Експерт: Морето ври от риба тази година!
Изнасяме рапани за азиатските страни и барбуна за Гърция, споделя в изявление за "Монитор " специалистът от Института по океанология доцент Виолин Райков.
- Доц. Райков, има ли промени в картината във връзка с рибните запаси в Черно море? Какво сочи изследването на Института по океанология, което реализирахте неотдавна?
- Всяка година картината е друга и това зависи от метеорологичните условия. Местните ни типове риба населяват дълбочини до 100-120 метра.
Затова е значимо какви ще бъдат температурните условия. Теченията, общо взето, са с непрекъснат темперамент и са ориентирани от север към юг. От там се дефинира и хранителната база. В една екосистема всичко е подвластно.
Затова миграцията, изключително при по-малките типове като трицоната, сафрида, хамсията, в действителност зависи най-много от метеорологичните условия. Що се отнася до рибарството, няма някакви промени.
Причината е, че общо взето, всяка година се знае броят на риболовците и на лодките. Така че те не са причина за смяна в популацията на типовете.
- Като имаме поради хладната и дъждовна пролет, от една страна, от друга пък, се счита, че това лято морската вода е най-топла, до какво води това?
- Бих споделил, че тази година има доста риба. Ние изследваме едни и същи полета два пъти годишно и в случай че съпоставим с изследването ни от ноември, ще забележим, че тогава съвсем нямаше трицона или така наречен цаца. От 36 полета нямаше в нито едно.
Сега има във всички, и то положителни количества. А както споделих, предходната година нямаше както на надълбоко, по този начин и на плитко. Не бих споделил, че изчезва, а по-скоро се разпръсква. Условия за скупчване на рибата са слънцегреенето, продължителността на деня, ветровете, температурата. Всичко това въздейства.
Колкото до морската вода, тя няма по какъв начин да се затопли толкоз в долните пластове. През септември се следи пренасяне на водните пластове. Понякога това става даже още в края на август. Така хладните пластове навлизат на мястото на топлите и назад. Тази смяна вещае и началото на есента.
Тези процеси, общо взето, са закономерни и бих споделил, че не се случва нищо притеснително. Просто годините са разнообразни и не си наподобяват една с друга във връзка с рибните запаси.
- Казвате, че тази година морето е цялостно с трицона. Това за кои други типове се отнася и кои надлежно понижават?
- Има обичайно висок интерес към калкана и рибарството в действителност е най-голямата причина за понижаване на популацията му.
Но при него има нещо забавно - от една страна, популацията му понижава, само че пък в това време се усилват последователно младите човеци. Те не са годни за консумация и към тях няма търговски интерес. Трябва да се изчакат към три години, с цел да пораснат задоволително.
Но това са процеси, които при калкана текат по-бавно, а по-бързо при дребните риби. Те са с къс витален цикъл - до 3-4 години и не нарастват, до момента в който калканът е с 8-9-годишен цикъл.
- А каква е популацията на сафрида?
- Сафридът е мигрираща риба и дали ще го има, зависи от доста неща. Идва от Украйна и миграцията му при нашия бряг е пролетно-есенна. Зависи и на какво разстояние от брега ще мине, с цел да забележим дали го има.
Понякога не е покрай брега и по тази причина риболовците не могат да го уловят. Предстои да забележим каква ще е популацията му.
- Прави усещане, че сякаш за първа година няма висока смъртност при делфините, по този начин ли е в действителност?
- Често те се заплитат в рибарските мрежи. Други години в действителност има динамичност, тази година е по-спокойно в действителност. Понякога труповете се изхвърлят от самите течения, само че делфините може да са починали в Украйна или Румъния.
- А понижава ли популацията им?
- Не бих споделил, че има такава наклонност. Напротив, на един от типовете – така наречен елементарен делфин, има огромно наличие. Но той е там, където има риба. Логично е, откакто има много риба в морето тази година, да има и делфини.
- Кои типове риба изнасяме на открито и за кои страни?
- Ориентирани сме най-вече към експорт към азиатските страни, и то на рапан. Това е главният запас от нерибните. От рибата пък най-много барбуната за Гърция. Бих споделил даже, че по-голям % от нея е за експорт, доста малко остава за нашия пазар.
Калканът също има пазар в Турция. Между другото трицоната също се изнася доста. Има компании, които търгуват с нея в Румъния, Англия. Това са типовете, които се изнасят главно.
- Миналата година стана ясно, че у нас са останали единствено дребни рапани и компании даже внасят от Румъния. Сега има ли такава наклонност?
- Така беше. И в този момент наши компании внасят от там, където рапанът е наедрял. Но по-късно той още веднъж се пласира за Далечния изток. Вярно е, че размерът на рапаните понижава поради огромната употреба.
А това има значение за търговията. Но поради огромния улов, допускам, че същата наклонност ще има след време и в Румъния.
- А има ли към момента тресчица по бялата мида?
- Не съм експерт в тази област, само че допускам, че продължава. Зависи обаче за кой тип бяла мида става дума, тъй като Donax trunculus е по-скъпата. Но тя е неразрешена, невероятно е да се лови, тъй като е в сензитивна зона.
Така че в случай че се търгува с нея, би трябвало някои да дават отговор по какъв начин се е случило това. Но не мога да кажа какъв е износът.
- Забелязват ли се нови, инвазивни типове в Черно море?
- Не бих споделил, а и нямаме някакви нови проучвания в тази посока. Има известия от турски сътрудници, че през Босфора влизат средиземноморски типове. Там в действителност има много.
Има някои средиземноморски типове, които наши риболовци ловят с харпуни и се натъкват на тях. Това се отнася най-много за тези, които практикуват подводен лов на риба, само че са редки случаи. Бих споделил, че са инцидентни екземпляри, не е наклонност. Бих го нарекъл случайност, не е всеобщо нахлуване.
Визитка:
Работи в секция „ Морска биология и екология “ в Института по океанология към Българска академия на науките
Представител е на България в черноморската комисия по запазване на Черно море от замърсяване
Завършил е биология в Пловдивския университет "Паисий Хилендарски " и магистратура по музейно дело, ботанически и зоологически градини
- Доц. Райков, има ли промени в картината във връзка с рибните запаси в Черно море? Какво сочи изследването на Института по океанология, което реализирахте неотдавна?
- Всяка година картината е друга и това зависи от метеорологичните условия. Местните ни типове риба населяват дълбочини до 100-120 метра.
Затова е значимо какви ще бъдат температурните условия. Теченията, общо взето, са с непрекъснат темперамент и са ориентирани от север към юг. От там се дефинира и хранителната база. В една екосистема всичко е подвластно.
Затова миграцията, изключително при по-малките типове като трицоната, сафрида, хамсията, в действителност зависи най-много от метеорологичните условия. Що се отнася до рибарството, няма някакви промени.
Причината е, че общо взето, всяка година се знае броят на риболовците и на лодките. Така че те не са причина за смяна в популацията на типовете.
- Като имаме поради хладната и дъждовна пролет, от една страна, от друга пък, се счита, че това лято морската вода е най-топла, до какво води това?
- Бих споделил, че тази година има доста риба. Ние изследваме едни и същи полета два пъти годишно и в случай че съпоставим с изследването ни от ноември, ще забележим, че тогава съвсем нямаше трицона или така наречен цаца. От 36 полета нямаше в нито едно.
Сега има във всички, и то положителни количества. А както споделих, предходната година нямаше както на надълбоко, по този начин и на плитко. Не бих споделил, че изчезва, а по-скоро се разпръсква. Условия за скупчване на рибата са слънцегреенето, продължителността на деня, ветровете, температурата. Всичко това въздейства.
Колкото до морската вода, тя няма по какъв начин да се затопли толкоз в долните пластове. През септември се следи пренасяне на водните пластове. Понякога това става даже още в края на август. Така хладните пластове навлизат на мястото на топлите и назад. Тази смяна вещае и началото на есента.
Тези процеси, общо взето, са закономерни и бих споделил, че не се случва нищо притеснително. Просто годините са разнообразни и не си наподобяват една с друга във връзка с рибните запаси.
- Казвате, че тази година морето е цялостно с трицона. Това за кои други типове се отнася и кои надлежно понижават?
- Има обичайно висок интерес към калкана и рибарството в действителност е най-голямата причина за понижаване на популацията му.
Но при него има нещо забавно - от една страна, популацията му понижава, само че пък в това време се усилват последователно младите човеци. Те не са годни за консумация и към тях няма търговски интерес. Трябва да се изчакат към три години, с цел да пораснат задоволително.
Но това са процеси, които при калкана текат по-бавно, а по-бързо при дребните риби. Те са с къс витален цикъл - до 3-4 години и не нарастват, до момента в който калканът е с 8-9-годишен цикъл.
- А каква е популацията на сафрида?
- Сафридът е мигрираща риба и дали ще го има, зависи от доста неща. Идва от Украйна и миграцията му при нашия бряг е пролетно-есенна. Зависи и на какво разстояние от брега ще мине, с цел да забележим дали го има.
Понякога не е покрай брега и по тази причина риболовците не могат да го уловят. Предстои да забележим каква ще е популацията му.
- Прави усещане, че сякаш за първа година няма висока смъртност при делфините, по този начин ли е в действителност?
- Често те се заплитат в рибарските мрежи. Други години в действителност има динамичност, тази година е по-спокойно в действителност. Понякога труповете се изхвърлят от самите течения, само че делфините може да са починали в Украйна или Румъния.
- А понижава ли популацията им?
- Не бих споделил, че има такава наклонност. Напротив, на един от типовете – така наречен елементарен делфин, има огромно наличие. Но той е там, където има риба. Логично е, откакто има много риба в морето тази година, да има и делфини.
- Кои типове риба изнасяме на открито и за кои страни?
- Ориентирани сме най-вече към експорт към азиатските страни, и то на рапан. Това е главният запас от нерибните. От рибата пък най-много барбуната за Гърция. Бих споделил даже, че по-голям % от нея е за експорт, доста малко остава за нашия пазар.
Калканът също има пазар в Турция. Между другото трицоната също се изнася доста. Има компании, които търгуват с нея в Румъния, Англия. Това са типовете, които се изнасят главно.
- Миналата година стана ясно, че у нас са останали единствено дребни рапани и компании даже внасят от Румъния. Сега има ли такава наклонност?
- Така беше. И в този момент наши компании внасят от там, където рапанът е наедрял. Но по-късно той още веднъж се пласира за Далечния изток. Вярно е, че размерът на рапаните понижава поради огромната употреба.
А това има значение за търговията. Но поради огромния улов, допускам, че същата наклонност ще има след време и в Румъния.
- А има ли към момента тресчица по бялата мида?
- Не съм експерт в тази област, само че допускам, че продължава. Зависи обаче за кой тип бяла мида става дума, тъй като Donax trunculus е по-скъпата. Но тя е неразрешена, невероятно е да се лови, тъй като е в сензитивна зона.
Така че в случай че се търгува с нея, би трябвало някои да дават отговор по какъв начин се е случило това. Но не мога да кажа какъв е износът.
- Забелязват ли се нови, инвазивни типове в Черно море?
- Не бих споделил, а и нямаме някакви нови проучвания в тази посока. Има известия от турски сътрудници, че през Босфора влизат средиземноморски типове. Там в действителност има много.
Има някои средиземноморски типове, които наши риболовци ловят с харпуни и се натъкват на тях. Това се отнася най-много за тези, които практикуват подводен лов на риба, само че са редки случаи. Бих споделил, че са инцидентни екземпляри, не е наклонност. Бих го нарекъл случайност, не е всеобщо нахлуване.
Визитка:
Работи в секция „ Морска биология и екология “ в Института по океанология към Българска академия на науките
Представител е на България в черноморската комисия по запазване на Черно море от замърсяване
Завършил е биология в Пловдивския университет "Паисий Хилендарски " и магистратура по музейно дело, ботанически и зоологически градини
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ