Путин се договаря с тия, от които нещо зависи
Изминалият май може да се дефинира като месеца на Путин. Проведеният Петербургски интернационален стопански конгрес със 140 страни, 17 000 участници, подписани многомилиардни контракти, наличието на Европа и на Изтока, в лицето на японският министър-председател Шиндзо Абе и китайския вицепрезидент Ван Цишан, е неоспорим триумф.
Все по-очертаващото се крушение на случая „ Скрипал “, украинските клевети с сякаш „ убития “ от Кремъл публицист от Киев Аркадий Бабченко накара даже благосклонната към сегашната украинска власт западна публицистика да реагира остро. Скоростните визити на немския канцлер Ангела Меркел и френския президент Макрон при президента Путин оставиха чувство за настъпваща коренна смяна в връзките на Русия с Европа. Двамата европейски водачи реализираха визитите си при съветския президент единствено седмица след визитите си във Вашингтон. Там диалозите с Тръмп също демонстрираха настъпваща смяна в връзките сред Европа и Съединени американски щати. Стана ясно, че тази нова посока, заложена от Вашингтон, не ни харесва. Тя се показва в слогана: Америка над всички!
Основните въпроси, които всеки от европейските водачи сложи, а точно опазване на съглашението с Иран, отбягване на налагането на американски наказания над европейски компании, безсрочни изключения за Европейски Съюз за въвежданите от Съединени американски щати мита за алуминий и стомана получиха безапелационен отвод. Нещо повече, американският президент още веднъж сложи недвусмислено въпроса за повишение до 2% от Брутният вътрешен продукт на разноските за прехрана на НАТО. Стана известно, че е оказван напън над Германия за стопиране на газопровода „ Син поток-2 “, а е предлаган полутечен американски шистов газ с танкери, калкулирани в цената. За да не е неразбираемо по какъв начин могат да се развият нещата, бяха повторени претенциите към немския авто комплекс, че продава създадени в заводите си в Мексико коли на американския пазар без мито, а френските банки следва да съблюдават разпоредбите, с цел да не бъдат още веднъж санкционирани.
Новите действителности изискват и нови връзки. Визитите на водачите на двете водещи европейски страни при Путин бяха с такава цел. Меркел удостовери желанието си Германия да построява новия газопровод с Русия, макар съпротивата на Вашингтон. Постара се да подсигурява газовия пренос през Украйна и спазването на мирните съглашения „ Минск-2 “. Същото стори Макрон.
Относно мирните съглашения и тримата са наясно, че не управляват напълно мача, тъй като украинският състезател слуша единствено Вашингтон. За властта в Украйна европейските участници в „ Минск-2 “ и в „ Минск-1 “ и във февруарските съглашения от Майдана – 2014 година са единствено статисти. Макрон разиска обстановката в Сирия, съглашението с Иран, въпросите с КНДР и направи редица значими изявления. Призна, че в интернационалните връзки Русия не може да бъде изолирана. Заяви ролята й на водач. Потвърди, че е имало ангажимент на НАТО да не заплашва Русия с военна инфраструктура до нейните граници. И френската Total подписа многомилиардна договорка за присъединяване в създаването на газовите залежи в Русия. В изявлението на Путин имаше нещо доста показателно – че Франция постоянно е благонадежден сътрудник в интернационалните връзки и отстоява само своите ползи. Макрон побърза да удостовери, че Франция остава подобен самостоятелен сътрудник. Подчертавам този значим миг, тъй като той е главен и за българо-руските връзки. Надеждността се показва в съблюдаване на поетите задължения и отстояване на лична позиция.
Това е в основата на външната политика. Независимо от опитите да ни се изяснява по какъв начин икономическият интерес определял всичко, въздействието на политиката е главно. Политическият напън беше повода България да спре всички планове на Русия у нас, като се почне от „ Син поток “, който първо беше препоръчан на България.
Кабинетът „ Костов “ ни уверяваше, че Русия няма софтуерните благоприятни условия да слага тръби през морето, до момента в който тръбите не доближиха Турция. По тях към този момент се придвижват 19 млрд.куб.м годишно. И когато някой говореха за другия съветски план, препоръчан на България – „ Южен поток “, те не помниха този факт. В този подтекст са и плановете за нефтопровода Бургас-Александруполис, АЕЦ „ Белене “. България е в групата с най-голям политически риск за съветските планове, макар че няма друга страна в Европа, на която Русия да е предложила толкоз доста планове. Всеки от тях беше спрян. Защо въобще са били стартирани? Защото стопански са били обосновани, само че се е намесил политическият фактор. И не инцидентно съветският президент при оповестяването на пренасочения „ Южен поток “ към Турция съобщи, че българската страна не е в положение да извършва поетите си задължения под оказан външен политически напън.
Оправданията с Европейска комисия не костват доста. Австрия изиска и получи решение на Народното събрание си да строи газопровода без значение от позицията на Европейска комисия. Орбан в Унгария също препотвърди, че ще съблюдава договорите и дори започва с „ Росатом “ построяването на два нови реактора в АЕЦ „ Пакш “ с съветски заем. Путин има отиграна тактичност с такива страни: на изпаднала според страна не се предлага нищо, не се и договарят с нея. Преговорите се водят с нейните опекуни, тъй като тя прави това, което й наредят те. В тези сделки не влизат ползите на подвластните, тъй като те не вземат участие в тях.
Миналото и бъдещето на връзките сред Путин и България се дефинират единствено от този индикатор. Срещи постоянно ще има, той се среща и с Порошенко в Минск, само че резултатът ще е неразбираем – също като при небрежно изстреляните визити на президента и министър-председателя на България. Русия не се ангажира с нищо от направените й оферти. Именно поради тактиката да се договаря с тези, от които нещо зависи.
На нашето предложение за газопровод, Путин отговори, че е приказвал с….Ердоган! На това за газов хъб, повтори, че нещата би трябвало да се договарят с Брюксел. Относно АЕЦ „ Белене “- че ще чакат да ги поканят, само че бъдещите вложители, които няма да са български и тогава „ Росатом “ ще договарят с тях. Каквито и да са вложителите, според процедурите на интернационалната атомна организация, производителят на реакторите постоянно взе участие.
Трябва да се разбере, че всички тези оферти към този момент не са съветски планове. Продължението на „ Турски поток “ през България е продължение на турски, а не на съветски поток. За да се случи, би трябвало да сме наясно с няколко неща: това продължение на първата тръба благосъстоятелност на турската „ Боташ “ ли ще е? Ако е по този начин, Турция ще ни продава газа с надценка, като собствен артикул. Дори да успеем да потвърдим прерогативи за втората съветска тръба пред маршрута през Ипсала-Гърция, отново остава неразбираем договорът сред „ Газпром “ и „ Боташ “ – дали това ще е съветски газ, който ние ще транзитираме. Относно газовия хъб „ Балкан “ и зареждането му с съветски газ, има още повече неясноти. Страната с подобен хъб изкупува на границата си влизащите в него газови потоци, а ние не знаем какъв тъкмо газ ще бъде това – нещо главно за ценообразуването. За хъб са нужни най-малко два самостоятелни източника и газохранилище. Трябват и тръби, към 130 км. новопостроени. Втората тръба от „ Турски поток “ към този момент е сложена на 380 км.по дъното на морето и се планува да излезе на брега напролет на 2019 година Всичко това е като в поговорката, че не можеш да нагазиш два пъти в една и съща река. Не можеш да прокараш 2 пъти еднакъв план за газопровод.
А дали в тези къси периоди правотелството ще успее да го направи? Икономически е мъчно осъществимо. Въпреки всичко, в стопанската система стават чудеса, когато в нея се намеси политиката – при желанието на Русия да влага в плановете, тъй като е газът техен артикул, както и реакторите. Но с цел да стане това, България би трябвало да покаже, че е фигура в шаха. Иначе ще си остава шахматната дъска, върху която другите си играят партиите.
Все по-очертаващото се крушение на случая „ Скрипал “, украинските клевети с сякаш „ убития “ от Кремъл публицист от Киев Аркадий Бабченко накара даже благосклонната към сегашната украинска власт западна публицистика да реагира остро. Скоростните визити на немския канцлер Ангела Меркел и френския президент Макрон при президента Путин оставиха чувство за настъпваща коренна смяна в връзките на Русия с Европа. Двамата европейски водачи реализираха визитите си при съветския президент единствено седмица след визитите си във Вашингтон. Там диалозите с Тръмп също демонстрираха настъпваща смяна в връзките сред Европа и Съединени американски щати. Стана ясно, че тази нова посока, заложена от Вашингтон, не ни харесва. Тя се показва в слогана: Америка над всички!
Основните въпроси, които всеки от европейските водачи сложи, а точно опазване на съглашението с Иран, отбягване на налагането на американски наказания над европейски компании, безсрочни изключения за Европейски Съюз за въвежданите от Съединени американски щати мита за алуминий и стомана получиха безапелационен отвод. Нещо повече, американският президент още веднъж сложи недвусмислено въпроса за повишение до 2% от Брутният вътрешен продукт на разноските за прехрана на НАТО. Стана известно, че е оказван напън над Германия за стопиране на газопровода „ Син поток-2 “, а е предлаган полутечен американски шистов газ с танкери, калкулирани в цената. За да не е неразбираемо по какъв начин могат да се развият нещата, бяха повторени претенциите към немския авто комплекс, че продава създадени в заводите си в Мексико коли на американския пазар без мито, а френските банки следва да съблюдават разпоредбите, с цел да не бъдат още веднъж санкционирани.
Новите действителности изискват и нови връзки. Визитите на водачите на двете водещи европейски страни при Путин бяха с такава цел. Меркел удостовери желанието си Германия да построява новия газопровод с Русия, макар съпротивата на Вашингтон. Постара се да подсигурява газовия пренос през Украйна и спазването на мирните съглашения „ Минск-2 “. Същото стори Макрон.
Относно мирните съглашения и тримата са наясно, че не управляват напълно мача, тъй като украинският състезател слуша единствено Вашингтон. За властта в Украйна европейските участници в „ Минск-2 “ и в „ Минск-1 “ и във февруарските съглашения от Майдана – 2014 година са единствено статисти. Макрон разиска обстановката в Сирия, съглашението с Иран, въпросите с КНДР и направи редица значими изявления. Призна, че в интернационалните връзки Русия не може да бъде изолирана. Заяви ролята й на водач. Потвърди, че е имало ангажимент на НАТО да не заплашва Русия с военна инфраструктура до нейните граници. И френската Total подписа многомилиардна договорка за присъединяване в създаването на газовите залежи в Русия. В изявлението на Путин имаше нещо доста показателно – че Франция постоянно е благонадежден сътрудник в интернационалните връзки и отстоява само своите ползи. Макрон побърза да удостовери, че Франция остава подобен самостоятелен сътрудник. Подчертавам този значим миг, тъй като той е главен и за българо-руските връзки. Надеждността се показва в съблюдаване на поетите задължения и отстояване на лична позиция.
Това е в основата на външната политика. Независимо от опитите да ни се изяснява по какъв начин икономическият интерес определял всичко, въздействието на политиката е главно. Политическият напън беше повода България да спре всички планове на Русия у нас, като се почне от „ Син поток “, който първо беше препоръчан на България.
Кабинетът „ Костов “ ни уверяваше, че Русия няма софтуерните благоприятни условия да слага тръби през морето, до момента в който тръбите не доближиха Турция. По тях към този момент се придвижват 19 млрд.куб.м годишно. И когато някой говореха за другия съветски план, препоръчан на България – „ Южен поток “, те не помниха този факт. В този подтекст са и плановете за нефтопровода Бургас-Александруполис, АЕЦ „ Белене “. България е в групата с най-голям политически риск за съветските планове, макар че няма друга страна в Европа, на която Русия да е предложила толкоз доста планове. Всеки от тях беше спрян. Защо въобще са били стартирани? Защото стопански са били обосновани, само че се е намесил политическият фактор. И не инцидентно съветският президент при оповестяването на пренасочения „ Южен поток “ към Турция съобщи, че българската страна не е в положение да извършва поетите си задължения под оказан външен политически напън.
Оправданията с Европейска комисия не костват доста. Австрия изиска и получи решение на Народното събрание си да строи газопровода без значение от позицията на Европейска комисия. Орбан в Унгария също препотвърди, че ще съблюдава договорите и дори започва с „ Росатом “ построяването на два нови реактора в АЕЦ „ Пакш “ с съветски заем. Путин има отиграна тактичност с такива страни: на изпаднала според страна не се предлага нищо, не се и договарят с нея. Преговорите се водят с нейните опекуни, тъй като тя прави това, което й наредят те. В тези сделки не влизат ползите на подвластните, тъй като те не вземат участие в тях.
Миналото и бъдещето на връзките сред Путин и България се дефинират единствено от този индикатор. Срещи постоянно ще има, той се среща и с Порошенко в Минск, само че резултатът ще е неразбираем – също като при небрежно изстреляните визити на президента и министър-председателя на България. Русия не се ангажира с нищо от направените й оферти. Именно поради тактиката да се договаря с тези, от които нещо зависи.
На нашето предложение за газопровод, Путин отговори, че е приказвал с….Ердоган! На това за газов хъб, повтори, че нещата би трябвало да се договарят с Брюксел. Относно АЕЦ „ Белене “- че ще чакат да ги поканят, само че бъдещите вложители, които няма да са български и тогава „ Росатом “ ще договарят с тях. Каквито и да са вложителите, според процедурите на интернационалната атомна организация, производителят на реакторите постоянно взе участие.
Трябва да се разбере, че всички тези оферти към този момент не са съветски планове. Продължението на „ Турски поток “ през България е продължение на турски, а не на съветски поток. За да се случи, би трябвало да сме наясно с няколко неща: това продължение на първата тръба благосъстоятелност на турската „ Боташ “ ли ще е? Ако е по този начин, Турция ще ни продава газа с надценка, като собствен артикул. Дори да успеем да потвърдим прерогативи за втората съветска тръба пред маршрута през Ипсала-Гърция, отново остава неразбираем договорът сред „ Газпром “ и „ Боташ “ – дали това ще е съветски газ, който ние ще транзитираме. Относно газовия хъб „ Балкан “ и зареждането му с съветски газ, има още повече неясноти. Страната с подобен хъб изкупува на границата си влизащите в него газови потоци, а ние не знаем какъв тъкмо газ ще бъде това – нещо главно за ценообразуването. За хъб са нужни най-малко два самостоятелни източника и газохранилище. Трябват и тръби, към 130 км. новопостроени. Втората тръба от „ Турски поток “ към този момент е сложена на 380 км.по дъното на морето и се планува да излезе на брега напролет на 2019 година Всичко това е като в поговорката, че не можеш да нагазиш два пъти в една и съща река. Не можеш да прокараш 2 пъти еднакъв план за газопровод.
А дали в тези къси периоди правотелството ще успее да го направи? Икономически е мъчно осъществимо. Въпреки всичко, в стопанската система стават чудеса, когато в нея се намеси политиката – при желанието на Русия да влага в плановете, тъй като е газът техен артикул, както и реакторите. Но с цел да стане това, България би трябвало да покаже, че е фигура в шаха. Иначе ще си остава шахматната дъска, върху която другите си играят партиите.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ