Изненада на изборите във Франция: Съюзът на левите партии печели вота
Изненада на изборите във Франция: Съюзът на левите партии печели вота
За всеобща изненада съюзът на левите партии завоюва парламентарните избори във Франция съгласно първите планирани резултати, съобщи Агенция Франс Прес. Коалицията „ Нов национален фронт “, в чийто състав влизат крайнолявата партия „ Непокорна Франция “, Социалистическата партия, „ Еколозите “ и Френската комунистическа партия, ще има в новия състав на Народното събрание сред 171 и 187 депутати, демонстрират няколко екзитпола.
Месец след хода на президента Еманюел Макрон
да разпусне Народното събрание, на второ място се подрежда досегашното президентско болшинство – обединението „ Заедно “ – с сред 152 и 163 депутати. В предходния състав на Народното събрание макронистите имаха 250 депутати. При все това президентският лагер показва непредвидена резистентност, означи Агенция Франс Прес, имайки поради, че социолозите предвидиха да получи по-слаб резултат.
Трети е крайнодесният „ Национален общ брой “ с исторически огромен брой депутати – сред 134 и 152.
След като завоюва първият тур на изборите, партията на Марин Льо Пен обаче остава след втория тур надалеч от властта, защото получи по-нисък от упования резултат.
На четвърто място се подрежда консервативната партия „ Републиканците “
с сред 61 и 67 народни представители.
Първи реагира водачът на радикалната левица Жан-Люк Меланшон,
представител на „ Нов национален фронт “. Той съобщи, че министър-председателят от макронисткия лагер Габриел Атал би трябвало „ да си върви “ и съюзът на левицата „ да ръководи “.
„ Приливната вълна се надига. Тя не бе задоволително висока този път, само че продължава да се повишава.
И затова нашата победа единствено беше отсрочена “, съобщи на собствен ред неофициалната лидерка и председателка на парламентарната група на „ Национален общ брой “ Марин Льо Пен. „ Имам прекомерно доста опит, с цел да бъда разочарована поради резултат, в който удвояваме броя на нашите депутати “, добави тя.
Макрон не направи изказване, само че Елисейският замък заяви,
че президентът проучва изборните резултати и ще изчака да види цялостната картина в Народното събрание, преди да реши на кого да разпореди да сформира държавно управление. Неговият министър председател Габриел Атал заяви, че ще подаде през днешния ден оставката си, само че добави, че е подготвен да остане на поста, докато е належащо.
Франция, един от стълбовете на Европейския съюз, се оказва в непознатите води
на трипартийността и неналичието на болшинство два дни преди срещата на върха на НАТО и три седмици преди началото на Летните олимпийски игри в Париж. Никой от главните три блока в страната няма да има нужния брой от 289 депутати, т.е. безусловно болшинство, с цел да сформира независимо държавно управление.
Избирателната интензивност бе към 67 %, най-голямата от 1981 година насам.
Така нареченият „ републикански фронт “, построен сред двата тура от макронистите и левицата, с цел да лимитират вълната на крайната десница, спечелила по-рано първия тур, даде резултат. При все това остава неразбираемо по какъв начин ще наподобява идващото държавно управление.
Гласоподавателите попариха очакванията на „ Национален общ брой “ да сформира кабинет,
който щеше да е първото крайнодясно държавно управление от Втората международна война насам. За партията остава утехата, че вкарва рекордно огромен брой депутати в Националното заседание, долната кармара на Народното събрание.
За всеобща изненада съюзът на левите партии завоюва парламентарните избори във Франция съгласно първите планирани резултати, съобщи Агенция Франс Прес. Коалицията „ Нов национален фронт “, в чийто състав влизат крайнолявата партия „ Непокорна Франция “, Социалистическата партия, „ Еколозите “ и Френската комунистическа партия, ще има в новия състав на Народното събрание сред 171 и 187 депутати, демонстрират няколко екзитпола.
Месец след хода на президента Еманюел Макрон
да разпусне Народното събрание, на второ място се подрежда досегашното президентско болшинство – обединението „ Заедно “ – с сред 152 и 163 депутати. В предходния състав на Народното събрание макронистите имаха 250 депутати. При все това президентският лагер показва непредвидена резистентност, означи Агенция Франс Прес, имайки поради, че социолозите предвидиха да получи по-слаб резултат.
Трети е крайнодесният „ Национален общ брой “ с исторически огромен брой депутати – сред 134 и 152.
След като завоюва първият тур на изборите, партията на Марин Льо Пен обаче остава след втория тур надалеч от властта, защото получи по-нисък от упования резултат.
На четвърто място се подрежда консервативната партия „ Републиканците “
с сред 61 и 67 народни представители.
Първи реагира водачът на радикалната левица Жан-Люк Меланшон,
представител на „ Нов национален фронт “. Той съобщи, че министър-председателят от макронисткия лагер Габриел Атал би трябвало „ да си върви “ и съюзът на левицата „ да ръководи “.
„ Приливната вълна се надига. Тя не бе задоволително висока този път, само че продължава да се повишава.
И затова нашата победа единствено беше отсрочена “, съобщи на собствен ред неофициалната лидерка и председателка на парламентарната група на „ Национален общ брой “ Марин Льо Пен. „ Имам прекомерно доста опит, с цел да бъда разочарована поради резултат, в който удвояваме броя на нашите депутати “, добави тя.
Макрон не направи изказване, само че Елисейският замък заяви,
че президентът проучва изборните резултати и ще изчака да види цялостната картина в Народното събрание, преди да реши на кого да разпореди да сформира държавно управление. Неговият министър председател Габриел Атал заяви, че ще подаде през днешния ден оставката си, само че добави, че е подготвен да остане на поста, докато е належащо.
Франция, един от стълбовете на Европейския съюз, се оказва в непознатите води
на трипартийността и неналичието на болшинство два дни преди срещата на върха на НАТО и три седмици преди началото на Летните олимпийски игри в Париж. Никой от главните три блока в страната няма да има нужния брой от 289 депутати, т.е. безусловно болшинство, с цел да сформира независимо държавно управление.
Избирателната интензивност бе към 67 %, най-голямата от 1981 година насам.
Така нареченият „ републикански фронт “, построен сред двата тура от макронистите и левицата, с цел да лимитират вълната на крайната десница, спечелила по-рано първия тур, даде резултат. При все това остава неразбираемо по какъв начин ще наподобява идващото държавно управление.
Гласоподавателите попариха очакванията на „ Национален общ брой “ да сформира кабинет,
който щеше да е първото крайнодясно държавно управление от Втората международна война насам. За партията остава утехата, че вкарва рекордно огромен брой депутати в Националното заседание, долната кармара на Народното събрание.
Източник: flashnews.bg
КОМЕНТАРИ