Всички в играта на Нетаняху
Изненадани нямаше, какво да се заблуждаваме?! Съединени американски щати се отметнаха от подписаното през 2015 година интернационално съглашение за нуклеарната стратегия на Иран, както беше заречен по време на предизборната си акция, „ все по-популярния “ по света американски президент Доналд Тръмп. И тъй като той е към този момент потвърдено некадърен на обикновено когнитивно мислене, всичко това е достижение на про-израелското лоби във вътрешния му кръг, което движи външната политика на Съединени американски щати в Близкия изток последните 15 месеца. И дружно с Израел методично насочваше събитията в тази посока ход след ход. Още с първата аудиенция на Тръмп в чужбина като президент в Близкия Изток, 100 дни откакто встъпи в служба през май 2017 година Първо в Саудитска Арабия да вземе едни 100 милиарда $ в оръжейни доставки за новия престолонаследник Мохамад бин Салман (МБС) и да открие танците на анти-иранския труимвират с израелския министър председател Бенямин Нетаняху. Който тогава посрещна усмихнат до ушите Тръмп на слизане от самолета от Рияд и след два дни го изпрати за среща с папата и първо европейско турне още по-ухилен до ушите (доколкото това му беше физически възможно). И оттова се завъртяха нещата сред тримата държавници, техните секрети служби, въоръжени сили, съветници и дипломати.
Най-активните, израелците, запретнаха ръкави да легитимират пред света бъдещото евакуиране на Съединени американски щати от нуклеарната договорка с Иран. За която изразът „ бодил в петата на целокупните стратегически ползи на Тел Авив “ е просто прекомерно слаб. Но минаха тези години, когато министър председателят Нетаняху се опитваше да убеди целия свят да не се сдобрява с Иран единствено с една нищо и никаква рисунка на кръгла бомба с фитил. Време е за по-сериозните ограничения. И по този начин преди броени дни – на 30 април, Бенямин Нетаняху още веднъж свика международните медии. Този път декорът беше видео-стена и библиотека с десетки, в случай че не и стотици дискове с „ информация “! Получена изцяло законно по логиката на Нетаняху посредством подривна интервенция на израелското разузнаване на иранска територия, и съдържаща целия списък на нуклеарната стратегия на Иран. И логиката на премиера на Израел продължава, че откакто Техеран пази архивите от програмата, значи е излъгал за желанията си да я приключи, значи продължава да я създава. Въпреки че всичките 10 западни инспекции до момента (последната през февруари) са потвърдили, че Иран към този момент не разполага с потенциалите да създава обогатен уран за военни цели, мощностите са закрити и разглобени, а основаните преди договорката ресурси са били отстранени.
И да мине и да не мине, за Бенямин Нетаняху няма значение, нали американците са зад тила му. Затова и никой не подлага на критика безкомпромисния закостенял ционизъм, който проповядва министър-председателят на Израел във външната и вътрешната си политика. За тези 15 месеца откогато Тръмп е президент на Съединени американски щати, Израел освен „ събираше информация “, с цел да дискредитира нуклеарната договорка, само че и намерено стартира дейна подготовка за необятен стандартен спор в района. Какъв по-добър метод да отбележиш това лято 70-годишнината от оповестяването на самостоятелност, от война с комшиите араби. Пък и израелската войска не е воювала с никого от 2006 година насам, когато командосите на ливанската шиитска грипуровка „ Хизбулла “ (с логистиката на Иран) освен стопираха сухопътните им елементи, само че и ги държаха цялостен месец в „ цайтнот “ в един продънен с тунели като швейцарско сирене Южен Ливан. Дошло е време за оживление на войската, а и изконният зложелател е на един хвърлей камък.
Така с идването на пролетта на тази година израелските военновъздушни сили започнаха намерено да обстрелват цели на сирийска територия, които публично асоциират с Иран и „ Хизбулла “. Сирийската противовъздушна защита, със руско въоръжение отпреди 30 години, даже смъкна един изтребител Ф-16. Въоръжени безпилотни самолети (дронове) капят като мухи и от двете страни на израелско-сирийската граница. Или в случай че предпочитате, окупираните от Израел Голански възвишения.
Защото паралелно на израелските схеми през упоменатите 15 месеца, сирийската рецесия продължаваше да се задълбочава и на помощ на президента Башар Асад и неговите ирански настойници се притече другият „ свърхпопулярен “ в последно време международен водач, Владимир Путин. Активизирането с американска поддръжка на кюрдите в битката с ислямистите от „ Даеш “ в Сирия и Ирак пък издърпа за опашката един също небезизвестен районен диктатор – турският президент Реджеп Таийп Ердоган. Който също желае парче от сирийската баница, паралелно на това държи каишката на Европа с контрола на потоците с бежанци, които бягат оттова, по никакъв метод не желае даже да се загатва на глас израза „ кюрдска страна “ и като цяло не е властник със скромни упоритости. И по този начин след две срещи на върха Русия-Турция-Иран последните осем месеца се стигна до контрактуваното през април съглашение за взаимен троен фронт за споразумяване на сирийската рецесия. Един „ про-ирански “ по отношение на израелските ползи в Близкия изток триумвират, който да отвърна техния с американците и саудитците. И против който Израел играе към този момент намерено.
Тайната е в тайминга
Изтеглянето на Съединени американски щати от нуклеарната договорка беше извънредно добре синхронизирано от протоколна и дипломатическа позиция с Израел. Не единствено изказването на още веднъж ухиления до уши Нетаняху в Тел Авив пред международните медии стартира тъкмо пет минути откакто свърши това на Тръмп във Вашингтон; само че на идващия ден, през вчерашния ден, министър председателят на Израел беше на планувано държавно посещаване в Москва. За да гледа парада на Червения площад паралелно до Владимир Путин и… да си поговорят за нещата. Всичко е в тайминга! Иначе публично Тръмп имаше още 4 дни – до 12 май – да разгласи дали ще преподпише съглашението с Иран.
Най-активните, израелците, запретнаха ръкави да легитимират пред света бъдещото евакуиране на Съединени американски щати от нуклеарната договорка с Иран. За която изразът „ бодил в петата на целокупните стратегически ползи на Тел Авив “ е просто прекомерно слаб. Но минаха тези години, когато министър председателят Нетаняху се опитваше да убеди целия свят да не се сдобрява с Иран единствено с една нищо и никаква рисунка на кръгла бомба с фитил. Време е за по-сериозните ограничения. И по този начин преди броени дни – на 30 април, Бенямин Нетаняху още веднъж свика международните медии. Този път декорът беше видео-стена и библиотека с десетки, в случай че не и стотици дискове с „ информация “! Получена изцяло законно по логиката на Нетаняху посредством подривна интервенция на израелското разузнаване на иранска територия, и съдържаща целия списък на нуклеарната стратегия на Иран. И логиката на премиера на Израел продължава, че откакто Техеран пази архивите от програмата, значи е излъгал за желанията си да я приключи, значи продължава да я създава. Въпреки че всичките 10 западни инспекции до момента (последната през февруари) са потвърдили, че Иран към този момент не разполага с потенциалите да създава обогатен уран за военни цели, мощностите са закрити и разглобени, а основаните преди договорката ресурси са били отстранени.
И да мине и да не мине, за Бенямин Нетаняху няма значение, нали американците са зад тила му. Затова и никой не подлага на критика безкомпромисния закостенял ционизъм, който проповядва министър-председателят на Израел във външната и вътрешната си политика. За тези 15 месеца откогато Тръмп е президент на Съединени американски щати, Израел освен „ събираше информация “, с цел да дискредитира нуклеарната договорка, само че и намерено стартира дейна подготовка за необятен стандартен спор в района. Какъв по-добър метод да отбележиш това лято 70-годишнината от оповестяването на самостоятелност, от война с комшиите араби. Пък и израелската войска не е воювала с никого от 2006 година насам, когато командосите на ливанската шиитска грипуровка „ Хизбулла “ (с логистиката на Иран) освен стопираха сухопътните им елементи, само че и ги държаха цялостен месец в „ цайтнот “ в един продънен с тунели като швейцарско сирене Южен Ливан. Дошло е време за оживление на войската, а и изконният зложелател е на един хвърлей камък.
Така с идването на пролетта на тази година израелските военновъздушни сили започнаха намерено да обстрелват цели на сирийска територия, които публично асоциират с Иран и „ Хизбулла “. Сирийската противовъздушна защита, със руско въоръжение отпреди 30 години, даже смъкна един изтребител Ф-16. Въоръжени безпилотни самолети (дронове) капят като мухи и от двете страни на израелско-сирийската граница. Или в случай че предпочитате, окупираните от Израел Голански възвишения.
Защото паралелно на израелските схеми през упоменатите 15 месеца, сирийската рецесия продължаваше да се задълбочава и на помощ на президента Башар Асад и неговите ирански настойници се притече другият „ свърхпопулярен “ в последно време международен водач, Владимир Путин. Активизирането с американска поддръжка на кюрдите в битката с ислямистите от „ Даеш “ в Сирия и Ирак пък издърпа за опашката един също небезизвестен районен диктатор – турският президент Реджеп Таийп Ердоган. Който също желае парче от сирийската баница, паралелно на това държи каишката на Европа с контрола на потоците с бежанци, които бягат оттова, по никакъв метод не желае даже да се загатва на глас израза „ кюрдска страна “ и като цяло не е властник със скромни упоритости. И по този начин след две срещи на върха Русия-Турция-Иран последните осем месеца се стигна до контрактуваното през април съглашение за взаимен троен фронт за споразумяване на сирийската рецесия. Един „ про-ирански “ по отношение на израелските ползи в Близкия изток триумвират, който да отвърна техния с американците и саудитците. И против който Израел играе към този момент намерено.
Тайната е в тайминга
Изтеглянето на Съединени американски щати от нуклеарната договорка беше извънредно добре синхронизирано от протоколна и дипломатическа позиция с Израел. Не единствено изказването на още веднъж ухиления до уши Нетаняху в Тел Авив пред международните медии стартира тъкмо пет минути откакто свърши това на Тръмп във Вашингтон; само че на идващия ден, през вчерашния ден, министър председателят на Израел беше на планувано държавно посещаване в Москва. За да гледа парада на Червения площад паралелно до Владимир Путин и… да си поговорят за нещата. Всичко е в тайминга! Иначе публично Тръмп имаше още 4 дни – до 12 май – да разгласи дали ще преподпише съглашението с Иран.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ