Конституция между три четения - какви са възможните промени
Измененията в Конституцията, препоръчани от " Продължаваме промяната-Демократична България ", ГЕРБ и Движение за права и свободи, минаха през вчерашния ден през първо гласоподаване със единствено един глас над изискуемия най-малко за " бавната писта " и в този момент ще отлежават два месеца преди второто, само че малко време преди третото. Депутати от ръководещото болшинство дадоха поръчка, че промени ще има - ще се вземат поради както изразените мнения на професионалните гилдии, магистрати и престижи в региона, по този начин и тези на Венецианската комисия, която през днешния ден организира съвещание по въпроса.
Какви са вероятните промени? Клуб Z ревизира настройките измежду болшинството.
Пленумът
Както е известно, планът за промени планува делене на настоящия Висш правосъден съвет на два обособени - съдийски (Висш правосъден съвет) и Прокурорски съвет (на прокурорите и следователите). Сега Висш съдебен съвет има две колегии, само че и постоянно заседаващ пленум. В плана за Конституцията пленумът отпада, като функционалностите му са вменени на двата обособени съвета. Това обаче породи мнения измежду участвалите в полемиките до момента дали отпадането на пленума не е от компетенциите на велико, а не на нормално Народно заседание, както и че съдии и прокурори имат и някои споделени компетентности, които би трябвало да се " менажират " от една " шапка ".
Ето за какво от болшинството считат, че сред двете четения може да върнат пленума, който обаче ще има администраторски функционалности. Ще се намерения и дали той да заседава постоянно, или както например предложиха от Съюза на съдиите в България - един път, два пъти в годината.
Можело да се намерения и дали въпреки всичко основният прокурор да не се избира от пленума, а освен от прокурорския съвет, както планува в този момент планът.
Съветите
Дебат и при експертните разисквания, и в пленарна зала провокира и разпределението на квотите в двата съвета - по-специално в прокурорския. Голямата цел е да има по-силно съдийско самоуправление и следена и отчетна прокуратура. По отношение на разпределението във Висш съдебен съвет забележки няма, такива има обаче за Прокурорския съвет (ПС).
Проектът планува той да се състои от 10 членове и да включва по право основния прокурор, двама членове, избирани директно от прокурорите, един, избиран директно от следователите и шест членове, определени от Народното събрание с болшинство две трети от всички народни представители.
На процедура това значи по-силна политическа квота в сравнение с прокурорите и съдиите - 6 на 4 и това породи брожения, че съветът ще се политизира. В добавка, заложеното в плана ограничаване от парламентарната квота да не се предлагат настоящи прокурори и следователи докара до мнения, че решенията ще се взимат от лица, външни за системата. Очаква се рекомендации в тази посока да насочи и Венецианската комисия.
Ето за какво от болшинството са склонни да обмислят мнението на някогашния парламентарен арбитър Румен Ненков, който предлага следното систематизиране: Съдийският съвет да се състои от седем членове, определени от съдиите и петима от Народното събрание, а ръководителите на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд са членове по право. (Т.е. отново има превес на професионалната квота). А прокурорският - от трима определени от прокурорите, шестима от Народното събрание, един следовател и обвинител номер едно по право. (Т.е. Народното събрание отново ще има превес, само че с един член - 6 на 5). Това систематизиране на процедура взима един член по отношение на препоръчаното в плана от Висш съдебен съвет и го трансферира в ПС, само че пък резервира задачата - за съдиийско самоуправление и следена прокуратура.
Главният прокурор и прокуратурата
Един от най-коментираните в гилдията въпроси бе би трябвало ли прокуратурата да следва структурата на наказателните съдилища, което през вчерашния ден предизвика опозизията да заключи, че към този момент ще имаме 28 Гешевци - по отношение на локалните феодали, както и би трябвало ли функционалностите на основния прокурор да бъдат чисто административни, откакто му се лишават и двете функционалности - да реализира контрол за правда и методическо управление върху активността на всички прокурори.
Общото мнение е не - прокуратурата би трябвало да остане централизирана, а обвинител номер едно да резервира функционалности. Мненията на специалистите са че Главния би трябвало да бъде следен повече и би трябвало да му бъдат оставени единствено методическите инструкции. Засега в болшинството са склонни да не му се лишават методическите инструкции.
Указите на президента
В момента Конституцията планува ръководителят на Върховния касационен съд, ръководителят на Върховния административен съд и основният прокурор да се назначават и освобождават с президентски декрет, като президентът може да откаже, само че еднократно, да подпише. Не може обаче да откаже назначението или освобождението при наново направено предложение. (Както за последно се случи с назначението на Иван Гешев - Румен Радев в началото отказа).
В плана президентският декрет е отстранен, а с това и опцията на президента да изрази противоречие, което всъщност съставлява обществен спор за годността на направения избор. Проверката на Клуб Z сподели, че от болшинството са склонни да се откажат от елиминирането на президента от този развой и да оставят опцията подобен спор да се организира при потребност.
Служебните държавни управления
Ремонт се чака и на текстовете по отношение на служебното държавно управление. Проектът планува в случай че не се реализира единодушие за формиране на държавно управление, президентът след съвещания с парламентарните групи и по предложение на служебния министър-председател, да назначава служебно държавно управление. Премиер се назначава всред ръководителя на Народното събрание, ръководителя на Конституционния съд или шефа на Българска национална банка. Т.е. президентът ще избира един от тримата. Когато в 7-дневен период президентът не назначи Министерския съвет, препоръчан от избрания длъжностен министър-председател, служебното държавно управление се избира от Народното събрание - гласят още предложенията на болшинството. Последното е " предварителна защита ", при положение, че президентът не издаде декрет за назначението на кабинета.
Тук рецензиите бяха по няколко пункта. Първият - нито ръководителите на Конституционен съд и Народно събрание, нито гуверньорът на Българска народна банка имат право да бъдат посочвани за министър председател, в това число морално такова. Конституционен съд се произнася като последна инстанция при избори, парламентарният началник е политическо лице, а този на банката би трябвало да е политически самостоятелен. Вторият - в случай че отиващото си Народно събрание ще има право да избира кабинета, за какво въобще се пристъпва към първата стъпка от процедурата и ако Народното събрание към този момент няма легитимация, за какво ще избира министри. Третият - в случай че задачата е ограничение на пълномощията на служебните кабинети, както се стимулират вносителите (Заради размаха, с който кабинетите на Румен Радев поемаха дълготрайни за страната задължения и водеха външна политика на неподкрепа за Украйна), за какво в плана няма текстове в тази посока.
Ето за какво от болшинството обмислят да ревизират кръга от вероятните министър председатели, само че не е ясно към момента по какъв начин. Възможно било министър-председател да може да стане омбудсманът, както и ръководителят на Сметната палата. Фигурите на публичния бранител и на шефа на държавния одит са скрепени и в този момент с Конституцията.
По отношение на рецензиите за неналичието на текстове за пълномощията на служебните кабинети, още в чера в зала от вносителите показаха, че може да се запише, че те се уреждат категорично в закон и подобен да бъде след това написан.
Двойното поданство
Възможно е да отпаднат и предложенията, които дават право и на лица и с друго поданство, с изключение на българско, да бъдат избирани за президент и народни представители и назначавани за министри. Това беше един от най-оспорваните през вчерашния ден от депутатите текстове - в подтекста на националната сигурност, въпреки вносителите да показаха аргумента, че всеобщо в Европейския съюз двойното поданство не е спънка да се заемат високи властови позиции.
Както Клуб Z писа, този текст е привнесен във финалния вариант от Движение за права и свободи. Такъв текст няма в оферти от ПП-ДБ план, върху който стъпи промяната и в този момент погрешно се " пришива " към обедиинението. Последното е по този начин поради проблема с двойното поданство на съпредседателя на Политическа партия и някогашен длъжностен министър и министър председател - Кирил Петков.
От болшинството разясняват, че това предложение евентуално ще отпадне сред двете четения - с цел да не се нагнетява в допълнение напрежение в обществото.
По същата причина, както към този момент е известно, ще отпадне и предлагането 24 май да бъде вписан като национален празник.
Инспекторатът
Един от малко коментираните през вчерашния ден в пленарна зала, само че не и в гилдията текстове касае новите оферти за инспектората (който в този момент е към Висш съдебен съвет, а би трябвало да стане към правосъдната власт с разделянето на Висш съдебен съвет на два съвета). Текстовете, касаещи инспектората, са напълно готови и препоръчани във финалния план от ГЕРБ.
Както Клуб Z писа, брожения измежду магистратите, най-много измежду съдиите и измежду самия ИВСС, провокира новата му вменена функционалност - да предлага за дисциплинарни санкции магистрати по сигнали за нарушавания на закона и на съдопроизводствените правила. Тези сигнали до съответните препоръки могат да доведат дисциплинарни санкции за магистратите, в това число " намаление и освобождение от служба ".
Няма магистрат, който по време на полемиките да не се произнесе против тези текстове. Председателката на ИВСС Теодора Точкова разгласи, че това е в пълномощията на всеки административен началник и предизвести, че не би трябвало инспекторатът да се трансформира в бухалка за разпра с неуместни магистрати. А в своето мнение Висш съдебен съвет дефинира предлагането като " придаване на статут на инспектората като на изключителна правосъдна инстанция ". " Не разбираме по какъв начин определен от Народното събрание орган ще анулира правосъдни актове, че и ще предлага съдии за наказване ", обявиха и от съюза на съдиите.
Това е един от текстовете по който са обединени и съдии, и прокурори - рядко срещано събитие - и по тази причина депутати от болшинството обмислят и неговото унищожаване от плана.
Няма обаче още решение по отношение на вмъкнатото преди внасянето на плана предложение, съгласно което със закон може да се планува решенията за избор на регулаторите да се одобряват с квалифицирано болшинство (160 гласа, а не 121, както е сега). В този текст мнозина видяха опит Движение за права и свободи да се трансформира в напълно незаобиколим фактор в ръководството, както и риск да се блокират назначенията и непрестанно да се " пипат " законите за контролните и регулаторни органи. На юридическо равнище обобщението пристигна от проф. Екатерина Михайлова, която го дефинира като " литература ".
Гласуването
Заявката на болшинството е до края на годината конституционните промени да са факт. Любопитното е, че " представителят " Делян Пеевски дори " разпореди " съответните дати.
" На 6 октомври ще приемем на първо четене, само че то не се смята тъкмо първо четене, тъй като три четвърти, в случай че не се съберат, нали, се отсрочва с два месеца. Затова действителното първо четене ще бъде на 6 декември, по-късно - на 13 декември, ще има комисия по конституционни въпроси, на 14-и ще е второ четене, а на 15 декември ще е трето четене на конституцията ", изясни той пред медии на 26 септември.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Какви са вероятните промени? Клуб Z ревизира настройките измежду болшинството.
Пленумът
Както е известно, планът за промени планува делене на настоящия Висш правосъден съвет на два обособени - съдийски (Висш правосъден съвет) и Прокурорски съвет (на прокурорите и следователите). Сега Висш съдебен съвет има две колегии, само че и постоянно заседаващ пленум. В плана за Конституцията пленумът отпада, като функционалностите му са вменени на двата обособени съвета. Това обаче породи мнения измежду участвалите в полемиките до момента дали отпадането на пленума не е от компетенциите на велико, а не на нормално Народно заседание, както и че съдии и прокурори имат и някои споделени компетентности, които би трябвало да се " менажират " от една " шапка ".
Ето за какво от болшинството считат, че сред двете четения може да върнат пленума, който обаче ще има администраторски функционалности. Ще се намерения и дали той да заседава постоянно, или както например предложиха от Съюза на съдиите в България - един път, два пъти в годината.
Можело да се намерения и дали въпреки всичко основният прокурор да не се избира от пленума, а освен от прокурорския съвет, както планува в този момент планът.
Съветите
Дебат и при експертните разисквания, и в пленарна зала провокира и разпределението на квотите в двата съвета - по-специално в прокурорския. Голямата цел е да има по-силно съдийско самоуправление и следена и отчетна прокуратура. По отношение на разпределението във Висш съдебен съвет забележки няма, такива има обаче за Прокурорския съвет (ПС).
Проектът планува той да се състои от 10 членове и да включва по право основния прокурор, двама членове, избирани директно от прокурорите, един, избиран директно от следователите и шест членове, определени от Народното събрание с болшинство две трети от всички народни представители.
На процедура това значи по-силна политическа квота в сравнение с прокурорите и съдиите - 6 на 4 и това породи брожения, че съветът ще се политизира. В добавка, заложеното в плана ограничаване от парламентарната квота да не се предлагат настоящи прокурори и следователи докара до мнения, че решенията ще се взимат от лица, външни за системата. Очаква се рекомендации в тази посока да насочи и Венецианската комисия.
Ето за какво от болшинството са склонни да обмислят мнението на някогашния парламентарен арбитър Румен Ненков, който предлага следното систематизиране: Съдийският съвет да се състои от седем членове, определени от съдиите и петима от Народното събрание, а ръководителите на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд са членове по право. (Т.е. отново има превес на професионалната квота). А прокурорският - от трима определени от прокурорите, шестима от Народното събрание, един следовател и обвинител номер едно по право. (Т.е. Народното събрание отново ще има превес, само че с един член - 6 на 5). Това систематизиране на процедура взима един член по отношение на препоръчаното в плана от Висш съдебен съвет и го трансферира в ПС, само че пък резервира задачата - за съдиийско самоуправление и следена прокуратура.
Главният прокурор и прокуратурата
Един от най-коментираните в гилдията въпроси бе би трябвало ли прокуратурата да следва структурата на наказателните съдилища, което през вчерашния ден предизвика опозизията да заключи, че към този момент ще имаме 28 Гешевци - по отношение на локалните феодали, както и би трябвало ли функционалностите на основния прокурор да бъдат чисто административни, откакто му се лишават и двете функционалности - да реализира контрол за правда и методическо управление върху активността на всички прокурори.
Общото мнение е не - прокуратурата би трябвало да остане централизирана, а обвинител номер едно да резервира функционалности. Мненията на специалистите са че Главния би трябвало да бъде следен повече и би трябвало да му бъдат оставени единствено методическите инструкции. Засега в болшинството са склонни да не му се лишават методическите инструкции.
Указите на президента
В момента Конституцията планува ръководителят на Върховния касационен съд, ръководителят на Върховния административен съд и основният прокурор да се назначават и освобождават с президентски декрет, като президентът може да откаже, само че еднократно, да подпише. Не може обаче да откаже назначението или освобождението при наново направено предложение. (Както за последно се случи с назначението на Иван Гешев - Румен Радев в началото отказа).
В плана президентският декрет е отстранен, а с това и опцията на президента да изрази противоречие, което всъщност съставлява обществен спор за годността на направения избор. Проверката на Клуб Z сподели, че от болшинството са склонни да се откажат от елиминирането на президента от този развой и да оставят опцията подобен спор да се организира при потребност.
Служебните държавни управления
Ремонт се чака и на текстовете по отношение на служебното държавно управление. Проектът планува в случай че не се реализира единодушие за формиране на държавно управление, президентът след съвещания с парламентарните групи и по предложение на служебния министър-председател, да назначава служебно държавно управление. Премиер се назначава всред ръководителя на Народното събрание, ръководителя на Конституционния съд или шефа на Българска национална банка. Т.е. президентът ще избира един от тримата. Когато в 7-дневен период президентът не назначи Министерския съвет, препоръчан от избрания длъжностен министър-председател, служебното държавно управление се избира от Народното събрание - гласят още предложенията на болшинството. Последното е " предварителна защита ", при положение, че президентът не издаде декрет за назначението на кабинета.
Тук рецензиите бяха по няколко пункта. Първият - нито ръководителите на Конституционен съд и Народно събрание, нито гуверньорът на Българска народна банка имат право да бъдат посочвани за министър председател, в това число морално такова. Конституционен съд се произнася като последна инстанция при избори, парламентарният началник е политическо лице, а този на банката би трябвало да е политически самостоятелен. Вторият - в случай че отиващото си Народно събрание ще има право да избира кабинета, за какво въобще се пристъпва към първата стъпка от процедурата и ако Народното събрание към този момент няма легитимация, за какво ще избира министри. Третият - в случай че задачата е ограничение на пълномощията на служебните кабинети, както се стимулират вносителите (Заради размаха, с който кабинетите на Румен Радев поемаха дълготрайни за страната задължения и водеха външна политика на неподкрепа за Украйна), за какво в плана няма текстове в тази посока.
Ето за какво от болшинството обмислят да ревизират кръга от вероятните министър председатели, само че не е ясно към момента по какъв начин. Възможно било министър-председател да може да стане омбудсманът, както и ръководителят на Сметната палата. Фигурите на публичния бранител и на шефа на държавния одит са скрепени и в този момент с Конституцията.
По отношение на рецензиите за неналичието на текстове за пълномощията на служебните кабинети, още в чера в зала от вносителите показаха, че може да се запише, че те се уреждат категорично в закон и подобен да бъде след това написан.
Двойното поданство
Възможно е да отпаднат и предложенията, които дават право и на лица и с друго поданство, с изключение на българско, да бъдат избирани за президент и народни представители и назначавани за министри. Това беше един от най-оспорваните през вчерашния ден от депутатите текстове - в подтекста на националната сигурност, въпреки вносителите да показаха аргумента, че всеобщо в Европейския съюз двойното поданство не е спънка да се заемат високи властови позиции.
Както Клуб Z писа, този текст е привнесен във финалния вариант от Движение за права и свободи. Такъв текст няма в оферти от ПП-ДБ план, върху който стъпи промяната и в този момент погрешно се " пришива " към обедиинението. Последното е по този начин поради проблема с двойното поданство на съпредседателя на Политическа партия и някогашен длъжностен министър и министър председател - Кирил Петков.
От болшинството разясняват, че това предложение евентуално ще отпадне сред двете четения - с цел да не се нагнетява в допълнение напрежение в обществото.
По същата причина, както към този момент е известно, ще отпадне и предлагането 24 май да бъде вписан като национален празник.
Инспекторатът
Един от малко коментираните през вчерашния ден в пленарна зала, само че не и в гилдията текстове касае новите оферти за инспектората (който в този момент е към Висш съдебен съвет, а би трябвало да стане към правосъдната власт с разделянето на Висш съдебен съвет на два съвета). Текстовете, касаещи инспектората, са напълно готови и препоръчани във финалния план от ГЕРБ.
Както Клуб Z писа, брожения измежду магистратите, най-много измежду съдиите и измежду самия ИВСС, провокира новата му вменена функционалност - да предлага за дисциплинарни санкции магистрати по сигнали за нарушавания на закона и на съдопроизводствените правила. Тези сигнали до съответните препоръки могат да доведат дисциплинарни санкции за магистратите, в това число " намаление и освобождение от служба ".
Няма магистрат, който по време на полемиките да не се произнесе против тези текстове. Председателката на ИВСС Теодора Точкова разгласи, че това е в пълномощията на всеки административен началник и предизвести, че не би трябвало инспекторатът да се трансформира в бухалка за разпра с неуместни магистрати. А в своето мнение Висш съдебен съвет дефинира предлагането като " придаване на статут на инспектората като на изключителна правосъдна инстанция ". " Не разбираме по какъв начин определен от Народното събрание орган ще анулира правосъдни актове, че и ще предлага съдии за наказване ", обявиха и от съюза на съдиите.
Това е един от текстовете по който са обединени и съдии, и прокурори - рядко срещано събитие - и по тази причина депутати от болшинството обмислят и неговото унищожаване от плана.
Няма обаче още решение по отношение на вмъкнатото преди внасянето на плана предложение, съгласно което със закон може да се планува решенията за избор на регулаторите да се одобряват с квалифицирано болшинство (160 гласа, а не 121, както е сега). В този текст мнозина видяха опит Движение за права и свободи да се трансформира в напълно незаобиколим фактор в ръководството, както и риск да се блокират назначенията и непрестанно да се " пипат " законите за контролните и регулаторни органи. На юридическо равнище обобщението пристигна от проф. Екатерина Михайлова, която го дефинира като " литература ".
Гласуването
Заявката на болшинството е до края на годината конституционните промени да са факт. Любопитното е, че " представителят " Делян Пеевски дори " разпореди " съответните дати.
" На 6 октомври ще приемем на първо четене, само че то не се смята тъкмо първо четене, тъй като три четвърти, в случай че не се съберат, нали, се отсрочва с два месеца. Затова действителното първо четене ще бъде на 6 декември, по-късно - на 13 декември, ще има комисия по конституционни въпроси, на 14-и ще е второ четене, а на 15 декември ще е трето четене на конституцията ", изясни той пред медии на 26 септември.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ