЕНА - Жана Костова, Лилия Илиева
МОНОСТАТОС - Пламен Райков, Христо Ганевски
ПЪРВИ МЪЖ В БРОНЯ - Христо Ганевски, Александър Баранов, Пламен Райков
ВТОРИ МЪЖ В БРОНЯ - Людмил Петров, Лъчезар Александров, Петър Петров
Концертмайстори Анна Фурнаджиева, Красимир Щерев. Асистент-режисьор Димитър Левичаров. Помощник-режисьор Елиана Атанасова, Вероника Минкова
Корепетитори Жанета Бенун, Веселина Маринова, Димитър Фурнаджиев, Соси Чифчиян, Руслан Павлов. Суфльор Димитър Фурнаджиев.
Предпремиера - 23, 24 април 2021, 19.00, Държавна опера Варна;
Премиера – 22 юни, 21.00, Опера в Летния спектакъл – Варна 2021.
Съобщете ни, в случай че видите неточности и нередности в публикацията или мненията. Пишете непосредствено на [email protected] . Ще обърнем внимание!
За реклама в "Петел " на цена от 50 лв. на ПР обява пишете на и вижте още в -.
Прочети тук -
Известният румънски режисьор Антониу Замфир, който слага " Вълшебната флейта " от Моцарт, след 32-годишно неявяване от оперната сцена във Варна, споделя за водещите начала в своята режисура, заложените в творбата хрумвания на Просвещението и масонството, компликацията на свободния избор, работата с доста сформира и други:
СВЕТЛИНАТА, В КОЯТО ИМА МУЗИКА
РЕЖИСЬОРЪТ АНТОНИУ ЗАМФИР споделя пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за своята режисура на „ Вълшебната флейта “ от Моцарт в Държавна опера Варна, отдадена на 230-годишнината от кончината на великия композитор. Къде тъкмо се крие магията в това последно произведение на Моцарт и по какъв начин в него е заложена символиката на Просвещението и масонството, в какво се състои компликацията на свободния избор, какви са особеностите в работата с няколко солистични състава и за какво е значимо да остават въпроси след края на представлението
Предпремиера - 23, 24 април 2021, 19.00, Държавна опера Варна; Премиера – 22 юни 2021, 21.00, Опера в Летния спектакъл
Г-н Замфир, „ Вълшебната флейта “ съгласно мнозина е най-хубавото произведение на Моцарт, което упражнява своето магично влияние както върху познавачите и ценителите, по този начин и върху разнообразни генерации. За Вас в какво се състои вълшебството на „ Вълшебната флейта “?
Не мисля, че това е най-значимото произведение на Моцарт, минимум тъй като е немислимо да се съпоставят творбите на Моцарт. И „ Вълшебната флейта “, и „ Дон Жуан, „ Сватбата на Фигаро “ и „ Така вършат всички “ се слагат и играят с голям съумях в целия свят. Със сигурност обаче знаем, че „ Вълшебната флейта “ е последното произведение на композитора, което е имало своята първа премиера няколко месеца преди гибелта му, както и че то е издигнато по друг метод. За мен вълшебството на тази опера, с цел да отговоря на въпроса Ви, идва от интерпретацията и метода, по който артистите показват героите, от съпоставката сред фантастичното, приказното от една страна и действителното въпреки това. „ Вълшебната флейта “ употребява знаци, познати в оперната литература, тъй че магията на „ Вълшебната флейта “ идва не от самото произведение, а от метода, по който то се извършва и възприема.
Във „ Вълшебната флейта “, с изключение на концепциите на Просвещението, са заложении и послания, свързани с масонството, като да вземем за пример цифрата 3 или ритуала на посвещение в степента чирак. Смятате ли, че разкодирането на тази символика е належащо за разбирането на смисъла и внушенията на „ Вълшебната флейта “?
Във „ Вълшебната флейта “ откриваме огромна част от концепциите на Просвещението. Има една непрекъсната битка сред положителното и злото, сред деня и нощта, сред слънцето и луната, сред светлината и мрака. Светлината - доста ми харесва по какъв начин звучи тази дума на български, има доста музика в нея. Светлината, която побеждава. Що се отнася до масонските знаци в сюжета, те от дълго време са разкрити, само че за мен по-важни са масонските знаци в музиката на Моцарт. Като тритонуса - акомпанимент, който съдържа период от три цели тона или „ Маршът на жреците “ във второ деяние, както и на други места в операта. Не считам, че би трябвало да разпознаеш масонските знаци, с цел да схванеш смисъла и внушенията на „ Вълшебната флейта “. Същите знаци съществуват и в християнската вяра, да вземем за пример Светата Тройца.
Кое е водещото начало в режисьорската Ви интерпретация на този многопластов сюжет?
Тези, които ще дойдат на нашата режисура, ще открият, че цифрата 2, двойката има по-важна роля от тройката - имам поради битката сред положителното и злото и другите опозиции, които към този момент показах. Осъзнаването на заплахата от неточности, е друга значима посока на размишление, която за мен също е водещо начало във „ Вълшебната флейта “. Човек може да сбърка в преценката си за другите. Понякога сме негативно настроени и предубедени по отношение на някого, който не заслужава сходно отношение и назад – случва се да мислим, че сме разкрили най-хубавия човек на света, а по-късно да се окаже, че това напълно не е по този начин и щастието ни е било лъжливо.
За диригент-постановчика Христо Христов „ Вълшебната флейта “ е най-много творба за свободата, която би трябвало да се заслужи и вярно да се използва. Позовавам се на изявлението, което той ми даде преди време. Как си партнирате с него, а и с останалите в постановъчния екип?
Доброто съдействие сред диригента и режисьора е значително за триумфа на постановката. Преди да стартира работа по дадена режисура, за мен от първостепенна значимост е да уточня с диригента драматургичната и музикална линия, която ще следваме. Споделям концепцията на Маестро Христов за свободата и по какъв начин тя да се използва. Вярвам, че дружно ще успеем да предадем на публиката концепцията за вътрешната независимост. Имаме право на свободен избор за всичко в този живот, само че не всеки път знаем по какъв начин да изберем положителното за нас. Ето Тамино, който по някакъв метод е противоположен на Папагено – и двамата са свободни хора, само че избират разнообразни пътища към свободата. Докато Тамино поема по пътя към душата си, към своята вътрешна независимост и заслужава любовта на прелестната Памина, повърхностният и лековерен Папагено избира външните изяви на свободата. И в единия, и в другия случай обаче би трябвало да приемем, че свободата има разнообразни проявления и не е елементарно да разберем коя е същинската независимост.
Солистичният състав е двоен и троен за някои от основните функции, по какъв начин се отразява това на репетиционния развой?
Не би трябвало да се отразява, само че с цел да съм почтен, ще призная, че за диригента и режисьора е по-трудно да работят с повече сформира. Солистите, с които в този момент слагаме „ Вълшебната флейта “, са положителни, само че и разнообразни - всеки със своите музикални и актьорски специфики и качества. Основната отговорност на режисьора се състои точно в това, да сплоти солистите и техните разлики за задачите на постановката. Режисьорът би трябвало да откри съвместимостта сред артистите, с цел да направи верния асортимент, да вземем за пример за двойката Тамино и Памина, тук ние имаме две такива двойки. Индивидуално видяно, всички наши солисти са прелестни, тъй че аз много се затрудних да разпределя функциите в двата състава, само че мисля, че към този момент взех вярното решение. В двете предпремиерни представления публиката ще има опция да види двата екипа и да оцени метода, по който те пресъздават своите герои.
Вие поставяте, с изключение на в Румъния, в Германия, Франция, Италия, Южна Корея, в този момент и в България. Какви са кардиналните Ви условия към екипа променяте ли ги от време на време и за какво?
Основните условия са към мен самия. Първата ми задача, когато отивам да слагам на ново място, е да схвана метода на мислене и манталитета на екипа, освен на артистите, само че и на техническите служби, на всички, заети с постановката. Никога не потеглям с предрешение, постаравам се да бъда пределно явен и правилен, работя еднообразно с всички и се пробвам да извлека от тях максимума. Не ми е мъчно да работя в България, поради сходния нрав на българи и румънци, тъй че елементарно преодолях стадия на опознаването. Още от първата среща с екипа, се оказахме на една вълна и незабавно се насочихме към работата върху самата режисура.
С каква настройка да чака публиката „ Вълшебната флейта “, какво ще види тя във Вашата режисура?
Очакванията на публиката са доста разнообразни. Някои чакат класическа версия, само че има и фенове, които избират по-модерни постановки. От музикална позиция нашата „ Вълшебна(та) флейта “ остава класическа. От позиция на режисурата обаче предлагаме съвременни, само че не и рискови решения, свързани със актуалните технологии и опциите на 3D мапинга.
Какво ще види публиката? Във всеки случай не трябва да разчита на подготвени отговори. Моята работа не е да давам отговори, тъй като същинските отговори постоянно са субективни. Надявам се феновете да си тръгнат с повече въпроси, в сравнение с при започване на спектакъла. Въпроси, които ще ги накарат сами да търсят отговорите. Ние слагаме въпросите при започване на пътя, по който каним феновете да тръгнат, само че отговорите те би трябвало да намерят сами.
Обичате работата си на оперен режисьор...
Да, само че работя и други неща – шеф на оперен спектакъл, академични учител, бил съм теолог и православен духовник.
Все преимущества за един оперен режисьор. Благодаря за това забавно изявление и триумф на „ Вълшебната флейта “!
Антониу Замфир е доцент в Университета в Крайова от 2016 година и шеф на Опера Крайова от 2012 година Реализира новаторски планове както на административно, по този начин и на художествено равнище, с истински постановки, в които вземат участие известни оперни реализатори от целия свят. Работи в разнообразни стилове.
Началото на режисьорската му кариера е през 2013 година, когато слага „ Новогодишна нощ в операта “, последвана от покана да режисира „ Цигански барон “ в Театър Wolfsburg в Германия, след което слага и „ Коледа в операта “ в Крайова. През 2015 година е поканен да режисира „ Травиата “ от Верди в Bastia Municipal Theatеr – Франция и „ Кармен “ от Бизе в Besetto Opera Theater в Сеул – Южна Корея. През 2016 година поема артистично предизвикателство да сложи в Крайова още веднъж „ Кармен “ на Бизе, само че като рок версия - грандиозна продукция навън, която се радва на голям триумф.
През 2017 година слага „ Дон Жуан “ от Моцарт в Tianjin Grand Theatre, в границите на Китайския оперен фестивал. През идващите години е създател на 3 продукции на „ Травиата “ за италианската аудитория - в Teatro Antico Taormina (2018), Teatro Persio Flaco - Volterra (2019) и Cave di Fantiano - Grottaglie (2019). През 2018 година неговата „ Тоска “ от Джакомо Пучини, с присъединяване на едни от най-хубавите гласове на нашето време, като Ramón Vargas, Joanna Parisi, Alberto Gazale, се трансформира в емблематино събитие за оперния спектакъл в Крайова. Постановката се играе в най-големия градски парк „ Николае Романеску “, един от най-представителните монументи на ландшафтната архитектура в страната. Концепцията на Замфир има кинематографична конструкция, включва The Suspended Bridge (Окаченият мост) - монумент с огромна историческа и културна стойност, особено издигнати за събитието 3 подиуми и атрактивен video mapping.
Друг акцент от същата година е международната премиера на „ The Great Union “, кантата от известния композитор Eugen Doga, изпълнена във връзка стогодишнината на Romanian Great Union на 1 декември 2018 година, Националния празник на Румъния. Продукцията, показана пред многохилядна аудитория, е снимана от румънската национална телевизия TVR. През 2019 година режисьорът слага в Италия: „ Палячи “ от Леонкавало в Anfiteatro Fonte Mazzola – Peccioli, „ Селска чест “ от Маскани в Teatro Greco - Tindari и „ Марчела “ от Умберто Джордано в Teatro Umberto Giordano, Foggia – третата режисура на това заглавие след предходните две през 1907 и 2007 година
Начело на Опера Крайова през всичките тези години, Антониу Замфир си основава име на изобретателен управител, който употребява гъвкави управнически тактики, обвързва креативната продукция с финансовия триумф и издига оперния спектакъл в Крайова на висота, която го съизмерва с най-хубавите модерни европейски театри.
„ ВЪЛШЕБНАТА ФЛЕЙТА ” от В. А. МОЦАРТ
Постановъчен екип:
Диригент – постановчик Христо Христов
Диригент Стефан Бояджиев
Режисьор Антониу Замфир
Сценография и костюми Ася Стоименова
Консултант сценография Иван Токаджиев
Диригент на хора Цветан Крумов
3D Mapping Elektrick.me
Оркестър, солисти, хор и балет на Държавна опера Варна
Действащи лица и реализатори:
ЗАРАСТРО - Евгений Станимиров, Деян Вачков, Гео Чобанов
ТАМИНО - Михаил Михайлов, Александър Баранов, Георги Султанов
ГОВОРИТЕЛ - Гео Чобанов, Людмил Петров
ЦАРИЦАТА НА НОЩТА - Мариана Буликану, Пламена Гиргинова
ПАМИНА - Ирина Жекова, Илина Михайлова, Мария Павлова
ПЪРВА ДАМА - Жана Костова, Мария Павлова
ВТОРА ДАМА - Розалия Желязкова, Галина Великова
ТРЕТА ДАМА - Вяра Железова, Силвия Ангелова, Бойка Василева
ПЪРВО МОМЧЕ - Веселина Андреева, Лиляна Кондова
ВТОРО МОМЧЕ - Мария Палматите, Марилла Гьонги
ТРЕТО МОМЧЕ - Калина Жекова, Миглена Страдалска, Даниела Рябчева
ПАПАГЕНО - Пламен Димитров, Иво Йорданов, Свилен Николов
ПАПАГЕНА - Жана Костова, Лилия Илиева
МОНОСТАТОС - Пламен Райков, Христо Ганевски
ПЪРВИ МЪЖ В БРОНЯ - Христо Ганевски, Александър Баранов, Пламен Райков
ВТОРИ МЪЖ В БРОНЯ - Людмил Петров, Лъчезар Александров, Петър Петров
Концертмайстори Анна Фурнаджиева, Красимир Щерев. Асистент-режисьор Димитър Левичаров. Помощник-режисьор Елиана Атанасова, Вероника Минкова
Корепетитори Жанета Бенун, Веселина Маринова, Димитър Фурнаджиев, Соси Чифчиян, Руслан Павлов. Суфльор Димитър Фурнаджиев.
Предпремиера - 23, 24 април 2021, 19.00, Държавна опера Варна;
Премиера – 22 юни, 21.00, Опера в Летния спектакъл – Варна 2021.
Съобщете ни, в случай че видите неточности и нередности в публикацията или мненията. Пишете непосредствено на [email protected] . Ще обърнем внимание!
За реклама в "Петел " на цена от 50 лв. на ПР обява пишете на и вижте още в -.
Прочети тук -
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ