Васил и Георги Илиеви - погубените олимпийски надежди
Изминаха 22 години от убийството на Васил Илиев и 12 от покушението на брат му Жоро. С упорството на единия и гения на другия, те бяха призвани да покоряват спортните върхове и да популяризират родината. Но триумфът се трансформира в покруса. Те бяха основните герои от едно пожертвано потомство спортисти, а имената им станаха знак на престъпния преход в България. Борческата им история стартира в годините на зрелия социализъм, когато спорта е бил измежду основните цели на страната.
С появяването си в Левски Георги Илиев се постанова като водач. Всички му подражават. Около Жоро на часа се заформя ядро от веселяци. Тайфата има обред – всяка неделя в „ Магурата “. Борците си поръчват наложителната мелба „ Дипломат “. В нея има всичко и коства единствено 2 лв. и 5 стотинки. Момчетата от провинцията живеят в хотела на „ Левски “ до басейн „ Спартак “. По това време Жоро Илиев има единствено един проблем – анархистичната си природа. Алергичен е към разпоредбите и постоянно го показва. През 1983 година дивият герой е разследван за кражба. Отървава присъдата. Но се откроява като самолюбив кибритлия с афинитет към борбите. Треньорите го записват в механотехникума единствено и самода закърпи „ междинното “. За Жоро учебното заведение е отсвирена губерния. Бута го неглиже. С сексапил припечелва някоя и друга записка. Останалото е мъчение…
С лекост на пеперуда лети към борческите върхове. Момчетата на бате Кефо стават шлагер през 1984 година На спартакиадата в Плевен „ отстрелват “ 5 златни, 4 сребърни и 2 бронзови медала. Изгрява звездата и на Жоро. Три пъти става първенец на България. Два пъти за юноши и един път за младежи. Златният орден на Балканиадата в Турция го прави воин. През 1984 година Левски има друга тръпка – МВР-адата в Будапеща. Там се стичат тимовете от соцлагера. Жоро печели бронза. Жоро е едно от най-бедните момчета в тима. Омагьосан е от витрините в Будапеща и мълви: „ Кореком до Кореком! “.
Присъдата на Жоро е вторият нокаут за Васко след гибелта на татко му. Борецът се усамотява в стаята на „ Олимпийски очаквания “. Изглежда психясал. Отстрани е необяснимо. Животът му е обтегнат като по конец. Изкарва шестица след шестица. Чете с жадност на приключенец. Наложил се е като един от положителните ни класици в категория до 68 кг. Забива трофеи от воле. Веднъж е първенец за мъже на България. Четири пъти става победител за юноши.
Свижданията на Георги са рехави. Идват единствено най-близките му хора. Прави се на стоманен. В очите на бате Кефо наподобява по този начин: „ Отидох му на рандеву два-три пъти. Повтаряше едно и също като швейцарски часовник: „ Няма проблем. Затворът е школа! “. Между Жоро и брат му прехвърчат искри. Треньорът Стойчо Иванов си спомня: „ Гледаха се с тъга. Като зверчета в циркова клетка. Крепеше ги братството, само че те не го осъзнаваха. “
Жоро се развихря на затворническия тепих. Око за око, зъб за зъб. Смила всеки, който се изпречи на пътя му. Стоманеното круше мачка поголовно. Понякога тръшва по три-четири „ части “ едновременно. Мускулестият и несдържан юначага става главатар на пандиза. Престоят в пандиза го прави нападателен и злопаметен. Налита на пердах. Никога не съумява да се отърве от този си табиет.
В този миг Васко е яхнал гребена на вълната. Борецът е първенец на България във всички възрасти. Сякаш е колекционер на титли. Втори на балканиада, трети на европейско и пети на международно. Жоро се радва. В това време Васко Илиев е престиж в ЦСКА. „ Нагиздил “ се е с чин офицер. Устремен е към следващото предизвикателство – олимпийските игри в Сеул през 1988 година Намесват се обаче „ клубните ползи “. В последния миг Васко Илиев изпада от листата с участниците. Мястото му попълня Георги Караманлиев – Шивача от „ Академик “, в този момент треньор в Швейцария. „ По подигравка на ориста Васко го побеждаваше във всички надпревари – спомня си бате Кефо. – Шивача не можеше да му стъпи на дребния пръст. Времето беше такова, че конюнктурата надви. “
Силният коз на Шивача е чичо по „ върховете “. Новината на прецакания сервира треньорът Стойчо Иванов. „ По това време Васко беше на лагер в Кюстендил. Готвеше се за олимпиадата – споделя Иванов. – Поднесох му „ сърпрайза “ по най-фасулския метод: „ Васе, преебаха те, щото на Шивача чичо му е по върховете. “
„ Тренер, завършвам публично със спорта “, отсича Васил Илиев. 12-годишната му кариера завършва за момент. После се дами за детската му обич от Кюстендил Мариета. Сватбата е комсомолска. Минава в стеснен кръг. Треньори, родственици и учители са ВИП-ът на събитието. В фотосите от фамилния албум липсва единствено Жоро, който е в пандиза.
„ Васко Илиев прегоря, откакто не го пуснаха в Сеул - щрихира го треньорът бате Кефо. – Идеализмът му беше сломен. Шампионът задраска предишното си и излезе на пътя. До момента беше живял със стипендия от 30-40 лв. на месец. Тези пари се изкарваха за половин час на улицата. “ Преображението на 22-годишния терминатор от тепиха става за дни. Васил Илиев към този момент е Васко Бореца. Оформящият се ъндърграунд го лапва като топъл самун. Лошото момче става „ хъш “ в Будапеща. Занимава се с обмен, измами и грабежи. Васко се прочува като виртуоз на крадените коли. Мозъкът е починалият гребец Иво Карамански. За всички тях медалите, имената и звездните мигове към този момент нямат значение. Славата е сянка от предишното. Сега са с качулки на анонимност и нямат нищо общо с Робин Худ. Настоящето е жестоко и изпълнено с адреналин. Няма далечни победи. Има тук и в този момент.
В разгара на „ турнето “ Васко и Карамански се скарват люто. Унгарското турне е затворена страница за Васил. Той яхва автомагистралата. Прощъпулникът на Илиев са измамите на турски гастербайтери, които минават през България.
По това време Жоро Илиев води борба в пандиза. Тoй е измежду уредниците на стачката в Бобов дол. Качил се е на покрива и е развял българското знаме. С тази фотография цъфва на първите вестникарски страници. Затворниците желаят прошка. След протеста през 1990-та е признат Законът за амнистията. Според него се понижават присъдите на всички, които са излежали повече от пет години. Жоро скача до тавана, като чува, че към този момент е свободен.
Жоро Илиев излиза от пандиза с доста другари. Нa някои от пандизчиите им е писано да се прочуят. Жоро вижда, че нищо не е както преди. Борчетата са телепортирани на автомагистралата. Градът, нощните заведения и гаджетата наподобяват по-нови и по-лачени. Бившият първенец на „ Олимпийски очаквания “ Васко е станал вълк в глутницата. Мени кожата, както и нрава си. Все по-рядко отсяда в ж.к. „ Дружба “, където го чакат дискохвъргачката Мариета и невръстната му щерка Ивона. Бойната популярност сервира на Васко първите си изкушения. Обливат го блажните погледи на дискотечните сексбомби. Кланят му се и всички спортни величия, отритнати от „ Олимпийски очаквания “. Вените на илюзиите са прерязани. Мускулите са впрегнати в каруцата на Дявола. Дивият Жоро е най-новото попълнение в нея.
Marica.bg, в публикацията са употребявани фрагменти от книгата на Надя Чолакова „ Живей бързо “, част от фотосите - Facebook страница ВИС-2.
*
С появяването си в Левски Георги Илиев се постанова като водач. Всички му подражават. Около Жоро на часа се заформя ядро от веселяци. Тайфата има обред – всяка неделя в „ Магурата “. Борците си поръчват наложителната мелба „ Дипломат “. В нея има всичко и коства единствено 2 лв. и 5 стотинки. Момчетата от провинцията живеят в хотела на „ Левски “ до басейн „ Спартак “. По това време Жоро Илиев има единствено един проблем – анархистичната си природа. Алергичен е към разпоредбите и постоянно го показва. През 1983 година дивият герой е разследван за кражба. Отървава присъдата. Но се откроява като самолюбив кибритлия с афинитет към борбите. Треньорите го записват в механотехникума единствено и самода закърпи „ междинното “. За Жоро учебното заведение е отсвирена губерния. Бута го неглиже. С сексапил припечелва някоя и друга записка. Останалото е мъчение…
С лекост на пеперуда лети към борческите върхове. Момчетата на бате Кефо стават шлагер през 1984 година На спартакиадата в Плевен „ отстрелват “ 5 златни, 4 сребърни и 2 бронзови медала. Изгрява звездата и на Жоро. Три пъти става първенец на България. Два пъти за юноши и един път за младежи. Златният орден на Балканиадата в Турция го прави воин. През 1984 година Левски има друга тръпка – МВР-адата в Будапеща. Там се стичат тимовете от соцлагера. Жоро печели бронза. Жоро е едно от най-бедните момчета в тима. Омагьосан е от витрините в Будапеща и мълви: „ Кореком до Кореком! “.
Присъдата на Жоро е вторият нокаут за Васко след гибелта на татко му. Борецът се усамотява в стаята на „ Олимпийски очаквания “. Изглежда психясал. Отстрани е необяснимо. Животът му е обтегнат като по конец. Изкарва шестица след шестица. Чете с жадност на приключенец. Наложил се е като един от положителните ни класици в категория до 68 кг. Забива трофеи от воле. Веднъж е първенец за мъже на България. Четири пъти става победител за юноши.
Свижданията на Георги са рехави. Идват единствено най-близките му хора. Прави се на стоманен. В очите на бате Кефо наподобява по този начин: „ Отидох му на рандеву два-три пъти. Повтаряше едно и също като швейцарски часовник: „ Няма проблем. Затворът е школа! “. Между Жоро и брат му прехвърчат искри. Треньорът Стойчо Иванов си спомня: „ Гледаха се с тъга. Като зверчета в циркова клетка. Крепеше ги братството, само че те не го осъзнаваха. “
Жоро се развихря на затворническия тепих. Око за око, зъб за зъб. Смила всеки, който се изпречи на пътя му. Стоманеното круше мачка поголовно. Понякога тръшва по три-четири „ части “ едновременно. Мускулестият и несдържан юначага става главатар на пандиза. Престоят в пандиза го прави нападателен и злопаметен. Налита на пердах. Никога не съумява да се отърве от този си табиет.
В този миг Васко е яхнал гребена на вълната. Борецът е първенец на България във всички възрасти. Сякаш е колекционер на титли. Втори на балканиада, трети на европейско и пети на международно. Жоро се радва. В това време Васко Илиев е престиж в ЦСКА. „ Нагиздил “ се е с чин офицер. Устремен е към следващото предизвикателство – олимпийските игри в Сеул през 1988 година Намесват се обаче „ клубните ползи “. В последния миг Васко Илиев изпада от листата с участниците. Мястото му попълня Георги Караманлиев – Шивача от „ Академик “, в този момент треньор в Швейцария. „ По подигравка на ориста Васко го побеждаваше във всички надпревари – спомня си бате Кефо. – Шивача не можеше да му стъпи на дребния пръст. Времето беше такова, че конюнктурата надви. “
Силният коз на Шивача е чичо по „ върховете “. Новината на прецакания сервира треньорът Стойчо Иванов. „ По това време Васко беше на лагер в Кюстендил. Готвеше се за олимпиадата – споделя Иванов. – Поднесох му „ сърпрайза “ по най-фасулския метод: „ Васе, преебаха те, щото на Шивача чичо му е по върховете. “
„ Тренер, завършвам публично със спорта “, отсича Васил Илиев. 12-годишната му кариера завършва за момент. После се дами за детската му обич от Кюстендил Мариета. Сватбата е комсомолска. Минава в стеснен кръг. Треньори, родственици и учители са ВИП-ът на събитието. В фотосите от фамилния албум липсва единствено Жоро, който е в пандиза.
„ Васко Илиев прегоря, откакто не го пуснаха в Сеул - щрихира го треньорът бате Кефо. – Идеализмът му беше сломен. Шампионът задраска предишното си и излезе на пътя. До момента беше живял със стипендия от 30-40 лв. на месец. Тези пари се изкарваха за половин час на улицата. “ Преображението на 22-годишния терминатор от тепиха става за дни. Васил Илиев към този момент е Васко Бореца. Оформящият се ъндърграунд го лапва като топъл самун. Лошото момче става „ хъш “ в Будапеща. Занимава се с обмен, измами и грабежи. Васко се прочува като виртуоз на крадените коли. Мозъкът е починалият гребец Иво Карамански. За всички тях медалите, имената и звездните мигове към този момент нямат значение. Славата е сянка от предишното. Сега са с качулки на анонимност и нямат нищо общо с Робин Худ. Настоящето е жестоко и изпълнено с адреналин. Няма далечни победи. Има тук и в този момент.
В разгара на „ турнето “ Васко и Карамански се скарват люто. Унгарското турне е затворена страница за Васил. Той яхва автомагистралата. Прощъпулникът на Илиев са измамите на турски гастербайтери, които минават през България.
По това време Жоро Илиев води борба в пандиза. Тoй е измежду уредниците на стачката в Бобов дол. Качил се е на покрива и е развял българското знаме. С тази фотография цъфва на първите вестникарски страници. Затворниците желаят прошка. След протеста през 1990-та е признат Законът за амнистията. Според него се понижават присъдите на всички, които са излежали повече от пет години. Жоро скача до тавана, като чува, че към този момент е свободен.
Жоро Илиев излиза от пандиза с доста другари. Нa някои от пандизчиите им е писано да се прочуят. Жоро вижда, че нищо не е както преди. Борчетата са телепортирани на автомагистралата. Градът, нощните заведения и гаджетата наподобяват по-нови и по-лачени. Бившият първенец на „ Олимпийски очаквания “ Васко е станал вълк в глутницата. Мени кожата, както и нрава си. Все по-рядко отсяда в ж.к. „ Дружба “, където го чакат дискохвъргачката Мариета и невръстната му щерка Ивона. Бойната популярност сервира на Васко първите си изкушения. Обливат го блажните погледи на дискотечните сексбомби. Кланят му се и всички спортни величия, отритнати от „ Олимпийски очаквания “. Вените на илюзиите са прерязани. Мускулите са впрегнати в каруцата на Дявола. Дивият Жоро е най-новото попълнение в нея.
Marica.bg, в публикацията са употребявани фрагменти от книгата на Надя Чолакова „ Живей бързо “, част от фотосите - Facebook страница ВИС-2.
*
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ