Измамата Черен петък“! Ръст на недоволните от лудите си покупки.

...
Измамата Черен петък“! Ръст на недоволните от лудите си покупки.
Коментари Харесай

Измамата „Черен петък“! Ръст на недоволните от лудите си покупки

Измамата „ Черен петък “! Ръст на недоволните от лудите си покупки. 70,9 милиарда $ са световните продажби единствено през миналогодишната акция.

Тази година прогнозата е, че онлайн извършването на покупки може да доближи умопомрачителните 296 милиарда $. Това оповестява уеб сайтът queue-it.com, обработващ огромни бази данни, отдадени на лудия ноември.

Проучване на статистическия портал Statista сочи, че в Европа междинният бюджет за извършване на покупки ще варира от 240 евро до над 300 евро според от разполагаемия приход.

Макар да няма точни данни за България, най-вероятно и у нас междинните разноски ще са в този диапазон, тъй като в последното световно изследване от 2018 година те са били над 120 евро, а през предходната разнообразни уеб сайтове оповестяват, че са надхвърлили 300 евро. Разбира се, в по-богатите страни като Англия те са над 360 евро, в Съединени американски щати са над 450 евро.

Чисто статистически доста мъчно може да се каже какво тъкмо е въздействието на „ Черния уикенд “ върху стопанската система.

Но е несъмнено, че световните продажби внезапно скачат през последните почивни дни на ноември приблизително с 660%. Те варират в другите страни – в Германия се покачват с над 2400 %, във Англия с над 1700, в Испания със 706%, в Индия и Бразилия с над 800%, а Сингапур и Аржентина гравитират към 500%.

Необяснимата полуда обаче е съпроводена и с горчиви разочарования.

Периодично се разгласяват изследвания, че „ революционните “ покупко-продажби напълно не са на най-ниска цена. В Съединени американски щати даже откриха, че през предходната година 6 от всеки 10 консуматори са декларирали, че съжаляват за покупките си на „ Черен петък “. А най-покрусени от решенията са най-младите – от поколението Z.

Причините са две. Първата е, че рядко можем да попаднем на същински понижения, а втората е, че 60% от тези неописуеми по размера си покупки не са плод на сериозен размисъл и изследване на цените, а са импулсивни, подтикнати от нападателната рекламна акция Black Friday.

В опит да разберем по какъв начин работи този механизъм, от „ 24 часа – 168 истории “ се впуснахме в любопитно изследване.

В магазин за компютърна техника попитах по кое време стартират пониженията за „ Черния петък “, с цел да си поръчам избран модел преносим компютър. Продавачът ме погледна ококорен и ухилен отговори:

„ Вие вярвате ли в Дядо Коледа? “.

В последвалия диалог индивидът в резюме изясни технологията на огромните магазини и уеб сайтове, като теорията му бе, че цените се намаляват минимално единствено на стоките, които по принцип не вървят или се застояват прекомерно дълго.

„ При оборотните артикули „ гражданска война в цените “ няма, няма да има и в никакъв случай не е имало – пониженията там постоянно са скромни – към 5% “, бяха думите му.

И с цел да унищожи всички илюзии, той ме предложения да си избера модел, с цел да ми направи дребна отстъпка още в този момент – седмици преди „ Черния петък “.

„ Но в случай че държите да сте част от лудия уикенд в края на ноември, елате тогава, преносимият компютър ще ви чака “, засмя се той.

Според продавачи в магазини за техника по-сериозните понижения могат да са действителни единствено в един случай – когато става дума за морално остаряла стока, която и без „ Черен петък “ би трябвало да се понижи по-чувствително, с цел да се продаде.

Най-често това са мобилни телефони, фотоапарати, компютри, които стартират да се намаляват доста преди ноември просто тъй като са стар модел.

И нормално редукцията е по-голяма в месеците преди Black Friday.

Ясно е, че съвсем всеки е имал мъчителен опит, когато е бил в ролята на алчен шаран, търсещ най-изгодната оферта в края на годината, само че „ 24 часа – 168 истории “ откри същински бисер в необятната палитра с измами.

Хубавото в тази история е, че всички могат да се почувстват отмъстени.

Тя ни бе споделена от човек в регулаторен орган. Преди към година си харесал избрана марка обувки в огромен онлайн магазин. Цената била към 300 лева, въпросният мъж си направил скрийншот, копирал си линка и с неспокойствие зачакал „ Черен петък “, с цел да си ги купи по-изгодно.

Какво било смайването му, когато по време на „ фрапантното “ понижение видял, че е задраскана цена от 600 лева и под нея стои „ промоционална “ от 300 лева Тогава служителят употребявал цялата власт на закона, направил втори скрийншот и подал сигнал, който приключил със солена санкция за онлайн магазина.

Подобни андрешковски понижения единствено допреди 1 – 2 години имаше и във компаниите за фото- и компютърна техника.

Всеки, който е чакал да си купи нещо сходно, може да опише не една и две истории за злополучния си опит. С компютрите най-честата илюзия е следната – да вземем за пример машината дружно с операционната система коства 2000 лева

На „ Черния петък “ операционната система тихомълком е отстранена от офертата и цената автоматизирано пада със стотина лв..

Тя може даже да е още по-ниска, в случай че са поправени надолу гигабайтите на SSD диска и на RAM-а.

С други думи, човек доста мъчно може да получи някакво осезаемо намаляване на цената, изключително за издирван и първокласен артикул. От тази позиция алчността и щурмът в магазините със „ стадото “ са най-лошите съветници.

Именно заради това регулаторните органи поучават от време на време да следим даден артикул по какъв начин върви в другите магазини в месеците преди бомбастичния уикенд, с цел да не станем следващата жертва на някой жесток търговец.

Друг противен номер е, когато витрините са облепени от горе до долу с лепенки с 30, 50 или 70% понижение, само че действително това се отнася единствено за няколко съответни продукта.

Мнозина описват, че в такива случаи чак когато стигнат до касата да платят, с отчаяние научават, че редукцията важи за два или повече продукта или че е за артикули от избрана марка.

От Комисията за отбрана на потребителите предлагат доста да се внимава и когато пазарим на „ Черен петък “ от чужбина. Тогава се появяват изведнъж десетки уеб сайтове с искания за умопомрачителни понижения или „ най-ниска цена в света “, които не устоят и обикновена инспекция.

Първото нещо, което би трябвало да се направи в такива случаи, е да се прегледа в няколко други уеб страницата по какъв начин варира цената на съответния артикул.

Ако разликата е прекомерно огромна, това към този момент е червен сигнал „ Внимание “.

Най-често тези артикули въобще не идват, а не след дълго лъжливите уеб сайтове се закриват. В редки случаи и при огромен шанс вместо за Нова година пратката може да дойде след 5 – 6 месеца.

За да си спестим доста от тези главоболия, най-добре е да се въздържаме от гръмки и несериозни понижения от уеб сайтове, и най-много от тези, от които ще пазарим за първи път.

А тези, които към момента имат някакви очаквания, че могат да осъществят икономията на живота си, чакайки гръмотевичните отстъпки на Black Friday, е добре да погледнат статистиката и в чужбина.

Европейските, английските и американските медии имат традиция преди и след всеки „ Черен петък “ да вършат обширен разбор на измамите. Резултатите съвсем постоянно са идентични. Примерно в Обединеното кралство през предходната година бе регистрирано, че 98% от продуктите с „ революционни “ понижения са били на същата цена или на по-ниска в други интервали на годината.

Едва 2 на 100 от стоките фактически са били на най-ниска цена по време на „ Черния петък “.

От тази позиция всички сме изправени пред аленото и синьото хапче – дали желаеме да имаме вяра в Дядо Коледа и че търговците непринудено губят пари поради нас, или невъзмутимо да проследим цената на обичания артикул и трезво да преценим дали ни заблуждават, или стоката си заслужава парите.

Независимо дали имаме вяра, или не имаме вяра, с помощта на напъните на Комисията за защита на конкуренцията и на Комисията за отбрана на потребителите най-малко при 20-те онлайн магазина с максимален оборот тазгодишните понижения са много по-реалистични и скромни.

Например в един от тях компютърните игри са по-евтини с по 50-ина лв., при пъзелите и настолните игри понижението е до десетина лв., при дребните електроуреди най-често е от 50 до 70 лева При компютрите всекидневно отстъпките са от 100 до 300 лева, само че има и по-големи, като само би трябвало да се внимава дали това не е за сметка на орязани екстри.

В различен известен онлайн магазин идните отстъпки при телефоните стартират от 30 лева Дори при безценен модел на стойност 1929 лева понижението е непретенциозно – 1898 лева

При този търговец цената на преносимите компютри на „ Черния петък “ ще е по-ниска с 50 до 70 лева

Причината за всичко това е една. През предходната година Комисията за защита на конкуренцията наложи невиждани санкции. Една от тях бе за над 750 хиляди лева на съответен онлайн магазин. Мотивите бяха „ заблуждаваща реклама “, друга част от глобата бе за оферта за придобиване на втори безвъзмезден артикул при покупка на един. Като също така имаше наказване и за „ заблуждаващия темперамент във връзка с метода на образуване на крайната цена за потребителите “.

В последна сметка от Върховния административен съд отсъждат санкцията да е в размер на 429 хиляди, стана ясно от отговора на Комисия за защита на конкуренцията.

Оттам прецизираха пред „ 24 часа – 168 истории “, че институцията е способният орган, прилагащ Закона за защита на конкуренцията и разпоредбите на Европейския съюз в тази област.

Както и че при положение на подозрения за нарушавания има специфични пълномощия. Включително може да се самосезира и да образува производства по лична самодейност.

Комисията за отбрана на потребителите също не остана по-назад, издавайки през предходната година наказателни постановления за близо 5,5 млн. лева на неточни търговци.

Размерът на глобите ще се резервира и тази година.

На въпрос по какъв начин КЗП ще следи дали при по-сериозни понижения на цените броят на продуктите не е прекомерно стеснен, шефът на дирекция Христо Трендафилов изясни пред „ 24 часа – 168 истории “, че законът не задължава търговците да поддържат избрана наличност.

„ В тази връзка е мъчно да се дефинира по кое време промоционалните артикули са задоволителни – посочи още специалистът. – Във всеки обособен случай се преценя дали направената реклама подхожда на обезпечените бройки от даден артикул. “

Запитан кои са най-честите нарушавания по време на „ Черния петък “, за които потребителите би трябвало да са нащрек и да алармират при положение на нужда, Трендафилов означи, че при онлайн извършването на покупки множеството тъжби са за закъснение на доставките.

„ Това се дължи на големия размер продажби за малко време, което слага напрегнат както търговците, по този начин и куриерските компании – изясни експертът. – Като цяло, КЗП открива все по-малко нарушавания, свързани с оповестени понижения при онлайн продажби и във физически магазини, в това число и по време на „ Черен петък “, защото търговците са глобени в предишни интервали и познават отговорностите, които законът им вменява. Освен това са наясно с мониторинга, който КЗП реализира. “

И в случай че тук двете институции, наподобява, са на път да надвият бруталната лакомия на част от търговците, в уеб страниците отвън България обстановката е по-различна.

Регулаторите поучават при онлайн покупки в чужбина да се употребява кредитна карта, тъй като с нея може да се анулират неодобрени преводи посредством процедурата за оборване на заплащането. Ако не можем да решим съответния проблем с търговеца, тогава се свързваме с обслужващата банка и заявяваме, че желаеме да ни се възстановят парите.

„ При заплащане с кредитна карта потребителят има опция да оспори трансакцията и да блокира заплащането – изясни пред „ 24 часа – 168 истории “ и Христо Трендафилов. – Но в случай че има машинация или търговецът е в страна отвън Европейски Съюз, възобновяване на средствата може да е мъчно или съвсем невероятно. Потребителите би трябвало да бъдат деликатни, когато заплащат, и да се уверят, че уеб сайтът, от който пазарят, е безвреден. Липсата на информация за търговеца като название, адрес, телефонен номер или имейл, както и други данни, които би трябвало да даде на потребителите, е сигнал за паника. “

Според ръководителя на КЗП Мария Филипова належащо е да се четат деликатно и изискванията на промоциите:

„ Дали офертите важат за несъмнено време, или до привършване на наличностите, за кои продукти важат отстъпките, належащо ли е да се вкарва промо код и други

Зачестяват жалбите от излъгани консуматори, закупили стока от уеб сайтове, имитиращи известни марки като geoxbulgaria.com, nikebulgaria.com, asicsbulgaria.com, lacostebg.com и други – посочи още Филипова. – Сайтовете се хостват отвън територията на Европейски Съюз и измамниците не могат да бъдат открити. “

От друга страна, у нас извършването на покупки е много по-безопасно, още повече че всички търговци в България са предизвестени, че санкциите могат да стигнат до 50 хиляди лева

За мнозина това може да наподобява репресивна мярка, само че това е единствената отбрана против алчни консуматори.

Източник: 24 часа

Още вести четете в: Бизнес За още настоящи вести: Последвайте ни в Гугъл News
Източник: safenews.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР